Книга е посветен на детето във вас и на всички нови деца, които идват на тази Земя, за да ни върнат у Дома при Светлината

След като завършел процеса на инициация в тунела, посвете­ният преминавал през специално обучение как да отиде до цен­търа на Земята в Залите Аменти - утробата на нашата планета. Това място се намира на дълбочина около 1600 км навътре в Земята, но не в центъра й. Пространството на Залите Аменти е ог­ромно колкото целия открит Космос. Аз бях там; може би някои от вас са ме чували да разказвам тази история. Там са попадали и всички египетски посвещавани, преди да влязат в Камерата на царя, за да преживеят третото ниво на човешко съзнание.

Има още един малък, но много, много интересен факт, свър­зан с Великата пирамида, който бе открит наскоро. По пътя за Камерата на царицата, отдясно високо горе беше забелязано нещо с размери 7-10 см. Сигурно знаете за Торинската плащеница, на която е отпечатано нещо, смятано от някои хора за истинския лик на Исус. Научните анализи не можаха да откри­ят как този образ се е запечатал върху плата, но беше устано­вено, че по той някакъв начин е бил създаден чрез интензивно топлинно излъчване. Това е всичко, което учените можаха да кажат по въпроса, поне според източниците, които съм прочел. По пътя за Камерата на царицата има образ на човешко лице - нещо като фотография върху камък - и учените не могат да разберат как направен. Изследванията показаха, че е създаден чрез мощно топлинно излъчване. А на изображението като че ли е същото лице, което виждаме на Торинската плащеница - приемете го за лика на Исус, ако предпочитате. Той сочи пътя към Камерата на царицата - помещението, което се използва за стабилизиране на Христовото съзнание.

Обобщение на процеса на инициация

Първо започвате инициацията от Кладенеца в края на тунела и преживявате енергията на тъмната светлина, за да стигнете до Залите Аменти или до утробата на Земята. После отивате в Ка­мерата на царя, където пътувате с енергията на бялата светлина и преживявате единение със Сътворението. Накрая завършвате в Камерата на царицата, където преживяванията ви се стабили­зират, за да се върнете към нормалния си живот и да помагате на другите да намерят своя път. След това чакате дълго време. В определен момент, може би дори в някой друг живот, се връщате в Камерата на царя за последното посвещение. Този ритуал про­дължава четири-пет минути и се извършва в средата на помеще­нието. По време на ритуала върху Третото око на посветения се рисува анкх, като потвърждение, че той все още върви по този път и че е останал стабилен за дълъг период от време. Това са етапите на инициацията, които ми описа Тот.

Това, което видяхте дотук, е един от основните ключове към космическото познание: геометричният израз на нивата на съз­нание на човешките същества. Ние едва сега започваме да съз­даваме тази наука. Проучили сме едва първите три нива, но това познание ни разкрива къде сме били, къде сме сега и накъде оти­ваме. Без тази информация не бихме могли да разберем основ­ната матрица и картата на човешкото съзнание.
ДЕСЕТ

Школата на мистериите „Лявото око на Хор"

В Египет е имало три школи на мистериите. Мъжката се на­ричала „Дясното око на Хор", женската - „Лявото око на Хор". А третата школа е детето, „Средното или Третото око на Хор", тоест просто животът - но египтяните го смятали за най-важното училище. От тяхна гледна точка всичко, което се случва в този живот, е урок, част от училището, подготвящо ни за по-високите нива на съществуване, които обикновените хора наричат смърт.

Животът е обучение и познание и всичко онова, което ни се случва в ежедневието, имало таен и дълбок смисъл за египтяни­те. Тази фреска на стената (фиг. 10-1) показва дясното, лявото и средното око на Хор. Тя е символ не само на трите школи, но и на целта и предназначението на самия живот. Дясното око е мъжкият аспект, лявото око е женският, а средното око е дет­ският аспект - източникът на другите две, защото всички ние започваме живота си като деца.

Лявото око на Хор - женският път, изследва човешката при­рода на емоциите и чувствата - както положителните, така и от­рицателните; сексуалната енергия, раждането и смъртта, опре­делена психична енергия и всичко онова, което не принадлежи на логиката. От 5-та глава на Том 1 ние разглеждахме мъжката Школа на „Дясното око". Сега искам да ви запозная с друга­та половина на мозъка - женската. Може би не съм най-под­ходящият за преподавател по този предмет, защото съм мъж, но ще приложа всички усилия. Ако разберете фината природа на информацията, която ви да­вам, тя ще ви помогне в живо­та, който живеете днес, както и във вашето духовно издигане.

На фиг. 10-2 е показано още едно изображение на три­те школи. Виждате двете очи и сферата в средата.

На фиг. 10-3 е показан клю­човият камък на върха на пи­рамидата (пирамидонът), кой­то сега се намира в Каирския музей. Първо, почитателите на Зекария Сичин (вж. Глава 3) може би си спомнят, че елипса­та с двете крила и двете кобри, които излизат от него, е символ на Мардук - десетата планета. Обърнете внимание на двете очи и елемента в средата, символи­зиращи трите школи.


Фиг. 10-2. Още една фреска на трите школи.

Фиг. 10-3. Ключов камък на пирамида.

Другите символи на школата „Дясното око на Хор" са иби­сът и овалът, нарисувани под дясното око (вляво от центъра). Още по-наляво виждаме именен картуш, а накрая са изобра­зени триъгълен символ на звездата Сириус и анкх - символ на вечния живот. В средата на този ред се намира яйцето на ме­таморфозата, символизиращо реалните физически промени, през които преминава човек през живота си, за да постигне безсмъртие. По-нататък, като вървим надясно, виждаме още един символ на школата „Лявото око на Хор" - стрък цвете и до него пчела. После има още един картуш, а най-вдясно виждате звездата Сириус, вечния живот, и змията, която сим­волизира енергията кундалини.

На фиг. 10-4 са изобразени Изида и Озирис, който държи инструментите на възкресението: от ляво надясно - кука, же­зъл, който от едната страна е извит под 45°, а от другата има камертон за настройване, както и млатило. Изида държи анкх и му го подава изотзад. Според Тот, с анкха може да се посве­щава само откъм гърба. Ако го направите отпред, това може да ви унищожи. Анкхът е много важен и по-късно ще ви дам указания за сексуално дишане, свързано с анкха (всяко нещо с времето си).



Фиг. 10-4. Изида, Озирис и инструментите на възкресението.

Фиг. 10-5. Куката и млатилото на Тутанкамон.

Куката и млатилото са реални инструменти, а тези на фиг. 10-5 са принадлежали на Тутанкамон.

Тази фреска се намира в Абу-Симбел (фиг. 10-6). На нея виждате едно семейство - Изида, Хор и Озирис. Това е един­ственото място в Египет, където съм срещал изображение на реалната физическа техника за прилагане на инструментите на възкресението. Когато я видях, не можех да повярвам на очите си. Хор държи жезъла на тила на Озирис - в точката, която представлява директен вход към осма чакра. Куката не е показана, но на практика са я плъзгали нагоре-надолу по жезъла, за да го настроят. Оче­видно тук те тъкмо са го нас­троили, но без куката. Озирис е вдигнал ръка и с единия си пръст държи камертон - из­вит под ъгъл инструмент, чрез който можете да направите фина настройка на тялото си и да получите необходимата вибрация, която върви нагоре по гръбначния стълб. Както виждате, Озирис е в ерекция. Според египетската концепция за възкресението, сексуалната енергия е била и си остава не­гов основен компонент. Тя се издига нагоре по гръбначния стълб. Преходът е осъществя­ван именно в момента на оргаз­ма. Само по себе си това може да стане предмет на отделна книга, защото е твърде сложно, така че сега няма да обсъждаме подробно египетската тантра.

На фиг. 10-7 виждате Изида, която поставя анкх върху носа и устните на Озирис, като по този начин показва, че анкхът или ключът към вечния живот има отношение към дишането. Следователно, той е свързан както със сексуалната енергия, така и с дъха.

На фиг. 10-8 е изобразена същата сцена, но на друго мяс­то. Вместо обичайната сфера, над главата на Изида виждаме чер­вения овал на метаморфозата, кое­то означава, че тя му дава указания как да премине през трансформаци­ята и как да диша, с което и ние ще се запознаем по-нататък. Тя нежно държи ръката му и на лицето й грее усмивка, подобна на усмивката на Мона Лиза - мека и пълна с обич - докато го учи как да диша, за да се издигне от нивото на обикновеното съзнание до Христовото.


Фиг. 10-6. Изида, Хор и Озирис в Абу-Симбел.

Фиг. 10-7. Изида, подаваща анкх на Озирис.



Фиг. 10-7. Още един анкх
Египетските посвещения

Посвещения с крокодилите в Ком Омбо

Що се отнася до женския аспект, ако светът на емоциите и чувствата при посвещавания не е балансиран, това може да ста­не пречка за неговото развитие. Ако не постигнем емоционално равновесие, можем да изминем пътя към просветлението само донякъде, но после ще спрем. Защото без любов и състрадание и без здраво емоционално тяло умът ще се самозалъгва, като си мисли, че всичко е наред. Той ще създава усещането, че посве­щаваният е постигнал просветление, но в действителност това изобщо няма да е вярно.

Ще ви разкажа за един ритуал, защото е прекрасен пример за значението, което египтяните са отдавали на преодоляването на страха - една от отрицателните емоции. Страхът е бил и си остава главната сила, която пречи на човека да достигне до Светлината. Когато навлезем във висшите светове, нашите мисли и чувства веднага се материа­лизират. Тази черта на човешката при­рода се превръща в огромен проблем, защото ние винаги проявяваме най-нап­ред страховете си. А ако направим това в новия свят, на след­ващото си ниво на съществуване, ние ще се самоунищо­жим и ще бъдем принудени да го напуснем. За да оцелеем във висшите светове, най-напред трябва да се справим със страхо­вете си тук, на Земята. Всички древни раси са знаели това, пък и ние днес започваме да го разбираме. По тази причина египтяните са построили специални храмове по течението на Нил.



Фиг. 10-9. Храмът в Ком Омбо.

На фиг. 10-9 виждаме храма в Ком Омбо. Той символизира втората чакра - сексуалната - от всичките 12, разположени на­горе по течението на Нил (или 13, ако броим и Великата пира­мида). Ком Омбо е единственият храм, посветен на полярност­та или дуалността, която лежи в основата на сексуалността, и с него са свързани две божества. Всъщност това е единственият храм в цял Египет, посветен на два бога: Собек, бога-крокодил, и Хор. Ако застанете с лице към храма, дясната му половина символизира мрака, а лявата - светлината.

Неотдавна там се случило интересно събитие - нещо като знамение на времето. През 1992 г. в района станало голямо зе­метресение и Грег Брейдън ми разказа, че е бил вътре в храма, когато земята се разлюляла. В ..тъмната" половина се разруши­ло практически всичко, а „светлата" не загубила дори един ка­мък. Както ще видите по-нататък в процеса на нашата работа, светлината е значително по-могъща от мрака.

Този релеф (фиг. 10-10) е изсечен върху задната стена на хра­ма Ком Омбо. Двете леви очи на Хор показват, че това е Школата на емоционалното тяло - женската школа - и че тук всъщност има две школи, посветени на две божества. Вляво виж­дате жезъла, извит под ъгъл 45° - инструмента на възкресението.

Първия път, когато отидох там, взех със себе си една приятелка, а следващия път тя за­веде мен. Второто ми пътуване беше през 1990 г. и ние преми­нахме през един прекрасен ритуал, който моята приятелка беше организирала в Ком Омбо. По време на ритуала ние влязохме в една дупка (на фиг. 10-11 виждате напречния й разрез).

В средата й се спуска голяма гранитна плоча, така че между нея и пода остава съвсем малко място. Ние пропълзяхме под нея и излязохме от другата страна. Това беше физическата част от ритуала. На тази снимка (фиг. 10-12) виждате един човек, който се спуска вътре.

Аз, обаче, усещах, че в древността това е означавало нещо пове­че. Моята приятелка работеше с голяма група хора, затова аз глав­но наблюдавах. През цялото време на престоя ми в Египет усещах присъствието на Тот, така че го попитах: „Това ли е всичко?" Той отговори: „Не, има и още." Запитах го: „Е, ще ми кажеш ли?", а той отвърна: „Добре. Може би това знание ще ти бъде от полза."

Тот ми заръча да се покатеря на стената в задната част на храма и да погледна назад. Качих се на стената, обърнах се и направих тази снимка (фиг. 10-13). Входът към ритуалната яма е посочен с „В" извън снимката. Вляво, зад голя­мата постройка виждате река Нил. Тя тече покрай фасадата и водите й се изливат направо в храма. За обучението в него са били използвани водите и крокодилите на Нил.



Фиг. 10-11. Напречен разрез на ритуалната дупка



Фиг. 10-12. Входът към ритуалната дупка. Виждате дясната ръка и темето на един човек, който слиза в нея.

Фиг. 10-12 б. Формата на клина в точка „А".

На предишната сним­ка (фиг. 10-12) в точките, отбелязани с „А", виж­дате малки закрепващи клинове (фиг. 10-12 б). Египтяните използвали метални клинове с така­ва форма, за да скрепват заедно два каменни бло­ка, така че да не се раз­местят, ако има земет­ресение; това ги прави по-стабилни. Клиновете фактически удържат сте­ните на тези фиксирани места. Там, където чо­векът от снимката слиза в ямата, някога от двете страни е имало стени. Ако се качите високо горе от другата страна (откъдето направих тази снимка), можете да забе­лежите малките дупки от клиновете отдолу догоре, чак до точка „С". Стени­те в точки „D" и „Е" първоначално са се простирали напред чак до мястото, откъдето направих снимката, а в средата виждате тайна кухина. Гледано откъм гърба на храма, лявата част на това скрито помещение била страната на „мрака", а дясната - на „светлината". Където и да застанете покрай стената, не бихте могли да знаете, че вътре има празно пространство. Не бихте го предположили, защото ще си мислите, че оттатък е разпо­ложена другата по­ловина на храма.

Такова е в общи линии предназначението на храмовия ком­плекс, както ми обясни Тот. На фиг. 10-14 а е показан вертикален разрез на кухината между стените, гледан отпред. Стените „А" и „В" са разположени мно­го близо до стените „С" и „D" и образуват нещо като тесен лабиринт, кой­то върви от единия видим отвор до другия. Вътре в него имало вода - и кро­кодили! и може би ня­кой от тях се е излежавал на издатината в средата и с нетърпение е очаквал да разбере кой ще влезе във водата. През отвора „Е" е прониквала светлина.

Представете си, че сте неофит пред прага на изпитанието. След дълга подготовка и медитация заставате на стъпалата „F"', поглеждате надолу и виждате в краката си малък отвор, пълен с вода, по-малък от 1 кв.м. Нямате никаква представа какво ви очаква там и накъде ще ви отведе. После ви казват да влезете в дупката и да не излизате от нея по същия път, но който сте влезли. Вие, неофитът, имате само едно вдишване и трябва да внимавате, защото ако избързате да скочите непредпазливо във водата, ще се ударите в гранитната издатина в точка „G". Но тренировките са ви научили да бъдете внимателни в непозната обстановка. И така, най-напред трябва да преминете покрай тази гранитна изда­тина. Когато стигнете до дъното, което е на дълбочина около 6 м под стена „А", изплувате от тъмния канал и виждате светлината отгоре. После забелязвате крокодилите. Представете си ужаса в подобна ситуация. Посвещаваният нямал друг изход, освен да изплува нагоре, да се промъкне покрай тези страшни създания и да излезе навън. Според Тот, първия път това се случвало почти с всеки начинаещ.

Вие не знаете, че крокодилите са нахранени до насита и няма Да ви закачат. Но това едва ли може да успокои новака долу в лабиринта, който се опитва да задържи дъха си и изведнъж ги вижда как плуват над главата му. При инициациите не е загивал нито един човек, и все пак...

Ако вие, посвещаваният, излезете от водата по стъпалата в точка „Е" (вж. фиг. 10-14 б, поглед отгоре), ще ви кажат, че току-що сте се провалили. После ще трябва още много да се учи­те и упражнявате. Когато учителите ви сметнат, че сте готови, отново преминавате през същия ритуал. Този път вече знаете за крокодилите, наясно сте, че имате само едно вдишване и че пътят ви не минава покрай тях и не води към светлината. Затова се спускате отново на дъното и в мигове на върховен ужас, до­като около вас плуват крокодили, трябва да търсите друг изход. Отворът в точка „Н" е мястото, където ние с моята приятелка слизахме и се изкачвахме по време на ритуала. Така че, ако го откриете, трябва да се гмурнете още по-надолу под стената „В", след това да плувате нагоре по другия канал в абсолютен мрак, без изобщо да сте сигурни, че това е изходът навън.

Ето такива посвещения са извършвали египтяните в тези школи - добре премислени изпитания. Те били много и най-раз­лични. В този храм имало и други специални помещения, пред­назначени за преодоляване на страховете. Е, има някои положи­телни преживявания, например обучението в тантра - не само получаване на телесна наслада, но и изучаване на сексуалните енергийни потоци и на другите сексуални енергии, както и връз­ката им с възкресението. Освен това, там са практикували раз­лични дихателни техники и връзката им с човешката същност. Дори баналната способност да се стои под водата толкова дълго била истинско постижение.

Сега, след като разбрахте значението на страха, ще ви разка­жа за едно истинско преживяване и за тайната на Кладенеца.

Помещението във Великата пирамида, наричано Кладенеца, беше затворено около 1984 г. поради съображения за сигурност. В отвора към низходящия коридор на нивото на земята беше поставена желязна врата и доста време пред нея имаше охрана. Причината е, че в Кладенеца са загинали много хора, толкова много, че накрая той бил забранен за туристи. Хората умирали по невероятни причини, например от отровни змии и паяци, как­вито дори не се срещат в Египет! Последният инцидент се слу­чил малко преди да затворят Кладенеца. Във въздуха се появил отровен газ и убил група хора, които извършвали там някакъв ритуал. Никой не разбрал какъв е този газ.

Кладенецът е много странно място, особено в края на туне­ла, който завършва със стена. В този тунел има връзка между третото и четвъртото измерение. Каквото и да помислите, дока­то сте там, то наистина се случва. Ако сте изпълнени с много страхове, те се материализират, превръщат в реалност и няма да ви позволят да оцелеете в новия свят. Ако сте безстрашни, няма пречка да реагирате позитивно и така да отворите портала към висшите светове. Както ще видим по-нататък, това е същността на четвъртото измерение: каквото помислите и почувствате, то се случва в действителност.

По тази причина в египетските школи на мистериите учени­ците преминавали през 12-годишно обучение и се сблъсквали с всеки страх, известен на човека. Ком Омбо се отнася само до емоциите, свързани с втора чакра. При всяка чакра те са различ­ни. Учениците били превеждани през всички човешки страхове, които можете да си представите, така че в края на 12-те години обучение излизали наистина безстрашни, защото ги преодолява­ли до край. Всички мистични и тренировъчни школи по света са вършели същото по свой начин.

Инките били ненадминати в това. Те правели невероятни неща, за да предизвикат страх у вас и да ви накарат да го прео­долеете. За разлика от египтяните, тях не ги е било грижа какъв процент от хората си ще загубят. Те не спирали пред нищо. Ма­йте правели същото. Спомнете си играта им с топка, при която Два отбора цяла година играели на нещо подобно на баскетбол, но се твърди, че накрая отсичали главите на победителите! Смятало се за голяма чест да се умре по този начин, но на прак­тика това била част от програмата за подготовка към по-висши­те измерения.

Друго интересно нещо, което се случвало неведнъж в дол­ната част на тунела под пирамидата: хората лягали, затваряли си очите и преживявали нещо неописуемо, а после се събуж­дали в саркофага в Камерата на царя! Те се питали: „Как е възможно?" Това явление е описвано многократно, но съвре­менните египтяни нямат обяснения за него. А ето какво ставало всъщност: хората не били подготвени както трябва, затова били засмуквани в спиралата от черна светлина, преминавали през Великата Пустота и достигали началото на вихъра. След това сменяли полярността си и слизали надолу по спиралата от бяла светлина до саркофага. Така се пренасяли обратно в другата ре­алност с цялата си същност - с тялото и всичко останало.

Хората, които лягали в саркофага в Камерата на царя и пре­живявали нещо ирационално от гледна точка на съвременните представи, след това имали твърде много проблеми. Затова пре­ди доста години саркофагът бил преместен. Издърпали го косо и след това го избутали така, че изобщо да не се съединява с енергийното поле. Ако днес легнете в него, главата ви няма да попадне под въздействието на енергийния лъч. Сега това изобщо не е възможно. Египтяните знаят това. Те не са глупави и го раз­бират. Та те са там от много, много дълго време. Разбира се, те имат обяснение защо саркофагът е бил отместен, но премълчават защо не са го върнали обратно в изходното му положение.

Те са разбрали за саркофага, но не и за тунела зад Кладенеца. Така че, след като група хора загинали там през 1984 г., място­то било запечатано и повече не пускали никого там. Когато ние пристигнахме в Египет през 1985 г. и им обяснихме, че пробле­мът е единствено в края на тунела, те отвориха останалата част за туристите. Сега всичко е достъпно за посещение, освен туне­ла. Цялата зона остана напълно затворена само за около година.