ПРЕПРОГРАМИРАМЕ НА НАВИЦИТЕ НА ПОЛЕТО

Никога необходимостта от препрограмиране на нашето поле на навици­те не е била по-неотложна. Ние не можем да живеем в съвременния свят и да мислим както са мислили нашите родители, да имаме техните убеждения и действия. Вие не бихте могли да бъдете в добро състояние до­ри ако разчитате на собствените си адаптационни модели отпреди десет го­дини.

Много хора знаят точно какви промени са им необходими, но откриват, че са неспособни да ги извършат. Попаднали в капана на навиците от минало­то, те могат да положат огромни усилия в желанието си да отслабнат, да имат здравословна връзка с партньора си или да постигнат професионален успех. Ръководени от популярния девиз, че ако намеренията са достатъчно силни, ще успееш, т е. „Енергиите текат натам, накъдето е насочено вниманието ви" те трупат само разочарования, цинизъм и неудовлетворе­ност. Обратното обаче също е вярно: „Вниманието е насочено натам, накъ­дето текат енергиите". За да промениш съзнанието си, промени енергията. Не можем само с воля да докарваме щастието си. Не можем само с воля да караме болката да спре. Дори вдъхновението не можем да докарваме само с воля. Но можем да променим енергиите си така, че да поддържат нашето щастие, да намаляват болката и да увеличават вдъхновението.

В моята работа рядко започвам с отношението на човека или със състоя­нието на съзнанието му. Ако енергиите ви са свободни за лекуване и твор­чество, съзнанието ще ги следва. Не е необходимо човек да вярва в енергий­ното лечение, за да действат техниките ефективно. Всъщност най-много се радвам на скептиците в курсовете или в практиката ми. Вероятно съм пос­ледната им надежда или техният съпруг/а ги е принудил/а да дойдат при мен.

За тях, когато започнат да се чувстват по-добре и енергиите протекат през тялото им с помощта на техники, които са им изглеждали абсурдни, това е награда и своеобразно утвърждение .

Изключително трудно е просто така да се накараш да промениш емоционалните модели, които са заключени в тялото поради травма, и след­ващите техники са насочени към този проблем. Трите подхода за препрограмиране на вашето поле на навиците са: (1) разпръскване на травмиращите остатъци във вашето поле, (2) програмиране на позитивни чувства в полето и (3) отваряне на полето за поемане на нов физиологически или психологи­чески модел.

В момента може да не си спомняте за подобна травма от миналото, която да задържа развитието ви, а възможно е сега да не е времето за това, но ко­гато то дойде, обърнете се към следващите две техники.

Моя приятелка имаше изключително тежко детство и гневът й срещу родителите беше много силен. Всяка вечер във ваната тя хващаше невроваску­ларните си точки, за да разпръсва различни спомени. Правеше го всяка ве­чер, защото помагаше — мъчението й намаляваше. В крайна сметка тя откри, че вече не мобилизира енергиите си, за да излива ежедневно омраза върху родителите си, а беше в състояние да се концентрира върху настоящето, вместо непрекъснато да се връща в миналото.

Припомнете си ситуация от миналото или настоящето, която е болезнена за вас или ви въздейства емоционално. Хванете невроваскуларните си точ­ки поне за три минути (не забравяйте също, че това е много ефикасна тех­ника, която можете да използвате всеки път, когато загубите почва). Избе­рете някой от следните начини за държане на точките. И трите са подходя­щи, но може за вас някой да се окаже по-добър от останалите. (Време — по­не 3 минути.)

• Поставете пръстите на двете си ръце върху челото и опънете кожата. Върнете пръстите обратно върху челните си невроваскуларни точки (стр. 91)и починете.

• Използвайки същите точки, кръстосайте ръце една върху друга, като пръстите са върху противоположните невроваскуларни точки, и из­дърпайте кожата встрани. Кръстосването на ръцете помага на енергии­те ви да се кръстосат от едната страна на тялото към другата. С кръсто­сани ръце поемете дълбоко дъх и се отпуснете. Или:

• Поставете едната си ръка върху челото, а другата отзад, на тила. Поляритетът между ръцете ви създава енергийна връзка между предната и задната част на мозъка, провежда енергията през хипоталамуса и успо­коява страховете точки на бъбречния меридиан.

Разбира се, можете да помолите свой приятел да хване невроваскуларни­те ви точки по някой от изброените начини, а вие ще можете да се отпусне­те напълно. Разиграйте отново неприятния си спомен на въображаем кино­екран или го разкажете като история, докато държите точките. Не се опит­вайте да променяте историята, не се настройвайте позитивно към нея. Потъ­нете в нея. Накрая кръвта ще се върне към мозъка, реакцията за съпротива или бягство няма да се задейства, а емоционалната травма от историята ви ще намалее. Техниката не само премахва емоционалното въздействие на спомена, но също така прекъсва веригата спомен— чувство— защитна ре­акция във вашето поле на навиците.

Следващия път, когато си спомните случката, вероятно ще установите, че тя има много по-слабо въздействие върху вас. Тялото ви няма да реагира ав­томатично, както преди. Ако споменът все пак продължава да предизвиква травмиращи реакции или вие имате някакви останали негативни чувства, повторете още веднъж стъпките. По този начин в крайна сметка ще стигне­те до момент, когато споменът вече няма да бъде мъчителен за вас.

Ако забележите, че стресът нахлува във вас още по-силно, когато очите ви са фиксирани в дадена посока, задръжте погледа и положението на очите в същата посока, а с другата си ръка хванете челните невроваскуларни точ­ки, мислейки за неприятното събитие. Позицията на очите може да подсили съществено невроваскуларната техника. Очните процедури за намаляване на чувствителността и освобождаване на травмиращи спомени напоследък станаха много популярни; чувала съм за варианти на тази техника, които са прилагани в продължение на хиляди години от различни култури.

Комбинирането на тази процедура с енергийно тестуване поражда изклю­чително мощна неврологична корекция. Помолете ваш приятел да прави осморките с едната си ръка, докато вие мислите за спомена и проследявате с очи неговите движения. Изпълнителят на теста спира на всеки 5—6 см и прави теста за обща индикация. Всеки път, когато покажете слаб резултат, хванете невроваскуларните си точки поне за двайсет секунди, като продължавате да следите пръстите на тестуващия. В един момент споменът ще и губи своя негативен емоционален заряд и вие ще дадете силен резултат.

2. Програмиране на позитивно чувство (време — по-малко от минута). Следващия път, когато се чувствате божествено или имате прекрасни спомени, можете да внедрите тези чувства в полето на навиците. Ако никога не сте се чувствали така или нямате подобни спомени, намерете начин д благодарите наум на някого или нещо. Когато чувството за благодарност с разпростре из вас, съсредоточете се върху него. „Забийте" чувството си средния си пръст в точката между веждите, в третото око. Потупай мястото леко, но уверено. Третото око се намира в началото на меридиан на пикочния мехур. Всички нерви, отиващи надолу по гръбначния стълб, с разположени върху този меридиан. Когато потупвате там, изпращате поел; ние за стабилност, жива пулсация на нервната система и на полето на навиците. Легендарното мъчение, при което на главата на затворник непрекъснато капе вода, извиква неизбежните страхове, които се пренасят по цялата нервна система и довеждат до лудост, не е само едно равномерно кап, кап, кап. Потупването може да разпрати из нервната ви система сигнал за щастие, а не само за ужас. Внушаването по този начин на позитивно чувство е прост, естествен и чудесен начин за вливане на повече радост в полето на навиците.

3. Промяна на физиологичен или психологически навик. „Темпоралното потупване" е древна техника, наскоро преоткрита наново. Най-напред е използвана на Изток като болкоуспокояващо средство, но се оказва много ефективна за разрушаване на стари привички и едновременно създаване на нови. Потупването по протежение на темпоралната кост — като се започне от слепоочията и в кръг се стигне до задната част на ухото прави мозъка по-възприемчив и временно потиска другите сензорни импулси. Също така успокоява тройния енергетизатор, защото потупването става в посока, обратна на естествения му поток, а всъщност тройният енергетизатор най-решително управлява навиците на тялото. Успокоявайки онази част от нервната система, която се бори да запази старите навици, вие мно­го по-лесно можете да формирате нов навик.

През 70-те години основателят на приложната кинезиология Джордж Гуд-харт открил, че потупването по черепната линия между темпоралната и спеноидалната кост временно премахва механизмите, които пропускат сензор­ните импулси. Ако прилагате автосугестия или утвърждавате на глас нещо, докато потупвате, мозъкът ви ще е изключително податлив. Потупва­нето по темпоралната кост също така улавя разликите между лявото и дяс­ното полукълбо на мозъчната кора. Понеже при повечето хора в лявото по­лукълбо е закодирана критичност и скептицизъм, отрицателно формулираните твърдения са по-тясно свързани с начина, по който то фун­кционира, и е по-вероятно то да ги приеме. За такива твърдения потупваме лявата страна главата. По подобен начин, тъй като дясното полукълбо възприема положителна информация, за позитивно формулирание твърдения потупваме дясната страна. Този модел действа обратно при някои левичари, но можете да тестувате енергийно, за да сте сигурни. Ако давате добър ре­зултат при потупване на лявата страна, съпроводено с отрицателно формулирано твърдение, спазвайте инструкциите; в обратния случай смене­те местата на „ляво" и „дясно" в инструкциите.

Започнете, като определите навик, отношение, автоматична емоционална реакция или свързано със здравето ви състояние, което желаете да промени­те. Опишете исканата промяна в едно изречение, заявено като положително твърдение, в сегашно време, сякаш желаното състояние вече е налице. Това може да не е вярно в момента, но изразява желанието ви да бъде истина в бъдеще. Например можете да кажете: „Когато съм под напрежение, запазвам спокойствие". Хубаво е и да напишете твърдението си.

След това повторете твърдението, като запазите същото значение, но го формулирате с отрицателни частици (например „не", „никога", „няма" и т. н.). Така „спокоен и балансиран" ще се трансформира в: „Когато съм под напрежение, вече не изпадам в стрес". Обърнете внимание, че смисълът ос­тава положителен, независимо, че твърдението е изречено с отрицателни ду­ми. Друг пример: „Ям за здраве и добро самочувствие и изпитвам удоволс­твие от храната" може да се преобразува в: „Не се храня поради тревога и принуда". „Ноктите ми растат дълги и здрави" става: „Повече не си гриза ноктите". (Време — около минута).

1. Започвайки от слепоочието, потупвайте лявата страна на главата отпред назад с трите средни пръста (показалец, среден и безименен) на лявата ръка (виж фиг. 48). Кажете негативно формулирана­та версия на твърдението, като спазвате ритъма на потупванията. Потупвайте достатъчно енергично, за да направите плътен контакт и да усетите лек тласък. Потупвайте отпред назад около пет пъти, като всеки път изказвате твърдението.

2. Повторете техниката отдясно, като потупвате с дясната ръка и използвате този път положителната форма на твърдението.

3. Повтаряйте процедурата по няколко пъти на ден. Колкото повече потупвате и утвърждавате новия модел, толкова по-силен е ефектът върху нервната ви система и полето на навиците.

П
отупването на темпоралната кост е комбинация от множество мощни елементи, сред които повторение, автосугестия и препрограмиране на невроните. То влияе не само на мозъка, но и на всеки меридиан, така че пос­ланието за намеренията ви се изпраща до всяка система в организма. Това е изкушаващо лесен метод за промяна на много модели, които не могат да се преодолеят единствено чрез силата на волята.

Удивителни са паралелите между физическите и емоционалните ни проблеми. Понякога поведението на даден орган започва да отразява начи­на, по който ние се държим. Ще използвам себе си за пример. Някой път ми е трудно да поставя ясни граници между мен и хората. Имайки предвид естеството на работата ми, това може да се окаже непреодолим проблем. Пре­ди няколко години станах изключително податлива на инфекции. Като че ли тимусната ми жлеза, отговаряща за предпазването на организма от инфек­ции, моделираше поведението си аналогично на моето. Започнах да потуп­вам върху лявото си слепоочие твърдението: „Тимусната ми жлеза не позво­лява вече на чужди нашественици да проникват в организма ми", а отдясно: „Тимусната ми жлеза бдително съблюдава строги граници, които държат на разстояние чуждите нашественици". Не само устойчивостта ми към инфек­ции се подобри, но и способността ми да създавам граници между себе си и останалите. Част от очарованието на този метод е, че като излагате намере­нията си в рамките на две кратки изречения, понякога достигате до дълбока­та същност на една сложна и учудваща връзка между тяло, ум и душа.

Съществува и друго приложение на точките за темпорално потупване — безмълвното им поглаждане вместо потупване. Това е едновременно успо­кояващо и утешаващо. Поставете пръстите си върху слепоочията от двете страни на главата и погалете темпоралните точки, като дишате дълбоко. Ко­гато искате да задоволите някое силно желание, поглаждайте темпоралните точки от двете страни на главата едновременно и дишайте дълбоко. Ако нап­ример изпитвате паническо усещане за глад или желание да се поддадете на друго пристрастие, погладете темпоралните си точки. Много хора успокояват страстите си чрез този прост метод и чувството за паника отминава.

Толкова съм убедена, че темпоралното потупване е най-доброто средство да регулираме живота си, че ми се иска да ви разкажа няколко случая, къде­то то не е действало, тъй като те са поучителни как да го впрегнем в рабо­та. Забелязала съм, че темпоралното потупване не въздейства, когато твър­денията не са словесно точно конструирани. Думите трябва да са на език, който ви е добре познат. Понякога е за предпочитане изреченията да са изказани простичко, на възможно най-достъпен език, вместо да са моралистични, религиозни, в стил Нова епоха или други „маняшки" думи, които са далече от начина ни на мислене. Важно е също думите да са свързани с на­шите ценности и да съответстват на чувствата така, че когато казваме нещо, да не излезе, че мислим за друго или се опитваме да отхвърлим основна пот­ребност.

Една жена искаше да отслабне с 9 килограма, а вместо това качи петнай­сет, използвайки този начин. От лявата си страна тя потупваше твърдение­то: „Вече не задържам наднорменото си тегло", а отдясно: „Стрелката на кантара ми сочи 75". Изреченията изглеждат правилни, но ефектът беше об­ратен. Помолих я да забележи дали мислите й следват думите, дали съзна­нието й не се колебае или други образи не навлизат в него. Оказа се, че при всяко потупване й идвало на ум: „По дяволите, приличам на лелка, винаги ще имам тяло на лелка, накрая ще заприличам на [дебелата ми] леля Софи". Тя се потупвала с тази мисъл по пет пъти на ден. И е дало резултат! Мисъл­та и образът бяха много по-мощно внушение, отколкото старателно подбра­ните й твърдения. Впрочем жената отслабна значително, когато промени из­реченията: отляво „Не съм наследила тялото на леля Софи", а отдясно „Нас­ледила съм тяло, което може да бъде фино и гъвкаво".

Мъж, чиято длъжност била съкратена след 24 години работа в частна ком­пания, бил изпратен в колеж за една година за сметка на фирмата за преква­лификация. Пет седмици от началото на първия семестър изкарвал двойки и тройки на курсовите си работи, което било заплаха за преназначаването му. Залягал упорито, но открил, че не може да се концентрира да учи. Чул, че помагам на хора, които имат проблем със заучаването, и си записа час при мен. Аз не открих такъв проблем при него, но след четвърт век работа, ори­ентирана към контакти с много хора, полето на навиците му трябваше да се пренастрои, за да може да си възвърне концентрацията за учене. Обясних му всичко това и той много се ентусиазира, когато му показах как да използва възможностите на темпоралното потупване, за да промени полето на нави­ците си. След седмица обаче той дойде отново, силно обезкуражен. Беше из­пълнил инструкциите ми до последната буква, беше отделил необходимото време, но промяна в състоянието му не се забелязваше.

Каза ми твърденията си и аз проследих лично изпълнението на процеду­рата. На мен думите ми звучаха добре, но не пасваха добре на енергиите му.

Когато му обясних колко е важно думите да му звучат правилно, разбрах, че той е дошъл в Съединените щати на шестгодишна възраст и английският бе негов втори език. След като повтори техниката за още една седмица, със съ­щите твърдения, но този път казани на родния му език, човекът отчете зна­чително подобрение в способностите си да чете и да се концентрира.

Една моя приятелка реши да се откаже от пушенето, след като повече от година се бори с хронична кашлица. Научих я на темпоралното потупване. Потупвайки твърденията си „Вече не пуша" отляво и „Животът без цигари ми харесва" отдясно, започна да пуши като луда и изглеждаше много нещас­тна. Нещо в потупването засилваше навика й, а това много я безпокоеше. Независимо че потупването категорично имаше ефект, макар и обратен на желания, тя осъзна, че техниката действа и реши да се опита да я употреби в своя полза. Тя усещаше, че тревогата е ключът към проблема. Твърдение­то „Вече не пуша" провокираше безпокойството й, отчасти защото пушене­то бе основният й метод за релаксация. Включвайки интуицията си, тя отк­ри нова словесна формула. Отляво започна да потупва с думите: „Безпо­койството вече не ме кара да пуша", а отдясно: „Вече пуша само за удовол­ствие и за да бъда здрава". Тревожността й рязко намаля и от пакет цигари дневно тя отиде на три цигари седмично. Удържа това положение в продъл­жение на няколко месеца, използвайки запалваната от време на време цига­ра като мантра, като акт на медитация. Кашлицата й изчезна. Накрая тя на­пълно отказа цигарите.

Както при енергийното тестуване, а всъщност и при повечето неща в кни­гата, техниките често изискват повече неща от едно механично потупване. Нека обобщим онова, което трябва да имате предвид: потупването на темпо­ралната кост, съпроводено със словесни изявления, ще бъде по-ефективно, ако: (1) твърдението за лявата страна съдържа поне една отрицателна ду­мичка, а твърдението за дясната само положителни, (2) твърденията са хар­монични с начина, по който обикновено мислите и се изразявате, (3) казвай­ки твърденията, задържате вниманието си върху думите и тяхното значение, (4) твърденията не ви карат да извършвате неща, които противоречат на ва­шата ценностна система или на основни ваши потребности.

Наблюдавала съм успешното въздействие на темпоралното потупване при изключително широка гама от проблеми. То помага на хората да спрат цигарите, пиенето, преяждането. Помага за изграждането на себеувереност, оптимизъм и себеуважение. Прави имунната система устойчива срещу раз­лични сериозни болести, подобрява метаболизма при опити за отслабване, засилва координацията при изграждане на нови умения. То е важен фактор при ограничаване развитието на рака, изчистване на екземи и понижаване на високо кръвно налягане.

Изберете поведение, емоция или физиологично състояние, което ви е цел. Формулирайте негативно твърдение, което да потупвате от лявата страна, и положително за дясната. Можете да проверите чрез енергийно тестуване да­ли изреченията са в хармония с вашите енергии, като с едната си ръка из­вършвате процедурата, а другата подайте на някой приятел, когото сте помолили да ви тестува. Извършвайте потупването по четири-пет пъти дневно поне в продължение на седмица. При дълбоко вкоренените навици минава най-малко месец, преди резултатите да станат явни. Даже и да сте скептични, преценете сами въз основа на получените резултати.

Три заключителни мисли за постигане на максимално здраве, радост и жизненост: измъкнете се, настройте се, включете се.

• Измъкнете се от гъмжащия около вас живот и редовно съсредоточавай­те съзнанието си върху вашето тяло. Съчувствайте му за неговата борба, вместо да се дистанцирате, подобно на гражданин, който извръща поглед, ако забележи, че се извършва насилие. Тялото ви ежед­невно води много битки заради вас. Когато се претовари и разболее, както се случва от време на време, не се отнасяйте с него като към враг. Обичайте го като най-скъпото си нещо, докато смъртта ви раздели.

• Настройте се за фините нишки на тялото, които водят към неговото добруване и удовлетворяват потребностите му. Разчитайте енергиите на тялото си с любопитство и загриженост, интуиция и енергийно тестуване, защото те са речникът, чрез който ще научите неговия език.

• Включете се и подхранвайте телесните си енергии, като проследявате меридианите, завихряте чакрите, сплитате потоците, натискате точките и отваряте поле за взаимодействие, обмен и разбулване на загадките на болестите и здравето.

на небето и земята съществуват много повече неща, хорацио, за които ти в своята философия даже не си и мечтал.

шекспир

ние не се спираме пред нашата кожа.

Лично аз съм имала безброй преживявания, вследствие на които речникът ми се е обогатил с много думи за неща, за които „не сме и мечтали", като например съществуването на „духовни водачи", „минали животи" и „послания от вече починали хора". Тези случки може да ви се сторят странни, дори невероятни, и не е необходимо вие да стигнете до изводите, до които аз съм стигнала, за да са ви полезни техниките в тази кни­га. Надявам се обаче те да събудят вашия интерес към тайнствената връзка между тяло, съзнание и душа и вие да ги приемете като истина. За мен тези изживявания поставят енергийното лечение в един по-широк контекст. Не става въпрос само за механично проследяване на меридианите или да се описват спирали над чакрите с цел да се отстрани конкретен симптом. Енер­гийният мост е пътят, по който практикуващият прониква в живота на паци­ента на ниво душа.

Когато съзнателно започнете да работите с енергиите, вероятно ще отк­риете съществуването на неочаквани светове. Понякога миг по-късно може просто да чуете, че човекът се чувства по-добре и това да се окаже малката благословия за това, че сте задвижили невидимите енергии. Друг път, кога­то успявам да докосна скрития вътрешен лечител у хората, ставам свидетел на учудващо спонтанен лечебен процес, който започва в организма. Има и случаи, когато пациентът казва нещо от рода на: „Баба ми е тук и иска да чуете какво говори. Опитва се да ви каже какво да правите". И след това ся­каш нечие присъствие изпълва стаята и ми нарежда да извърша някаква про­цедура, която иначе не би ми дошла на ум, но на практика се оказва успеш­на. Изпитвала съм и усещането сякаш някой ми „отваря" гърба, прониква в мен и провежда цялостен, дълбок лечебен сеанс. Въпреки че вътрешният жироскоп ме уверява, че съм на прав път, никога не знам предварително из­хода от подобни ситуации и често съм учудена от неочакваното стечение на обстоятелствата. И всеки път отново се изпълвам с изненада.

Контакти с духовни пазители, водачи, ангели или както и да ги наречем, има регистрирани много в историята. Сократ открито е говорел за същест­во, направлявало го през целия му живот. Той го наричал „оракулът" и бил сигурен, че то го е предпазвало по безброй начини. След повече от две хи­ляди години освободеното съзнание на Хелън Келър прави следното разкри­тие: „Най-верните и добри мои приятели са духовете. Докато пътувам през тъмнината и се сблъсквам с препятствия, опознавам различни гласове, кои­то окуражително ми шептят от духовните измерения." През 1993 г. списа­ние „Таим", както и данни на СММ от проведена анкета за съществуването на ангели разкриват, че 69% от населението, или 144 милиона американци (в тази цифра не влизат децата), вярват в духовни същества със специална мисия на земята, а 32% от тях, или 46 милиона, твърдят, че лично са усети­ли подобно „ангелско присъствие" в живота си.

Не се опитвам да отварям съзнанието на хората към техните духовни вода­чи или лични ангели. Инстинктът ми подсказва, че е по-хубаво подобно разви­тие да става по естествен път. Като поддържате съзнанието си ясно, сърцето отворено и енергиите балансирани, вие вършите своята част от работата и при­канвате подобни изживявания да се случат, ако е писано. Тъй като понякога хо­рата се препъват в тези прежиявания, заслужава си да се обърне внимание на този въпрос. Ако изобщо не вярвате в такъв вид преживявания или смятате, че могат да бъдат само проявление на злото, най-вероятно ще се ужасите, ако се случат, и тогава няма да можете да се дистанцирате или да извлечете полза от тях. Познавам много хора, които редовно си контактуват с вътрешен водач и за тях това е нещо, различно от обикновеното съзнание. Мога само да отбеле­жа, че понякога „комуникацията" е начин егото и въображението да се втурнат в „метафизично" общуване, а други получават категорични инструкции.

Отдавна бях навършила двайсет години, когато разбрах, че не всеки взима решения като мене — да се вслушва в гласовете в и около себе си. Макар да изглеждаха, че идват от други светове, те не ми бяха странни. Повече прили­чаха на гласове на скъпи приятели. Те ми се струваха толкова естествени, че дори не ми дойде на ум да ги споделя с някого и да търся обяснение. Майка ми беше много духовна, но когато бях млада, не знаех, че това е нещо необик­новено. Някой път, вместо да отговори на въпроса ми, тя ми казваше: — Дона, нали си имаш твоите ангели, попитай тях.

Мислех, че баща ми е ненормалният, защото нямаше подобни преживява­ния. В действителност, толкова често бях благославяна от щедростта и ми­лостта на висшите сили, че отказвах да повярвам в съществуването на зло от „другата страна".

• СРЕЩИ С ТЪМНИТЕ СИЛИ •

При навлизането в нечие друго същество понякога се оказвате отворени за сили, които не сте канили, желали или очаквали. Джим беше в дълбок стрес, когато си записа час при мен. Губеше необяснимо контрол над колата си. Усещането му бе, че някое невидимо същество е заедно с него в колата и се бори да хване волана, като се опитва да го изтласка извън пътя. Той се страхуваше за живота си толкова силно, че беше напуснал района, отишъл бе в Аляска, където живял спокойно в продължение на година на ед­на рибарска лодка. Щом обаче се върнал в Орегон, „духът" отново влязъл в живота му и той искаше да му помогна да се освободи от него.

Споразумяхме се да работим заедно. Почувствах, че мога да му помогна, макар да не вярвах, че наистина има контакт със „зъл дух". Струваше ми се, че психологическите обяснения бяха по-вероятни в неговия случай, а освен това съм човек, на който му е трудно да признае злото. В състояние съм да го отричам, дори когато ми е пред очите.

По онова време кабинетът ми се намираше у дома. След като Джим легна на кушетката, сеансът изведнъж стана много необичаен. Посегнах да го до­косна, но ръцете ми се спряха на около 10 сантиметра от тялото му. Около него сякаш имаше някаква бариера. Исках да го докосна, но като че ли ня­каква невидима сила държеше ръцете ми на разстояние. Вътре в себе си чух глас, който ме предупреди да внимавам, но го пренебрегнах. Това беше чо­век, дошъл при мен за помощ. Реших, че предупреждението ме разсейва и не го допуснах в себе си. Джим лежеше със затворени очи и дори не подозира­ше през какво минавам аз самата.

Най-накрая мобилизирах волята си и насила проникнах през бариерата. Когато го направих, почувствах кожата му и усетих твърдостта на тялото. Но все още не можех да осъществя енергийна връзка. Усещането беше зло­вещо. Докосвах нещо, което не разбирах, и скоро започна да ми става лошо. Накрая казах:

— Джим, не знам какво не е наред в мен, но работя с теб вече от четирийсет и пет минути и още не мога да проникна до твоите енергии. По-добре засега да спра и да запишем друг час.

— Четирийсет и пет минути?! Че нали току-що влязох! — възкликна той, но като погледна часовника, се изненада и заяви, че бил като упоен. Съгла­си се да приключим сеанса и си тръгна.

Стаята беше задушна и мрачна. Намерих съпруга си Дейвид и му казах, че ще изляза да покарам колело. Той предложи да дойде с мен. Свечеряваше се. Забелязах, че като въртя педалите по-бавно, получавам усещането, че не­що ме удря по гърба, по сакрума. Ритмично чувах един приглушен звук, ка­то от тъп удар, който ме удряше все по-силно и по-силно. Когато карах бър­зо, нещата не бяха толкова зле, но ако забавех ход, ставаше ужасно. Спрях­ме с Дейвид пред едно кафе, за да изпием чаша чай, и аз се усетих много странно. Една приятелка дойде при нас да си поговорим, но аз дори не я чу­вах. Прибрах се вкъщи и легнах да спя, прекарах ужасна нощ. Сега, когато се връщам назад в спомена, ми се струва, че съм била обсебена, макар че тогава изобщо не мислех така. Като че ли нещо ме бе сграбчило. Необичайни­те и твърде неприятни удари продължаваха. След безсънната нощ станах ра­но и не знаех какво да правя. Имах часове с пациенти, но не бях в състоя­ние да работя с никого. Дейвид ме посъветва да поискам помощ от водачи­те си. Отложих часовете, качих се на колелото и отидох в парка, където лег­нах на тревата и запитах водачите си какво става мен.

Разбрах, че пробивайки енергийната бариера на Джим, съм поела духа, който е бил в него. Той го бе напуснал и се бе вселил в мен. Злите духове бяха непозната за мен тема, но не можех да отрека, че нещо реално и болез­нено ме биеше по сакрума. Трудно ми беше да се прибера вкъщи на колело­то. Когато се прибрах, Дейвид си бе у дома и му разказах какво се е случи­ло. Той не пропусна нито дума.

— Е, значи, трябва да прогоним духа — каза той.

Легнах на леглото и Дейвид започна да говори. Той имаше известен опит с хипноза, както и с екзорсизма и правеше разлика между двете неща. Из­веднъж видях тъмна, сивкава енергия с неясни човешки очертания, която из­лезе от мен. После заспах.

Когато се събудих, се чувствах чудесно, но Дейвид беше притеснен. Пър­вият му въпрос, след като се увери, че съм добре, бе:

— Къде отиде?

— Изчезна право нагоре, през тавана.

Над спалнята ни имаше таванско помещение, където Дейвид държеше компютъра си. По това време той пишеше първата си книга и му беше изк­лючително трудно. Откри, че компютърът не можеше да разчете файла, вър­ху който бе работил сутринта, преди прогонването на духа. По-късно спе­циалистите откриха, че файлът съдържа само „маймуни". В него имаше две глави, които противно на принципа си още не беше архивирал, а те бяха плод на месеци упорита работа. Ако „духът" ги е изтрил, определено е знаел къде да удари.

Когато се чух с Джим, той ликуваше. Случките му в колата изведнъж бя­ха престанали след сеанса.