Леден гамбит

Въпреки това очевидно крият нещо.
– Съгласен съм ― заяви Проп. ― Разгледах протоколите от разпита им. ― Не притежават нужния профил. Но за всеки случай ще уточня дали нямат предишни прояви на психически отклонения… Защото сме виждали дребни нарушители без никакъв размах изведнъж да се превръщат в невероятно жестоки чудовища. Човешкият ум крие много загадки. Засега да не изключваме нищо.
Серваз поклати глава и се намръщи.
– А и тази игра на покер предишната вечер. Да видим дали не е имало спор между играчите или някаква караница.
Може би Грим е имал дългове…
– Трябва да решим и друг въпрос ― намеси се прокурорката. ― Досега имахме само мъртъв кон и можехме да си позволим да не бързаме. Този път обаче имаме мъртъв човек. Пресата незабавно ще направи връзката с института.
Ако за зла участ изтече информация, че на първото местопрестъпление сме намерили ДНК на Хиртман, ще ни съсипят. Видяхте ли колко журналисти има отвън? Двата въпроса, на които трябва да отговорим бързо, са: дали няма издънка в мерките за сигурност в института „Варние“ и дали загражденията, които сме поставили, са достатъчни.
Колкото по-бързо отговорим на тези два въпроса, толкова по-добре. Предлагам да посетим института още днес.
– Ако го направим ― възрази Циглер, ― журналистите, които висят отпред, ще ни се лепнат. Може би не си струва да привличаме вниманието им към института.
Прокурорката размисли един миг.
– Така да бъде, но трябва да отговорим на тези въпроси възможно най-бързо. Съгласна съм да отложим посещението за утре. Междувременно ще дам пресконференция, за да отклоня вниманието на журналистите.
Мартен ― обърна се тя към Серваз, ― как виждате работата оттук нататък?
– Капитан Циглер, доктор Проп и аз утре ще посетим института, докато трае вашата пресконференция.
Есперандийо ще присъства на аутопсията. А докато изчакваме резултатите, ще разпитаме вдовицата на аптекаря.
– Много добре. Да не изпускаме двата приоритета: дали Хиртман е можел да излезе от института и да търсим връзката между двете престъпления.
– ИМА ЕДИН АСПЕКТ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО, който не сме изследвали ― каза Проп на излизане от залата.
– Какъв? ― попита Серваз.
Двамата стояха на малкия паркинг зад сградата, далеч от погледите на пресата. Серваз насочи автоматичния ключ към джипа си, който му бяха дали от сервиза, след като смениха гумите. В студа прелитаха само няколко снежинки.
В дъното на долината се белееха върховете на планината, но над тях висяха сиви облаци. Скоро щеше пак да завали силен сняг.
– Гордостта ― отговори криминологът. ― Някой тук си играе на Господ. Смята, че е над хората и законите и се забавлява, като манипулира простосмъртни като нас. За това е необходима неизмерима гордост. Въпросният човек притежава точно такава гордост и тя се проявява по един или друг начин. Освен ако не я крие под фалшива скромна външност.
Серваз замръзна на мястото си и погледна психолога.
– Ето такъв портрет, ако оставим настрани фалшивата скромна външност, подхожда на Хиртман.
– И на куп други хора ― уточни Проп. ― Гордостта не е нещо рядко, повярвайте ми, майоре.
КЪЩАТА НА АПТЕКАРЯ беше последната на улицата. Всъщност улицата представляваше само път, откъдето минават коли. Като я видя, Серваз направи асоциация с някои кътчета в Швеция или Финландия и със скандинавските къщи, защото бе покрита с дъсчени керемиди, оцветени в мътносиньо. Голяма дървена тераса заемаше част от първия етаж. Наоколо растяха брези и букове.
Серваз и Циглер слязоха от колата. От другата страна на пътя, навлечени в дебели дрехи, деца правеха снежен човек. Серваз вдигна яката си и ги загледа как го оформят с ръкавиците си. Бяха снабдили творението си с пластмасов пистолет, очевидно в крак с времето. Въпреки войнственото му излъчване Серваз се зарадва, че децата все още се отдават на подобни занимания, вместо да стоят затворени у дома пред компютрите или с електронните игри в ръка.
След миг кръвта му се смръзна. Едно от момчетата се приближи до кофите за боклук, наредени на улицата.
Повдигна се на пръсти и бръкна в една от кофите. Извади умряла котка, хвана я за врата, прекоси покритата със сняг ливада и под смаяния му поглед хвърли трофея си на две крачки от снежния човек.
Сцената беше много правдоподобна. Наистина създаваше впечатлението, че снежният човек е застрелял котката.
– Боже мой ― изрече изтръпналият от ужас Серваз.
– Според детските психиатри това насилие не се дължи на влиянието на телевизията и медиите. Децата просто

умеят да правят такива неща ― каза Ирен Циглер.
– Разбира се ― потвърди Серваз. ― Аз като малък си играех на Тарзан, но не съм си представял, че наистина скачам от лиана на лиана или че се изправям лице в лице срещу горилите.
– Но сега децата са отрупвани с игри, пълни с жестокости, които ги заливат с идеи как се прави насилие. Още от най-ранна възраст.
– Остава ни само да се молим психиатрите да излязат прави ― добави Серваз с тъжна ирония.
– Но защо имам чувството, че се лъжат?
– Защото сте полицай, Ирен...
На прага на къщата ги чакаше жена, която пушеше цигара. Не дърпаше от нея, а я държеше между палеца и показалеца си. Гледаше ги как се приближават през тютюневия дим с присвити очи. Макар че само преди три часа от жандармерията я бяха уведомили, че съпругът ѝ е убит, не изглеждаше много разстроена.
– Добър ден, Надин ― каза Шапрон, когото Циглер бе помолила да ги придружи. ― Моите най-искрени съболезнования. Знаеш колко обичах Жил... Това, което е станало, е... ужасно...
Кметът полагаше усилие да говори и думите излизаха трудно от устата му. Жената го целуна с върха на устните си,
но когато той понечи да я прегърне, го задържа на разстояние. После насочи вниманието си към новодошлите. Беше висока и суха, на около петдесет години. В лицето ѝ имаше нещо конско, косите ѝ бяха сиви. Серваз на свой ред ѝ
изказа съболезнованията си. В отговор бе възнаграден с ръкостискане, чиято сила го изненада. Веднага усети витаещата във въздуха враждебност. Какво им беше казал Шапрон? Че работела в благотворителни организации…
– От полицията искат да ти зададат няколко въпроса ― продължи кметът. ― Обещаха ми засега да се задоволят с най-спешните, а останалите ще оставят за по-късно. Може ли да влезем?
Без да каже нито дума, жената се обърна и влезе преди тях в къщата. Серваз установи, че къщата наистина цялата е от дърво. Антрето бе малко: етажерка, на която имаше лампа с абажур, препарирана лисица, държаща в устата си гарван. Стори му се, че се намира в ловна хижа. Имаше и закачалка, но Надин Грим не им предложи да се съблекат.
Изчезна направо в отвесната стълба, която започваше от етажерката и водеше към терасата на първия етаж. Без да издаде нито звук, им посочи плетения диван с натрупани доста овехтели възглавници, от който се виждаха полето и гората. Самата тя се строполи в един люлеещ се стол и придърпа на коленете си одеяло.
– Благодаря ― каза Серваз. ― Първият ми въпрос е ― добави той, като помисли малко ― дали имате представа кой би могъл да направи това?
Надин Грим издуха дима от цигарата си и впи очи в очите на Серваз. Ноздрите ѝ потръпнаха, сякаш бе усетила неприятна миризма.
– Не. Съпругът ми беше аптекар, а не гангстер.
– Получавал ли е заплахи, странни обаждания?
– Не.
– В аптеката ходели ли са наркомани? Имало ли е кражби, влизане с взлом?
– Не.
– Продавал ли е метадон?
Госпожа Грим го изгледа с нетърпение и досада.
– Имате ли още такива въпроси? Съпругът ми не се занимаваше с наркотици и нямаше неприятели. Не се цапаше с тъмни сделки. Беше просто един глупак и пияница.
Шапрон пребледня. Циглер и Серваз се спогледаха.
– Какво искате да кажете?
Тя ги изгледа с нарастващо отвращение.
– Само това, което казах. Случилото се е гнусно. Не знам кой би могъл да направи подобно нещо. Още по-малко пък защо. Виждам само едно обяснение: извършителят да е едно от откачените създания там-горе, което е успяло да избяга. По-добре е да се заемете с тях, вместо да си губите времето тук ― добави тя горчиво. ― Ако обаче очаквате да видите вдовица, потънала в скръб и сълзи, то си е ваша работа. Мъжът ми не ме обичаше особено, но и аз не го обичах. Отдавна вече нашият брак не бе нищо повече от един... modus vivendi
21
. Само че не го убих заради това.
Объркан, за миг Серваз помисли, че тя ще признае за убийството, но бързо разбра, че бе казала обратното: не го е убила, въпреки че е имала основания да го направи. Рядко бе виждал подобна студенина и враждебност у един и същ човек. Арогантността и безразличието на Надин Грим го притесняваха. Двоумеше се какво поведение да възприеме.
Несъмнено имаше доста неща, които трябваше да научи за живота на семейство Грим, но дали сега беше моментът.
– Защо го презирахте?
– Току-що ви казах.
– Казахте, че съпругът ви е бил глупак. Какво ви дава основание да го кажете?

– Все пак аз съм човекът, който го познава най-добре, нали?
– Бъдете по-конкретна моля ви.
Тя се канеше да каже още нещо неприятно, но срещна погледа на Серваз и се отказа. Издуха дима от цигарата си,
като не откъсваше поглед от Серваз, и с едно движение, което изразяваше безмълвно предизвикателство, продължи.
– Съпругът ми завърши фармация, защото не беше достатъчно интелигентен, за да следва медицина. Купи аптеката с парите на родителите си, които въртяха успешна търговия. Получи място с хубаво разположение в центъра на Сен
Мартен. Въпреки това, а и заради мързела си и пълната липса на нужните за тази работа качества той не успя да направи аптеката печеливша. В Сен Мартен има шест аптеки. Отдалеч си личеше, че неговата привлича най-малко клиенти и хората ходеха там само в краен случай или случайно, например туристи, които имаха нужда от аспирин.
Дори аз не му се доверявах, когато имах нужда от някакво лекарство.
– Защо тогава не се разведохте?
Чу се горчиво прохъркване, което напомняше глух смях.
– Как ме виждате да започна живота си отново, на моята възраст? Къщата е достатъчно голяма, а бяхме само двама.
Той си имаше своя територия, а аз ― моя. Всеки внимаваше да не нарушава периметъра на другия. Освен това прекарвам много време далеч оттук заради работата ми. Това правеше нещата далеч по... лесни. Consensus non

Изтегляне 3.07 Mb.

Сподели с приятели: