Лекции по Криминалистика : су 2009 година
Изтегляне 3.13 Mb.
|
| 1) пострадалият от престъплението;
2) свидетелят; 3) заподозреният; 4) обвиняемият. Тук се различават процесуална годност и познавателна годност. Субектите на разпознаване не трябва да имат недъг в органите за възприемане или пък да имат болестно състояние, което препятства запомнянето и възпроизвеждането на признаците на обекта на разпознаване. Във всеки конкретен случай следва да се прецени познавателната годност на субекта, а ако има някакви увреждания – да се установи тяхната степен – кога са настъпили и как биха повлияли върху процеса на разпознаване. Не би следвало до се допусне като субект на разпознаване лице, което е възприело признаците на обекта за разпознаване, но впоследствие е увредена способността му за възпроизвеждане на признаците на този обект. Не би следвало да се ограничава възможността едно лице да бъде субект на разпознаване в случаите, когато уврежданията, които има в органите за възприятие не се отнасят до признаците на обекта, въз основа на които ще бъде разпознат (да ограничим сляп да разпознаване по звукови признаци). Когато се определят субектите на разпознаване, следва да се има предвид: - общото състояние на субекта; - физическите и психическите му качества; - професионална принадлежност; - външни условия, при които е станало възприемането на признаците на обекта на РАЗПОЗНАВАНЕ; - психическото състояние, в което е бил субекта на разпознаване. 5) Следва да се осигурят сходни обекти на разпознаване. По силата на 145, ал.2 НПК – обектите за разпознаване се предявяват заедно с три или повече сходни обекта от същия род или вид. Когато се извършва разпознаване на живи лица следва да се осигурят три или повече сходни по външен вид лица. В никакъв случай не може да се говори за идентичност, търси се максимално сходство във външните признаци. 6) В рамките на подготовката, непосредствено преди извършването се извършва предварителен разпит на субекта на разпознаване. За разлика от общия разпит – този разпит е с ограничен предмет, който се отнася до следните групи обстоятелства: - дали разпознаващият познава лицето или предмета, предявен за разпознаване; - признаците, по които ще бъде извършено РАЗПОЗНАВАНЕ; - предварителният разпит трябва да изясни обстоятелствата, при които са наблюдавани признаците на обекта на РАЗПОЗНАВАНЕ; - следва да се установи в какво състояние се е намирало разпознаващото лице към момента на възприемане на обекта на разпознаване; - от тактическа гл.т. целесъобразно е да се установи и какво време е минало от момента на възприемане на признаците до момента на извършване на разпознаване и дали е имало повторен контакт между разпознаващия и разпознавания обект. Разпознаване на живи лица. Видове разпознаване - в натура и по фотоснимки. Разпознаване на трупове, предмети и животни. Особености. Различия от разпознаването на живи лица. Разпознаване на гражданското производство. Особени хипотези. Извършване на разпознаване на в зависимост от особеностите на обекта на разпознаване: Разпознаване на живи лица – може да се извърши по две групи признаци на личността: по признаци на външния вид и по функционално-динамични признаци. Преди да се извърши разпознаване се предоставя възможност на предявеното за разпознаване лице да заеме място сред сходните лица по свой избор. Трябва да се вземат мерки за предотвратяване на контакт между разпознаващия и предявения за разпознаване. НПК мълчи по този въпрос. В някои правни системи разпознаване се извършва зад огледална стена. Няма пречка и у нас това да стане. Когато се извърша разпознаване по функционално-динамични признаци следва да се осигури възможност на всеки от предявените сходни обекти да демонстрира функционално-динамичните си признаци: походка и реч. Следва да се даде достатъчно време на разпознаващия да възприеме признаците на обекта за разпознаване. Не трябва да се допуска външно внушение от страна на участниците в разпознаване върху решението на разпознаващия. От тактическа гл.т. е необосновано да се допусне разпознаване на два или повече обекта. Когато се извършва разпознаване трябва да се осигури и възможност за едновременно еднакво възприемане на признаците на предявените за разпознаване лица. Тук възниква един спорен въпрос: следва ли при разпознаване да има материална реконструкция, която да наподобява обстановката, когато първоначално са възприети признаците? Практиката е противоречива: в по-старите виждания - следствената и съдебна практика: да се осигури максимално сходство на външните условия, понеже те влияят пряко върху възприемането. В последствие практиката приема, че това е недопустимо. материална реконструкция е характерна за следствения експеримент и би се стигнало до смесване на двете процесуално-следствени действия. Освен това ако се говори за външни условия следва да се осигурят и “вътрешни” такива. Интересен е въпросът за последствията от разпознаване: Когато разпознаващият е свидетел – той се предупреждава за наказателната отговорност по 290 НК за депозиране на неистински показания (мъртъв текст – никой друг освен разпознаващият не знае каква е истината). Когато разпознаване се извършва от обвиняем – съществува колизия между кръга от процесуални права на обвиняемия и последиците от неправилно или неточно разпознаване. Не може да се отправи предупреждение за наказателна отговорност или да се образува производство за лъжесвидетелстване, понеже в кръга на правата му е правото на защита, която му дава възможност да твърди всякакви обстоятелства, които обслужват неговата процесуална кауза. Когато субект на разпознаване е заподозреният: той е фигура, който е извън процеса, преди процеса. При него може да се отправя предупреждение и да се реализира хипотезата на наказателна отговорност, но това е нереализируемо на практика, понеже подобно на свидетелите, заподозреният единствено знае какво и как е възприел. В тази хипотеза се смесват два кръга от процесуални права – 206 НПК: на първо място: в кръга от права на заподозрения влизат част от правата, които има обвиняемия (право на мълчание, право на защита), от друга страна: влизат и права, които са характерни за свидетеля. De lege lata при разпознаване заподозреният следва да бъде приравнен по отношение на правата си към обвиняемия, понеже те му дават по-благоприятен процесуален статут. Разграничение на разпознаване от други процесуални фигури: Разпознаване и експертна идентификация и в двата случая имаме различна степен на идентификация. При разпознаване субект на действието е лице, което има лични непосредствени възприятия за обекта на разпознаване, а при експертна идентификация – идентификационният извод се изгражда въз основа на аналитико-сравнително изследване на обекта. При разпознаване процесът на идентификация протича еднократно, а при експертна идентификация – има възможност за многократно, обратимо, с различни изменения изследване на обекта. При експертна идентификация се използва широк кръг от предварително разработени методи за нуждите на конкретното експертно изследване. При разпознаване идентификацията се основава единствено на мисловния образ у разпознаващия. Експертна идентификация гарантира по-голяма обективност на изводите в сравнение с разпознаване, където субективното влияние на различните фактори е значимо по-голямо. Разпознаване и разпит: Между двете процесуално-следствени действия (ПСД) има връзка, която се изразява в следните насоки. Разпита предхожда по време разпознаване. Въз основа на разпита се очертава тактическата целесъобразност от провеждането на разпознаването. При категоричен положителен идентификационен извод от разпознаване – могат да се създадат тактически основания за провеждането на повторен разпит. Различия между разпознаване и разпит: - в процеса на разпознаване не се използват тактическите прийоми на разпита; при разпита може да се получи идентификационна информация, но липсва процес на отъждествяване; има различия относно психическите или психологическите условия. разпознаване се извършва в условията на повторно непосредствено възприемане на обекта, докато в процеса на РТ – не се изисква повторно възприемане на обекта, а описанието му става по памет. При разпознаване се получава непосредствена информация не само за обекта, но и за представените сходни обекти (сравнителни образци по същество). Разпит се извършва в отсъствие на други свидетели, а разпознаване – се извършва в присъствие на поемни лица. - по предмета, който имат:общият разпит – могат да се изясняват всички въпроси от предмета на доказване. При разпита при разпознаването – предметът е ограничен до 4-те групи обстоятелства по 144 НПК. Разпознаване и очна ставка: Различията между очна ставка и разпознаване следва да се посочат, понеже очна ставка е един от способите за събиране и проверка на гласни доказателствени средства. Освен това различие очна ставка се различава от разпознаване по характер на преобладаващите задачи: очна ставка се извършва предимно за проверка на събрани доказателства, докато разпознаване – може да реши и двете групи задачи: събиране и проверка. По кръга от лица, които участват: за разлика от очна ставка, при разпознаване – участват и поемни лица, които имат удостоверителна функция в наказателния процес. Различават се и по форма и начин на извършване. РАЗПОЗНАВАНЕ и следствен експеримент: Приликите са свързани главно при разпознаване на живи лица по ФДП, понеже следствен експеримент е опитно възпроизвеждане. Такова частично опитно възпроизвеждане при разпознаване има когато се проявяват ФДП на личността. Не бива да се смесва разпознаване и следствен експеримент за установяване на способността на определено лице да възприеме определен факт или да възпроизведе определено действие. Следствен експеримент и разпознаване се различават и по непосредствените задачи, които решават: 142 НПК – следствен експеримент се извършва само когато е необходимо да се проверят вече събрани доказателства. Разпознаване на трупове и части от трупове - характеризира се със следните особености: 1) с ограничени възможности за извършване на разпознаване; 2) при разпознаване на трупове не може да се извърши разпознаване по функционално-динамичен комплекс; 3) не се предявяват сходни обекти; 4) за предпочитане е като субект на разпознаване да бъдат използвани роднини или близки на предявения за разпознаване труп; 5) когато се предявява за разпознаване труп е възможно да се направи т.н. тоалет на трупа. Тоалет на трупа не бива да води до изменения на външните признаци на личността, неговата цел е от морално-естетически съображения. 6) В значителна степен от случаите – разпознаване може да се и се извършва и по съпътстващи признаци. Следствен експеримент. Общи изисквания към подготовката, извършването и закрепването на резултатите от следствения експеримент. Видове следствен експеримент. Разграничаване от други следствени действия. Понятие и цели: Следствен експеримент е самостоятелно процесуално-следствено действие за проверка преди всичко и евентуално събиране на нови доказателства. Със следствен експеримент могат да се проверят и оценят следствени версии за възможността за съществуване на определени факти, които имат значение за делото чрез провеждане на специални опити. Т.е. има три задачи: 1) проверка на доказателства; 2) събиране на доказателства; 3) проверка и оценка на следствени версии. Същност. Опитно възпроизвеждане на факти и обстоятелства, свързани със събитието на престъплението. Чрез следствен експеримент могат да се установят причините и условията, способствали за извършване на престъплението или какви обстоятелства са улеснили извършването му. За извършване на следствен експеримент е необходимо да се прецени неговата целесъобразност: да се прецени главно дали факта, който ще се проверява е относим към предмета на доказване за съответното престъпление. Следствен експеримент се отличава с възможност за самостоятелно изолирано изучаване на отделни факти и обстоятелства чрез многократно повторение на отделни опити. Следствения експеримент има ограничена област на приложение, обусловена от обществената опасност на деянията, които ще се възпроизвеждат. Поради тази причина съществуват две граници на експериментиране: 1) свързана с чест/ достойнство на гражданите: със следствен експеримент не бива да се нарушава честа и достойнството на участниците в него; 2) свързана с настъпването на престъпен резултат: не бива със следствен експеримент да се допуска настъпването на престъпен резултат. Същността на СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ се изразява в опитни действия – да се проведат такива действия, чрез които да се постигне максимално сходство между проверявания и опитно възпроизвеждания факт.Както и при други процесуално-следствени действия, следствен експеримент се подчинява на самостоятелна процесуална и тактическа организация. Видове следствен експеримент: В зависимост от фазата на наказателния процес: 1) СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ на досъдебното производство 2) СЛЕДСТВЕН ЕКСПЕРИМЕНТ в съдебната фаза. В зависимост от времето на извършване: 1) първоначален 2) повторен Според предмета на познание: 1) следствен експеримент за установяване на възможността за възприятие на определени факти и обстоятелства 2) следствен експеримент за установяване на възможността да следствен експеримент извърши определено действие 3) следствен експеримент за установяване на възможността за протичане на определени процеси и явления 4) следствен експеримент за устиновяване механизма на образуване на следите. Подготовка на следствен експеримент: Да се прецени необходимостта от извършване на следствен експеримент и кои факти ще се проверяват - обикновено следствен експеримент се извършва, когато не са били могли да бъдат установени/ проверени фактите след други процесуално-следствени действия: извършен разпит или очна ставка. За да се определят фактите, които ще бъдат проверявани, е необходимо да се проучат детайлно материалите по делото и дали няма друга процесуална възможност за проверка. В някои случаи е по-целесъобразно и с оглед процесуалната икономия експертиза вместо следствен експеримент. Да се определи съдържанието и начина на провеждане на опитите: 1) да следствен експеримент определят целите, които ще следствен експеримент преследват с опитите; 2) последователността на опитите; 3) в какви варианти ще следствен експеримент извършват те (варианти на извършване на опитите). Да се определи времето на провеждане на следствен експеримент: тук следва да се имат предвид три аспекта на време на провеждане на следствен експеримент с оглед успеха от опитите: 1) да се определи последователността на следствен експеримент в системата на останалите процесуално-следствени действия: Следствен експеримент е типично последващо следствено действие, което няма неотложен характер; 2) времето като начален момент на провеждане на следствен експеримент: по принцип следствените действия се извършват денем, следствен експеримент по принцип са извършва през деня, освен в случаите, когато характерът на опитите налага извършването им да става в друга част на денонощието (следствен експеримент за установяване на възможност за възприятие на определени процеси и явления). 3) времето като продължителност – то ще зависи от характера на провежданите опити и от обективните характеристики на изследваните процеси и явления. Да се определи мястото на следствен експеримент. Мястото ще зависи от няколко групи обстоятелства: 1) от характеристиките на проверяваните факти и обстоятелства, процеси и явления; 2) от възможностите за материална реконструкция на обстановката, в която ще следствен експеримент извършват опитите: 3) да се различава материална реконструкция от следствен експеримент като процесуално-следствено действие; 4) материалната реконструкция е елемент от организацията на експериментирането; Осигуряване на необходимите технически способи и средства за извършване на опитите: осигуряване на такива, които дават възможност за многократно повторение на опитите. Да се осигурят участниците в следствен експеримент: 142/1: следствен експеримент задължително се извършват в присъствието на поемни лица в досъдебното производство, при необходимост в следствен експеримент участват специалисти, технически помощници или експерти. Законът мълчи дали в следствен експеримент могат да участват свидетели, обвиняемия, заподозрения. Свидетелите: имат задължение и трябва да участват в следствен експеримент, когато следствен експеримент проверяват факти и обстоятелства, свързани с тяхната личност или с техните показания. Заподозрения: 202 и 206 НПК – редица процесуални права, които му дават възможност да откаже участие в следствен експеримент. Същото важи и за обвиняемия: НПК изрично не го задължава и всичко е въпрос на преценка от негова страна. Неучастието в следствен експеримент не следва да се третира като самопризнание с конклудентни действия във вреда на обвиняемия, или като способ за прехвърляне на тежестта на доказване от органите върху обвиняемия. Преди започване на следствен експеримент – мерки за безопасността на участниците, които да бъдат инструктирани за действията, които ще бъдат извършени, за тяхното поведения по време на следствен експеримент и да им се разяснят процесуалните им права и задължения. Неотложните следствени действия. Първоначални следствени действия. Последващи следствени действия. Характеристика. Общи черти и различия. Обща характеристика на неотложните следствени действия Неотложни следствени действия са законово регламентирани, т.е. понятието неотложни следствени действия е процесуално понятие това са тези процесуално-следствени действия, които се извършват незабавно/неотложно, поради следните причини: 1) съществува опасност от повреждане или унищожаване на следите в тесен смисъл на понятието ( като следи – отражения или други веществени доказателства); 2) съществува опасност от заличаване на идеалните следи от престъплението; 3) съществува опасност за пропускане на залавянето на престъпника или негов съучастник; 4) съществува опасност от унищожаване или повреждане на ценни книжа или други документи, които са от съществено значение за разследваното престъпление или за установяване на личността на извършителя; Неотложни следствени действия се отнасят до най-концентрираното отражение на престъплението в обективната действителност. Сфери на приложение Неотложни следствени действия могат да се извършват в следните хипотези:
Всяко процесуално-следствено действие, представляващо способ за събиране и проверка на доказателства, може да се окаже в ролята на неотложни следствени действия. По-често в практиката като неотложни се явяват тези действия, насочени предимно към събиране на доказателствата, а не тези към проверка на доказателствата. Неотложни следствени действия: използват се и двете форми на познание: сетивно и логическо. Нормативната уредба на неотложни следствени действия има императивен характер.
При неотложни следствени действия времето има подчинено значение по отношение на тактическите задачи, които трябва да се решат с тези действия. Преценката на неотложността следва да бъде в две насоки: 1) Следва да се прецени опасността от осуетяване на събирането на определени доказателства, ако не се извършат тези действия. Преценката трябва да бъде и по отношение относимост на тези доказателства към предмета на доказване по конкретното дело /допустимост и относимост на доказателствата/; 2) следва де се прецени значението на тези доказателства за установяване на обективната истина по конкретното дело. Неотложни следствени действия следва да се извършват дори и в случаите, когато съществуват други доказателства, събрани с други процесуално-следствени действия, ако това се налага с оглед пълнота и обективност на разследването. Видове.всяко визирано в чл. 116 НПК следствено действие може да се окаже неотложно. Има спор в практиката дали могат да се планират неотложни следствени действия. Неотложни следствени действия могат да се планират ( Беленски). Планирането на неотложни следствени действия предполага вече образувано предварително производство. Да се различава планирането на неотложни следствени действия в рамките на наказателното производство и в рамките на предварителната проверка. В рамките на предварителната проверка е възможно да се планират само тези три следствени действия: оглед, претърсване и изземване и разпит. Планирането при предварителната проверка има задължителен характер, а в рамките на образуваното наказателно производство – ситуативен характер. Чл.191, ал. 2 НПК: извършването на следствените действия е единствена възможност за събиране на достатъчно данни, а оттам и основания за образуване на наказателното производство. Неотложни следствени действия трябва да се извършват във възможно най-кратко време. Понякога се налага неотложни следствени действия да бъдат отсрочени в зависимост от конкретните условия и постъпването на оперативно-издирвателна информация. Първоначални следствени действия. Същност. Първоначални следствени действия не са законово регламентирани. Извършват се в първоначалния етап на разследване, непосредствено след образуване на предварителното производство. Следователно първоначални следствени действия са преди всичко тактическо понятие, насочени са към събиране и проверка на вече събрана доказателствена информация. Всяко процесуално-следствено действие може да се яви като първоначални следствени действия, но за отделните видове престъпления са характерни някои процесуално-следствени действия, които имат задължителен, типичен характер (напр.при разследване на убийство, ако е намерен труп – задължително се извършва оглед на трупа и съдебно-медицинска експертиза). Критерии за подбор на първоначални следствени действия независимо от вида на разследваното престъпление: 1) очакваният обем доказателствена информация – предпочитат се тези първоначални следствени действия, които ще донесат максимално количество док. информация; 2) да се подберат тези процесуално-следствени действия, които ще донесат максимално достоверна доказателствена информация; 3) бързина на извършване на процесуално-следственото действие: колкото по-бързо/по-кратко по време е едно процесуално-следствено действие, толкова повече следва да се предпочита. Този комплекс от три критерия е тактически целесъобразен, понеже първоначални следствени действия се извършва в условията на информационен дефицит. Първоначални следствени действия се различават от неотложни следствени действия: По систематичното им място в предварителното производство:
По характера на основанията, мотивиращи извършването им: 1) неотложни следствени действия са насочени преди всичко към събиране на застрашена от увреждане/ или унищожаване доказателствена информация; 2) първоначални следствени действия се извършват в зависимост от наличната доказателствена информация и са насочени както за събиране, така и за проверка на доказателствената информация; По възможността за повторно извършване: Изтегляне 3.13 Mb. Сподели с приятели:
|