Обявен в дв, бр. 55/04. 07. 2014 г



Дата07.08.2018
Размер31.71 Kb.
СТАНОВИЩЕ
изготвено от проф. д-р Борис Парашкевов във връзка с конкурса за заемане на академичната длъжност „доцент“ по професионално направление 2.1. Филология (Японски език),

обявен в ДВ, бр. 55/04.07.2014 г.

Настоящото становище е изготвено съгласно заповед № РД 38-507 от 06.10.2014 г. на ректора на СУ „Свети Климент Охридски”, проф. д-р Иван Илчев, и в съответствие с решението от първото заседание на научното жури, съставено по силата на същата заповед. Документи за участие в конкурса е подал единствено гл. ас. д-р Антон Стойчев Андреев. Той е роден през 1971 г., през 1995 г. е завършил с отличен успех специалност Японистика в СУ „Св. Климент Охридски”. Една година е бил на обучение в Токийския университет, а в периода 1998-2004 се е обучавал по програма на японското правителство в университета „Тохоку” в гр. Сендай. От 2006 г. е преподавател в специалността Японистика на СУ „Св. Климент Охридски” (от 2010 г. – асистент, от 2013 г. – главен асистент). В момента води занятия по разработени от него бакалавърски и магистърски програми за задължителните учебни дисциплини фонетика, графика, лексикология, морфология, синтаксис и др., тоест в общи линии в рамките на езиковедската част от обучението по японски език. През 2012 г. имах честта да участвам в процедурата по защитата на представената от него дисертация на тема „Система за изразяване на социално-личностни отношения в японския език“, в която изследва категориите адресив и хоноратив, свързани с изразяването на учтивост в японския език. Още тогава в заключението си изтъкнах качествата трудолюбие, упоритост и умение на автора да извършва задълбочено научно-изследователска работа, включително под формата на теренна дейност при набирането на материали чрез анкети както с възрастни, така и с деца.

В конкурсната документация д-р Андреев споменава 17 свои научни публикации – 11 на български, 3 на английски и 3 на японски език. Тематично те в основни линии са насочени към решаването и популяризирането на различни дидактически проблеми – усвояване на акцентни и фонетични особености при обучението по японски език, социално-личностни фактори, определящи речевото поведение и др. Прави впечатление, че изложените в тях резултати са постигнати чрез наблюдение не само на български, но и на японски студенти и ученици. За целите на конкурса авторът насочва вниманието ни върху 9 от публикациите си. Сред тях две са на английски език и съдържат акцентно-фонетични анализи при изучаване на японски като чужд език. По данни на автора японскоезичните статии осведомяват за усвояването на ударението от студентите японисти, а едната очевидно предлага интересни бележки относно промяната на отношението на българите към Япония след обучението им в университета „Ибараки". Три статии на български обобщават наблюдения върху перцепцията на японското ударение и реализацията на японски фонеми от българи.

Трайните занимания на д-р Андреев с проучването и преподаването на фонетичните и фонологичните особености на японския език у нас са го подбудили да издаде и като хабилитационен труд да представи един луксозно оформен „Увод във фонетиката и фонологията на съвременния японски“, към който е приложен диск с илюстративни звукозаписи. Това помагало излиза извън рамките на традиционните, нерядко твърде сухо написани пособия от този род. Целта си авторът формулира като излагане на достъпна система за описание и разбиране на звуковата страна на японския език. Същевременно той изразява желанието си да покаже наличието на дискусионни проблеми при звуковите описания на този език. В строга последователност читателят (който не е задължително да бъде изучаващ японски!) се въвежда в неговата специфика, във фонологичната и фонетичната терминология, в класификацията и графичния запис на японските звукове, в съответните сегментни фонеми и техните реализации, в структурата на японската сричка, в супрасегментните елементи ударение и интонация. Поставените в края задачи с приложени отговори предлагат великолепна възможност за интерактивно използване на помагалото. Смятам, че то може да послужи като образец за подражание от страна на други колеги, преподаващи най-вече в сферата на „екзотичните“ езици. Защото, ако за англицисти, романисти и германисти съществуват множество най-модерни и достъпни лингвистични пособия на съответните езици, то за източните подобно обилие едва ли е налице. В литературната справка от 16 заглавия авторът освен свои статии в областта на фонетиката и някои наши стандартни издания посочва източници предимно на японски език покрай отделни на английски. Това самò по себе си е показателно за безспорния приносен характер на коментирания Увод.

Като педагог д-р Андреев отговаря за методологическата разработка на програмата и координирането на курса по практически японски език. Освен това е бил активен участник в подготовката на шест японистични форума, проведени в периода 2009-2014 г. в СУ „Св. Климент Охридски”. С доклади и научни съобщения е участвал в девет научни изяви в България и чужбина, на които популяризира постиженията на българската японистика, които впоследствие отчасти са били публикувани в сборници.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница