Лекции по Криминалистика : су 2009 година
Изтегляне 3.13 Mb.
|
| Следва да се разграничават две основни хипотези на тактика на разпит при съмнения за лъжесвидетелстване:
1)първа хипотеза: когато още в хода на разпита се установи, че свидетелят не казва истина/или затаява истина и има безспорни доказателства за това във вече събрания доказателствен материал; 2) втора хипотеза: когато лъжесвидетелстване се установява след приключването на разпита в резултат на извършване на други процесуално-следствени действия. Тогава се налага извършването на последващ разпит, чиято основна задача е установяването на причините за лъжесвидетелстване. Установяването на лъжесвидетелстване е резултат от проверка и оценка на свидетелските показания. Достоверен извод за наличие на лъжесвидетелстване може да се направи въз основа следните особености на свободния разказ още при извършването на предварителния разпит: 1) наличие на съществени противоречия между депозираните свидетелски показания и останалите доказателства по делото: обикновено противоречията имат съществен характер, като със свидетелските показания се защитават диаметрално противоположни факти и обстоятелства. 2) когато свидетелят се оправдава с лоша памет по отношение на факти и обстоятелства, стоящи твърде близо по време до момента на извършване на престъплението; 3) фрагментарни и повърхностни свидетелски показания; 4) в свидетелските показания има дисбаланс: по отношение на едни факти и обстоятелства има пространни обяснения, а по отношение на други – бедни и повърхностни обяснения; 5) при свободния разказ съществува избирателност в описанията и последователността на отделни факти и обстоятелства; 6) ако свободният разказ е твърде гладък, непротиворечив и защитава изцяло процесуалната теза на обвиняемия. Вероятностни признаци, признаци, които вероятно сочат към лъжесвидетелстване: 1) висока емоционална наситеност на показанията; 2) особеностите на речта на свидетеля – тук са възможни различни хипотези: наличие на фрази/ изрази или думи, които не са типични или характерни за речника на разпитвания; - когато речта се променя фрапиращо в сравнение с ежедневната реч – т.е. свидетелят търси и подбира такъв терминологичен апарат, който се различава от ежедневния и което води до определена правна квалификация; - когато речта на свидетеля е наситена с невербални форми на комуникация повече от обичайното; 3) несъответствие между интелектуалните качества на свидетеля и съдържанието на депозираните показания; 4) стремеж да се премахнат и най-малките неточности и несъществени противоречия и се демонстрира единно, стройно, идеално обяснение на събитието на престъплението. Етапи.
В литературата се приема, че формирането на неистински свидетелски показания преминава през следните етапи: взимане на решение за лъжесвидетелстване; набелязване на съдържанието на показанията; депозиране на неистински показания. Съществено различие между неистинските свидетелски показания и добросъвестните показания е, че при лъжесвидетелстване обикновено липсва възприемане на елементи от събитието на престъплението или се скриват вече възприети елементи от събитието на престъплението. Психологически аспекти на лъжесвидетелстване/ мотиви за лъжесвидетелстване/:
Способи за преодоляване на лъжесвидетелстване: В следствената и съдебната практика се използват около десетина по-съществени способа за преодоляване на лъжесвидетелстване: 1) Наблюдението върху поведението на свидетеля и използване на състоянието на емоционално напрежение. Това емоционално напрежение възниква в резултат на няколко фактора: в резултат на действието на външната обстановка (напр.пропусквателния режим в съответното заведение); - при наблюдението следователят или този, който води разпита следва да създава впечатление у свидетеля, че неговите показания непрекъснато се контролират; - при наблюдението върху поведението на свидетеля следва да се обърне внимание на невербалните форми на комуникация, които обикновено сочат за нарастване на емоционалното напрежение 2) Използване на възможностите на свободния разказ. Свободния разказ може да бъде разчленен на няколко подразказа или няколко подтеми като това е оправдано, когато има съмнение за лъжесвидетелстване. Разчленяването на свободния разказ изисква повече подробности за всеки епизод и категорично посочване на източниците за сведенията в него; 3) Използване на вътрешните противоречия в депозираните показания. Същественото тук е да се установи дали вътрешните противоречия имат константен характер по отношение на едни и същи/или различни факти и обстоятелства. Когато едно лице е възприело събитието на престъплението, то може да възпроизведе многократно без съществени промени това, което е възприел, при лъжесвидетелстване такова повторение е невъзможно, което може да се установи чрез внезапно връщане към определен епизод от показанията като се задават конкретизиращи или детайлизиращи въпроси. 4) Използване на противоречията между депозираните показания и останалите доказателства. Тук от психологическа гл.т. е важно на свидетеля да се внуши, че следователят разполага с множество доказателства и знае твърде много за престъплението, едва ли не разпитът се провежда pro forma. Този способ е свързан с предварителното проучване на всички материали по делото в детайли; 5) Най-важният способ е способът на предявяването на веществени доказателства, съчетан със способа на тактическа изненада. Важното е да не се даде възможност на свидетеля да обори или опорочи по някакъв начин веществените доказателства; 6) Провокиране и стимулиране на положителните качества на личността на свидетеля – важно е за прилагането на 6 да се установят обстоятелства относно личността на свидетеля: - подава ли се на външни внушения; - каква е неговата адаптивна способност, приспособява ли се бързо, адаптира ли се бързо; - какъв е по характер свидетелят: състрадателен, доверчив, безкомпромисен и т.н., за да се стимулират тези качества; 7) Изясняване на причините и мотивите за лъжесвидетелстване; 8) Способ, свързан със задаване на система от допълнителни контролни въпроси; 9) Не бива да се пренебрегва и предупреждението за наказателна отговорност, което макар и рядко, способства за преодоляване на лъжесвидетелстване. Методи за проверка. В англо-саксонската система са известни три групи методи за проверка на достоверността на свидетелските показания:
Защита на свидетеля. Разпит на защитен свидетел по чл.97 А НПК Общи бележки: спорен въпрос в теорията и практиката. За първи път този вид разпит е въведен с измененията в НПК от 97 г. Защитата на свидетел е насочена преди всичко към борбата с организираната престъпност. У нас този институт на защита на свидетеля до 97 г. не е познат. Известни са различни подходи на защита на свидетеля в различните правни системи. За първи път е приложен в англо-саксонската система и най-чести мерки на защита са свързани с промяната на самоличността на свидетеля: 1) промяната може да бъде частична, с ограничен характер: промяна на името и документите за самоличност на свидетеля; 2) пълна промяна на самоличността: включва промяна на името и документите за самоличност + редица административни, организационно-технически и криминалистични способи с цел да се сведе до минимум възможността за идентификация на свидетеля. Способи:
- промяна на местожителството; - промяна на местоработата; - а в някои случаи и гражданството на свидетеля. 2) Организационно-технически способи: - назначаване на физическа охрана - или поддържане на електронно наблюдение на личността и имуществото на свидетеля. 3) Криминалистични способи: - промяна на външните признаци на личността – включително и на папиларните линии върху пръстите (чрез пластична операция ). У нас законодателят е приел принципа на комплексност на защита на свидетеля. Чл. 97 А - два вида мерки за защита: 1) 97 А/ ал.2, т.1 – запазване в тайна самоличността на свидетеля; 2) 97 А/ ал.2, т.2 – осигуряване на охрана. Тук въпросът за запазване на самоличността на свидетеля е спорен като първа мярка, понеже чрез запазване на самоличността може да се стигне до опорочаване на наказателния процес: по отношение на състезателното начало – с оглед равните възможности на страните. Нарушава се и принципът за публичност – процесът се лишава от публичност. Друга група автори считат че не се стига до опорочаване на процеса, понеже: над личните интереси на другите участници в процеса са поставени интересите на обществото, материализирани в определен свидетел и запазването в тайна самоличността на свидетеля е изключение, свързано с живота и здравето на свидетеля. Още аргументи с оглед законосъобразността: не се засяга със защитата на свидетеля основните задължения, които той има; независимо дали е защитен или не свидетелят е наказателно-отговорен; той е длъжен да даде добросъвестни и точни показания за известните му факти и обстоятелства; освен това съществуват процесуални гаранции, които защитават обективността на процеса и се изразяват в това, че: присъдата не може да се основава на свидетелските показания само на защитения свидетел; протоколите за разпит на защитения свидетел се предявяват незабавно на обвиняемия и неговия защитник. Защитен свидетел: От кой момент следва да бъде защитен свидетеля? Както е в НПК излиза, че защитата на свидетеля може да се предприеме само в предварителното производство, което не е правилно: нужна е и в съдебното заседание. Защитата следва да се допусне при наличието на две кумулативно дадени условия, независимо от фазата на процеса достатъчни основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването е възникнала или може да възникне опасност за живота, здравето или имота на свидетеля или на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг. С последното изменение от 97 г. към тези лица се добави текста: или лица, с които е в особено близки отношения.
Изисквания: Законът изисква пряка причинна връзка между свидетелските показания и опасността за неговия живот, здраве или имот. Опасността трябва да е пряка и непосредствена последица от показанията. Иррелевантен е моментът на възникване на опасността: тя може да възникне преди даване на показанията или след това. Практически мерките за защита на свидетеля се обезсмислят след даването на показания. Опасността за свидетеля трябва да има реален характер. Инициативата за защита: кой може да иска защита на свидетеля? В англо-саксонската система: само органът, извършил разследването, което е резултат от развитието на състезателното начало; тук съдията е само регистратор на факти, но не и откривател на факти. Инициативата у нас може да изхожда от всеки от участниците в процеса, въпреки че някои от процесуалистите въстават срещу това, понеже ако свидетелят е на обвинението – би се нарушило процесуалното право на обвиняемия да посочва доказателства и се ползва от доказателства. Кога би имал интерес обвиняемият или защитата да посочи защитен свидетел: когато са налице двете кумулативно дадени условия. Въпросът за обхвата на мерките се решава само със съгласието на свидетеля или другите лица, които подлежат на защита, изброени в 97А / ал.3 НПК. Процесуални аспекти на организацията на разпит на защитен свидетел. НПК казва, че защитеният свидетел се разпитва тайно от компетентният орган. Какво означава да се разпитва тайно: да се разпитва в отсъствието на обвиняемия и неговия защитник. По особен начин се разглежда въпросът, когато в разпита трябва да участва преводач, тълковник, психолог, педагог, родител, настойник. НПК не дава изрични указания, че тези лица не могат да присъстват. Ако са налице хипотезите на 90 и сл. от НПК, то разпитът на защитен свидетел ще се проведе задължително при участието на тези лица. В практиката се пита ако защитеният свидетел е посочен от защитата как се процедира: НПК – преписи от протоколите за извършения разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да задават въпроси на свидетеля: 97А / ал.5 – не изключва възможността да се извърши разпит на защитен свидетел, посочен от обвиняемия и неговия защитник, но приема че този разпит може да се извърши само в съдебното заседание – което вече е неправилно. Предявяването на протоколите следва да стане след като те са подписани от органа, извършил разпита. Подписът му има удостоверителна функция по отношение на действителността на извършените следствено действие и истинността на съдържанието на протокола. От процесуална гл.т. се нарушава един от основните принципи на наказателния процес по отношение на формата на извършване на разпита на защитен свидетел – по принцип разпитът в наказателния процес има устен характер. При защитения свидетел формата на разпита е смесена: устна форма: когато свидетелят се разпитва от компетентния орган; писмена форма: когато се задават въпроси от другата страна.
Съдебен разпит на свидетели. Отлики:
Конкретизация на четирите особености: 1) в съдебната фаза на наказателния процес освен прокурорът, обвиняемият и неговият защитник, могат да участват и други лица, които реализират функцията по обвинение и функцията по защита: частният обвинител, частният тъжител, гражданският ищец и неговият повереник, гражданският ответник и неговият повереник. Освен това съдебното заседание е открито за обществеността, за публика по традиция. Разбира се, има случаи, когато съдебното заседание се осъществява при закрити врати. 2) втората особеност е свързана с възможността за реализиране на допълнителни тактически и психологически способи: при съдебния разпит вече е известна позицията на свидетеля, неговата връзка с обвиняемия, неговото отношение към делото като цяло и какво му е известно от събитието на престъплението. Поради тази причина, разпитът по време на съдебното следствие има ограничен предмет в сравнение с разпита в досъдебната фаза. Този предмет се отнася главно до установяването на допълнителни факти и обстоятелства, които не са били изяснени при разпита в досъдебната фаза, разпита в предварителното производство. Тук е ограничена и възможността за предявяването на веществени доказателства, понеже много рядко по време на съдебното следствие се представят нови такива. Провеждане на съдебния разпит. Принципът, който се спазва: най-напред следва да се разпитат свидетелите на обвинението, а после - другите свидетели. От този принцип има изключения: дадена е възможност на съда, когато счете за необходимо да промени този ред: обикновено това са случаите, когато свидетелят е заболял или трябва да се разпитат малолетни или непълнолетни свидетели (разпитват се преди другите).
Тактика на разпит на малолетни и непълнолетни свидетели. Процесуални и криминалистични различия от разпита на пълнолетни свидетели. Разпитът е способ за събиране на гласни доказателствени средства. Разпитът позволява да се съберат гласни доказателства, в повечето случаи по основни въпроси от предмета на доказването, и да се направи проверка и оценка на голяма част от доказателствените материали по делото. Дава се възможност да се очертаят насоките за откриване и събиране на нови доказателствени материали, да се изградят и проверят важни следствени и съдебни версии и да се изяснят различни обстоятелства от предмета на доказването. Разпитът на свидетели е един от най-разпространените способи за събиране на гласни доказателствени средства в наказателния процес и най-често срещаното съдебно действие в гражданския процес. Особености при формиране на показанията. Обхватът на възприетите свойства и признаци на обектите е по-ограничен. По-малка е ролята на мисленето като коригиращ грешките на сетивните органи фактор. По-слабо и непълноценно е осмислянето на усещанията, а оттук и критичното отношение към възприеманото. У детето от предучилищна възраст вниманието е неустойчиво и предимно непроизволно, с непосредствено нагледен характер. През средната училищна възраст то е вече по-активно и волево, с възможност за съсредоточаване по-продължително време. Много от малолетните до 14 години не са в състояние дълго време да запазят запомненото. Непълнолетния може да изгражда съждения по аналогия. Нараства ролята на абстракцията, обобщението и конкретизацията. Подготовка. Най-важния въпрос на подготовката е проучване на личността на малолетния или непълнолетния свидетел. Трябва да се отговори на въпросите: при какви условия е протекло физическото и интелектуално развитие на детето; има ли отклонения от нормалния процес на развитие и на какво се дължи това; семейна и обществена среда; къде се учи.
Определяне предмета на разпита. Спазват се две изисквания: изчерпателност и съобразяване с психологичното развитие на детето. Определят се лицата които трябва да участват при разпита. Определя се времето на разпита. Спазва се изискването за своевременност. Тактика на разпита. Тактиката на разпита се индивидуализира от данните за личността на детето – пол, възраст, среда и др.
Изтегляне 3.13 Mb. Сподели с приятели:
|