Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Съгласие и значение
Дотук може да си мислите, че нищо ново не е добавено към размислите за дърводелеца освен своеобразната игра, която той играе със себе си, като премахва остатъка от излишества чрез един истински практичен избор. Но две съображения хвърлят съмнение на тази реакция. Първото е, че дърводелецът не е единственият човек, който има мнение по въпроса за касата на вратата. И други хора гледат касата на вратата и са доволни или не от пропорциите й. Някои от тях проявяват интерес към вратата в качеството си на бъдещи обитатели на сградата, към която тя ще се монтира. Други проявяват интерес в качеството си на минувачи и съседи. А всички проявяват интерес към начина, по който изглежда вратата: и колкото по-малко практически насочено е участието им, толкова по-голям е интересът им. Това е началото на онова, което в теорията на игрите се нарича „проблем с координацията“. Един от начините за разрешаване на проблема е стремежът към постигане на съгласие: ако има само един избор или цял набор, с който всички можем да се съгласим, тогава проблемът престава да бъде проблем. Дори при липса на ясно изразено единомислие обаче, с течение на времето може да се появи решение, с което непопулярните избори се отхвърлят, а популярните – получат одобрение. Така големите новатори като Паладио предлагат форми и композиции (като например паладианския прозорец), които предизвикват спонтанно одобрение от останалите, докато обикновените работници се адаптират в процес на опит и грешка. И двата процеса доизграждат споделеният речник от форми, материали и орнаменти. Възниква един вид рационален дискурс, чиято цел е да се изгради споделена среда, в която всички да се чувстваме уютно и да удовлетворява нуждата ни нещата да изглеждат добре за всички. Този аспект на естетиката, нейният социален произход и социално мотивиран статус като ориентир за споделената ни среда, е нещо, извлечено от същността й като устройство като механизъм за редуциране на излишното. Обилието не е единна характеристика на целите и артефактите ни. В някои области, например в проектирането на градини, то ни обгражда отвсякъде. В други области, като проектирането на самолети, строгата необходимост управлява почти всичко, което се прави. Но дори когато властва функционалността, усещането ни за красота рязко разграничава необходимото от произволното и стилното от импровизираното. Повече ни възхищава лъскавата аеродинамика, отколкото издути натрупвания. Но красивият самолет осигурява онова, което красивата каса за врата осигурява на въображаемия ни дърводелец: подходящо решение на проблем, който може да се разрешеи по повече от един начин. Второто съображение е, че външният вид на нещо, което се превръща в обект на съществен интерес, се натоварва със значение. Човек може просто да се наслади на вида заради самия него. Но рационалните същества имат вътрешна нужда да тълкуват и когато обектът на вниманието им е външен облик, те го интерпретират като нещо дълбоко значимо. Дори и толкова обикновено нещо като формата на касата на врата се подчинява на тази нужда. Дърводелецът свързва формите на вратите с определени форми на социален живот, с начини за влизане и излизане от стаята, със стилове на облекло и поведение. Всъщност отдавна е известно, че модата в облеклото и модата в архитектурата се имитират една друга и двете отразяват променящите се тенденции на възприемане на човешкото същество и човешкото тяло. Като вземем предвид тези две съображения, стигаме до следното интересно предположение: когато хората опитат да избегнат обилието на практическото разсъждение, избирайки според външния вид, те са склонни да го тълкуват като вътрешно значим и да представят откритото от тях значение чрез аргументиран диалог, чиято цел е да осигури един вид съгласие в съжденията на онези, които проявяват интерес към избора. Казвайки това, се приближаваме до идеята за вкуса през XVIII век като способност, благодарение на която рационалните съществата подреждат живота си чрез социално породено усещане за добър и лош външен вид. И не без основание можем да предположим, че започваме да откриваме истинско царство на рационалния живот, съответстващ на философската идея за естетическото, който е важен сам по себе си и философски проблематичен. Стил Благодарение на човешкия навик за естетическо съждение ние предаваме значения, а един от важните инструменти, които използваме, е стилът. В този процес се включва съзнателна експлоатация на социално приети норми. Цветето в бутониерата, пълната с вино кана, сгънатата салфетка: всички те предизвикват опита на разпознаване у наблюдателя, който прозира конкретно значение в конкретния детайл именно защото усеща на заден план ред без конкретно значение, на фона на който се оценява жестът. Защо виното трябва да е в кана, а не в бутилка? Кое в тази кана привлича вниманието ми? Защо трябва да е точно там на масата? И така нататък. Подобни въпроси ни отвеждат в посока на загатващата природа на стила. Каната ни загатва за определена форма на живот: средиземноморският живот, където виното е в изобилие, плавно обвързано и с работата, и със забавленията. По тази причина домакинята подбира глинена кана с наивни мотиви и я поставя в средата на масата, приканвайки ни дружелюбно да си доливаме. Това може и да не е съзнателен избор. Самата домакинята открива в естетическото си начинание смисъла, който желае да предаде. Примерът наистина разкрива каква е ролята на естетическия избор за насърчаване на самопознанието – в осъзнаването как вие самите се вписвате в света на човешките значения. Естетическият избор е част от това, което Фихте и Хегел наричат Entausserung (външната проекция) на себе си и Selbstbestimmung, която генерира: самоувереността, която се придобива чрез изграждането на присъствие в света на другите. Подреждането на масата в повечето случаи представлява сериозно изучаване на ситуацияъа: нищо конкретно не се загатва, оперативната цел е редът, който с нищо не смущава възприятията ни, а излъчва ясно послание за спокойно общуване. Домакинята със стил насочва този ред в друга посока, загатвайки теми, които тя прави видимо присъстващи на масата и които обитават атмосферата подобно на повествование. Благодарение на стила проумяваме кои са акцентите, кое е поставено на заден план и кое с кое е свързано. По тази причина стилът е една от чертите на всекидневното естетическо съждение, която пренасяме в изкуството: там то приема напълно ново значение. Онова, което осигурява присъствието ни в всекидневното социалното съществуване, в изкуството се превръща в оформящия дух на въображаеми светове. Мода От изложеното в тази глава става ясно, че търсенето на естетически решения във всекидневието също е и вид скрито желание на консенсус. Дори тези, които се обличат така, че да се открояват и да привличат вниманието към себе си, го правят, за да могат другите да разпознаят намерението им. Следователно, във всяка нормална човешка общност, естетиката на всекидневието се изразява чрез модата - с други думи, чрез общото възприемане на стил. Модата е ръководство за естетически избор, който донякъде гарантира, че останалите го подкрепят. Тя позволява на хората да експериментират с външния си вид, да изпращат рабираеми послания към обществото от непознати и да одобряват собствения си външен вид в свят, в който външността е от значение. Модата възниква на първо място чрез имитация. Понякога имитацията се дължи на „невидима ръка“ – както когато хората подражават един на друг чрез „социална зараза“. Такъв е установеният произход на народните носии, които, както и обноските, възникват от отношенията на безброй хора във времето, при което всеки се стреми да не обиди неволно другия и да изглежда, че подобаващо принадлежи на това обществот. Но подражанието може да се дължи още на лидери като Бю Бръмел42, който определя модата в Регентския период43 на Великобритания, или „Бийтълс“, които променят облеклото, прическите и езика на своето поколение наред с музикалния му стил. Всички тези явления свидетелстват за важното място, което естетическото мислене заема в живота на рационалните същества. И те доказват, че когато хората мислят естетически, те, по думите на Кант, са „кандидати за одобрение“ от останалите. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|