Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. и каза: "сърцето ти е отишло твърде далеко в тоя век, че мислиш да постигнеш пътя на Всевишния".

3. Аз отговорих: "така е, господарю";. А той ми каза: "пратен съм да ти покажа три пътища и да ти предложа три подобия.

4. Ако ми обясниш едно от тях, то и аз ще ти покажа пътя, който искаш да видиш, и ще те науча, отде е произлязло лукавото сърце".

5. Тогава аз казах: "говори, господарю". А той ми рече: "иди и претегли тежината на огъня, или измери ми духането на вятъра, или върни ми деня, който вече е изминал".

6. "Кой човек, отговорих аз, може да извърши това, което ти искаш от мене?"

7. А той ми рече: "ако бих те попитал, колко обиталища има в морското сърце, или колко извори има в самата основа на бездната, или колко са жилите над твърдта, или какви са пределите на рая, -

8. ти, може би, ще ми отговориш: в бездната не съм слизал, както и в ада, и на небето никога не съм възлизал.

9. А сега аз те попитах само за огъня, вятъра и деня, който си преживял, и за това, без което ти не можеш, - и на това ми не отговори".

10. И каза ми: "ти не можеш позна дори това, що е твое и що е било от младини с тебе,

11. как тогава твоят съсъд би могъл да вмести в себе си пътя на Всевишния и в тоя вече явно покварен век да разбере покварата, която е явна за моите очи?"

12. На това аз казах: "по-добре щеше да бъде съвсем да ни нямаше, отколкото да живеем в нечестия и да страдаме, без да знаем защо".

13. А той в отговор ми каза: "ето, аз отидох в полската гора и заварих дървесата да държат съвет.

14. Те казваха: дойдете, да идем да обявим война на морето, за да отстъпи пред нас, и там да си развъдим други гори.

15. Тъй също и морските вълни имаха съвет: дойдете, казваха те, да въстанем и завладеем полските гори, за да си придобием и там друго място.

16. Но кроежът на гората излезе празен, защото дойде огън и я изгори.

17. Тъй също се свърши и кроежът на морските вълни, защото застана пясъкът и ги задържа.

18. Ако ти беше им съдия, кого щеше да оправдаеш или кого щеше да обвиниш?"

19. "Наистина, отговорих аз, кроежите им са били суетни, защото на гората е дадена земя, дадено е място и на морето, за да носи вълните си".

20. А той ми отговори и рече: "ти справедливо разсъди; а защо не съди тъй също сам себе си?

21. Защото, както земята е дадена за гората, а морето - за вълните му, тъй обитателите на земята могат да разберат само онова, що е на земята, а обитателите на небесата могат да разберат онова, що е в небесните висини".

22. Отговорих и казах: "моля Ти се, Господи, да ми се даде ум да разбирам.

23. Не искам да Те питам за висшето, а за това, което всеки ден става у нас: защо Израил е предаден на езичниците за поругание? защо народът, който Ти възлюби, е даден на нечестиви племена, и законът на отците ни е доведен до нищожество, и писани наредби никъде няма?

24. Преминаваме през тоя век като скакалци, прекарваме живота си в страх и ужас, и станахме недостойни за милосърдие.

25. Но какво ще направи Той с името Си, което е нам наречено? - ето за кое питах аз".

26. А той ми отговори: колкото повече изпитваш, толкова повече ще се чудиш, защото тоя век много бърза към края си

27. и не може да обгърне онова, що е обещано на праведните в бъдните времена, защото тоя век е пълен с неправда и немощи.

28. А за онова, за което ме пита, ще ти кажа: злото е посеяно, а за изкореняването му още не е дошло време.

29. Затова докле посеяното се не изтръгне, и мястото, дето е посеяно злото, се не разчисти, - няма да дойде мястото, на което е посеяно доброто.

30. Защото зърното от злото семе е посеяно в сърцето на Адама още отначало, и колко нечестия е породило то досега и ще поражда, докле настъпи вършитба!

31. Размисли си, зърното от злото семе колко нечестиви плодове е народило!

32. Когато се пожънат безбройните му класове, какво голямо гумно ще потрябва!

33. "Но как и кога ще бъде това?" попитах го аз; "защо нашите години са малки и злочести?"

34. "Не бързай да се издигаш, отговори той, по-горе от Всевишния, защото напразно бързаш да бъдеш по-горе от Него: много далеч отиваш.

35. Нали за същото питаха душите на праведните в своите затвори, думайки: докога ще се надяваме тъй? и кога ще дойде плодът на нашата отплата?"

36. На това ми отговори архангел Иеремиил: "когато се изпълни броят на семената във вас, защото Всевишният с теглилка е претеглил тоя век,

37. с мярка е измерил времената и с число е изброил часовете - и няма да потикне и няма да ускори, докле се не изпълни определената мяра".

38. Аз пък отговорих на това и му казах: "о, Владико Господи! но ние всички сме препълнени с нечестие.

39. И, може би, поради нас се не напълнят житниците на праведните и поради греховете на земните обитатели".

40. На това той ми отговори: "иди, попитай непразна жена: може ли, след като изтекат девет месеци, нейната утроба да задържи в себе си плода?"

41. Аз отговорих: "не може, Господи". Тогава той ми рече: "подобни на утробата са и обиталищата на душите в преизподнята.

42. Както родилка бърза до роди, за да се избави от родилни болки, тъй и те бързат да върнат тям повереното.

43. Най-напред ще ти бъде показано това, което желаеш да видиш".

44. "Ако съм придобил благодат пред твоите очи, отговорих аз, и ако това е възможно и ако аз съм способен за това,

45. покажи ми: онова, което има да дойде, по-голямо ли е от онова, що е изминало, или което се е сбъднало по-голямо ли е от онова, което ще стане?

46. Каквото е минало, това зная, а какво ще дойде, не зная".

47. Той ми каза: "застани от дясната ми страна, и ще ти обясня значението чрез подобие".

48. И аз застанах - и видях: ето, запалена пещ минава пред мене, и когато пламъкът премина, видях: остана дим.

49. След това мина пред мене облак, пълен с вода, и от него се изля силен дъжд; но щом устремният дъжд престана, останаха капки.

50. Тогава той ми каза: "размисли си: както дъждът е нещо повече от капки, а огънят - нещо повече от дим, тъй мярката на миналото е взела надмощие, а са останали капки и дим".

51. Тогава аз го помолих и казах: "мислиш ли, че ще доживея до тия дни? И какво ще стане през тия дни?"

52. На това той отговори и каза: "за личбите, за които ме питаш, нещо мога да ги кажа, а за твоя живот не съм пратен да говоря с тебе, пък и не зная.

2. и ще се умножи неправдата, която ти сега виждаш и за която отколе си чувал.

3. И страната, която сега виждаш да господствува, ще бъде изложена на опустошение.

4. Ако пък Всевишният ти даде да доживееш, ти ще видиш, че след третата тръба веднага ще блесне посред нощ слънцето, и луната - три пъти през деня;

5. и от дърво кръв ще капе, камък ще продума, и народите ще се раздвижат.

6. Тогава ще царува оня, когото земните жители не очакват, и птиците ще прелетят на други места.

7. Содомското море ще изхвърли риби, ще издава нощем глас, за мнозина непознат; но всички ще чуят гласа му.

8. На много места ще станат размирици, често ще бъде пращан огън от небето; диви зверове ще променят местата си, и нечисти жени ще раждат чудовища.

9. Сладките води ще станат солени, и всички приятели ще се опълчат един срещу други; тогава ще се скрие умът, и разумът ще се оттегли в своето хранилище.

10. Мнозина ще го търсят, ала не ще го намерят, и ще се умножи на земята неправда и невъздържание.

11. Една област ще пита друга съседна: не е ли минавала през тебе правдата, която прави човека праведен? И тя ще каже: не.

12. Човеците тогава ще се надяват - и няма да постигат желаното; ще се трудят - и пътищата им не ще се оправят.

13. За тия личби ми е позволено да ти кажа, и ако отново се помолиш и поплачеш, както сега, и постиш седем дни, ще чуеш още повече от това".

14. И аз се свестих, - и тялото ми силно трепереше, и душата ми изнемогна, като че изчезваше.

15. Но Ангелът, който дойде при мене и ми говореше, ме поддържа, укрепи ме и на нозе изправи.

16. И на втората нощ дойде при мене Салатиил, народният вожд, и ме попита: "де си бил, и защо лицето ти е печално?

17. Нима не знаеш, че тебе е поверен Израил в земята на преселението му?

18. Затова стани и хапни хляб, и не ни оставяй, както пастир - стадото си, в ръце на лукави вълци".

19. Тогава му казах: "махни се от мене и не се приближавай до мене". И той като чу това, отстрани се от мене.

20. Пък аз постих седем дена, стенейки и плачейки, както ми бе заповядал ангел Уриил.

21. И след седемте дена помислите на сърцето ми пак бяха за мене много тежки;

22. но душата ми прие дух да разбира, и аз отново наченах да говоря пред Всевишния

23. и казах: "о, Владико Господи! От всички гори по земята и от всички дървета по нея Ти Си избра само лозата;

24. от целия земен кръг Ти Си избра само пещерата, и от всички цветя по вселената Ти Си избра само крина;

25. от всички морски бездни Ти Си напълни един източник, а измежду всички съградени градове Ти Си освети само Сион;

26. от всички сътворени птици Ти Си наименува само гълъбицата, и от всички сътворени добитъци Ти Си избра само овцата;

27. измежду всички многобройни народи Ти Си придоби един народ и го възлюби, даде му съвършен закон.

28. Но сега, Господи, защо предаде единия на мнозина, и на един корен насади други издънки и разсея единствения Си народ между много народи?

29. И потъпкаха го ония, които се противяха на Твоите обещания и които не вярваха на Твоите завети.

30. И ако Ти вече силно си намразил Твоя народ, нека той се наказваше от Твои ръце".

31. Когато произнасях тия думи, пратен ми бе Ангелът, който беше дохождал при мене по-преди нощем,

32. и ми каза: "чуй ме - аз ще те науча; слушай ме - и аз ще ти кажа още повече".

33. "Говори, казах аз, господарю мой". И той ми каза: "ти си отишъл много далеч с любопитния си ум за Израиля; нима ти повече го обичаш от Оногова, Който го е сътворил?"

34. "Не, господарю мой, отговорих аз, но говорих от голяма скръб. Моята вътрешност ме мъчи всеки час, когато аз се стремя да постигна пътя на Всевишния и да изследвам поне част от Неговия съд".

35. Той отговори: "не можеш". - "А защо, господарю мой? попитах аз. По-добре би било, да се не бях родил, и майчината ми утроба да бе ми станала гроб, нежели да гледам угнетението на Иакова и изнурението на Израилевия род".

36. И той ми каза: "изброй ми онова, което още не е дошло, събери ми разпръснатите капки и съживи изсъхналите цветя;

37. отвори заключените хранилища, изведи ми затворените в тях ветрове и покажи ми образа на гласа, - и тогава ще ти покажа онова, което се мъчиш да видиш".

38. "Владико Господи! отговорих аз, кой може да знае това, освен оня, който не живее с човеци?

39. Пък аз съм безумен, и как мога да говоря за онова, за което Ти ме попита?"

40. Тогава Той ми рече: "както не можеш да направиш нищо от казаното, тъй не можеш узна Моите съдби, нито предела на любовта, която съм обещал на народа".

41. "Но ето, Господи, Ти си близък на ония, които се приближават към края, и какво ще правят ония, които са били преди мене, или ние, или ония, които ще бъдат след нас?"

42. Той ми каза: "Аз ще оприлича на венец Моя съд; както няма закъснение за последните, тъй няма и ускорение за първите".

43. Аз отговорих и казах: "не би ли могъл Ти да съединиш в едно както ония, които са създадени преди, тъй и ония, които съществуват и които ще бъдат, за да им обявиш по-скоро Твоя съд?"

44. Той ми отговори: "творението не може да изпревари своя Творец, нито тоя век може да обнеме в себе си заедно всички, които трябва да бъдат сътворени".

45. И аз рекох: "как тогава Ти каза на раба Си, че си дал живот на създаденото творение заедно, и творението издържало това; поради това и сега съществуващите заедно могли биха да издържат".

46. Той ми каза: "попитай жената, и кажи й: ако раждаш десет, защо раждаш от време на време, и помоли я да роди десетте изведнъж".

47. Аз пък Му рекох: "това е невъзможно, но трябва да става от време на време".

48. Тогава Той ми каза: "и Аз дадох на земните недра способност да произрастят посеяното на нея от време на време.

49. Както младенец не може да произвежда онова, що е свойствено на старци, тъй и Аз наредих създадения от Мене свят".

50. Тогава аз Го запитах и казах: "щом Ти ми откри пътя, тогава позволи ми да Те попитам: майка ни, за която ми говори, млада ли е още, или се приближава към старост?"

51. Отговори ми и каза: "Попитай за това оная, която ражда, и тя ще ти отговори.

52. Кажи й: защо ражданите сега от тебе не приличат на ония, които са били родени по-преди, а са по-малоръстни от тях?

53. И тя ще ти отговори: едните аз родих в разцвета на младостта, а другите са родени на старост, когато утробата начена да губи силата си.

54. Размисли прочее: вие сега сте по-малоръстни от ония, които са били преди вас;

55. и ония, които ще се родят след вас, ще бъдат още по-малки от вас, понеже са творения, които са почнали вече да стареят и юношеската сила е вече преминала".

56. И казах: "моля, Господи, ако съм придобил благоволение пред Твоите очи, покажи на раба Си, чрез кого посещаваш творението Си?"

1. И Той ми каза: "от начало на създаването земния кръг и преди да бъдат установени пределите на века, и преди да повеят ветровете;

2. преди да се чуят гласовете на гърма, преди да блеснат светкавиците, преди да се утвърдят основите на рая;

3. преди да се появят хубавите цветя, преди да се утвърдят подвижните сили, преди да се съберат безбройните ангелски воинства;

4. преди да се издигнат въздушните висоти, преди да се определят размерите на твърдта, преди да се запалят огньове на Сион;

5. преди да бъдат изследвани годините, и да бъдат отделени ония, които грешат сега, и запечатани ония, които са пазили вярата като съкровище, -

6. тогава Аз помислих и всичко създадох Сам, а не чрез другиго; от Мене тъй също ще дойде и краят, а не от другиго".

7. Тогава аз попитах: "какво е разделението на времената, и кога ще бъде край на първото и начало на последното?"

8. И отговори ми: "от Авраама дори до Исаака, когато от него се родиха Иаков и Исав, ръката на Иакова е държала отначало петата на Исава.

9. Край на тоя век е Исав, а начало на следващия - Иаков.

10. Ръката на човека е негово начало, а край - петата му. За друго, Ездра, недей ме пита".

11. Аз пък Му отговорих и казах: "о, Владико Господи! ако съм придобил благодат пред Твоите очи,

12. моля Ти се, покажи на раба Си края на Твоите личби, част от които ми показа миналата нощ".

13. Той ми отговори и рече: "изправи се на нозете си, и слушай гласа, който ще бъде пълен с шум,

14. и ще бъде като че земетръс, но мястото, дето стоиш, няма да се поклати.

15. Затова, когато той ще говори, не се ужасявай; защото дума ще бъде за свършека, и ще се разберат основите на земята.

16. А понеже думата е за самите тях, земята ще трепне и ще се разклати, защото знае, че краят им трябва да се промени".

17. И когато чух гласа, изправих се на нозете си и слушах, и ето глас говорещ, и шумът му беше като шум от много води,

18. и каза: "ето настъпват дни, когато Аз ще начена да се доближавам, за да посетя обитателите земни;

19. когато ще начена да изисквам от ония, които чрез своята неправда произведоха неправедно голяма вреда, и когато ще се изпълни мярката на Сионовото унижение.

20. А когато се отбележи векът, който ще начене да преминава, ето личбите, които ще покажа: книгите ще се разтворят пред лицето на твърдта, и всички заедно ще видят;

21. и едногодишни деца ще проговорят с гласовете си, и непразни жени ще раждат тримесечни и четиримесечни недоносчета, които ще останат живи и ще заякнат;

22. посеяни ниви внезапно ще се явят като непосеяни, и пълни житници ще се окажат празни;

23. след това ще затръби шумно тръба, и кога я чуят, всички внезапно ще се ужасят.

24. Тогава приятели ще се въоръжат против приятели като врагове; страх ще обземе земята заедно с обитателите й, и жилките на изворите ще спрат и три часа няма да текат.

25. Всеки, който след всичко това, за което ти предсказвах, остане жив, сам ще се спаси и ще види Моето спасение и края на вашия век.

26. И ще видят избраните люде, които не са изпитали смърт от раждането си, и ще се измени сърцето на живите и ще се превърне в друго чувство,

27. защото злото ще се изтреби, и лукавството ще изчезне;

28. вярата ще разцъфти, разтлението ще бъде победено; и ще се яви истината, която толкова време е оставала без плод".

29. Когато Той говореше, аз погледнах тогова, пред когото стоях.

30. И той ми каза: "аз дойдох да ти покажа времето на идещата нощ.

31. И тъй, ако пак се помолиш и пак постиш седем дена, аз ще ти покажа повече в деня, в който те чух:

32. Всевишният чу твоя глас; Крепкият видя правилното действие, видя и чистотата, която си пазил от младини.

33. Поради това Той ме прати да ти покажа всичко това и да ти кажа: надявай се и не бой се;

34. не бързай да мислиш с първите времена за суетното, за да те не съдят с такава също бързина за последните времена".

35. След това аз пак със сълзи се молих и тъй също седем дена постих, за да навърша три седмици, които ми бяха заповядани.

36. А през осмата нощ сърцето ми пак се смути, и аз наченах да говоря пред Всевишния;

37. защото духът ми силно се разпали, и душата ми се измъчваше.

38. И казах: "Господи! Ти още от начало на творението говори; в първия ден рече: да бъде небе и земя, и Твоето слово биде дело свършено.

39. Тогава се носеше Духът, и тъмнина обгръщаше наоколо и мълчание: нямаше още звук от човешки глас.

40. Тогава Ти заповяда да излезе от Твоите съкровищници изобилната светлина, за да се яви Твоето дело.

41. Във втория ден Ти създаде въздуха на твърдта и му заповяда да отдели водата и да произведе разделение между водите, за да се издигне една част от тях нагоре, а другата да остане долу.

42. В третия ден Ти заповяда на водите да се съберат на една седма част от земята, а шестте части изсуши, за да служат пред Тебе за засяване и обработване.

43. Твоето слово излизаше, и веднага се явяваше дело;

44. изведнъж се появиха безбройно множество плодове и многоразлични приятности за вкуса, цветя, непроменливи във вида си, с неизказано благоуханен дъх: всичко това бе извършено в третия ден.

45. В четвъртия ден Ти заповяда да се яви сиянието на слънцето, светлината на луната, разположението на звездите

46. и заповяда, те да служат на човека, който щеше да бъде създаден.

47. В петия ден Ти каза на седмата част, дето бе събрана водата, да произведе животни, хвъркати и риби, което и биде извършено.

48. Нямата и бездушна вода, по знак от Бога, произведе животни, за да възвестяват всички родове Твоите чудни дела.

49. Тогава Ти запази две животни: едното се наричаше бегемот, а другото - левиатан.

50. Ти ги отдели едно от друго, защото седмата част, дето беше събрана водата, не можеше да ги побере заедно.

51. На бегемота даде една част от земята, изсушена в третия ден, да живее там, дето има с хиляди гори;

52. на левиатана даде седмата водна част и го запази, да служи за храна на ония, на които Ти искаш и когато искаш.

53. А в шестия ден Ти заповяда на земята да произведе пред Тебе добитък, зверове и влечуги;

54. а след тях Ти сътвори Адама, когото постави господар над всички Твои твари и от когото произхождаме всички ние и народът, който Ти избра.

55. Всичко това аз казах пред Тебе, Господи, защото Ти за нас си създал тоя свят.

56. А за другите народи, произлезли от Адама, Ти каза, че те са нищо, че приличат на слюнка, и всичкото им множество Ти оприличи на капки, капещи из съд.

57. И сега, Господи, ето тия народи, признати от Тебе за нищо, наченаха да ни владеят и да ни поглъщат.

58. А ние, Твоят народ, който Ти нарече Свой първенец, единороден, възлюбен Свой, сме предадени в техни ръце.

59. Ако тоя свят е създаден за нас, то защо ние не получаваме наследие заедно със света? И докога това?

2. и ми каза: "стани, Ездра, и чуй думите, които дойдох да ти говоря".

3. Аз рекох: "говори, господарю мой";. И той ми каза: "морето е разположено в пространно място, за да бъде дълбоко и безмерно;

4. но входът в него се намира в тясно място, тъй че прилича на реки.

5. Който би поискал да влезе в морето и да го види, или да владее над него, ако не мине през тясното, как може стигна до широкото?

6. Или друго сравнение: градът е построен и разположен на равнина и е пълен с всякакви блага;

7. но входът в него е тесен и разположен на стръмнина тъй, че отдясно е огън, а отляво - дълбока вода.

8. Между тях, сиреч между огъня и водата, има само една пътека, дето може да се вмести само човешко стъпало.

9. Ако тоя град се даде за наследство човеку, как той ще си получи наследството, ако никога не мине през лежещата на пътя опасност?"

10. Аз казах: "тъй е, Господи!" И Той ми рече: "такъв е и делът на Израиля.

11. За тях Аз създадох света; но, когато Адам наруши Моите наредби, биде определено да стане онова, що бе извършено.

12. И станаха входовете на тоя свят тесни, болезнени, мъчни, както и малки, лукави, пълни с бедствия и изискващи голям труд.

13. А входовете на бъдещия век са широки, безопасни и принасят плод за безсмъртие.

14. И тъй, ако влизащите, които живеят, не влязат в тая теснота и неволя, те не ще получат онова, що е приготвено.

15. Защо, прочее, се смущаваш, когато си тленен, и защо се вълнуваш, когато си смъртен?

16. Защо не прие в сърцето си бъдещето, а прие настоящето?"

17. Аз отговорих и казах: "Владико Господи! ето, Ти определи със закона Си, че праведните ще наследят това, а грешните ще загинат.

18. Праведните ще претърпят теснота, надявайки се за широко, а живелите нечестиво, ако и да са претърпели теснота, няма да видят широкото".

19. И Той ми каза: "няма съдия по-горен от Бога, няма кой да разбира повече от Всевишния.

20. Мнозина гинат в тоя живот, защото немарят за предложения тям Божий закон.

21. Защото Бог строго е заповядал на идещите, кога дойдат, какво да вършат, за да бъдат живи, и какво да пазят, за да не бъдат наказани.

22. А те не послушаха и Му се възпротивиха, утвърдиха в себе си суетна мисъл;

23. увлякоха се от греховни измами, казаха за Всевишния, че Го няма, не познаха пътищата Му;

24. презряха закона Му, отхвърлиха обещанията Му, нямаха вяра към Неговите обредни наредби, не вършеха Неговите дела.

25. И затова, Ездра, на празните - празно, а на пълните - пълно.

26. Ето, ще дойде време, когато ще се явят личбите, които ти предсказах, и ще се яви невестата, и с появата си ще се покаже, - скривана сега от земята.

27. И всеки, който се избави от изброените по-преди злини, сам ще види Моите чудеса.

28. Защото ще се яви Моят Син Иисус заедно с ония, които са с Него, и останалите ще се наслаждават четиристотин години.

29. А след тия години, ще умре Син Ми Христос и всички люде, които дишат.

30. И ще се върне светът в старото мълчание за седем дни, както е било преди, тъй че никой не ще остане.

31. А след седемте дена ще се събуди заспалият свят, и поквареният ще умре.

32. И земята ще върне ония, които спят в нея, и праха на ония, които мълчаливо в него обитават, а хранилищата ще върнат поверените тям души.

33. Тогава ще се яви Всевишният на съдилищния престол, ще преминат нещастията и ще се изчерпи дълготърпението.

34. Само един съд ще пребъде, истината ще се утвърди, вярата ще се укрепи.

35. След това ще дойде делото, ще се открие въздаянието, ще се издигне правдата, ще престане господството на неправдата".

36. Аз казах: "Авраам пръв се моли за содомците; Моисей - за бащите, които бяха съгрешили в пустинята;

37. след него Иисус - за Израиля в дните на Ахана;

38. Самуил и Давид - за погубваните, Соломон - за ония, които дойдоха за освещението;

39. Илия - за ония, които получиха дъжд, и за мъртвеца, за да оживее;

40. Езекия - за народа през времето на Сенахирима, и мнозина - за мнозина.

41. И тъй, ако тогава, когато бе се усилила покварата и бе се умножила неправдата, праведни се молеха за неправедни, защо това да не стане и сега?"

42. Той ми отговори и рече: "сегашният век не е край; често в него няма слава, затова са се молили за немощните.

43. А съдният ден ще бъде край на това време и начало на времето на бъдещето безсмъртие, когато ще премине тлението,

44. ще престане невъздържанието, ще се пресече неверието, а ще възрасте правдата, ще блесне истината.

45. Тогава никой не ще може да избави загиналия, нито да погуби оногова, който е победил".

46. Аз отговорих и казах: "ето моята първа и последна дума: по-добре щеше да бъде, ако се не дадеше Адаму земята, или, след като му е вече била дадена, да беше задържан да не съгреши.

47. Каква полза за човеците - в сегашния век да живеят в скръб, а след като умрат, да очакват наказание?

48. О, какво направи ти, Адаме? Когато ти съгреши, не падна само ти, а и ние, които произлизаме от тебе.

49. Каква нам полза, че ни е обещано безсмъртно време, а сме вършили смъртни дела?

50. Нам е предсказана вечна надежда, а ние, негодните, станахме суетни.

51. Нам бяха приготвени здрави и мирни жилища, а ние живяхме лошо;

52. приготвена бе славата на Всевишния, за да покрие ония, които са живели кротко, а ние ходихме из лоши пътища.

53. Ще бъде показан раят, чийто плод си остава нетленен, и в който има почивка и изцеление;

54. но ние не ще влезем в него, защото се навъртахме в места безплодни.

55. Лицата на ония, които са имали въздържание, ще блеснат по-светло от звездите, а нашите лица са по-черни от тъмнината.

56. Ние не помисляхме през живота си, когато вършехме беззаконие, че след смъртта ще страдаме".

57. Той отговори и каза: "това е помисъл за борбата, която трябва да води родилият се на земята човек,

58. та, ако бъде победен, да претърпи онова, за което ти каза, ако пък победи, да получи това, за което Аз говоря.

59. То е оня живот, за който Моисей, когато беше жив, каза на народа, думайки: избери си живот, за да живееш.

60. Но не повярваха нито нему, нито на пророците след него, нито на Мене, Който им говорих,

61. че няма да има скръб за тяхната погибел, както ще има радост за ония, за които е приготвено спасение".

62. Аз отговорих и казах: "зная, Господи, че Всевишният се нарича милосърден, защото ще помилува ония, които още не са дошли на свят,

63. и е милостив към ония, които прекарват живот по Неговия закон.

64. Той е дълготърпелив, защото показва дълготърпение към съгрешилите, като към Свое творение.

65. Той е щедър, защото е готов да дава според нуждата,

66. и многомилостив, защото увеличава милостите Си към тия, които сега живеят и към живелите, и към ония, които ще живеят.

67. Защото, ако Той не увеличаваше Своите милости, светът не би могъл да продължава да живее с ония, които обитават в него.

68. Той дава дарове; защото, ако не даряваше според благостта Си, за да могат ония, които са извършили нечестие, да се облекчат от своите беззакония, то не би могла да остане жива нито десетохилядна част от човеците.

69. Той е Съдия, и, ако не прощаваше ония, които са сътворени чрез Негово слово, и не изтребваше многото престъпления,

70. може би, от безбройното множество биха останали само твърде малцина".