36 да умра, вместо да изпусна това,
което е от другата страна, и да не извърша пътешествието, за което съм призван. Беше трудно, дори по-трудно, отколкото съм си мислил, но си заслужава.
- Ето, пий от този извор. Ти ще имаш храната и водата, нужни за пътуването ти.
Те винаги ще бъдат на твое разположение, когато се нуждаеш от тях. Остави гладът и жаждата да те карат да вървиш.
Когато стигнеш до храна, почивай си, докато се храниш, и след това продължавай.
Той отпи набързо и стана нетърпелив да продължи.
- Няма да се видим скоро, така че има няколко неща, които трябва да ти кажа сега и които ще ти помогнат при пътуването.
Стефан ме погледна със съсредоточеност. "Тези, които са преживели най-голямо робство, ще обичат свободата най-много", помислих си аз. Посочих му най-високата планина, която се виждаше.
- Трябва да я изкачиш.
Когато стигнеш върха, погледни докъдето ти стига погледът.
Отбележи добре каквото видиш и потърси пътя, който ще те води там, където отиваш.
Състави в ума си карта на маршрута. Това е мястото, където си призван да отидеш.
- Разбирам - отговори той. - Но не се ли вижда от тези ниски планини тук? Не ме е страх вече от изкачването, а съм нетърпелив да продължа с пътуването си.
- Можеш да виждаш местата и от тези ниски планини и да отидеш там по-бързо.
Да прескочиш тази висока планина ще отнеме по-дълго време и ще бъде по-трудно, но оттам ще можеш да виждаш по-надалеч и да наблюдаваш нещо по-велико. Пътуването от високата планина ще бъде трудно и ще продължи дълго. Свободен си и можеш да избереш едно от двете пътувания.
- Ти винаги отиваш към най-високата планина, нали? -попита Стефан.
-
Сега знам, че това винаги е най-доброто, но не мога да кажа, че винаги избирам най-високата планина. Обикновено съм избирал най-лесния и най-бърз път и обикновено съм съжалявал, когато съм го правил. Вярвам, че е мъдро да предпочетеш да преминеш най-високата планина. Знам, че най-великото съкровище е винаги в края на най-дългото и най-трудно пътуване. Мисля, че ти също си от този вид търсачи на съкровища. Преодолял си големия страх. Сега е време за ходене в голяма вяра.
- Разбирам, че казаното от теб е вярно и знам в сърцето си, че трябва да премина през най- високата планина сега или винаги ще избирам това,
което е по-малко, вместо това, което бих могъл да имам. С нетърпение очаквам да тръгна и да пристигна до крайната си цел.
- Вяра и търпение вървят заедно - отговорих аз. - Нетърпеливостта всъщност е липса на вяра. Нетърпението никога няма да те заведе до най-високите цели на Бога.
Доброто може да бъде най- големият враг на най-доброто. Сега е време да свикнеш да избираш в живота си най-високото и най-доброто. Това е начинът да бъдеш близо до
Мъдростта.
- Какво друго трябва да ми кажеш преди да тръгна? - попита Стефан, седнал на скалата, мъдро решил да бъде търпелив и да приеме всичко, от което се нуждае преди да тръгне. Помислих си, че той може би познава Мъдростта повече от мен.
Сподели с приятели: