ПРЕПРОГРАМИРАМЕ НА НАВИЦИТЕ НА ПОЛЕТО
Никога необходимостта от препрограмиране на нашето поле на навиците не е била по-неотложна. Ние не можем да живеем в съвременния свят и да мислим както са мислили нашите родители, да имаме техните убеждения и действия. Вие не бихте могли да бъдете в добро състояние дори ако разчитате на собствените си адаптационни модели отпреди десет години.
Много хора знаят точно какви промени са им необходими, но откриват, че са неспособни да ги извършат. Попаднали в капана на навиците от миналото, те могат да положат огромни усилия в желанието си да отслабнат, да имат здравословна връзка с партньора си или да постигнат професионален успех. Ръководени от популярния девиз, че ако намеренията са достатъчно силни, ще успееш, т е. „Енергиите текат натам, накъдето е насочено вниманието ви" те трупат само разочарования, цинизъм и неудовлетвореност. Обратното обаче също е вярно: „Вниманието е насочено натам, накъдето текат енергиите". За да промениш съзнанието си, промени енергията. Не можем само с воля да докарваме щастието си. Не можем само с воля да караме болката да спре. Дори вдъхновението не можем да докарваме само с воля. Но можем да променим енергиите си така, че да поддържат нашето щастие, да намаляват болката и да увеличават вдъхновението.
В моята работа рядко започвам с отношението на човека или със състоянието на съзнанието му. Ако енергиите ви са свободни за лекуване и творчество, съзнанието ще ги следва. Не е необходимо човек да вярва в енергийното лечение, за да действат техниките ефективно. Всъщност най-много се радвам на скептиците в курсовете или в практиката ми. Вероятно съм последната им надежда или техният съпруг/а ги е принудил/а да дойдат при мен.
За тях, когато започнат да се чувстват по-добре и енергиите протекат през тялото им с помощта на техники, които са им изглеждали абсурдни, това е награда и своеобразно утвърждение .
Изключително трудно е просто така да се накараш да промениш емоционалните модели, които са заключени в тялото поради травма, и следващите техники са насочени към този проблем. Трите подхода за препрограмиране на вашето поле на навиците са: (1) разпръскване на травмиращите остатъци във вашето поле, (2) програмиране на позитивни чувства в полето и (3) отваряне на полето за поемане на нов физиологически или психологически модел.
1. Разсейване на следите от травми. Подобно на мините, оставени в земята след война, защитните реакции, които мобилизирате по време на травматична ситуация, трябва да се разсеят и изчистят, за да може животът да се възстанови изцяло. Често наблюдавам, че някаква ранна травма е причина за задръжка в полето на навиците. Травмата може да бъде физическа или емоционална. Всички сме били наранявани по един или друг начин и в стремежа си да ни предпазят хипоталамусът и тройният енергетизатор често се заключват в остарели защитни стратегии и така сковават цялото поле. Това положение продължава да ни ограничава, макар че ние още преди десетилетия може да сме намерили пътя за излизане от дадената травмираща ситуация. Разговорът със самия себе си не е достатъчен да промени толкова основна реакция, но съществуват редица техники, които мобилизират енергиите на хипоталамуса и тройния енергетизатор за отваряне и препрограмиране на полето на навиците.
В момента може да не си спомняте за подобна травма от миналото, която да задържа развитието ви, а възможно е сега да не е времето за това, но когато то дойде, обърнете се към следващите две техники.
а. Хванете невроваскуларните си точки, за да разсеете травми-ращия спомен. Вече знаете как да използвате невроваскуларните си точки, за да премахнете стресова реакция (Глава 3) и научихте още подробности в глави 4, 7 и 9. Следващите редове обобщават метода. Това е една от най-мощните и важни техники, които познавам, за промяна на нефункционалните реакции, поддържани от полето на навиците. Не можете да мислите ясно, ако кръвта се е оттеглила от предния мозък и е отишла в крайниците за съпротива или бягство. Всеки път обаче, когато сте в стресова ситуация и успеете да задържите кръвта в предния мозък, вие демонстрирате на мозъка нова стратегия и така навикът започва да се променя. Колкото повече организмът се приучава да толерира увеличаващи се стресове, преди да реагира, мобилизиран за съпротива или бягство, толкова повече ще се подобрява и здравословното ви състояние.
Моя приятелка имаше изключително тежко детство и гневът й срещу родителите беше много силен. Всяка вечер във ваната тя хващаше невроваскуларните си точки, за да разпръсва различни спомени. Правеше го всяка вечер, защото помагаше — мъчението й намаляваше. В крайна сметка тя откри, че вече не мобилизира енергиите си, за да излива ежедневно омраза върху родителите си, а беше в състояние да се концентрира върху настоящето, вместо непрекъснато да се връща в миналото.
Припомнете си ситуация от миналото или настоящето, която е болезнена за вас или ви въздейства емоционално. Хванете невроваскуларните си точки поне за три минути (не забравяйте също, че това е много ефикасна техника, която можете да използвате всеки път, когато загубите почва). Изберете някой от следните начини за държане на точките. И трите са подходящи, но може за вас някой да се окаже по-добър от останалите. (Време — поне 3 минути.)
• Поставете пръстите на двете си ръце върху челото и опънете кожата. Върнете пръстите обратно върху челните си невроваскуларни точки (стр. 91)и починете.
• Използвайки същите точки, кръстосайте ръце една върху друга, като пръстите са върху противоположните невроваскуларни точки, и издърпайте кожата встрани. Кръстосването на ръцете помага на енергиите ви да се кръстосат от едната страна на тялото към другата. С кръстосани ръце поемете дълбоко дъх и се отпуснете. Или:
• Поставете едната си ръка върху челото, а другата отзад, на тила. Поляритетът между ръцете ви създава енергийна връзка между предната и задната част на мозъка, провежда енергията през хипоталамуса и успокоява страховете точки на бъбречния меридиан.
Разбира се, можете да помолите свой приятел да хване невроваскуларните ви точки по някой от изброените начини, а вие ще можете да се отпуснете напълно. Разиграйте отново неприятния си спомен на въображаем киноекран или го разкажете като история, докато държите точките. Не се опитвайте да променяте историята, не се настройвайте позитивно към нея. Потънете в нея. Накрая кръвта ще се върне към мозъка, реакцията за съпротива или бягство няма да се задейства, а емоционалната травма от историята ви ще намалее. Техниката не само премахва емоционалното въздействие на спомена, но също така прекъсва веригата спомен— чувство— защитна реакция във вашето поле на навиците.
Следващия път, когато си спомните случката, вероятно ще установите, че тя има много по-слабо въздействие върху вас. Тялото ви няма да реагира автоматично, както преди. Ако споменът все пак продължава да предизвиква травмиращи реакции или вие имате някакви останали негативни чувства, повторете още веднъж стъпките. По този начин в крайна сметка ще стигнете до момент, когато споменът вече няма да бъде мъчителен за вас.
б. Модел за освобождаване от стрес чрез очите. (Време — около 2 мин). Докато мислите за неприятния спомен, съберете палеца и първите три пръста на едната ръка, дръжте ги на разстояние 20—40 см пред носа и изрисувайте странични осморки. Движете пръстите нагоре и надясно, като ги държите в обхвата на зрителното ви поле. Следвайте ги с очи, а главата дръжте изправена. Проследете пръстите с очи — нагоре и надясно, в кръг и надолу, а после нагоре и наляво, в кръг и н адолу (виж фиг. 47). Дръжте в съзнанието си стресиращия спомен.
Фигура 47. МОДЕЛ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ СТРЕСА ЧРЕЗ ОЧИТЕ
Ако забележите, че стресът нахлува във вас още по-силно, когато очите ви са фиксирани в дадена посока, задръжте погледа и положението на очите в същата посока, а с другата си ръка хванете челните невроваскуларни точки, мислейки за неприятното събитие. Позицията на очите може да подсили съществено невроваскуларната техника. Очните процедури за намаляване на чувствителността и освобождаване на травмиращи спомени напоследък станаха много популярни; чувала съм за варианти на тази техника, които са прилагани в продължение на хиляди години от различни култури.
Комбинирането на тази процедура с енергийно тестуване поражда изключително мощна неврологична корекция. Помолете ваш приятел да прави осморките с едната си ръка, докато вие мислите за спомена и проследявате с очи неговите движения. Изпълнителят на теста спира на всеки 5—6 см и прави теста за обща индикация. Всеки път, когато покажете слаб резултат, хванете невроваскуларните си точки поне за двайсет секунди, като продължавате да следите пръстите на тестуващия. В един момент споменът ще и губи своя негативен емоционален заряд и вие ще дадете силен резултат.
2. Програмиране на позитивно чувство (време — по-малко от минута). Следващия път, когато се чувствате божествено или имате прекрасни спомени, можете да внедрите тези чувства в полето на навиците. Ако никога не сте се чувствали така или нямате подобни спомени, намерете начин д благодарите наум на някого или нещо. Когато чувството за благодарност с разпростре из вас, съсредоточете се върху него. „Забийте" чувството си средния си пръст в точката между веждите, в третото око. Потупай мястото леко, но уверено. Третото око се намира в началото на меридиан на пикочния мехур. Всички нерви, отиващи надолу по гръбначния стълб, с разположени върху този меридиан. Когато потупвате там, изпращате поел; ние за стабилност, жива пулсация на нервната система и на полето на навиците. Легендарното мъчение, при което на главата на затворник непрекъснато капе вода, извиква неизбежните страхове, които се пренасят по цялата нервна система и довеждат до лудост, не е само едно равномерно кап, кап, кап. Потупването може да разпрати из нервната ви система сигнал за щастие, а не само за ужас. Внушаването по този начин на позитивно чувство е прост, естествен и чудесен начин за вливане на повече радост в полето на навиците.
3. Промяна на физиологичен или психологически навик. „Темпоралното потупване" е древна техника, наскоро преоткрита наново. Най-напред е използвана на Изток като болкоуспокояващо средство, но се оказва много ефективна за разрушаване на стари привички и едновременно създаване на нови. Потупването по протежение на темпоралната кост — като се започне от слепоочията и в кръг се стигне до задната част на ухото прави мозъка по-възприемчив и временно потиска другите сензорни импулси. Също така успокоява тройния енергетизатор, защото потупването става в посока, обратна на естествения му поток, а всъщност тройният енергетизатор най-решително управлява навиците на тялото. Успокоявайки онази част от нервната система, която се бори да запази старите навици, вие много по-лесно можете да формирате нов навик.
През 70-те години основателят на приложната кинезиология Джордж Гуд-харт открил, че потупването по черепната линия между темпоралната и спеноидалната кост временно премахва механизмите, които пропускат сензорните импулси. Ако прилагате автосугестия или утвърждавате на глас нещо, докато потупвате, мозъкът ви ще е изключително податлив. Потупването по темпоралната кост също така улавя разликите между лявото и дясното полукълбо на мозъчната кора. Понеже при повечето хора в лявото полукълбо е закодирана критичност и скептицизъм, отрицателно формулираните твърдения са по-тясно свързани с начина, по който то функционира, и е по-вероятно то да ги приеме. За такива твърдения потупваме лявата страна главата. По подобен начин, тъй като дясното полукълбо възприема положителна информация, за позитивно формулирание твърдения потупваме дясната страна. Този модел действа обратно при някои левичари, но можете да тестувате енергийно, за да сте сигурни. Ако давате добър резултат при потупване на лявата страна, съпроводено с отрицателно формулирано твърдение, спазвайте инструкциите; в обратния случай сменете местата на „ляво" и „дясно" в инструкциите.
Започнете, като определите навик, отношение, автоматична емоционална реакция или свързано със здравето ви състояние, което желаете да промените. Опишете исканата промяна в едно изречение, заявено като положително твърдение, в сегашно време, сякаш желаното състояние вече е налице. Това може да не е вярно в момента, но изразява желанието ви да бъде истина в бъдеще. Например можете да кажете: „Когато съм под напрежение, запазвам спокойствие". Хубаво е и да напишете твърдението си.
След това повторете твърдението, като запазите същото значение, но го формулирате с отрицателни частици (например „не", „никога", „няма" и т. н.). Така „спокоен и балансиран" ще се трансформира в: „Когато съм под напрежение, вече не изпадам в стрес". Обърнете внимание, че смисълът остава положителен, независимо, че твърдението е изречено с отрицателни думи. Друг пример: „Ям за здраве и добро самочувствие и изпитвам удоволствие от храната" може да се преобразува в: „Не се храня поради тревога и принуда". „Ноктите ми растат дълги и здрави" става: „Повече не си гриза ноктите". (Време — около минута).
1. Започвайки от слепоочието, потупвайте лявата страна на главата отпред назад с трите средни пръста (показалец, среден и безименен) на лявата ръка (виж фиг. 48). Кажете негативно формулираната версия на твърдението, като спазвате ритъма на потупванията. Потупвайте достатъчно енергично, за да направите плътен контакт и да усетите лек тласък. Потупвайте отпред назад около пет пъти, като всеки път изказвате твърдението.
2. Повторете техниката отдясно, като потупвате с дясната ръка и използвате този път положителната форма на твърдението.
3. Повтаряйте процедурата по няколко пъти на ден. Колкото повече потупвате и утвърждавате новия модел, толкова по-силен е ефектът върху нервната ви система и полето на навиците.
П отупването на темпоралната кост е комбинация от множество мощни елементи, сред които повторение, автосугестия и препрограмиране на невроните. То влияе не само на мозъка, но и на всеки меридиан, така че посланието за намеренията ви се изпраща до всяка система в организма. Това е изкушаващо лесен метод за промяна на много модели, които не могат да се преодолеят единствено чрез силата на волята.
Фигура 48. потупване на темпоралната кост
Удивителни са паралелите между физическите и емоционалните ни проблеми. Понякога поведението на даден орган започва да отразява начина, по който ние се държим. Ще използвам себе си за пример. Някой път ми е трудно да поставя ясни граници между мен и хората. Имайки предвид естеството на работата ми, това може да се окаже непреодолим проблем. Преди няколко години станах изключително податлива на инфекции. Като че ли тимусната ми жлеза, отговаряща за предпазването на организма от инфекции, моделираше поведението си аналогично на моето. Започнах да потупвам върху лявото си слепоочие твърдението: „Тимусната ми жлеза не позволява вече на чужди нашественици да проникват в организма ми", а отдясно: „Тимусната ми жлеза бдително съблюдава строги граници, които държат на разстояние чуждите нашественици". Не само устойчивостта ми към инфекции се подобри, но и способността ми да създавам граници между себе си и останалите. Част от очарованието на този метод е, че като излагате намеренията си в рамките на две кратки изречения, понякога достигате до дълбоката същност на една сложна и учудваща връзка между тяло, ум и душа.
Съществува и друго приложение на точките за темпорално потупване — безмълвното им поглаждане вместо потупване. Това е едновременно успокояващо и утешаващо. Поставете пръстите си върху слепоочията от двете страни на главата и погалете темпоралните точки, като дишате дълбоко. Когато искате да задоволите някое силно желание, поглаждайте темпоралните точки от двете страни на главата едновременно и дишайте дълбоко. Ако например изпитвате паническо усещане за глад или желание да се поддадете на друго пристрастие, погладете темпоралните си точки. Много хора успокояват страстите си чрез този прост метод и чувството за паника отминава.
Толкова съм убедена, че темпоралното потупване е най-доброто средство да регулираме живота си, че ми се иска да ви разкажа няколко случая, където то не е действало, тъй като те са поучителни как да го впрегнем в работа. Забелязала съм, че темпоралното потупване не въздейства, когато твърденията не са словесно точно конструирани. Думите трябва да са на език, който ви е добре познат. Понякога е за предпочитане изреченията да са изказани простичко, на възможно най-достъпен език, вместо да са моралистични, религиозни, в стил Нова епоха или други „маняшки" думи, които са далече от начина ни на мислене. Важно е също думите да са свързани с нашите ценности и да съответстват на чувствата така, че когато казваме нещо, да не излезе, че мислим за друго или се опитваме да отхвърлим основна потребност.
Една жена искаше да отслабне с 9 килограма, а вместо това качи петнайсет, използвайки този начин. От лявата си страна тя потупваше твърдението: „Вече не задържам наднорменото си тегло", а отдясно: „Стрелката на кантара ми сочи 75". Изреченията изглеждат правилни, но ефектът беше обратен. Помолих я да забележи дали мислите й следват думите, дали съзнанието й не се колебае или други образи не навлизат в него. Оказа се, че при всяко потупване й идвало на ум: „По дяволите, приличам на лелка, винаги ще имам тяло на лелка, накрая ще заприличам на [дебелата ми] леля Софи". Тя се потупвала с тази мисъл по пет пъти на ден. И е дало резултат! Мисълта и образът бяха много по-мощно внушение, отколкото старателно подбраните й твърдения. Впрочем жената отслабна значително, когато промени изреченията: отляво „Не съм наследила тялото на леля Софи", а отдясно „Наследила съм тяло, което може да бъде фино и гъвкаво".
Мъж, чиято длъжност била съкратена след 24 години работа в частна компания, бил изпратен в колеж за една година за сметка на фирмата за преквалификация. Пет седмици от началото на първия семестър изкарвал двойки и тройки на курсовите си работи, което било заплаха за преназначаването му. Залягал упорито, но открил, че не може да се концентрира да учи. Чул, че помагам на хора, които имат проблем със заучаването, и си записа час при мен. Аз не открих такъв проблем при него, но след четвърт век работа, ориентирана към контакти с много хора, полето на навиците му трябваше да се пренастрои, за да може да си възвърне концентрацията за учене. Обясних му всичко това и той много се ентусиазира, когато му показах как да използва възможностите на темпоралното потупване, за да промени полето на навиците си. След седмица обаче той дойде отново, силно обезкуражен. Беше изпълнил инструкциите ми до последната буква, беше отделил необходимото време, но промяна в състоянието му не се забелязваше.
Каза ми твърденията си и аз проследих лично изпълнението на процедурата. На мен думите ми звучаха добре, но не пасваха добре на енергиите му.
Когато му обясних колко е важно думите да му звучат правилно, разбрах, че той е дошъл в Съединените щати на шестгодишна възраст и английският бе негов втори език. След като повтори техниката за още една седмица, със същите твърдения, но този път казани на родния му език, човекът отчете значително подобрение в способностите си да чете и да се концентрира.
Една моя приятелка реши да се откаже от пушенето, след като повече от година се бори с хронична кашлица. Научих я на темпоралното потупване. Потупвайки твърденията си „Вече не пуша" отляво и „Животът без цигари ми харесва" отдясно, започна да пуши като луда и изглеждаше много нещастна. Нещо в потупването засилваше навика й, а това много я безпокоеше. Независимо че потупването категорично имаше ефект, макар и обратен на желания, тя осъзна, че техниката действа и реши да се опита да я употреби в своя полза. Тя усещаше, че тревогата е ключът към проблема. Твърдението „Вече не пуша" провокираше безпокойството й, отчасти защото пушенето бе основният й метод за релаксация. Включвайки интуицията си, тя откри нова словесна формула. Отляво започна да потупва с думите: „Безпокойството вече не ме кара да пуша", а отдясно: „Вече пуша само за удоволствие и за да бъда здрава". Тревожността й рязко намаля и от пакет цигари дневно тя отиде на три цигари седмично. Удържа това положение в продължение на няколко месеца, използвайки запалваната от време на време цигара като мантра, като акт на медитация. Кашлицата й изчезна. Накрая тя напълно отказа цигарите.
Както при енергийното тестуване, а всъщност и при повечето неща в книгата, техниките често изискват повече неща от едно механично потупване. Нека обобщим онова, което трябва да имате предвид: потупването на темпоралната кост, съпроводено със словесни изявления, ще бъде по-ефективно, ако: (1) твърдението за лявата страна съдържа поне една отрицателна думичка, а твърдението за дясната само положителни, (2) твърденията са хармонични с начина, по който обикновено мислите и се изразявате, (3) казвайки твърденията, задържате вниманието си върху думите и тяхното значение, (4) твърденията не ви карат да извършвате неща, които противоречат на вашата ценностна система или на основни ваши потребности.
Наблюдавала съм успешното въздействие на темпоралното потупване при изключително широка гама от проблеми. То помага на хората да спрат цигарите, пиенето, преяждането. Помага за изграждането на себеувереност, оптимизъм и себеуважение. Прави имунната система устойчива срещу различни сериозни болести, подобрява метаболизма при опити за отслабване, засилва координацията при изграждане на нови умения. То е важен фактор при ограничаване развитието на рака, изчистване на екземи и понижаване на високо кръвно налягане.
Изберете поведение, емоция или физиологично състояние, което ви е цел. Формулирайте негативно твърдение, което да потупвате от лявата страна, и положително за дясната. Можете да проверите чрез енергийно тестуване дали изреченията са в хармония с вашите енергии, като с едната си ръка извършвате процедурата, а другата подайте на някой приятел, когото сте помолили да ви тестува. Извършвайте потупването по четири-пет пъти дневно поне в продължение на седмица. При дълбоко вкоренените навици минава най-малко месец, преди резултатите да станат явни. Даже и да сте скептични, преценете сами въз основа на получените резултати.
Три заключителни мисли за постигане на максимално здраве, радост и жизненост: измъкнете се, настройте се, включете се.
• Измъкнете се от гъмжащия около вас живот и редовно съсредоточавайте съзнанието си върху вашето тяло. Съчувствайте му за неговата борба, вместо да се дистанцирате, подобно на гражданин, който извръща поглед, ако забележи, че се извършва насилие. Тялото ви ежедневно води много битки заради вас. Когато се претовари и разболее, както се случва от време на време, не се отнасяйте с него като към враг. Обичайте го като най-скъпото си нещо, докато смъртта ви раздели.
• Настройте се за фините нишки на тялото, които водят към неговото добруване и удовлетворяват потребностите му. Разчитайте енергиите на тялото си с любопитство и загриженост, интуиция и енергийно тестуване, защото те са речникът, чрез който ще научите неговия език.
• Включете се и подхранвайте телесните си енергии, като проследявате меридианите, завихряте чакрите, сплитате потоците, натискате точките и отваряте поле за взаимодействие, обмен и разбулване на загадките на болестите и здравето.
Епилог
Пътувания в други светове
на небето и земята съществуват много повече неща, хорацио, за които ти в своята философия даже не си и мечтал.
шекспир
ние не се спираме пред нашата кожа.
долорес крегер
Лично аз съм имала безброй преживявания, вследствие на които речникът ми се е обогатил с много думи за неща, за които „не сме и мечтали", като например съществуването на „духовни водачи", „минали животи" и „послания от вече починали хора". Тези случки може да ви се сторят странни, дори невероятни, и не е необходимо вие да стигнете до изводите, до които аз съм стигнала, за да са ви полезни техниките в тази книга. Надявам се обаче те да събудят вашия интерес към тайнствената връзка между тяло, съзнание и душа и вие да ги приемете като истина. За мен тези изживявания поставят енергийното лечение в един по-широк контекст. Не става въпрос само за механично проследяване на меридианите или да се описват спирали над чакрите с цел да се отстрани конкретен симптом. Енергийният мост е пътят, по който практикуващият прониква в живота на пациента на ниво душа.
Когато съзнателно започнете да работите с енергиите, вероятно ще откриете съществуването на неочаквани светове. Понякога миг по-късно може просто да чуете, че човекът се чувства по-добре и това да се окаже малката благословия за това, че сте задвижили невидимите енергии. Друг път, когато успявам да докосна скрития вътрешен лечител у хората, ставам свидетел на учудващо спонтанен лечебен процес, който започва в организма. Има и случаи, когато пациентът казва нещо от рода на: „Баба ми е тук и иска да чуете какво говори. Опитва се да ви каже какво да правите". И след това сякаш нечие присъствие изпълва стаята и ми нарежда да извърша някаква процедура, която иначе не би ми дошла на ум, но на практика се оказва успешна. Изпитвала съм и усещането сякаш някой ми „отваря" гърба, прониква в мен и провежда цялостен, дълбок лечебен сеанс. Въпреки че вътрешният жироскоп ме уверява, че съм на прав път, никога не знам предварително изхода от подобни ситуации и често съм учудена от неочакваното стечение на обстоятелствата. И всеки път отново се изпълвам с изненада.
Контакти с духовни пазители, водачи, ангели или както и да ги наречем, има регистрирани много в историята. Сократ открито е говорел за същество, направлявало го през целия му живот. Той го наричал „оракулът" и бил сигурен, че то го е предпазвало по безброй начини. След повече от две хиляди години освободеното съзнание на Хелън Келър прави следното разкритие: „Най-верните и добри мои приятели са духовете. Докато пътувам през тъмнината и се сблъсквам с препятствия, опознавам различни гласове, които окуражително ми шептят от духовните измерения." През 1993 г. списание „Таим", както и данни на СММ от проведена анкета за съществуването на ангели разкриват, че 69% от населението, или 144 милиона американци (в тази цифра не влизат децата), вярват в духовни същества със специална мисия на земята, а 32% от тях, или 46 милиона, твърдят, че лично са усетили подобно „ангелско присъствие" в живота си.
Не се опитвам да отварям съзнанието на хората към техните духовни водачи или лични ангели. Инстинктът ми подсказва, че е по-хубаво подобно развитие да става по естествен път. Като поддържате съзнанието си ясно, сърцето отворено и енергиите балансирани, вие вършите своята част от работата и приканвате подобни изживявания да се случат, ако е писано. Тъй като понякога хората се препъват в тези прежиявания, заслужава си да се обърне внимание на този въпрос. Ако изобщо не вярвате в такъв вид преживявания или смятате, че могат да бъдат само проявление на злото, най-вероятно ще се ужасите, ако се случат, и тогава няма да можете да се дистанцирате или да извлечете полза от тях. Познавам много хора, които редовно си контактуват с вътрешен водач и за тях това е нещо, различно от обикновеното съзнание. Мога само да отбележа, че понякога „комуникацията" е начин егото и въображението да се втурнат в „метафизично" общуване, а други получават категорични инструкции.
Отдавна бях навършила двайсет години, когато разбрах, че не всеки взима решения като мене — да се вслушва в гласовете в и около себе си. Макар да изглеждаха, че идват от други светове, те не ми бяха странни. Повече приличаха на гласове на скъпи приятели. Те ми се струваха толкова естествени, че дори не ми дойде на ум да ги споделя с някого и да търся обяснение. Майка ми беше много духовна, но когато бях млада, не знаех, че това е нещо необикновено. Някой път, вместо да отговори на въпроса ми, тя ми казваше: — Дона, нали си имаш твоите ангели, попитай тях.
Мислех, че баща ми е ненормалният, защото нямаше подобни преживявания. В действителност, толкова често бях благославяна от щедростта и милостта на висшите сили, че отказвах да повярвам в съществуването на зло от „другата страна".
• СРЕЩИ С ТЪМНИТЕ СИЛИ •
При навлизането в нечие друго същество понякога се оказвате отворени за сили, които не сте канили, желали или очаквали. Джим беше в дълбок стрес, когато си записа час при мен. Губеше необяснимо контрол над колата си. Усещането му бе, че някое невидимо същество е заедно с него в колата и се бори да хване волана, като се опитва да го изтласка извън пътя. Той се страхуваше за живота си толкова силно, че беше напуснал района, отишъл бе в Аляска, където живял спокойно в продължение на година на една рибарска лодка. Щом обаче се върнал в Орегон, „духът" отново влязъл в живота му и той искаше да му помогна да се освободи от него.
Споразумяхме се да работим заедно. Почувствах, че мога да му помогна, макар да не вярвах, че наистина има контакт със „зъл дух". Струваше ми се, че психологическите обяснения бяха по-вероятни в неговия случай, а освен това съм човек, на който му е трудно да признае злото. В състояние съм да го отричам, дори когато ми е пред очите.
По онова време кабинетът ми се намираше у дома. След като Джим легна на кушетката, сеансът изведнъж стана много необичаен. Посегнах да го докосна, но ръцете ми се спряха на около 10 сантиметра от тялото му. Около него сякаш имаше някаква бариера. Исках да го докосна, но като че ли някаква невидима сила държеше ръцете ми на разстояние. Вътре в себе си чух глас, който ме предупреди да внимавам, но го пренебрегнах. Това беше човек, дошъл при мен за помощ. Реших, че предупреждението ме разсейва и не го допуснах в себе си. Джим лежеше със затворени очи и дори не подозираше през какво минавам аз самата.
Най-накрая мобилизирах волята си и насила проникнах през бариерата. Когато го направих, почувствах кожата му и усетих твърдостта на тялото. Но все още не можех да осъществя енергийна връзка. Усещането беше зловещо. Докосвах нещо, което не разбирах, и скоро започна да ми става лошо. Накрая казах:
— Джим, не знам какво не е наред в мен, но работя с теб вече от четирийсет и пет минути и още не мога да проникна до твоите енергии. По-добре засега да спра и да запишем друг час.
— Четирийсет и пет минути?! Че нали току-що влязох! — възкликна той, но като погледна часовника, се изненада и заяви, че бил като упоен. Съгласи се да приключим сеанса и си тръгна.
Стаята беше задушна и мрачна. Намерих съпруга си Дейвид и му казах, че ще изляза да покарам колело. Той предложи да дойде с мен. Свечеряваше се. Забелязах, че като въртя педалите по-бавно, получавам усещането, че нещо ме удря по гърба, по сакрума. Ритмично чувах един приглушен звук, като от тъп удар, който ме удряше все по-силно и по-силно. Когато карах бързо, нещата не бяха толкова зле, но ако забавех ход, ставаше ужасно. Спряхме с Дейвид пред едно кафе, за да изпием чаша чай, и аз се усетих много странно. Една приятелка дойде при нас да си поговорим, но аз дори не я чувах. Прибрах се вкъщи и легнах да спя, прекарах ужасна нощ. Сега, когато се връщам назад в спомена, ми се струва, че съм била обсебена, макар че тогава изобщо не мислех така. Като че ли нещо ме бе сграбчило. Необичайните и твърде неприятни удари продължаваха. След безсънната нощ станах рано и не знаех какво да правя. Имах часове с пациенти, но не бях в състояние да работя с никого. Дейвид ме посъветва да поискам помощ от водачите си. Отложих часовете, качих се на колелото и отидох в парка, където легнах на тревата и запитах водачите си какво става мен.
Разбрах, че пробивайки енергийната бариера на Джим, съм поела духа, който е бил в него. Той го бе напуснал и се бе вселил в мен. Злите духове бяха непозната за мен тема, но не можех да отрека, че нещо реално и болезнено ме биеше по сакрума. Трудно ми беше да се прибера вкъщи на колелото. Когато се прибрах, Дейвид си бе у дома и му разказах какво се е случило. Той не пропусна нито дума.
— Е, значи, трябва да прогоним духа — каза той.
Легнах на леглото и Дейвид започна да говори. Той имаше известен опит с хипноза, както и с екзорсизма и правеше разлика между двете неща. Изведнъж видях тъмна, сивкава енергия с неясни човешки очертания, която излезе от мен. После заспах.
Когато се събудих, се чувствах чудесно, но Дейвид беше притеснен. Първият му въпрос, след като се увери, че съм добре, бе:
— Къде отиде?
— Изчезна право нагоре, през тавана.
Над спалнята ни имаше таванско помещение, където Дейвид държеше компютъра си. По това време той пишеше първата си книга и му беше изключително трудно. Откри, че компютърът не можеше да разчете файла, върху който бе работил сутринта, преди прогонването на духа. По-късно специалистите откриха, че файлът съдържа само „маймуни". В него имаше две глави, които противно на принципа си още не беше архивирал, а те бяха плод на месеци упорита работа. Ако „духът" ги е изтрил, определено е знаел къде да удари.
Когато се чух с Джим, той ликуваше. Случките му в колата изведнъж бяха престанали след сеанса.
Сподели с приятели: |