Лекции по Криминалистика : су 2009 година
Изтегляне 3.13 Mb.
|
|
1) първоначални следствени действия могат да се извършват повторно и обикновено за това съществуват благоприятни условия; 2) неотложни следствени действия предполагат ограничени възможности, а в някои случаи дори се изключва повторното им извършване. Продължителност на подготовката за извършването им: 1) първоначални следствени действия се подготвят и извършват в съответствие с изискването за своевременност, но при значително по-спокойна следствена ситуация; 2) неотложни следствени действия – подготовката и извършването им има по-скоро ситуативен, непредвидим характер. Характер и обхват на задачите: 1) първоначални следствени действия имат значение за правилното построяване на следствените версии и определяне на съдържанието на планирането;
Необходимостта от НЕОТЛОЖНИ СЛЕДСТВЕНИ ДЕЙСТВИЯ се обуславя от: 1) устойчивостта на доказателствения материал; 2) от осигуряване на своевременна връзка с оперативно-издирвателните органи и експертните органи с оглед запазване на доказателствената информация; 3) следва да се има предвид установяване на причините, които биха предизвикали изменение в доказателствата. Последващи следствени действия: процесуално-следствени действия, които се извършват в един по-напреднал етап на разследването, който се характеризира с:
Насочени са както към събиране на доказателствена информация, така и към проверка на вече събрана доказателствена информация. Предполагат възможност за повторно извършване, относително устойчива, стабилна подготовка и възможност за детайлно изследване на събрани вече доказателства. Критериите за подбор на последващите следствени действия са свързани с : 1) осигуряване на достоверност на вече събрана доказателствена информация; 2) осигуряване на разностранност на вече събраната доказателствена информация; 3) с възможност за проверка на нови следствени версии. Разследване на убийства. Методика на разследване на отделните видове престъпления – включва решаването на няколко въпроса: 1) Изграждане на система от оптимални способи и тактически прийоми за цялостната организация на разследването като информационен процес; 2) Подбор на специални за конкретния вид престъпление процесуално-следствени действия при конкретна следствена ситуация; 3) Съобразяване на разследването с наказателно-правния и криминалистичния характер на съответния вид престъпление; 4) Съобразяване на разследването с правилата и нормите на НПК. Разследване на убийства обща характеристика. Престъплението е с висока степен на обществена опасност и е едно от най-тежко наказуемите престъпления според НК. Противоправно, умишлено/или непредпазливо лишаване от живот на друг човек. В зависимост от усложненията във връзка с участието на лицата – 10 квалифицирани/ привилегировани случая.
Задачи на разследването и образуване на предварително производство. Предварителното производство се образува при наличие на законен повод и достатъчно данни: 187 НПК. Законен повод: 1) съобщение до органите на предварителното производство за настъпване на естествена смърт: от болници, когато убийството е било извършено в условията на откритост. 2) непосредствено разкриване от органите на предварително производство на признаци на неестествена смърт; 3) лично явяване на дееца (рядка хипотеза): когато се цели смекчаване на наказателната отговорност 4) бележки и сведения в средствата за масова информация 5) при намерени части от труп/или труп с признаци на упражнено насилие или безследно изчезнали, ако има данни да се предположи, че е настъпила смъртта на изчезналото лице. Достатъчно данни: теорията и практиката приемат, че са налице достатъчно данни, когато компетентният орган разполага с конкретни факти, от които следва обоснованото и основателно предположение, че е реализиран някой от съставите на убийство, предвидени в НК. Към момента на преценката все още няма образувано производство и решението на компетентният орган се основава на данни от оперативно-издирвателни мероприятия с извънпроцесуален характер. Образуването на предварително производство може да стане и при неотложни следствени действия: 191, ал.2 – оглед на местопроизшествието; претърсване; изземване и разпит на свидетел-очевидец. Наред с тази преценка да се вземат предвид и основанията, водещи до отпадане на наказателната отговорност: 9-16 НК. Задачи на разследването – произтичат от 116 НК, както и от НПК: 1) да се установи времето и мястото на извършване на престъплението; 2) да се установят причините за смъртта; 3) способи на извършване; 4) оръдие на убийството; 5) мотивите; 6) извършителят; 7) причините и условията, способствали за извършването; Първоначални следствени действия. Веднага след образуване на предварителното разследване. Тясно свързани с горното. Предпоставки: данните на компетентният орган към момента на образуване на предварително производство и закономерностите, които практиката е установила по сходни случаи. Необходима е система от следствени версии, обхващаща целия предмет на доказване: 1) относно времето, мястото и причините за извършване на убийството; 2) относно мотивите на извършителя; 3) относно оръдието на престъплението; Оглед.
Необходимо е при оглед на местопроизшествието: - установяване на броя на лицата, присъствали на територията на местопроизшествието; - колко време са престояли лицата на територията на местопроизшествието; - има ли изменение на оригиналната обстановка на територията на местопроизш ествието; - има ли на територията на местопроизшествието следи от евентуален извършител и връзка между намерения труп с цялостната обстановка на местопроизшествието; Огледът следва да се извърши в строга последователност: статичен и после динамичен. Възможно е да се съчетае оглед на местопроизшествието и оглед на трупа: дали има съвпадение между местопрестъплението и местопроизшествието – ако не: да се търсят данни относно връзката на трупа с причините на местопрестъплението? И други данни относно местопрестъплението.При оглед на труп следва да се търсят данни с оглед вида на престъплението и неговата квалификация с оглед НК. Ако са настъпили обезобразявания на трупа следва да се търсят основания и данни относно бъдещата класификация на убития, както и данни относно оръдието, способите и средствата за извършване на престъплението. Необходимо е да бъде извършено и претърсване: насочено е към откриване на оръдието на престъплението или на други предмети, сочещи на връзката на определено лице с извършване на престъплението. Претърсването следва да се извърши веднага след огледа, когато все още не са увредени значителна част от следите на престъплението. Обикновено има характер на неотложно следствено действие и е извършено с последващо одобрение от конкретен съд. Експертизи: следва да се посочат криминалистични експертизи и съдебно-медицинска експертиза. Обикновено се назначава трасеологична експертиза, която решава идентификационни задачи и по-рядко могат да се посочат други обстоятелства, свързани с механизма на престъплението. Експертиза за изследване на документи, когато убийството е извършено в съвкупност и ако тези доказателства се намират в причинна връзка. Съдебно-медицинска експертиза се назначава задължително: чл. 117, ал.2 НПК. Задачи: - да се установи причината за настъпване на смъртта; - време на настъпване; - оръдието (установява се само груповата принадлежност) – иначе се назначава съответна криминалистична експертиза. Освидетелстване:самостоятелно процесуално-следствено действие. Характеризира се с това, че върху тялото и дрехите на освидетелствания се търсят две групи следи: 1) следи, свързани със способа на извършване(вторични съпътстващи следи); 2) следи от биологични вещества (главно с личността на пострадалия и микроследи от биологичен произход, включително следи-изменения в обективната действителност въобще); Трябва да се установи дали върху тялото и дрехите на освидетелствания се намират и микрочастици (нехомоскопни микроследи); Разпит на свидетели – различен предмет в зависимост дали се разпитва свидетел-очевидец или неочевидец: 1) Свидетел очевидец: - каква е била причината очевидецът да присъства на територията на местопрестъплението; - каква е била последицата от действията, извършени от извършителя; - действията на пострадалия дали са били адекватни на действията на извършителя, продължителност, емоционално състояние; - оръдие на престъплението; - как е било използвано; 2) Свидетел неочевидец: - връзка на свидетеля с жертвата и извършителя, ако той е установен; - какво знае свидетеля относно обстоятелствата, свързани с личността на извършителя, личността на пострадалия, както и други обстоятелства, посочени в 82 НПК. Следва да се имат предвид разпоредбата на 94 НПК. Целесъобразно е тук да се използва система от тактически способи с цел предотвратяване на лъжесвидетелстването(чрез предявяване на веществени доказателства). При латентно убийство ПСД имат различна структура: 1) Извършва се разпит на лицата, подали съобщение за изчезване на тези лица, или на близките. 2) Претърсване с оглед откриване на веществени доказателства, сочещи на връзката на определено лице с факта на изчезване на друго лице(различно от оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с установяване на трупа) – те са извънпроцесуална дейност и не подлежат на контрол от компетентния орган – различно от ПП по 191). При опит за убийство: 1) разпит на пострадалия – да се установят обстотятелствата, при окоито е започнал опита или е довършен; дали пострадалият е предизвикал с действията си извършителя; действията на извършителя след извършване на опита. 2) СМЕ за установяване на телесните повреди; 3) Освидетелстване на извършителя; 4) Оглед на местопроизшествието. Последващи следствени действия: Разпит на обвиняемия:
Разследване на автотранспортни престъпления. Обща характеристика на автотранспортни престъпления: Твърде често срещани в обществената практика. Наказателната им регламентация е визирана в 341-347 НК. Резултатни престъпления са, засягат широк кръг от субекти, задължително при извършването им има участие на превозно средство. В повечето случаи се възприемат от широк кръг лица. За разлика от Наказателното Право, в криминалистиката има различно тълкуване на понятието “автотранспортни престъпления”. От криминалистична гл.т. автотранспортни престъпления е: събитие, свързано с експлоатацията на авто-транспортно средство, при което настъпват вредни последици, изразяващи се в: причиняването на смърт или телесна повреда на хора и нанасяне на материални щети на различни обекти: автомобили, стоки, сгради, пътни съоръжения и др. От криминалистична.гл.т. – четири вида автотранспортни престъпления: 1) Авария: всеки случай на повреди и унищожаване на автомобил, поради неспазване на правилата за движение по пътищата, в резултат на техническа неизправност на автомобила, пътя, или пътните съоръжения без от това да са последвали смърт или телесна повреда. 2) Катастрофа: всеки случай на сблъскване между два автомобила или между автомобил и друга преграда на пътя без да е последвала смърт или телесна повреда. 3) Транспортна злополука: събитие, при което без да са нанесени особени щети на авто-транспортното средство има причиняване на смърт или телесна повреда на хора, намиращи се извън транспортното средство. 4) Нещастен случай: всеки случай на причиняване на смърт или телесни повреди, причинени в резултат на експлоатацията на транспортното средство по вина на пострадалия, в резултат на случайно стекли се обстоятелства или поради действието на природни стихии. Авто-транспортните произшествия обикновено протичат с висок динамизъм и неочаквано, поради тази причина в значителен брой от случаите не могат да бъдат възприети всички елементи от събитието на престъплението. Образуване на предварително производство (ПП). Най-често законен повод за образуване на ПП е съобщението на длъжностни лица (най-често органи на контрола по автомобилния транспорт) до компетентния орган; в много редки случаи – личното явяване на дееца се явява такъв законен повод. Рядко ПП се образува и по време на извършване на неотложни следствени действия (191?, 190, 186,ал.2 НПК). Версии, които следва да се изградят при разследване на автотранспортни престъпления – могат да се сведат до три групи: Версии относно причините – тук подвидове версии: 1) престъплението се дължи на техническа неизправност на автомобила; 2) престъплението е в резултат на неблагоприятни атмосферни или климатични условия; 3) престъплението се дължи на повреда в пътя или пътно съоръжение; 4) дължи се на неспазване на правилата за движение по пътищата (при употреба на алкохол, по отношение на т.н.съобразена скорост и др.) – съобразена скорост е бланкетно понятие. Чл. 20 от ЗДП: водачът следва да се движи при съобразена скорост и спазвайки задължението за непрекъснато наблюдение на пътя (което е практически невъзможно всъщност, необходима е промяна в тези текстове). Версии за времето на настъпване на автотранспортни престъпления. Версии относно извършителя, ако се е укрил или е неизвестен. Разследването следва да установи: 1) характера на пътно-транспортното произшествие (ПТП) като се изясни съществува ли престъпление или не. 2) да се определи вида на ПТП. 3) разследването трябва да определи време и място на събитие на престъплението. 4) следва да се установят обстоятелства, характеризиращи мястото на ПТП (да се изследват пътните условия, пътни знаци, видимост). 5) скорост и посока на движение на МПС (самостоятелно място) 6) обстоятелства, влияещи на степента на вината на заподозрения или обвиняемия. 7) отделно място: установяване на характера на причинените вреди (82 НПК). Определяне на първоначалните следствени действия (ПСД): и тук критериите са свързани с установяването на максимално количество достоверна информация за максимално кратко време. В системата на ПСД: Оглед на местопроизшествието – характеризира се със следните особености: 1) Висока концентрация на следи и веществени доказателства – поради тази причина тактически целесъобразно е най-напред да се извърши детайлен статичен оглед на територията на местопроизшествието (МПТ); 2) Възможно е огледа на територията на МПТ да бъде съчетан с оглед на транспортното средство; 3) Следва да се установи какво е било състоянието на транспортното средство по отношение на неговия първоначален вид (в какво състояние е била най-вече кормилната уредба и трансмисията, скоростната кутия); 4) при оглед на МПТ и на транспортното средство внимание на съпътстващите следи в широк смисъл на понятието – по тях може да се установи силата и характера на взаимодействието между автомобилите или автомобила и преградата по пътя. 5) След съпътстващите следи особено внимание на следите от моторно масло и други течности от възли и други детайли на автомобила. 6) Особено внимание и на микроследите: следва де се търсят върху транспортното средство и върху преградата, която е срещнало. Микроследи да се търсят както от ходовата част на автомобила, така и от други негови части, които са били в контакт с преградата на пътя. След огледа на МПТ: Назначаване на автотехническа експертиза (АТЕ) в системата на първоначалните следствени действия. За да се извърши успешна АТЕ – мерки за запазване на оригиналното състояние на територията на МПТ до започване на експертизата; 1) АТЕ има широк кръг от обекти, непосредствени нейни обекти са: автомобили; техните механизми, части, детайли; следите, оставени от транспортното средство; пътят и пътните съоражения в района на МПТ. 2) В практиката се срещат следните задачи на АТЕ (20): - АТЕ има за задача да установи непосредствената причина за автопроизшествието; - да установи техническото състояние на автомобила; - да установи скорост на движение въз основа на спирачния път, нанесените повреди и здравината на преодоляните прегради; - да се установи механизма на автопроизшествието: в каква последователност са се развили отделните елементи; - да установи какви правила на движение са били нарушени; - да се установи времето на възникване на техническата неизправност; - дали е било възможно водачът да открие техническата неизправност и своевременно да я отстрани; - дали поведението на водача е било адекватно на пътната ситуация към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие. - допустима ли е била експлоатацията на автомобила в съответното техническо състояние; - има ли причинна връзка между скоростта на движение и настъпилите последици при конкретните пътни условия; - допуснати ли са нарушения на качеството на ремонта на транспортното средство и какви точно, ако са допуснати; - какво отражение е оказало върху авто-произшествието състоянието на пътя и пътните съоражения; (І-те 4 са достатъчни за изпита). Назначаване на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ): решава познатите вече задачи. Системата на първоначалните следствени действия следва да се назначи и трасеологична криминалистична. експертиза (ТКЕ): 1) Непосредствен обект: следи от ходовата част на транспортното средство; 2) Решава три групи задачи: - идентификация на автомобила – извършва се въз основа на следи от гуми; - ако не може да бъде индивидуализиран автомобила следва да бъде установена неговата групова принадлежност; - по следите от ходовата част могат да се решат други обстоятелства, свързани с движението и функционирането на транспортното средство. Такива обстоятелства са: посока на движение; относителна скорост на движение; натоварен ли е бил автомобила/ в коя част се е намирал автомобила и др. В системата на ПСД следва да се извърши и разпит на свидетели-очевидци, когато произшествието е станало в присъствието на такива. Този разпит е труден за извършване, защото пътно-транспортното произшествие настъпва внезапно и протича изключително бързо. Тези две обстоятелства препятстват пълното и точното възприемане на събитието на престъплението като цяло или на отделни негови детайли. Поради това следва да бъдат разпитани всички свидетели-очевидци и въз основа на техните показания да бъде сглобен механизма на протичане на престъплението. Особено внимание следва да се обърне на очевидците, които имат специални знания и подготовка по отношение на функционирането на автомобилите. Обстоятелства, които се изясняват при разпита на свидетели-очевидци: 1) установяване посоката на движение на авто-транспортното средство 2) установяване относителната скорост на движение на транспортното средство 3) да се установят максимално конкретно пътните условия: видимост; вятър; заледяване по пътя и др. 4) да се установи състоянието на пътните знаци и пътните съоръжения – недовършен ремонт, липса на знаци и т.н. 5) да се установи поведението на отделните участници в пътно-транспортното произшествие. В системата на ПСД следва да се извърши и освидетелстване на пострадалото лице. При освидетелстване следва да се търсят следи от пътно-транспортното средство, оставени върху тялото/ или дрехите но освидетелстваното.лице. Съществено значение – микроследите и съпътстващите следи. В системата на ПСД – и разпит на заподозрян. В случаите, когато лицето е заварено на територията на местопроизшествието (202 и сл. НПК). Задачи:
Последващи следствени действия Разпит на обвиняемия – при него следва да се изяснят няколко групи обстоятелства:
Разпит на свидетели-неочевидци: 1) лица, извършили ремонт на превозното средство; 2) лица, които могат да установят психофизиологическото състояние на лицето преди извършване на транспортното произшествие; 3) лица, извършили ремонт на пътя и пътни съоръжения; 4) лица, които осъществяват контрола на автомобилния транспорт. Извършване на следствен експеримент /СЕ/ - особено значение в системата на последващи следствени действия. При авто-транспортното произшествие СЕ е насочен към проверяване на възможността водачът на превозното средство да извърши определени действия или към проверяване възможността да настъпят определени събития, свързани главно с причиняване на вреди на пътя, пътни съоръжения и други прегради. СЕ може да се извърши както на специализирани тренажори, така и при условията на материална реконструкция на събитието на престъплението. Претърсване и изземване на моторни превозни средства. Претърсването се налага когато пътно-транспортното произшествие е извършено в условията на реална съвкупност с друго престъпление – най-често случаите, когато има съмнение за пренасяне на наркотични и други забранени за пренасяне от закона вещества. Тактическо изискване за системност и всеобхватност на търсенето. Изтегляне 3.13 Mb. Сподели с приятели:
|