Конспект за докторантура по Арабско обществознание
-
Възникване и развитие на европейския интерес към арабския свят и исляма. Школи и подходи в европейската и американската ориенталистика – арабистика, ислямознание и близкоизточни изследвания. Историята на арабския свят и исляма: периодизация и основни подходи към нейното изучаване.
-
Арабският полуостров до възникването на исляма през VІІ в. сл.Хр. Общественополитически и културен облик на Древна Арабия. Религиозни вярвания. Взаимодействия със съседните цивилизации.
-
Възникване на исляма. Мухаммад ибн Абдуллах (поч. 632) и формирането на ислямската религиозно-политическа общност (умма). „Праведни халифи”. Религиозен авторитет и политическа власт в ранния ислям.
-
Коран и Сунна. Подходи към тяхното изучаване в мюсюлманския свят и в европейската наука. „Стълбове на исляма”. Джихад. Възникване и особености на ислямската религиозна доктрина.
-
Арабо-мюсюлмански завоевания. Етапи и характерни черти на ислямизацията. Отношения на арабите със завоюваните народи. Последици за облика на възникващата арабо-мюсюлманска цивилизация.
-
Схизматични процеси в ранния ислям – фитна и формиране на основните „партии” в уммата. Суннити, шиити и хариджити. Течения, секти и школи.
-
Умайядски халифат (661–750). Обществено-политическо устройство и борби за политическо надмощие. Продължение на завоеванията в Африка, Азия и Европа. Упадък на Умайяадската династия.
-
Аббасидска династия (750–1258). Етапи. Обществен живот, духовна култура и изкуство. Книжовни школи и образователни центрове. Халифи, султани и везири. Навлизане на перси и тюрки в управлението на Халифата. Буиди. Селджукиди.
-
Независими от Аббасидите владения и династии в Близкия изток, Северна Африка и Европа. Фатимиди. Алморавиди и Алмохади. Мюсюлманска Испания: етапи в историческото развитие. Особености на андалуската култура. Взаимодействие между иудейство, християнство и ислям. Реконкиста.
-
Ислямска догматика и „религиозни науки”. Шариат и фикх. „Корени на фикха”. Религиозноправни школи.
-
Богословско-политически дискусии в исляма през средновековието. Ислямска теология (калам). Улеми. Ислямската „ортодоксална схоластика”. Значение на фалсафа – арабоезичния неоплатонизиран аристотелизъм. Суфизъм и ишракизъм.
-
Ислямската политическа мисъл през Средновековието. Ал-Мауарди и продължителите на неговото учение. Ибн Таймия и ас-салафиййа.
-
Средновековните арабски историци и тяхното осмисляне на обществото през призмата на исляма. Типове и жанрове исторически съчинения и извори. Ибн Исхак и ал-Уакиди. Ат-Табари и ал-Масуди. Късносредновековни автори. Ибн Халдун.
-
Арабският изток през късното средновековие. Мамелюци в Египет и Сирия. Кръстоносни походи и монголско нашествие в Близкия изток. Характер и исторически последици за историята на арабския свят и Европа. Османско завладяване на Близкия изток и Северна Африка.
-
Арабският свят под османска власт. Особености на османския ред. Съперничеството между Османската империя и Иран. Колониално проникване на Запада в Близкия изток. Ход и особености на европейската колониална експанзия в арабския свят.
-
Походът на Наполеон Бонапарт в Египет (1798–1801). Значение и последици. Египет и останалите арабски провинции на Османската империя през периода от началото на ХІХ в. до Първата световна война. „Възраждане” (нахда) и просветителство в арабския свят. Установяване и характер на мандатната система в арабския свят.
-
Традиция и модернизация. Религия и политика. Консервативни нагласи и нови харизматични лидери. Уаххабизъм. Махдизъм. Сенусизъм.
-
Модерно реформаторско движение в исляма. Сходства и различия с Реформацията в западното християнство. Етапи и представители.
-
Арабски национализъм. Идейни течения и историческа съдба. Тенденции.
-
Арабските страни в периода между двете световни войни през ХХ в. Общественополитически процеси и идейни течения. Навлизане на модернизма в политиката. Секуларизационни реформи.
-
Арабският свят в международната политика. Палестинският проблем като основа на близкоизточния конфликт.
-
Съвременните арабски държави. Социална структура и типове политически режими. Проблеми и перспективи в развитието. Авторитаризъм и перспективи за демокрация.
-
Фрагментация на религиозния авторитет в исляма. Новата мюсюлманска публичност. Съвременни ислямски движения и групировки. Салафизъм и „джихадизъм“. „Мюсюлмански братя“.
-
Политически дискурси и социални практики. Властта и интерпретирането на символите в съвременния арабски свят. Проблемът за мюсюлманската жена. Джендър изследвания.
-
Отношения между християнството и исляма. Доктринални сходства и различия. Особености и етапи във взаимодействията между двете религии.
-
Арабският свят и ислямът в междукултурните отношения. Тезите за „сблъсъка на цивилизациите” и „ислямо-християнската цивилизация”. Предизвикателства и перспективи пред съвременния интеркултурен диалог.
Препоръчителна литература:
Айкелман, Дейл Ф. и Джеймс Пискатори. Мюсюлманската политика. Изд. „Праксис”, Велико Търново, 2002.
Большаков, Олег Г. История Халифата, т. 1–3, Издательство “Наука”: Москва, 1989–1998.
Евстатиев, Симеон (съст.). Ислямът. Кратък справочник. Второ преработено издание, Център за интеркултурни изследвания и партньорство, Издателство „Изток–Запад”, София, 2007.
Евстатиев, Симеон. Религия и политика в арабския свят: Ислямът в обществото, второ преработено издание, София: Изток-Запад, 2012.
Евстатиев, Симеон. Средновековните арабски историци за обществото и държавата. Докторска дисертация,София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 1999.
Ибн Халдун, Встъпление, превод Йордан Пеев, М. Нуридин и П. Братоева, София: Наука и изкуство, 1985.
Павлович, Павел. История и култура на древна Арабия, трето преработено и допълнено издание. София: Галеон, 2008 г.
Пеев, Йордан. Ислямът: доктринално единство и разноликост, София, 1982.
Пеев, Йордан. Съвременният ислям, София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 1999.
Свещен Коран, Превод Цветан Теофанов, София: ИК „Труд“, 2008.
Саид, Едуард. Ориентализмът, София: Кралица Маб, 1999.
Хънтингтън, Самюъл. Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред, София: „Обсидиан” 2002.
Bulliet, Richard W. The Case for Islamo-Christian Civilization, New York: Columbia University Press, 2004.
The Cambridge Companion to the Qur’ān, edited by Jane Dammen McAuliffe, Cambridge: Cambridge University Press, 2006.
Cleveland, William L. A History of the Modern Middle East, 2nd edition, Oxford: Westview, 2000.
Cook, Michael. Ancient Religions, Modern Politics: The Islamic Case in Comparative Perspective, Princeton: Princeton University Press, 2014.
Crone, Patricia. God’s Rule: Government and Islam, New York: Columbia University Press, 2004.
Daniel, Norman. Islam and the West: the Making of an Image, Edinburgh: Edinburgh University Press, 1960. [Oxford, 2003].
Eickelman, Dale F. The Middle East and Central Asia: An Anthropological Approach. 4th Edition, Upper Saddle River: New Jersey, 2002.
Fakhri, Majid. A History of Islamic Philosophy, 2nd ed., New York: Columbia University Press, 1983.
Geschichte der arabischen Welt. Unter Mitwirkung von Monika Gronke... Begr. von Ulrich Haarman. Hrsg. von Heinz Halm. – 4., überarb. u. erw. Aufl. – München: Beck, 2001.
Global Salafism: Islam’s New Religious Movement, ed. by Roel Meijer, New York: Columbia University Press, 2009.
Der Islam in der Gegenwart, Hrsg. von Werner Ende und Udo Steinbach, Unter red. Mitarb. von Gundula Krüger. – 4., neubearb. und erw. Auflage. – München : Beck, 1996.
The Oxford History of Islam, Edited by John L. Esposito, Oxford: Oxford University Press, 1999.
Roy, Olivier. Globalized Islam: The Search for a New Ummah, New York: Columbia University Press, 2004.
Изисквания към кандидатите:
Съгласно Правилника за организацията и провеждането на докторантурата в СУ „Св. Климент Охридски“.
-
Изисквания за настоящата докторантура:
Кандидатите трябва да притежават магистърска степен в област от хуманитарните или социалните науки.
Изпитна процедура:
Изтеглена от няколко възможни билета тема се разработва писмено на български език в рамките на предвидено от регламента на СУ време.
Състои се от: 1) дискусия по разработената на писмения изпит тема; 2) допълнителни въпроси по теми от настоящия конспект (по преценка на изпитната комисия).
Критерии за оценяване:
– Равнище на демонстрираните от кандидата знания;
– Умения за разработването на логично структурирано и аналитично изложение по темата;
– Способности за заемането на аргументирано становище по разглеждания проблем, както и за формулирането на обобщения, изводи и заключения.
юни 2017 г.
Изготвил:
доц. д-р Симеон Евстатиев
Сподели с приятели: |