Книга първа как да работите с книгата
Изтегляне 1.72 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Начин на поведение Позитивно намерение
| ГНЯВ И ЗЛОБА
- Сърдиш ли ми се, дон Хуан? - попитах аз, когато той се върна. Стори ми се, че той се учуди. - Не. Аз не се сърдя никога и на никого. Нито един човек не може да направи нищо, което да заслужи това. Сърдиш се на хората, когато чувстваш, че постъпките им са важни. Аз отдавна не чувствам нищо подобно. К. Кастанеда. „Учението на дон Хуан" Гневът и злобата са чувства на силно възмущение и негодувание. Те са крайна форма на раздразнението. Тези емоции се появяват, когато ситуацията излиза извън контрол. Всеки човек иска да контролира ситуацията - така той се чувства по-спокоен. Но това не винаги ни се удава. И тогава се появява гневът, който може да премине във физическо насилие с цел да се промени ситуацията. Сред народа има много афоризми за злото: - Не отвръщай на злото със зло. - За нас добро, никому зло - такъв е законът на живота. - Злият не вярва, че има добри хора. В Библията за злото е казано: „Нека Бог въздаде на онзи, който върши зло, според злобата му." Всеки човек е изпитвал гняв и в това няма нищо лошо, защото всяка човешка емоция има позитивни функции. Най-важното е да разберете за какво са нужни тези негативни емоции и какви цели преследват те, а след това да създадете нови начини на поведение и да насочите тази енергия към нещо по-смислено. Гневът и злобата изпълняват същата позитивна функция, както и раздразнението.
И последствията са същите, само че много по-силни. Ако не изразявате открито гнева си, а го сдържате, това е опасно, тъй като, ако не излезе навън, гневът остава вътре в човека. Тази енергия започва да разрушава организма и постепенно се трансформира в болест. Но ако осъществите гнева си, тоест, ако го изразите открито, като проявите насилие, ще получите ответното насилие; и не е задължително да е от същия човек. Еднаквите неща се привличат. Ако човек постоянно потиска емоции от типа на раздразнението, гнева и злобата, започват да страдат черният дроб, ставите, дихателните органи и други органи и системи в организма. Неизразените чувства започват да се трупат в онези органи, които отговарят за тяхното изразяване. Ето ви един пример. Черният дроб със своята жлъчна секреция отговаря за избухливостта. Потиснатите гняв и избухливост предизвикват най-напред възпаление на жлъчката и спиране на жлъчната секреция, дискинезия на жлъчните пътища, а с времето тези прикрити горчиви чувства се превръщат в камъни. Все пак, трябва да има материален израз на натрупаните емоции. Ставите са отговорни за привеждането на тези агресивни чувства в действие. А това води до тяхното възпаляване. В резултат - ревматизъм, бурсит, изкълчвания. Оказва се, че да изразяваш гнева си е лошо, но и да го сдържаш не е по-добре. Тогава какво да правим? Някои хора съветват: ако сте натрупали злоба, гняв и раздразнение, започнете да удряте някоя възглавница. Парата ще излезе и ще ви стане по-леко. Други смятат, че е по-добре открито да кажете на човека, на когото се сърдите, за своето отношение към него. Тоест, да му се разкрещите. Не мисля, че това са най-добрите методи за работа с гнева. Веднъж бях на семинар-тренинг, където хората се учеха открито да изразяват гнева си: да крещят, да се сърдят. Те се приближаваха един към друг и казваха: „Сърдит съм ти, защото ти тра-та-та..." или „Обиден съм ти, защото ти трам-па-пам..." Казваха им: „Позволете на бушуващите във вас чувства да се излеят навън." Но това е добре да се прави в група, в която всеки знае за тези правила и е готов да поеме върху себе си гнева на другия. А когато участниците в тази група излизаха „сред хора" и започваха да се „самоизразяват", заобикалящите ги хора просто не ги разбираха, те нямаха намерение да поемат върху себе си чуждия гняв. Хората не знаеха за онези правила, на които бяха научени участниците в семинара. Защото в обществото битува мнението, че да изразяваш открито гнева си е лошо. Аз мисля, че подобно „самоизразяване" може да доведе в крайна сметка до самота. Аз предлагам по-продуктивно упражнение за работа с гнева, отколкото тупането на праха от възглавниците и викането по близките хора. В момента, в който почувствате, че емоционалният взрив е близко, започнете да вършите неща, които не ви харесват особено, но са необходими. Например, ако живеете в селска местност, можете да цепите дърва или да прекопаете градината - хем сте освободили взривоопасната енергия, хем сте направили нещо полезно за домакинството. Правете това, докато не се почувствате спокойни. Ако сте прекопали своята градина - помогнете на съседите. Ако живеете в града, можете да направите ремонт на апартамента, да почистите, да изтупате килимите. Ако сте направили всичко това у вас - помогнете на съседите. Ако имате проблеми с излишните килограми - правете упражнения и тичайте. Ще се спасите не само от раздразнението, но и от излишните килограми, и то без никакви диети и безплатно. Много мои пациенти са си създали спокойствие в семейството чрез този метод. Разбира се, има и по-лесен начин - като промените мирогледа си. Но на който както му харесва. Някои предпочитат грубата физическа сила, други умствената дейност. И двете вършат работа. Важното е не просто да се освободите от гнева, а да го трансформирате. За целта трябва да осъзнаете онази позитивна функция, която той изпълнява за човека: заобикалящият свят да съответства на нашите очаквания. Но това зависи от самите нас. Затова е глупаво не само да изразяваме гнева си, но и въобще да го създаваме. Имам едно златно правило: ако искам да получа нещо, трябва да променям мислите и начина си на поведение, докато у някого не се появи спонтанното желание да ми даде това, което искам. Крайно време е да разберете, че околните не са ви длъжни за нищо. И ако искате да получите нещо от тях, променете начина си на поведение, използвайте всеки път нови начини. Смятам, че вместо да хабите скъпоценната си енергия за такива негативни емоции, е по-добре да уеднаквите съзнателните си желания и подсъзнателните си намерения. Можете да направите това, едва след като поемете отговорността за своя живот, за своя свят. ОБИДА - Можеш да раниш Воина, но не и да го обидиш - каза дон Хуан. - Докато воинът се намира В съответното настроение, нито една постъпка от страна на който и да било човек не може да го обиди. Лъвът миналата нощ не те обиди, нали? И това, че той ни преследваше, не те ядоса нито за миг. И ти не се възмути, крещейки, че той няма право да ни преследва. А този лъв спокойно можеше да се окаже най-жестокият и най-злият в целия район. Но не характерът му беше причината, поради която ти действаше така, а не по друг начин, като с всичка сила се опитваше да избегнеш срещата с него. Причината беше в самия теб и тази причина беше само една - ти искаше да оцелееш. Което и успя да направиш. Ако беше сам и лъвът беше успял да се добере до теб и да те рани смъртоносно, и през ум нямаше да ти мине да се оплачеш от него, да се обидиш или да се почувстваш оскърбен от тази негова постъпка. Така че настроението на Воина не е чак толкова чуждо на твоя или на чийто и да било свят. То ти е необходимо, за да се отървеш от празните приказки. Започнах да излагам своите съображения по този повод. Лъвът и хората, според мен, не могат да бъдат поставяни на една плоскост. За близките си знам много неща, познавам типичните им уловки, мотиви, малки хитрини. За лъва не знам практически нищо. В действията на моите близки най-обидно е това, че те са зли и вършат подлости съзнателно. - Знам - търпеливо каза дон Хуан. - Да достигнеш състоянието на воина е много, много трудно. Това е революция, преврат в съзнанието. Еднаквото отношение към всичко, било то лъв, воден плъх или човек, е едно от най-великите постижения на воинския дух. За това е необходима сила. К. Кастанеда. „Пътуване към Икстлан Обидата е чувство, което възниква у човека, когато той смята, че към него се отнасят несправедливо. То възниква в отговор на причинено огорчение, оскърбление, неприятен отзив, насмешка, причинена болка, побой, загуба. Обидата е дълбоко потиснат гняв. Човек, който се обижда, иска другите да променят отношението си към него. Да се отнасят с по-голямо внимание, уважение, любов, да го ценят. Позитивното намерение на обидата е ясно - да променим отношението на другите спрямо нас. Изтегляне 1.72 Mb. Сподели с приятели:
|