Координиран отговор на европейско равнище
Борба с киберпрестъпността
Изтегляне 0.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Гарантирането на пълното прилагане на действащото законодателство на ЕС
- Сътрудничеството с частния сектор
- Европейският център за борба с киберпрестъпността
- 4. СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ
3.3 Борба с киберпрестъпносттаКиберсигурността е първата защитна линия срещу престъпленията в кибернетичното пространство. Стратегията на ЕС за киберсигурност от 2013 г. е насочена към установяване на високорисковите области, към сътрудничество с частния сектор за отстраняване на пропуските и към предоставяне на специализирано обучение. Важен елемент в прилагането на стратегията ще бъде бързото приемане на предложението за директива относно мрежовата и информационната сигурност38. Прилагането на тази директива не само би насърчило по-доброто сътрудничество между правоприлагащите органи и органите в областта на киберсигурността, а предвижда и изграждане на капацитета на компетентните органи на държавите членки и трансграничното уведомяване за инциденти в областта на киберсигурността. Агенцията на ЕС за мрежова и информационна сигурност също допринася за реакцията на ЕС по проблемите на киберсигурността, като работи за постигане на високо равнище на мрежова и информационна сигурност. Гарантирането на пълното прилагане на действащото законодателство на ЕС е първата стъпка в борбата с киберпрестъпността. Директивата от 2013 г.39 относно атаките срещу информационните системи инкриминира използването на инструменти като зловреден софтуер и засилва рамката за обмен на информация относно атаките. Директивата от 2011 г.40 относно борбата със сексуалната експлоатация на деца сближава националното законодателство за предотвратяване на сексуалното посегателство над деца в интернет. Комисията работи с държавите членки, за да гарантира правилното прилагане на тези директиви. Нежно е също нормите да бъдат актуални. Гражданите са загрижени относно въпроси като измамите с плащания. При все това рамковото решение от 2001 г.относно борбата с измамата и подправянето на платежни средства, различни от парите в брой41 вече не отразява днешните реалности и новите предизвикателства като виртуалните валути и мобилните плащания. Комисията ще оцени степента на прилагане на действащото законодателство, ще се консултира със съответните заинтересовани страни и ще оцени необходимостта от по-нататъшни мерки. Киберпрестъпността по своята същност е географски безгранична, гъвкава и иновативна. При предотвратяването, разкриването и наказателното преследване правоприлагането трябва да не отстъпва по находчивост на престъпниците и да предугажда действията им. Киберпрестъпността налага компетентните съдебни органи да преосмислят начина, по който си сътрудничат в рамките на своята компетентност и приложимото право, за да се гарантира по-бърз трансграничен достъп до доказателства и информация, като се вземат предвид настоящите и бъдещите технологични разработки като изчисленията в облак (cloud computing) и „интернет на нещата“ (Internet of Things). Събирането на електронни данни в реално време от други юрисдикции по въпроси като собственици на IP адреси или други електронни доказателства и гарантирането на тяхната допустимост в съда са основни въпроси. За това се изискват и висококвалифицирани служители в областта на правоприлагането, които съумяват да са в крак със значителното нарастване на обхвата, сложността и видовете престъпления в кибернетичното пространство. Необходими са ясни правила, за да се гарантира, че принципите за защита на личните данни са спазени изцяло, а правоприлагащите органи получават достъп до данните, от които се нуждаят, за да защитават неприкосновеността на личния живот на гражданите в борбата с киберпрестъпността и кражбата на самоличност. Сътрудничеството с частния сектор също е от решаващо значение, като публично-частните партньорства следва да структурират общите усилия за борба с киберпрестъпността. Реакцията спрямо престъпленията в кибернетичното пространство (напр. фишинг) трябва да обхваща цялата верига: от Европейския център за борба с киберпрестъпността на Европол и екипите за незабавно реагиране при компютърни инциденти в държавите членки, засегнати от атаката, до доставчиците на интернет, които могат да предупреждават крайните потребители и да предоставят техническа защита. Накратко, престъпленията в кибернетичното пространство изискват нов подход към правоприлагането в ерата на цифровите технологии. Европейският център за борба с киберпрестъпността на Европол може да се опре на досегашната си работа, за да се превърне в централна информационна платформа за правоприлагането в тази област. Конвенцията от Будапеща на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство, ратифицирана от повечето държави членки, остава международният стандарт за сътрудничество и образец за националното законодателство и законодателството на ЕС. Всички държави членки следва да ратифицират Конвенцията. Инициативи, като например работната група ЕС—САЩ по въпросите на киберсигурността и киберпрестъпността и Глобалния алианс срещу сексуалното посегателство над деца в интернет, показват ползата от международното сътрудничество и следва да се насърчават, а взаимодействията с дейности за изграждане на киберкапацитет, финансирани по линия на инструментите за външна помощ, следва да бъдат засилени. Евроюст следва да продължи да улеснява обмена на най-добри практики и да установява предизвикателствата по отношение на събирането и използването на електронни доказателства при разследване и наказателно преследване на престъпления, улеснени от интернет, при спазване на необходимите гаранции. Комисията ще работи, за да гарантира, че съответните съвременни средства за комуникация (като протокола за интернет телефония), могат да бъдат обхванати от съдебно разследване, наказателно преследване и правна взаимопомощ. Различните стандарти относно допустимостта на доказателствата не трябва да представляват пречка за борбата срещу тероризма и организираната престъпност. Действия: - Подновен акцент върху прилагането на съществуващите политики относно киберсигурността, атаките срещу информационните системи и борбата със сексуалната експлоатация на деца; - Преразглеждане и евентуално разширяване на законодателството относно борбата срещу измамите и фалшифицирането на безналични плащания, за да бъдат обхванати по-нови форми на престъпления и фалшифициране на финансови инструменти, с цел представяне на предложения през 2016 г.; - Преглед на пречките пред наказателните разследвания на престъпленията в кибернетичното пространство, по-специално относно въпросите, свързани с компетентната юрисдикция и правилата относно достъпа до доказателства и информация; - Засилване на действията за изграждане на киберкапацитет в рамките на инструментите за външна помощ. 4. СЛЕДВАЩИ СТЪПКИ В Европейската програма за сигурност се излагат необходимите действия, за да се осигури високо равнище на вътрешна сигурност на ЕС. Тя следва да бъде обща програма. Успешното ѝ прилагане зависи от политическата ангажираност на всички участници в процеса да положат повече усилия и да осъществяват по-добро сътрудничество. Тук се включват институциите на ЕС, държавите членки и агенциите на ЕС. Тя изисква глобална визия, като сигурността заема водещо място сред външните ни приоритети. ЕС трябва да бъде в състояние да реагира на неочаквани събития, да се възползва от нови възможности, да предвижда и да се приспособява към бъдещите тенденции и рискове за сигурността. Комисията приканва Европейския парламент и Съвета да одобрят настоящата програма в качеството ѝ на обновена стратегия за вътрешна сигурност с оглед на предстоящото заседание на Европейския съвет през юни 2015 г. Комисията приканва към активно участие в осъществяването на програмата в тясно сътрудничество с всички съответни участници Тя приканва институциите на ЕС и държавите членки да разглеждат настоящата програма като основа за сътрудничество и съвместни действия от страна на Съюза в областта на сигурността през следващите пет години с цел изграждането на истинско пространство на вътрешна сигурност на ЕС. 1 Заключения на Европейския съвет EUCO 79/14 от 27.6.2014 г.; Резолюция на Европейския парламент 2014/2918 от 17.12.2014 г.; Заключения на Съвета от 4.12.2014 г. относно разработването на обновена стратегия за вътрешна сигурност на Европейския съюз. 2„Ново начало за Европа: моята програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“ — Политически насоки за следващата Европейска комисия, 15 юли 2014 г. 3 Заключения на Съвета от 25.2.2010 г. относно стратегия за вътрешна сигурност за Европейския съюз „Към европейски модел за сигурност“; COM(2014) 154 final от 11.3.2014 г. 4 При спазване на специфичните условия на Протокол № 22 по отношение на Дания и Протокол № 21 и Протокол № 36 по отношение на Обединеното кралство и Ирландия. 5Член 6 от Хартата на основните права и решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, точка 42. 6 Член 52, параграф 1 от Хартата на основните права; цитираното по-горе решение на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г. 7 Член 69 от ДФЕС. 8 Агенцията на ЕС в областта на правоприлагането Европол, Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници Frontex, Агенцията на ЕС за съдебно сътрудничество Евроюст, Европейският полицейски колеж (CEPOL), Агенцията на ЕС за широкомащабни информационни системи eu-LISA и Европейският център за мониторинг на наркотиците и наркоманиите (ЕЦМНН). 9 Стратегията на ЕС за морска сигурност (Заключения на Съвета от 24.6.2014 г.); Стратегията за киберсигурност (JOIN (2013) 1 final от 7.2.2013 г.); Стратегията за управление на риска в областта на митниците (COM(2014) 527 final от 21.8.2014 г.); Стратегическата рамка за европейското сътрудничество в областта на образованието и обучението (Заключения на Съвета от 12.5.2009 г.); Стратегията на ЕС за младежта (COM(2009) 200 окончателен от 27.4.2009 г.); Стратегията на ЕС за засилване на борбата с контрабандата на цигари и други форми на незаконна търговия с тютюневи изделия (COM(2013) 324 final от 6.6.2013 г.). Програмата също така допълва текущи инициативи като прегледа на стратегическия експортен контрол (COM(2014) 244 final от 24.4.2014 г.). 10 Европейската програма за миграцията е една от инициативите от работната програма на Комисията за 2015 г. 11 Решение 2009/820/ОВППС на Съвета от 23.10.2009 г. и Решение 2010/88/ОВППС/ПВР на Съвета от 30.11.2009 г. 12 Обща позиция 2005/69/ПВР от 24.1.2005 г. 13 AFIS се управлява от Европейската служба за борба с измамите (OLAF). 14 Решение 2008/615/ПВР на Съвета от 23.6.2008 г. и Решение 2008/616/ПВР на Съвета от 23.6.2008 г. 15 COM(2013) 173 final от 27.3.2013 г. Част от това предложение беше заменено от предложението за регламент за създаване на Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (Cepol)(COM(2014) 465 final от 16.7.2014 г.). 16 Решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г., цитирано по-горе. 17 Вж. Заключенията на Съвета от 4.12.2014 г., посочени по-горе. 18 Автоматизираният отговор на дадено търсене в регистъра ще посочва само дали има налични данни (попадение) или не (няма попадение) в полицейския регистър на друга държава. В случай на попадение допълнителни данни ще трябва да се изискат посредством установените канали за полицейско сътрудничество. 19 Операция Archimedes се проведе през септември 2014 г. В нея участваха правоприлагащи органи от 34 държави, като координацията бе осъществена от Европол. Тази операция бе насочена срещу организирани престъпни групи и доведе до над 1000 ареста на различни места в Европа. 20 SEC(2010) 1626 окончателен от 21.12.2010 г. 21 Член 222 от ДФЕС. 22 Механизмът за гражданска защита на Съюза беше създаден през 2001 г. с цел да се насърчи сътрудничеството между националните органи за гражданска защита в цяла Европа. 23 Решение 1313/2013/ЕС от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза. 24 Това включва мерки за по-голяма устойчивост на бедствия на инфраструктурата на местно и национално равнище, насърчаване на иновациите, създаване на по-ефективни връзки между научните изследвания, политиката и операциите, развиване на партньорства с частния сектор и системно внимание към въпросите, свързани с управлението на риска от бедствия. 25 COM(2014) 527 final от 21.8.2014 г. 26 COM(2014) 465 final от 16.7.2014 г. 27 „Хоризонт 2020“— рамкова програма за научни изследвания и иновации за периода 2014-2020 г., раздел „Сигурни общества — защита на свободата и сигурността на Европа и нейните граждани“. 28 COM(2012) 417 от 26.7.2012 г. 29 Ползвателите на интернет в ЕС продължават да са много загрижени относно престъпленията в кибернетичното пространство. 85 % смятат, че рискът да станат жертва на киберпрестъпления се увеличава (проучване на Евробарометър относно киберсигурността, публикувано през февруари 2015 г.). 30 Регламент 1889/2005 от 26.10.2005 г. 31 Ще бъдат взети предвид преговорите за допълнителен протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за предотвратяване на тероризма. 32 Рамково решение 2008/913/ПВР от 28.11.2008 г., Директива 2000/43/ЕО от 29.6.2000 г., Директива 2000/78/ЕО от 27.11.2000 г. и Директива 2010/13/ЕС от 10.3.2010 г. 33 COM(2013) 941 final от 15.1.2014 г. 34 4-та директива за борба с изпирането на пари и регламент относно информацията, придружаваща паричните преводи; вж. в тази връзка предложения на Комисията COM(2013) 45 final от 5.2.2013 г. и COM(2013) 44 final от 5.2.2013 г. 35 Оперативен план за действие на ЕС и Западните Балкани за борба с незаконния трафик на огнестрелни оръжия, декември 2014 г. 36 Директива 2011/36/ЕС от 5.4.2011 г.; COM(2012) 286 final от 19.6.2012 г. 37 COM(2014) 64 final от 7.2.2014 г. 38 COM(2013) 48 final от 7.2.2013 г. 39 Директива 2013/40/ЕС от 12.8.2013 г. 40 Директива 2011/92/ЕС от 13.12.2011 г. 41 Рамково решение 2001/413/ПВР на Съвета от 28.5.2001 г. BG BG Каталог: pub -> ECD ECD -> Съдържание ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз ECD -> I. въведение ECD -> Съвет на европейския съюз ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|