Книга, която шокира всички китайци по света Книга, която води Комунистическата партия към разпад
Изтегляне 3.55 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Основаването на ККП – отгледана от Съветския съюз
- Първият съюз между ККП и КМТ – паразитът прониква до ядрото и саботира северната експедиция [14]
- Хунанското селско въстание – подстрекаване на изметта на обществото към бунт
- Комунистическата революция създава система на терор
- Инцидентът в Ши’ан – ККП успешно посява семената на раздора и го приписва на КМТ за втори път
- Анти-японската война – ККП расте чрез убиване с взети назаем оръжия
- Разчистване в Ян’ан – създаване на най-страховитите методи за преследване
- Три години гражданска война – предателство на страната с цел вземане на властта
II. Нечестивата същност на ККПККП твърди, че историята й е блестяща и е белязана от поредица победи. Това е просто опит да се разкраси и прослави имиджа й в очите на обществеността. Всъщност ККП изобщо няма слава, която да прокламира. Единствено чрез използването на деветте унаследени характеристики тя успява да утвърди властта си. Основаването на ККП – отгледана от Съветския съюз„Първият залп на Октомврийската революция ни донесе марксизма и ленинизма”. Ето как се представя партията на народа. Но когато се основава първоначално, партията е само азиатски клон на Съветския съюз. Още от началото тя е предателска партия. През периода на основаването си тя няма пари, няма идеология, нито опит. Няма основа, на която да се опре. ККП се присъединява към Коминтерн-а, за да свърже съдбата си със съществуващата революция на насилие. Революцията на насилие на ККП произхожда от марксистката и ленинската революция. Коминтерн-а е глобален генерален щаб за поваляне на политически сили по света и ККП е просто източният клон на съветския комунизъм, прокарващ империализма на руската Червена армия. ККП споделя опита на Комунистическата партия на Съветския съюз – опит на превземане с политическо насилие и диктатура на пролетариата. Тя следва инструкциите на съветската партия в своята политическа, интелектуална и организационна линия. ККП копира тайните и подмолни средства, чрез които е оцеляла една външна незаконна организация, възприемайки извънредни мерки за наблюдение и контрол. Съветският съюз е гръбнака и патрона на ККП. Конституцията на ККП, приета на Първия Конгрес на партията, е формулирана от Коминтерн-а. Тя се базира на марксизма и ленинизма, теориите на класовата борба, диктатурата на пролетариата и основаването на самата партия. Конституцията на съветската партия осигурява нейната основа. Душата на ККП включва идеология, внесена от Съветския съюз. Чън Душиу, един от първите служители на ККП, има различни виждания от Марин, представителят на Коминтерн-а. Марин пише бележка на Чън, в която казва, че ако Чън е истински член на Комунистическата партия, трябва да следва заповедите на Коминтерн-а. Въпреки че Чън Душиу е един от основателите на ККП той не може да направи нищо, освен да се подчини на заповедите. И наистина, той и партията просто са подчинени на Съветския съюз. По време на третия конгрес на ККП през 1923 г. Чън Душиу публично признава, че партията се финансира почти напълно от Коминтерн-а. За една година той дава над 200 000 юана на ККП, но резултатите са незадоволителни. Коминтерн-а обвинява ККП в непостоянство в положените усилия. Според непълна статистика от разсекретени партийни документи, ККП е получила 16 655 китайски юана от октомври 1921 г. до юни 1922 г. През 1924 г. е получила 1500 щатски долара и 31 927 юана, а през 1927 г. - 187 674 юана. Месечните субсидии от Коминтерн-а са около 20 000 юана. Най-често използваните тактики от ККП днес са лобиране, влизане през „задната врата”, предлагане на подкупи и заплахи – те са използвани със същия успех и по онова време. Коминтерн-а обвинява ККП в продължително лобиране с цел финансиране. „Те се възползват от различните източници на финансиране (Международна служба за комуникации, представител на Коминтерн-а, военни организации и др.), за да набавят средства, защото едната организация не знае, че другата вече е дала средства... странното е, че те не само разбират психологията на нашите съветски другари. Най-важното е, че знаят как да третират по различен начин другарите, от които зависи даването на средства. След като разберат, че няма да могат да получат финансиране по нормален начин, отлагат срещите. Накрая използват най-груби методи като изнудване, разпространяване на слухове, че някои местни служители имат конфликти с руснаците и че парите се дават на военачалниците, вместо на ККП.” [13] Първият съюз между ККП и КМТ – паразитът прониква до ядрото и саботира северната експедиция [14]ККП винаги е учила хората си, че Чиан Кай-Шек е предал националното революционно движение [15], принуждавайки ККП да започне въоръжено въстание. Всъщност ККП е паразит или обсебващ дух. Тя си сътрудничи с КМТ в първия ККП-КМТ съюз, за да разшири влиянието си посредством използване на националната революция. Нещо повече, ККП е нетърпелива да започне революция в подкрепа на Съветския съюз и да вземе властта. На практика желанието й за власт разрушава и предава националното революционно движение. По време на Втория национален конгрес на ККП през юли 1922 г. тези, които се противопоставят на съюза с КМТ преобладават, защото партийните членове са нетърпеливи да вземат властта. Но Коминтерн-а налага вето върху резолюцията от конгреса и нарежда ККП да направи съюз с КМТ. По време на първия съюз на ККП с КМТ, ККП провежда четвъртия си национален конгрес в Шанхай през януари 1925 г. и повдига въпроса за лидерството в Китай, преди Сун Ят-сен [16] да почине на 12 март 1925 г. Ако не беше починал, вместо Чиан Кай-Шек, той щеше да стане мишена на ККП в желанието й за власт. С подкрепата на Съветския съюз, ККП взема властта, докато е в съюз с КМТ. Тан Пиншан (1886-1956 г., един от първите лидери на ККП в провинция Гуандон) става министър на Централния департамент за човешки ресурси на КМТ. Фън Юпо (1899-1954 г., един от първите лидери на ККП в провинция Гуандон), секретар на Министерството на труда, е удостоен с пълната власт да отговаря за всички свързани с труда дейности. Лин Зухан (Лин Боку, 1886 – 1960 г., един от ранните членове на ККП), е министър по селските въпроси, докато Пън Пай (1896-1929 г., един от лидерите на ККП), е секретар на министерството. Мао Цзедун поема поста на действащ министър на Министерството на пропагандата на КМТ. Военните училища и армията са винаги във фокуса на ККП: Джоу Енлай е директор на Политическия департамент на военната академия на Хуанпу (Уампоа), а Джан Шънфу (или Джан Сониан, 1893-1986 г., един от основателите на ККП, който представя Джоу Енлай на ККП), е заместник-директор. Джоу Енлай е и началник на съдийската секция. Той успява да внедри на някои места руски военни съветници. Много комунисти действат като политически инструктори и преподаватели във военните училища на КМТ. Членове на ККП служат също като представители на КМТ на различни нива на Националната революционна армия [17]. Издава се разпореждане без подпис на представител на партията да не се признава за валидна нито една заповед. В резултат на паразитното прикачване към националното революционно движение, броят на членовете на ККП нараства драстично от под 1000 души през 1925 г. до 30 000 през 1928 г.. Северната експедиция започва през февруари 1926 г.. От октомври 1926 г. до март 1927 г. ККП предизвиква три въоръжени конфликта в Шанхай. По-късно напада Генералния щаб на Северната експедиция, но без успех. Поделенията за главните удари в провинция Гуандон се включват във въоръжени конфликти с полицията всекидневно. Подобни бунтове довеждат до чистка на Комунистическата партия от КМТ на 12 април 1927 г. [18] През август 1927 г. членовете на ККП в Революционната армия на КМТ започват бунта в Нанчан, който бива потушен бързо. През септември ККП слага начало на въстанието „Есенна жътва”, за да атакува Чанша, но и то бива потушено. ККП започва да внедрява мрежа за контрол на армията, където „се създават клонове на партията на нивото на ротата в армията”. Нейни представители заминават за планината Джинганшан в провинция Джианшъ [19], където налагат управление над селските райони. Хунанското селско въстание – подстрекаване на изметта на обществото към бунтПо време на Северната експедиция, когато националната революционна армия е във война с военачалниците, ККП подстрекава бунтовниците в селските райони, опитвайки се да вземе властта. Хунанското селско въстание от 1927 г. е бунт на сганта, на изметта на обществото, както при Парижката комуна от 1871 г. – първият комунистически бунт. Френските граждани и чужденци по това време в Париж свидетелстват, че Парижката комуна е група от деструктивни, недалновидни бандити. Живеещи в изящни сгради и огромни имения, хранещи се с екстравагантни храни, те се интересуват само от задоволяване на моментното си щастие и не гледат напред. По време на бунта на Парижката комуна те цензурират пресата. Вземат за заложник, а по-късно и застрелват архиепископа на Париж, Жорж Дарбой, отслужващ литургии за Краля. За свое лично удовлетворение, те убиват жестоко 64 свещеници, подпалват и унищожават дворците на правителството, частни жилища, паметници и колони с надписи. Богатството и красотата на френската столица нямат равни в Европа, но по време на въстанието на Парижката комуна сградите са сринати със земята, а много хора са избити. Подобни зверства и жестокост рядко са виждани в историята. Както признава Мао Цзедун, „Вярно е, че селяните са в известен смисъл „непокорни”. Върховен по своята власт, селският съюз не позволява на земевладелците да кажат и дума и им е отнел престижа, сривайки ги в прахта. Селяните заплашват: „Ще ви сложим в другия списък [списъка на реакционерите]!” Те глобяват местните деспоти и лошите дворяни, изискват пари от тях и трошат техните столове-носилки. Хора влизат в къщите на местните деспоти и лошите дворяни, които са против селския съюз, избиват прасетата им и изземват житото им. Дори се отпускат за малко на абаносовите легла на младите дами. При най-малката провокация те арестуват земеделците, слагат им високи хартиени шапки и ги показват пред селото, казвайки: „Вие мръсни земевладелци, сега вече знаете кои сте!”. Правят каквото им скимне и преобръщат всичко с главата надолу. Така създават терор в провинцията. [2] Но Мао напълно одобрява тези „непокорни” действия, заявявайки: „Казано без заобикалки, необходимо е да се създаде терор за известно време в селските райони, иначе ще е невъзможно да се потиснат контрареволюционерите в провинцията, или да се превземе властта на дворянството. Общоприетите граници трябва да бъдат прескочени, за да се поправи грешното, в противен случай няма как да стане... Много от делата им по време на революционния период, които може да са изглеждали прекалени, всъщност са точно нещата, които изисква революцията”. [2] Комунистическата революция създава система на терорСеверната операция по време на Анти-японската война – полетът на победенитеККП определя „Дългия марш” като Анти-японска операция по северната граница. Тя го възхвалява като китайска революционна приказка. ККП твърди, че „Дългият марш” е „манифест”, „екип за пропаганда” и „машина за семена”, завършващ с победата на ККП и разгром на нейните врагове. ККП фабрикува такива очевидни лъжи за маршировките на север, където се бие с японците, за да прикрие провалите си. От октомври 1933 г. до януари 1934 г. Комунистическата партия претърпява пълен крах. В петата операция на КМТ, целяща да обкръжи и унищожи ККП, последната изгубва едно след друго селските си подкрепления. С постепенното свиване на базовите си райони, Червената армия трябва да се оттегли. Това е истинският произход на „Дългия марш”. „Дългият марш” на практика цели да пресече обграждането и оттеглянето към Външна Монголия и Съветска Русия по дъга, която първо се движи на Запад и после на Север. Идеята е, че когато стигне до това място, ККП може да избяга в Съветска Русия в случай на поражение. ККП се натъква на големи трудности на път за Външна Монголия. Тя избира да мине през Шаншъ и Суиюан. Освен това, използвайки похода през тези северни провинции, ККП е можела да твърди, че е срещу японците и така да спечели сърцата на хората. От друга страна тези райони са безопасни, тъй като там не са разгърнати японски войски. Зоната, окупирана от японската армия, е по протежение на Великата стена. Година по-късно, когато ККП окончателно пристига в Шанбей (северна провинция Шаанши), главната сила на централната Червена армия е намаляла от 80 000 на 6000 души. Инцидентът в Ши’ан – ККП успешно посява семената на раздора и го приписва на КМТ за втори пътПрез декември 1936 г. Джан Шуелиан и Ян Хучън, двама генерали от КМТ, отвличат Чиан Кай-Шек в Ши’ан. Този случай се нарича „Инцидентът в Ши’ан”. Според учебниците на ККП, инцидентът в Ши’ан е „военен ход”, иницииран от Джан и Ян, които отправят смъртоносен ултиматум на Чиан Кай-Шек. Той е принуден да застане срещу японските нападатели. Има данни, че Джоу Енлай е бил поканен в Ши’ан като представител на ККП, за да преговаря за мирно разрешение. С посредничеството на различни групи в Китай инцидентът е разрешен мирно и довежда до края на десетгодишната гражданска война и началото на обединен национален съюз срещу японците. Историческите книги на ККП твърдят, че този инцидент е повратна точка за Китай в условията на кризата. ККП описва себе си като патриотична партия, отговорна за интересите на целия народ. Все повече документи разкриват, че много шпиони на ККП са били събрани около Ян Хучън и Джан Шуелиан преди инцидента в Ши’ан. Лиу Дин, таен член на ККП, е представен на Джан Шуелиен от Сон Чинлин, съпруга на Сун Ят-сен, която е сестра на мадам Чиан и член на ККП. След инцидента в Ши’ан, Мао Цзедун изказва думи на похвала: „Лиу Дин играе достойна роля в инцидента в Ши’ан”. Сред тези, които са на страната на Ян Хучън, е и собствената му жена Шие Баоджън, която е член на ККП и работи в политическия отдел на армията на Ян. Шие се омъжва за Ян Хучън през януари 1928 г. с одобрението на ККП. Освен това, членът на ККП Уан Бинман е почетен гост в дома на Ян по това време. По-късно Уан става заместник-министър на външните работи в правителството на ККП. Именно тези членове на ККП около Ян и Джан пряко подстрекават прословутия ход. В началото на инцидента, ръководителите на ККП искат да убият Чиан Кай-Шек, отмъщавайки му за потисничеството над ККП. По това време ККП има много слаби позиции в северна провинция Шааншъ и е под заплаха да бъде разгромена напълно само с една битка. Използвайки всичките си придобити умения и измама, ККП подстрекава Джан и Ян да се разбунтуват. За да повали японците и да им попречи да нападнат Съветския съюз, Сталин лично пише на Централната комисия на ККП, като моли да не убиват Чиан Кай-Шек, а да му съдействат за втори път. Мао Цзедун и Джоу Енлай осъзнават, че не могат да унищожат КМТ с ограничената сила на ККП; ако убият Чиан Кай-Шек ще бъдат разгромени и дори елиминирани от търсещата мъст армия на КМТ. При тези обстоятелства, ККП променя тона. Партията принуждава Чиан Кай-Шек да приеме съдействието за втори път в името на обединените усилия срещу японците. ККП първо подстрекава бунт, насочвайки пистолет към Чиан Кай-Шек, но впоследствие се обръща и, действайки като театрален герой, отново го насилва да приеме ККП. Комунистическата партия не само избягва кризата на разпада, но използва възможността да го припише на правителството на КМТ, при това - за втори път. Червената армия скоро е превърната в Осма пехотна армия, като става все по-силна и по-силна от преди. Човек само може да се възхити на неповторимите умения на ККП в лъжите. Анти-японската война – ККП расте чрез убиване с взети назаем оръжияКогато избухва Анти-японската война през 1937 г., КМТ има над 1,7 милиона въоръжени войници, кораби със 110 000 тона вместимост и около 60 бойни самолета от различни видове. Общата големина на армията на ККП, включително нова Четвърта армия, която е сформирана през ноември 1937 г., не надхвърля 70 000 души. Силата й още е отслабена от вътрешните фракции и все още може да бъде разгромена от една битка. ККП съзнава, че ако се сблъска лице в лице с японците, няма да е в състояние да елиминира дори и един отряд от японските войски. В очите на ККП главният акцент за „национално обединение” се състои в поддържането на собствената й власт, а не в гарантиране оцеляването на нацията. Следователно по време на сътрудничеството с КМТ, ККП упражнява вътрешна политика на „поставяне ударение върху борбата за политическа власт, което се разкрива само вътре в партията и е осъзнато в хода на действията”. След като японците окупират град Шенян на 18 септември 1931 г. и така разширяват контрола си върху голяма територия в североизточен Китай, ККП се бие рамо до рамо с японците, за да победи КМТ. В декларация, написана в отговор на японската окупация, ККП убеждава хората в контролираните от КМТ райони да въстанат, работниците да стачкуват, селяните да създават проблеми, студентите да бойкотират часовете, бедните да спрат да работят, войниците да се бунтуват, така че да бъде свалено националистическото правителство. ККП издига апел за противопоставяне на японците, но има само местна армия и партизани в лагерите, далеч от фронтовата линия. С изключение на няколко битки, включително една при прохода Пиншин, ККП няма голям принос във войната срещу Япония. Вместо това, тя използва силата си за разширяване на собствената си база. Когато японците се предават, ККП включва предалите се в своята армия, твърдейки, че се е увеличила до над 900 000 редови войници и още 2 милиона милиционери. КМТ е на практика сама на фронт-линията по време на войната срещу японците и губи около 200 маршала. Командните офицери на ККП не понасят почти никакви загуби. Но учебниците на ККП постоянно твърдят, че КМТ не се е противила на японците и че ККП е довела до великата победа във войната. Разчистване в Ян’ан – създаване на най-страховитите методи за преследванеККП привлича патриотичната младеж към Ян’ан в името на борбата срещу японците, но преследва десетки хиляди други млади хора по време на очистителното движение в Ян’ан. След вземането на властта в Китай, ККП описва Ян’ан като революционна „свещена земя”, но не споменава нищо за престъпленията, извършени по време на чистката. Чистката в Ян’ан е най-огромната, мрачна и свирепа силова игра, подемана някога в историята на човешкия свят. В името на изчистването на малките буржоазни токсини, партията изличава морала, независимостта на мисълта, свободата на действие, толерантността и достойнството. Първата стъпка на пречистването е създаването на досиета за всеки човек, които включват: 1) лична декларация; 2) хроника на политическия живот; 3) семеен произход и социални връзки; 4) автобиография и идеологическа трансформация; 5) оценка по критерия „партийна природа”. В личния архив, всеки е длъжен да изброи всичките познати от раждането си, всички важни събития по време и място на настъпването им. От хората е изисквано да пишат няколкократно за архива и всички пропуски се разглеждат като нечиста работа. Човек трябва да опише всички обществени действия, в които е взел участие, особено тези, свързани с постъпването в партията. Акцентът се поставя върху процесите на личната мисъл по време тези социални действия. Оценката на база партийна природа е дори още по-важна и всеки трябва да признае всички антипартийни мисли или поведение в съзнанието си, в изказванията, отношението си към работата, всекидневния живот или социалните действия. Например в оценката на съзнанието човек е длъжен да прецени точно дали е бил заинтересован от личен интерес, дали е използвал работата си в партията, за да постигне лични цели; дали се е поколебал в доверието си към революционното бъдеще; страхувал ли се е от смъртта по време на битки; дали му е липсвало семейството след постъпване в партията или армията. Обективни стандарти няма, ето защо се оказва, че всички имат проблеми. Принудата се използва за изтръгване на „признания” от кадрите, проверявани с цел елиминиране на „скритите предатели”. Повдигат се безброй лъжливи и неправилни обвинения и започва преследване на голям брой служители. По време на чистката, Ян’ан е наречен „място за пречистване на човешката природа”. Работен екип влиза във военния и политически университет, за да разгледа личния архив на кадрите, причинявайки „червен терор” в продължение на два месеца. Използват се различни методи, за да се изтръгнат признания, включително импровизирани, демонстративни признания, „групови убеждения”, „петминутни убеждения”, частни съвети, конферентни доклади и идентифициране на „репичките” (т.е. червените отвън и бели отвътре). Също така се прави „снемане на картина” – строяване на всички в редица за преглед. Тези, които изглеждат нервни, са идентифицирани като подозрителни и стават мишена за разследвания. Дори представителите на Коминтерн-а се отвращават от методите, използвани в чистката, казвайки, че ситуацията в Ян’ан е депресивна. Хората не смеят да общуват едни с други. Всеки гони собствени цели и всички са нервни и изплашени. Никой не смее да казва истината или да подкрепя приятели, защото всеки се опитва да си спаси живота. Злите – тези, които ласкаят, лъжат и обиждат другите – са повишавани; унижението става факт в живота на Ян’ан – или ще унижиш приятелите си, или себе си. Хората са притиснати до ръба на лудостта, принудени са да изоставят достойнството си, чувството за чест и срам и любовта към другия, за да спасят собствения си живот, и работата си. Те спират да изразяват мнението си и вместо това рецитират статиите на партийните лидери. Същата тази система на потискане се използва във всички политически дейности на ККП след вземането на властта. Три години гражданска война – предателство на страната с цел вземане на власттаРуската буржоазна революция през февруари 1917 г. е сравнително мек вариант на въстание. Царят поставя интересите на страната на първо място и предава трона без противопоставяне. Ленин бърза да се завърне в Русия от Германия, прави нов ход и в името на комунистическата революция убива революционерите от капиталистическата класа, свалили царя, като по този начин задушава руската буржоазна революция. ККП, както и Ленин, събира плодовете на националната революция. След края на Анти-японската война, ККП започва така наречената „Освободителна война” (1946-1949 г.), за да свали правителството на КМТ, донасяйки бедствието на войната в Китай още веднъж. ККП е добре известна със своята „стратегия на тълпата”, даването на масови жертви и смърт в името на победата. В няколко схватки с КМТ, включително тези в Лиаошъ-Шенян, Пекин-Тианджин и Хуай-Хай [20], ККП използва най-примитивните, варварски и нечовешки тактики, които жертват голям брой хора. Когато обсажда град Чанчун в провинция Джилин, североизточен Китай, с цел да изтощи хранителните запаси на града, Народната Освободителна армия (НОА) получава нареждане да забрани на гражданите да напускат града. По време на двата месеца на обсадата на Чанчун от глад и студ умират около 200 000 души. Но НОА не позволява на хората да напуснат града. След края на битката ККП без капчица срам завява, че е „освободила Чанчун без нито един изстрел”. От 1947 г. до 1948 г. ККП подписва „Харбинското съглашение” и „Московското съглашение” със Съветския съюз, предавайки му националните ценности и ресурси от североизток в замяна на подкрепата му в чуждите работи и военните афери. Според съглашенията, Съветският съюз трябва да достави на ККП 50 самолета, оръжията, предадени от японците на две вноски и да продава на ККП на ниски цени контролираните от Съюза муниции и военни припаси. Ако КМТ пуснат сухопътни, морски и въздушни военни части на североизток, Съветският съюз се задължава тайно да подкрепи армията на ККП. Освен това: Съветският съюз ще подкрепя ККП в печеленето на контрол върху Шинджан в северозападен Китай; ККП и Съветският съюз ще създадат обединени военновъздушни сили. Руснаците трябва да оборудват 11 дивизии на армията на ККП и да транспортират една трета от своите американски оръжия (на стойност 13 милиарда щатски долара) в североизточен Китай. За да спечели руската подкрепа, ККП обещава на Съветския съюз специални транспортни привилегии на североизток по земя и въздух; предлага на Съветския съюз информация за действията на правителствата на КМТ и войската на САЩ; осигурява на Съветския съюз продукти от североизток (памук, соя) и военни припаси в замяна на съвременни оръжия; дава на Съветския съюз преференциални права във въгледобива; позволява на Съветския съюз да позиционира военни части в североизточната част и Шинджан; разрешава на руснаците да създадат бюро за разследване за Далечния изток. В случай на избухване на война в Европа, ККП трябва да изпрати армия от 100 000 души плюс 2 милиона работници в подкрепа на Съветския съюз. Освен това ККП обещава да слее някои специални райони в провинция Ляонин със Северна Корея, ако е необходимо. ****************** Изтегляне 3.55 Mb. Сподели с приятели:
|