Лъчезар Георгиев на брега на лисабон

64 Жузе Сарамагу: Продължавам да съм буквално изолиран. Батища Бащуш разговаря на остров
Лансерот с Жузе Сарамагу, носител на Нобеловата награда за литература за 1998 г. По материали от португалския печат. Превод от португалски Здравка Найденова. // Е в р о п а 2001 (Списание за култура и социална политика), ХI, 2004, №6, с. 19 и следв.

65 По-важни творби на Жузе Сарамагу са: Manual de Pintura e Caligrafia (1977); Objecto Quase (1978); Viagem a Portugal (1981); Memorial do Convento (1982); Ano da Morte de Ricardo Reis (1984); Jangada de Pedra (1986); Historia do Cerco de Lisboa (1989); Evangelho Segundo Jesus Cristo /"Евангелието по Исуса Христа"/(1986); Ensaio sobre a cegueira (1995); Todos os Nomes /"Всички имена" (1997); Conto da Ilha Desconhecida (1999); Caverna (2001); Homem Duplicado /"Двойникът"/ (2003); Ensaio sobre a Lucidez (2004).

66 Жузе Сарамагу: Продължавам да съм буквално изолиран. Батища Бащуш разговаря на остров
Лансерот с Жузе Сарамагу, носител на Нобеловата награда за литература за 1998 г. По материали от португалския печат. Прев. от португ. Здравка Найденова. // Е в р о п а 2001 (Списание за култура и социална политика), ХI, 2004, №6, с. 19.

67 Цит. съч., с. 19. Става дума за „Дневници от Лансерот” от Жузе Сарамагу /1994/.

68 Жузе Сарамагу: Продължавам да съм буквално изолиран. Батища Бащуш разговаря на остров
Лансерот с Жузе Сарамагу, носител на Нобеловата награда за литература за 1998 г. По материали от португалския печат. Прев. от португ. Здравка Найденова. // Е в р о п а 2001 (Списание за култура и социална политика), ХI, 2004, №6, с. 19 и следв.

69Книжовната проява в Пловдивския университет е организирана от Сдружение на говорещите португалски език в България. Включва библиографско и фотографско представяне на Жузе Сарамагу. // Ферейра, Луиш Гонзага, Мариета Георгиева. България и Португалия – в двата края на Европа. Двустранни отношения. С., Транслибрис, 2004, с. 234.

70 Така напр. книготърговски вериги и електронни книжарници у нас разпространяват историческите трилъри на Жозе Родригеш душ Сантуш: „Кодекс 632”, „Божията формула”, „Седмият печат”, „Божият гняв”, „Последната тайна”. Виж напр.: www.hermesbooks.com

71 Жозе Родригеш душ Сантуш. Кодекс 632.Роман. 2. изд. Прев. от португ. Йорданка Велинова ду Насименто. Пловдив, Хермес, 2012. 480 с.

72 Жозе Родригеш душ Сантуш.Цит. съч. Кодекс 632. Пловдив, 2012, с. 84–85. В бележките на редактора поетът е отбелязан като Луиш де Камоеш.

73 Жозе Родригеш душ Сантуш. Божията формула. Роман. Прев. от португ. Йорданка Велинова ду Насименто. Пловдив, Хермес, 2012. 488 с.

74 Жозе Родригеш душ Сантуш. Божият гняв. Роман. Прев. от португ. Велин Мауел ду Насименто. Пловдив, Хермес, 2012. 447 с.

75 Жозе Родригеш душ Сантуш. Заключителни бележки. // Последната тайна. Роман. Пловдив, Хермес, 2013, с. 429.

76 Жозе Родригеш душ Сантуш. Последната тайна.. Пловдив, Хермес, 2013, с. 116.

77 Пак там, с. 359–360.

78 Жозе Родригеш душ Сантуш има собствен интернет-сайт. За него може да се прочете както в редица електронни публикации, свързани с творчеството му, така и в Уикипедия.

79 Съвременна португалска поезия. Състав. и превод. Г. Мицков. С., Карина М, 2001. 166 с.

80 Гомеш, Жуау Мира. (Joăo Mira Gomes). O Ser Português: Identidade Nacional e Mitos. Португалското битие: Национална идентичност и митове. Прев. от порт. Здравка Найденова. С., Пет плюс, 2001. 32 с. На португалски и на български език.

81 Гомеш, Жуау Мира. Цит. съч., с. 23.

82 Serrano, Fernanda. Também Há Finais Felicez. Lisboa, Oficina do Libro, 2013. 248 p. Лекарска небрежност едва не погубва героинята, а въпросът за отговорността на лекарската професия е изведен като своеобразен контрапункт в усилията да се пребори с тежко и трудно лечимо заболяване.

83 Гонзалеш, Мария Тереза Майя. Пазачът на плажа. Повест. Прев. М. Дренска. С., Светулка 44, 2010. 124 с. с ил.

84 Гонзалеш, Мария Тереза Майя. Гашпар и Мариана. Повест. Прев. М. Дренска. С., Светулка 44, 2011. 108 с. с ил. Илюстрации: Крищина Малакиаш.

85 Агиар, Жуау. Кръв и бисери в Макау. Роман. Прев.. от порт. М. Дренска. С., ИК Светулка 44, 1999. 192 с. Българското издание е по португалското от 1992 г. В Португалия романът претърпява девет издания. В България е издаден също романът за деца и юноши от Жуау Агиар: Мистериозна игра” (в оригинала: „Бандата на четиримата”), книгата „Градината на насладите” (2009) и др. Жуау Агиар е роден през 1943 г. в Лисабон. Завършил е журналистика в Свободния университет в Брюксел. Работил в португалските туристически центрове в Амстердам и Лисабон, през 1976 г. се завръща в Португали и работи в печатни медии. Умира на 3 юни 2010 г. в Лисабон. По-важни произведения на португалски и в български превод, с присъден международен книжен номер: „Uma Incursão no Esoterismo Português“ (1983); „A Voz dos Deuses“ (1984); „Гласът на боговете“ (2001, ISBN 954-8061-83-X); „O Homem Sem Nome“ (1986); „O Trono do Altíssimo“ (1988); „Тронът на Всевишния“ (2007, ISBN 978-954-309-057-0); „O Canto dos Fantasmas“ (1990); „Os Comedores de Pérolas“ (1992); „Кръв и бисери в Макау“ (1999, ISBN 954-8061-65-1); „A Hora de Sertório“ (1994); „A Encomendação das Almas“ (1995); „O Navegador Solitário“ (1996); „Inês de Portugal“ (1997); „Безумната страст на Дон Педру“ (2001, ISBN 954-8061-85-6); „O Dragão de Fumo“ (1998); „Димният дракон“ (2000, ISBN 954-8061-78-3); „A Catedral Verde“ (2000) ; „Зелената катедрала“ (2006, ISBN 978-954-309-042-6);„Diálogo das Compensadas“ (2001); „Uma Deusa na Bruma“ (2003); „O Sétimo Herói“ (2004); „O Jardim das Delícias“ (2005). По този въпрос за автора и творчеството му още виж в: Уикипедия.

86 Принц-регентът Дон Педру,под името крал Педру Първи е първият крал на обявилата независимостта си Бразилия (7 септ. 1922 г.)..

87 Либералната конституция е изработена от крал Педру Първи и екипа му в Бразилия. Самата бронзова фигура и паметникът са открити на площад Росиу през 1870 г.

88 Сградата е издигната през 1840 г. Изпълнена е по проект на италианския архитект Фортунато Лоди. Наименована е в чест на дъщерята на крал Дон Педро IV – Мария II.

89 По този въпрос виж в: Ангелова, Мария. Български автори пред португалския читател (Здравка Найденова, председател на Сдружението на говорещите португалски език в България, пред сп. "Европа 2001). // Е в р о п а 2001 (електр. списание), 2009, №2, с. 23.

90 Стоянов, Румен. Португалия: безсмъртен в паметта на народите от цял свят. // Стоянов, Румен. Чака ме светът. Никола Вапцаров в испано-и португалоезичните страни. С., Св. Кл. Охридски, 2009, с.193.

91 Става дума за публикацияата „Гордост за българския народ. Бе разстрелян на 33 години поетът Никола Вапцаров, чиято 70-та годишнина се чества” във в. „Дарио популар от 10 ян. 1980 г. // Стоянов, Р. Цит. съч., с. 196–197.

92 Стоянов, Румен. Цит. съч., с. 203 – 204. Както сочи Р. Стоянов, в лисабонския сборник са събрани 52 поети от Хр. Ботев до М. Башева

93 Ангелова, Мария. Цит. съч.. // Е в р о п а 2001 (електр. списание), 2009, №2, с. 23.

94 По този повод излезе от печат авторитетен сборник: Лузофонски отгласи : 15 години португалска филология в Софийския университет ''Св. Климент Охридски'' : Симпозиум с международно участие София, 16-18 ноември 2007 / Състав. Яна Андреева и др.. - София : Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2012. - 319 с. : с табл. ; 24 см

95 Ангелова, Мария. Цит. съч.. // Е в р о п а 2001 (електр. списание), 2009, №2, с. 23.

96 Дренска, Маргарита Владимирова. Българско-португалски речник / Маргарита Дренска; Под ред. на Ана Крищина Петров, Петър Петров = Dicionario Bulgaro - Portugues / Margarita Drenska. - София : Светулка 44, 2003. - 823 с. ; 24 см; Дренска, Маргарита Владимирова. Португалско-български речник. - София : Карина М, 1996. - 1000 с. + със сх. ; 22 см

97 Гл. ас. Бойка Недева е автор на учебно помагало с текстове и упражнения (Бизнес португалски език): Недева, Бойка. Português comercial – caderno de textos e exercícios. В. Търново, изд. I&B, В. Търново, 2000 [Стипендия за научна работа от IC (1999). Проектът е реализиран под научното ръководство на проф. дфн Малака Кащелейру, ръководител катедра в Лисабонски университет]; както и на речника: Недева, Бойка. Dicionário português-búlgaro económico. В. Търново, изд. I&B[на титула: Бойка] , Търново, 2005. 344 с. [Стипендия през 2000 г. за научна работа, предоставена от Фондация Гюлбенкиан, Португалия. Проектът е реализиран под научното ръководство на проф. дфн Малака Кащелейру, ръководител катедра в Лисабонски университет, написал предговора към речника]. Самият речник съдържа 13 000 думи и изрази. Негов редактор е Мануел ду Насименто.

98 По сведения , дадени ми от гл. ас. Бойка Недева. По думите ѝ, М. Дренска и Д. Петрова са отлични преводачи от португалски, със сериозни приноси за португало-българската лингвистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Виж напр.: Португалска граматика / Маргарита Владимирова Дренска. - София : Наука и изкуство, 1999. - 259 с. с табл. ; 20 см.

99 Мендеш, Жузе Мануел. Отново септември. Португалска поезия. Подбор, въведение и превод от португалски Сидония Пожарлиева. С. Славяни, 2008. 94 с.

100 Летрия, Жузе Жорж. A roda viva. Живото колело. Поетична антоглогия. Подбор, въведения и превод от португалски Сидония Пожарлиева С., Славяни, 2008. 96 с.

101 Пожарлиева, Сидония. От автора. Главни произведения. // Мендеш, Жузе Мануел. Отново септември. Португалска поезия. Подбор, въведение и превод от португалски Сидония Пожарлиева. С., 2008, с. 8.

102 Пожарлиева, С. Цит. съч., с. 7.

103 Книгата „Внезапна светлина” (Luz Sübita) е издадена в София през 2002 г. с подбор, превод, предговор и биографични бележки от Сидония Пожарлиева, също и с преводач Вера Киркова. Включва разкази от сборниците „Човекът с гарвана” и „Повръкналата река”.

104 През 2002 г. на португалски романът вдигането на мъглата е издаден още от издателската къща Planeta de Agostini, а година по-късно романът е издаден от Editorial Caminho.

105 Разказите са от книгата на Жозе Мендеш „Човекът с гарвана” (Lisboa, 1983).

106 Летрия, Жузе Жорж. Живото колело. Поетична антоглогия. Подбор, въведения и превод от португалски Сидония Пожарлиева С., Славяни, 2008., с. 73. Посочен е източникът: от книгата O Profeta do orvalho, с. 13, и творбата: 64. Aqui, entre os juncos…

107 В споменатата си книга Жузе Сарайва ни разказва за литературните настроения в последните десетилетия на ХХ век, когато произведенията на представителите на ултраромантизизма Камилу Кащелу Бранку, Суареш де Пасуш, Тумаш Рибейру и Буляу Пату получили широк отзвук, а пък романът „Годеж в гроба” пресъздал любовната авантюра на два скелета на гробището и към него „бил написан и музикален съпровод на пиано”. // Сарайва, Цит. съч. История на Португалия, с. 397.

108 Това обещание аз изпълних. Успоредно с написването на настоящата ми книга, участвах в София с едно кратко и не съвсем пълно изследване по тази озаглавено: „Съвременната португалска книга в България” (Издателски комуникации и преводни заглавия), в Единайсетата национална научна конференция с международно участие на тема: Обществото на знанието и хуманизмът на ХХІ век, посветена на Деня на народните будители - 1 ноември 2013 г. В позакъснелия с близо година брой 3-4, 2012 г. на научното списание за книгата „Издател” започнах да публикувам и някои фрагменти от сегашната моя книга, озаглавени „Лисабонски силуети”, продължени и в следващия брой на списанието № 1-2 от 2013 г. (в рубриката „С „Издател” из Европа и по света”).

109 Митев, Й. Сaлазар и раждането на „Новата държава” (1926–1936). В. Търново, Унив. изд. Св. св. Кирил и Методий, 2005, с. 66.

110 Пак там.

111 Ферейра, Луиш Гонзага, Мариета Георгиева. България и Португалия – в двата края на Европа. Двустранни отношения. С., Транслибрис, 2004. 288 с.

112 Ферейра, Л. Г., Мариета Георгиева. Цит. съч., с.235. Дарението включва „творби на португалски автори от Ферейра де Кащру до Виржилиу Ферейра” /пак там/.

113 Ферейра, Л. Г., Мариета Георгиева. Цит. съч., с.235. Антологията е озаглавена „Смъртни надежди”.

114 Цит. съч, с. 235.

115 Виж в:: Ферейра, Луиш Гонзага., Мариета Георгиева. Цит. съч., с. 227. Пак там се съобщава за интервю във в. „Демокрация” от юли 1997 с португалския посланик Майа и Силва

116 Ферейра, Луиш Гонзага., Мариета Георгиева. Цит. съч., с. 227–228. В зала „Надежда” на Столична библиотека на голямата премиера на книгата присъстват и бившите министър-председатели Любен Беров и Димитър Попов. // Пак там., с.228.

117 Ферейра, Луиш Гонзага. Революция на изток – Един португалец в София. С., Карина М – Тодорова, 1997. 576 с. Редактори на книгата са Яна Меламед, Надежда Александрова и Албена Любенова.

118 Luiz Gonzaga Ferreira. Revoluçäo a Leste: Um Português em Sofia. Lisboa, Еdiçäo da Sociedade Histórica daao Independência de Portugal, 1996.

119 Амарал, Фернанду. Предговор. // В: Ферейра, Луиш Гонзага. Революция на изток – Един португалец в София. С., Карина М–Тодорова, 1997, с..11–12.

120 Ферейра, Л. Г. Цит. съч., с. 7.

121 Ферейра, Л. Г. Как се роди книгата. // В: Ферейра, Л. Г. Цит. съч., с. 522..

122 Ферейра, Л. Г. Португалското сътрудничество в областта на политиката и размяната на специалисти. // В: Ферейра, Л. Г. Цит. съч., с. 554. Книгата у нас е издадена от столичното издателство „Златорогъ”: Луиш Адау да Фонсека. Тордесилският договор и португало-кастилската дипломация през ХV век. С., Златорогъ”, 1993. 135с.

123 Ферейра, Л. Г. Португалското сътрудничество в областта на политиката и размяната на специалисти. // В: Ферейра, Л. Г. Цит. съч., с. 554.

124 Ферейра, Л. Г. Цит. съч., с. 380.

125 Ферейра, Л. Г. Цит. съч., с. 525.

126 Ферейра, Л. Г. Цит. съч., с. 526.

127 Михайлов, Боян. Португалия и революцията на карамфилите : Анализи, размисли, спомени / Боян Михайлов. - София : Шарпстоун, 2006. - 204 с. : с ил. ; 22 см

128 Любомир Чолаков е издал няколко белетристични и драматургични книти, сред които са: повестта "Елени бягат по хълма" (1984), романът "Към теб от далечната синя планина" (1987); автор е и на пиесите: "Нощта на детелината " (Театър на Армията, 1984-1990), "Дон Жуан Казанова" (1996), "Омагьосаните замъци" (2000) и "Неправилната легенда за Тристан и Изолда" (2000). Изявява се и като преводач на книги. Сред тях е „Разбулената Изида” от Елена Блаватска. През 1989 г. снима филма «Право на избор» с режисьора Емил Цанев, впоследствие сътрудничи като сценарист на различни предавания по БНТ; с режисьора Марин Градинаров снима къси игрални новели на православна тематика за деца. През 2003 г. в БНТ е заснета телевизионната новела «Пътуване към Австралия» по негов сценарий. // http: // store.bg

129 Томарсон, Гуалдо [Любомир Чолаков]. Да сънуваш Портокалия. С., Интервю-Прес, 2008, с. 249.

130 Томарсон, Гуалдо .Цит. съч., с. 251–252.

131 Томарсон, Гуалдо. Цит. съч., с. 254.

132 Томарсон, Гуалдо. Цит. съч., с. 255.

133 Вълев, Стоян. Българският писател в Португалия Любомир Чолаков: Днес идеен и духовен център на света са Русия и Православието. // http: // knigi-news.com

134 В цитираното интервю пред Стоян Велев Любомир Чолаков споделя за книгата си: „Романът ми «Да сънуваш Портокалия», който беше издаден от Валентин Марков в неговото издателство «Интервю-прес» през 2008 г., разказва за скиталчествата и приключенията на двама нашенци, тръгнали по криволичещите и доста трънливи пътища на еми грацията и стигнали до Португалия, която във въображението им е повече като «Портокалия» - страна почти на неограничените възможности. Разбира се, тяхната представа рухва при сблъсъка с действителността, но най-неочаквано се възражда отново, вече в един по-висш, духовен план. Едно от нещата, които съм написал с доста усилия, тъй като са съчетани, от една страна, реални събития и прототипи с, от друга страна, художествена фантазия – а това по принцип е доста трудно, защото непрекъснато залиташ ту в документалната, ту във фантазната посока. Исках да не се откъсвам от реалността на описваните събития, за да остане романът като един от художествените документи на голямото емигрантско преселение след 1989 г. – но в същото време да си е художествено четиво. Смятам за свое постижение това, че на читателите ту им е весело и се смеят на глас, ту им става тъжно за нашенската си, българската орисия. Като материал за екранизация романът, предполагам, би трябвало да е 50 на 50 процента интересен както за български, така и за португалски кинематографисти. Просто португалците проявиха по-голям ентусиазъм и се възползваха от случая. Като автор съм им признателен, че сметнаха книгата ми достойна за екранизиране.
Всъщност, събитията в романа са първо преживени в реалността, а сетне описани. Това си е просто късмет за един автор: да живееш, както пишеш, и да пишеш, както живееш. Приключения отвсякъде – и в материалния, и в духовния свят. Какво по-интересно?” // Вълев, Стоян. Българският писател в Португалия Любомир Чолаков: Днес идеен и духовен център на света са Русия и Православието. // http: // knigi-news.com

135 Вълев, Стоян.. Цит. съч. // http: // knigi-news.com

136 Вълев, Стоян.. Цит. съч. // http: // knigi-news.com

137 Създаването на Библиотека „Диоген” си беше самостоятелна инициатива на издателството. Отделно, по други поводи, работехме и с основания на 17 декември 1990 г. Православен богословски факултет при ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, като първата книга на автори от факултета бе „Вяра и живот. Патрология, Догматика и Етика” от Т. Коев, Ив. Петев и Д. Киров.

138 Митев, Йордан. Португалия „Галеното дете на Иберия” или „Нацията, която отказва да загине”. // Сарайва, Жузе Ирману. История на Португалия. С., Светулка 44, 2002. 540 с.

139 На гърба на титула е посочено на български и португалски език: Volume publicado com o contributo da Fundaçăo Calouste Gulbenkian – Lisboa (Книгата се издава с любезното съдействие на Фондация Калуст Гулбенкиан – Лисабон)

140„ История на Португалия” в българското й издание от 2002 г. е с размери 160х240 мм (формат 70Х100/16).

141 Сред тези публикации на георграфски теми за Португалия са в чужди издания: Dimitrov, S. Veçoritë ekonomiko-gjeografike të prodhimit të drithëra ve në Portugali. Buletin Shkencor, Viti ХІ i botimit, №13, 2006, Universiteti “Fan S. Noli”, Korçë, p. 32–38; Dimitrov, S. “An economic and geographic analysis of Bulgarian - Portuguese foreign -economic relations”, GEO Working Papers, Série de Investigação 2007/11, Universidade do Minho, Guimarães, p. 5-15. В български издания по-важни публикации с португалска географска тематика са: Димитров, С., Икономогеографски особености на селското стопанство в Португалия. // Сборник доклади от национална научно - практическа конференция Човек, природа, здраве. Пампорово, 2000, 56-58; Димитров, С. География на животновъдството на Португалия. // Сборник доклади от научна конференция В. Търново, 2004, с. 141–151; Димитров, С., Икономогеографски проблеми на развитието на Португалската икономика. // Десети майски четения на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново, 2006, 297–307; Димитров, С.. Еврорегион Галисия – Северна Португалия в контекста на европейската интеграция. // Научна конференция на ИЮФ на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, В. Търново, 2006, 203–214; Димитров, С., Географски аспекти на разпространението на португалския език в света. // География, ХХІ, 2007, №3, 8-12; Димитров, С. Сравнителен географски анализ на резултатите от парламентарните избори в Португалия през 2002–2005 г. // Сб. Научна конференция на ИЮФ на ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново, 2008, с. 374-388;

Изтегляне 1.36 Mb.

Сподели с приятели: