Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Трябва да се обърнем навътре, да променим определени мисли и тогава заобикалящият ни свят ще се промени.
Да, всеки човек иска заобикалящият го свят да съответства на неговите изисквания и очаквания. Но ето какъв е номерът. Ние сами създаваме света, в който живеем. Следователно, онова, което виждаме в живота си, е онова, което очакваме да видим. Тоест, всичко около нас вече съответства на нашите очаквания, на подсъзнателните ни очаквания. И ако нещо извън нас не ни харесва, е глупаво да се дразним. Трябва да се обърнем навътре, да променим определени мисли и тогава заобикалящият ни свят ще се промени. Има разлика между съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Трябва да се научите да вярвате на подсъзнателния си разум. Защото нашият вътрешен разум се стреми към равновесие, мир и спокойствие. Той се стреми да заеме онова уникално място във Вселената, което е хармонично за всеки от нас. Веднъж ми се случи нещо, което има отношение към раздразнението, и с което искам да ви покажа как действат законите на Вселената: еднаквите неща се привличат и външното отразява вътрешното. Това се случи през един от работните ми дни. Преглеждах пациенти. Всички случаи бяха трудни. А в края на работния ден се занимавах с една пациентка, която през цялото време ми противоречеше. Опитвах се да й обясня причините за нейната болест, но тя по никакъв начин не можеше или не искаше да ги приеме. В крайна сметка, аз започнах да се дразня и не й давах да каже нито дума. Изгубих с нея два часа от времето си, а накрая останах с чувството на раздразнение и неудовлетвореност. Когато след прегледа излязох от апартамента, върху мен буквално се нахвърли съседката от отсрещния апартамент. Тя доста бурно и гръмогласно изказа претенциите си относно чистотата на стълбищната площадка (тази седмица на вратата ми висеше табелка „Дежурен"). Отначало започнах да се оправдавам и да обяснявам, че площадката е била изчистена, но съседката не ми даваше дори да си отворя устата. Виковете и започнаха да ме изкарват от равновесие и се появиха лоши мисли: „Какво да направя, за да се успокои?" Но в този момент си спомних, че съм добър лекар. Отказах се от опитите да й доказвам каквото и да било, бързо погледнах в себе си и започнах да мисля: по какъв начин съм привлякъл тази ситуация? Не ми се наложи дълго да мисля. Веднага си спомних за раздразнението ми по повод моята пациентка и за това, че по същия начин не й давах да каже нито дума. В момента, в който започнах да осъзнавам причините за това събитие, във външен план също започнаха да стават промени. Съседката започна да се успокоява и след това се прибра. Пожелах й успех и мислено й благодарих за урока, който ми помогна да науча. В крайна сметка си направих позитивни изводи: да бъда вътрешно и външно спокоен при общуването с пациентите; да им давам възможност да изкажат мислите и чувствата си; да уважавам личността на всеки пациент; да бъда по-гъвкав в обясненията на причините за болестта. По този начин ситуацията стана не травмираща, а полезна за мен. Просто се възползвах от законите, които познавам. Защото ние сами създаваме жизнените ситуации, в които попадаме. Между другото, след тази ситуация съседката започна първа да ме поздравява. Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|