Координиран отговор на европейско равнище

3. ТРИ ПРИОРИТЕТА

• 
  Терористичните атаки в Европа — последните от които в Париж, Копенхаген, Брюксел — изведоха на преден план необходимостта от решителна реакция на ЕС спрямо тероризма и чуждестранните бойци терористи. Към терористичните групи в зони на конфликти продължават да се присъединяват европейски граждани, които преминават през обучение и при завръщането си представляват потенциална заплаха за европейската вътрешна сигурност. Въпреки че този въпрос не е нов, мащабът на потоците от бойци към продължаващите конфликти, особено в Сирия, Ирак и Либия, както и наличието на значителни връзки между тези конфликти, са безпрецедентни.
  
• 
  В същото време тежката и организираната трансгранична престъпност намират нови пътища за престъпна дейност и нови начини за избягване на разкриването. Личната, социалната и икономическата цена, породена от престъпления като трафика на хора, трафика на огнестрелни оръжия, контрабандата на наркотици и финансовите, икономическите и екологичните престъпления, е огромна. Организираните престъпни групи, които участват в незаконното превеждане през граница на мигранти, се възползват от уязвимостта на хората, търсещи закрила или по-добри икономически възможности, и са отговорни за загубата на човешки живот в името на печалбата. Организираната престъпност е в основата и на тероризма и престъпленията в кибернетичното пространство чрез такива канали, като доставката на оръжие, финансирането чрез контрабанда на наркотици и проникването на финансовите пазари.
  
• 
  Накрая, киберпрестъпността представлява непрекъснато нарастваща заплаха за основните права на гражданите и за икономиката, както и за изграждането на успешен цифров единен пазар²⁹. Тъй като търговията и банкирането се ориентират към онлайн пространството, престъпленията в кибернетичното пространство може да породят огромни потенциални печалби за престъпниците и огромни потенциални загуби за гражданите. Киберпрестъпниците могат да действат извън границите на Съюза, за да навредят на критични инфраструктури и да целят да засегнат едновременно голям брой потърпевши в различни държави членки, при минимални усилия и риск. Наред с това такива заплахи, като поражданите от кибертероризма, а така също и хибридните заплахи могат да се увеличат през идните години. Престъпниците злоупотребяват с технически способи за анонимизиране и с анонимни разплащателни механизми при незаконната онлайн търговия с наркотици или оръжия и при незаконните трансакции и изпирането на пари. Киберпрестъпността е също така тясно свързана със сексуалната експлоатация на деца, като се наблюдава нарастваща тревожна тенденция за насилие над деца чрез излъчване в реално време.
  

3.1 Борба с тероризма и предотвратяване на радикализацията

Центърът би могъл да включва 1) координационното звено „Пътници“ на Европол по въпросите на чуждестранните бойци и свързаните терористични мрежи, 2) програмата на ЕС и САЩ за проследяване на финансирането на тероризма (ППФТ), 3) децентрализираната компютърна мрежа FIU.NET, оказваща подкрепа на звената за финансово разузнаване, която ще бъдат интегрирана в Европол през 2016 г., и 4) съществуващия капацитет на Европол в областта на огнестрелните оръжия и взривните устройства. Евроюст следва да участва в пълна степен в дейностите на центъра с цел по-добра координация на разследванията и наказателните преследвания. Този център ще действа стриктно в рамките на правния мандат на Европол и няма да засегне изключителната отговорност на държавите членки за опазване на националната сигурност, нито ролята на Центъра на ЕС за анализ на информация (INTCEN) в областта на основаната на разузнавателни сведения оценка на терористичната заплаха.

Освен това Комисията ще стартира през 2015 г. форум на равнище ЕС с ИТ дружества с цел установяване на контакти между тях и правоприлагащите органи и гражданското общество. Като се опира на подготвителните срещи, организирани през 2014 г., форумът ще се съсредоточи върху внедряването на най-добрите инструменти за противодействие на терористичната пропаганда в интернет и социалните медии. В сътрудничество с ИТ дружествата форумът ще се занимава и с опасенията на правоприлагащите органи относно новите технологии за криптиране.

Комисията ще проучи също така необходимостта и възможните ползи от допълнителни мерки в областта на финансирането на тероризма, включително мерки относно замразяването на свързаните с тероризъм активи по силата на член 75 от ДФЕС, относно незаконната търговия с предмети на културата, относно контрола на форми на плащане като преводи по интернет и предплатени карти, относно незаконното движение на парични средства и относно укрепването на Регламента за контрола на пари в брой³⁰.

ЕС трябва да има солидна реакция на наказателното правосъдие срещу тероризма, която включва наказателно разследване и преследване на лицата, които планират терористични действия или са подозирани в набиране, обучение и финансиране на тероризъм, както и в подбуждане към извършване на терористични престъпления. Много държави членки вече са въвели или планират да въведат закони за инкриминирането на такива актове. Наличието на по-последователни закони срещу престъпленията, свързани с чуждестранни бойци, в целия ЕС ще допринесе за решаването на трансграничните практически и правни предизвикателства по отношение на събирането и допустимостта на доказателства по случаи на тероризъм, както и за това да се попречи на заминаването за зони на конфликт. Комисията ще изготви оценка на въздействието през 2015 г. с оглед на актуализирането през 2016 г. на рамковото решение от 2008 г. относно борбата срещу тероризма³¹. Резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН изисква държавите да обявят за престъпление пътуванията за зона на конфликт за терористични цели, което ще допринесе за изграждането на общо разбиране за престъпленията на чуждестранните бойци. Новата законодателна рамка следва да даде възможност за засилено сътрудничество с трети държави по въпросите на чуждестранните бойци, като се основава на неотдавнашния положителен опит от сътрудничеството с Турция.

Един от начините да се пресече дейността на терористичните мрежи е да се създадат повече пречки за нападенията срещу цели и за достъпа и използването на опасни вещества — например химически, биологични, радиологични и ядрени материали и прекурсори на взривни вещества. Защитата на критичната инфраструктура, като транспортната инфраструктура, и на лесните мишени, например при масови публични прояви, представлява истинско предизвикателство за правоприлагащите органи, за компетентните органи в областта на общественото здравеопазване и за органите за гражданска защита. ЕС и държавите членки си сътрудничат, за да се направи оценка на рисковете, оценка на стратегиите за смекчаване на последствията, за да се съберат най-добри практики и за да бъдат изготвени насоки. Комисията помага на специалистите чрез разработването на наръчници за подпомагане на ежедневната им работа, например в областта на авиационната сигурност.

Тероризмът в Европа се подхранва от екстремистки идеологии. Поради това е необходимо действията на ЕС за борба с тероризма да бъдат насочени към отстраняването на първопричините за екстремизма чрез превантивни мерки. Връзката между радикализацията и екстремисткото насилие става все по-ясна в целия ЕС. Факт е, че екстремистката пропаганда подтиква чуждестранните бойци терористи от Европа да пътуват в чужбина с цел обучение, участие в бойни действия и извършване на жестокости в зони на бойни действия, както и да заплашват вътрешната сигурност на ЕС след своето завръщане. Важен аспект на ответната реакция на ЕС е укрепването на собствената стратегическа комуникация на ЕС чрез единно изложение и представяне на фактите за конфликтите.

Реакцията на ЕС спрямо екстремизма не трябва да води до стигматизирането на която и да било група или общност. Тя трябва да почива на общите европейски ценности на търпимост, многообразие и взаимно зачитане и да насърчава свободните и плуралистични общности. ЕС трябва да подкопае подкрепата, с която се ползва тероризмът, като противодейства на въпросната пропаганда чрез солидно и непоколебимо изложение на фактите. Комисията ще следи за прилагането на съответното законодателство на ЕС в тази област³². Тя ще направи оценка на всички пропуски в законодателството и ще оказва подкрепа за наблюдението на онлайн изказванията, насаждащи омраза, и за други дейности. Тя ще подпомогне и държавите членки в разработването на проактивни практики за разследване и наказателно преследване по места. Финансирането от ЕС все повече ще се използва за подкрепа на специфично обучение на държавни служители и за насърчаване на мониторинга, докладването и регистрирането на случаи на престъпления от омраза и на изказвания, насаждащи омраза.

Образованието, участието на младежта, междурелигиозният и междукултурният диалог, заетостта и социалното приобщаване следва да играят ключова роля в предотвратяването на радикализацията чрез насърчаването на общи европейски ценности, способстването за социалното приобщаване и укрепването на взаимното разбирателство и толерантността. Приобщаващото образование може да има значителен принос в борбата с неравенствата и в предотвратяването на маргинализацията. Работата с младите хора, доброволческите дейности, спортът и културните дейности са особено ефективни за достигане до младите хора. В този контекст Комисията ще даде приоритет на борбата с радикализацията и с маргинализацията на младите хора, както и на насърчаването на приобщаването с поредица от конкретни действия съгласно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“), Европейската стратегия за младежта, Работния план на ЕС за спорта и работния план за културата.

В подкрепа на тези дейности Комисията ще мобилизира финансиране по програмите „Еразъм+“ и „Творческа Европа“, наред с другото чрез засилване на подкрепата за мобилността на преподавателите и специалистите, работещи с младежи, както и за младежкия обмен и доброволческата дейност, за стратегическите партньорства в областта на образованието и политиката за младежта, за транснационалните мрежи, за платформите за сътрудничество на училищата, за съвместните проекти за гражданско образование и за партньорствата за сътрудничество в областта на спорта. Освен това Европейският социален фонд ще предостави финансова подкрепа на държавите членки за насърчаване на социалното приобщаване, за борба с бедността и всяка форма на дискриминация. Комисията ще предприеме и по-нататъшни изследвания в рамките на програмата „Хоризонт 2020“ за по-добро разбиране на причините и проявите на радикализацията.

ЕС е пионер в подкрепата на общностите под натиск да учат от опита на други части на Съюза. През 2014 г. Комисията набеляза десет области за структуриране на усилията за намиране на решение на първопричините за екстремизма³³. Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN) — широкообхватна мрежа в рамките на ЕС, стартирана през 2011 г., осъществява контакт между организации и мрежи в целия Съюз и свързва над 1000 специалисти, участващи пряко в предотвратяването на радикализацията и насилническия екстремизъм. Мрежата позволява обмена на опит и практики, улесняващи ранно разкриване на радикализацията, и разработването на местно равнище на превантивни стратегии и стратегии за оттегляне от радикалните кръгове.

Комисията вече е в процес на създаване на Център за високи постижения на RAN. Той ще действа като център на ЕС за експертни знания с цел консолидиране и насърчаване на разпространението и обмена на опит и с цел сътрудничество в борбата с радикализацията. Центърът ще добави ново практическо измерение на сътрудничеството между заинтересованите страни за борба с радикализацията.

ЕС усети също така последствията от радикализацията в съседните държави. За да се противодейства на това явление, RAN ще продължи работата си със заинтересовани страни в трети държави, като ще се отреди приоритетно място на Турция и държавите от Западните Балкани, Близкия изток и Северна Африка. В същото време трябва да се гарантира координация с външните действия на ЕС, например чрез кръг от изтъкнати специалисти от Европа и мюсюлманския свят, за насърчаване на интелектуалния обмен и по-широкия диалог между обществата.

Местните заинтересовани страни са в пряк контакт с хората, изложени в най-голяма степен на риск от радикализация. Те следва да бъдат добре подготвени, за да разпознават признаците на радикализация и да преценят каква интервенция може да е необходима, както и за да установят ползотворно сътрудничество с лидерите на общностите. Много държави членки са стартирали обучение, насочено към традиционните целеви групи на служителите от правоприлагащите органи и служителите в затворите, и то е с приоритетно значение поради факта, че затворите са притегателна точка за радикализацията. С подкрепата на Европейската организация на затворите и изправителните институции (EUROPRIS) Комисията ще насърчава обмена на най-добри практики и обучението по въпросите на дерадикализацията и предотвратяването на радикализацията в затворите. Обучението и подкрепата могат да бъдат успешно ориентирани и към допълнителни участници, като например социалните работници, учителите и здравните работници. RAN ще спомогне също така за разработването на сходни подходи за дерадикализация и оттегляне от радикалните кръгове („стратегии за изход“).

Комисията и Европейската служба за външна дейност ще си сътрудничат с координатора на ЕС за борба с тероризма, за да имат общ поглед върху всички инструменти на разположение на Съюза, и ще следят отблизо прилагането им.