МАГНЕЗИЯТ е кофактор на голям брой ензими. Участва в транспорта на фосфатите, мускулния контрактилитет (вкл. миокардния) и медиацията на нервните импулси. Протеиновият синтез и въглехидратният метаболизъм изискват магнезий. Аскорбиновата киселина увеличава чревнатата му резорбция. Магнезиевите йони възпрепятстват навлизането на калциеви йони през пресинаптичната мембрана, намаляват ацетилхолиновата екзоцитоза и потискат нервно-мускулното предаване. Мембранната натриево-калиева АТФ-аза в миокарда е магнезий-активируема. Вероятно чрез освобождаване на простагландини магнезият потиска тромбоцитната агрегация. Препаратите, съдържащи магнезий, се използват като допълнителна терапия при ритъмни нарушения на сърцето, магнезиев дефицит при небалансирани диети, бременност, кърмене, хроничен алкохолизъм, чернодробна цироза, нощни спазми на подбедриците, миалгии, за профилактика на калциевооксалатна литиаза и тромбоемболична болест; след OMИ. Магнезиевите препарати образуват с тетрациклините нерезорбируеми комплекси.
ЦИНКОВИТЕ ЙОНИ влизат в състава на около 70 металоензима – карбоанхидраза, алкална фосфатаза, оксиредуктази, хидролази, изомерази, алкохолдехидрогеназа. Цинкът изпълнява важна роля в синтеза на ДНК, РНК и инсулина, в метаболизма на протеините и липидите. СтимулираТ-лимфоцитите. Увеличава транспортния капацитет на хемоглобина. Цинк-съдържащите препарати са показани при чернодробна цироза, хроничен алкохолизъм, ХОББ (напр. Zincteral®), alopecia areata, акне, атопични екземи, имунен дефицит. Цинковият аспартат образува неразтворими нерезорбируеми съединения при едновременно орално приложение с хелатори (EDTA, дефероксамин, пенициламин) и храни, богати на оксалати, фитин, карбонати, а също с хляб, яйца и млечни произведения. При комедикация на препарата с пеницилини и тетрациклини техните ефекти отслабват поради влошаване на резорбцията им.
1 Ламбев, Ив. В кн. Принцпи ма медицинската фармакология. Медицина и физкултура, София, 2006, 193–194.