Лекции за взаимоотношенията между хората и ораторско изкуство, с които добива голяма популярност в цяла Америка

произнася тържествена реч. А това била сериозна, величествена церемония. Те не могли да рискуват.
Трябвало ли е да го молят да се изкаже или не? Те мислили, мислили...Само ако са можели да погледнат в бъдещето и да видят, че този, в чиито способности са се съмнявали, ще произнесе по този случай реч, която ще бъде призната от всички като една от най-незабравимите речи, произнасяни от човек!
Най-накрая, две седмици преди церемонията, членовете на комисията изпратили на Линкълн закъсняла молба да направи „няколко подобаващи за случая думи". Да, именно така са се изразили:
„няколко подобаващи за случая думи". Помислете само, така да се пише на президента на
Съединените американски щати!
Линкълн започнал незабавно да се готви. Написал на Едуард Еверет, получил текста на речта,
която смятал да произнесе този мастит учен, и след ден, два, отивайки към ателието на фотографа, за да се снеме, взел със себе си ръкописа на Еверет и го прочел докато чакал. По цели дни обмислял своето изказване, обмислял го, отивайки от Белия дом към военното министерство и обратно,
обмислял го излегнат на кожения диван във военното министерство в очакване на последните телефонни съобщения. Той нахвърлял кратки бележки върху къс хартия и го носил със себе си в копринения си цилиндър. Той непрекъснато обмислял речта си, тя се изрисувала в съзнанието му все по-ясно. Малко преди да дойде времето да се изказва, той казал на Ноа Брукс: „Речта ми не е съвсем написана и съвсем не е завършена. Преписвах я два или три пъти, и трябва още да я обработя, за да ме удовлетвори".
Линкълн пристигнал в Гьотисберг вечерта преди церемонията. Малкият град бил препълнен до отказ. Населението му, наброяващо обикновено 1300 души, внезапно нараснало до петнадесет хиляди души. Тротоарите били препълнени, хората ходели по мръсните улици. Гърмяла музика от шест оркестъра, тълпата пеела „Тялото на Джон Браун". Хората се събирали пред дома на мистър Уилс,
където бил отседнал Линкълн и го викали, молели го да говори. Линкълн отговорил с няколко думи,
показвайки повече прямота, отколкото такт. Той заявил, че не възнамерява да говори преди утрешния ден. Известно е, че е посветил нея вечер на шлифовката на своята реч. Той даже е ходил до съседния дом, където е бил отседнал държавният секретар Стюард, за да му прочете на глас речта си и да чуе забележките му. На следващия ден след закуската той все още продължавал да я отшлифова и да работи до момента, когато му почукали на вратата и му казали, че е време да заеме мястото си в процесията. Полковник Кар, който е пътувал след президента, е разказал, че когато тръгнала процесията, „президентът седеше изпънат върху седлото, и изглеждаше както подобава на главнокомандуващ армия, но по пътя той се наклони напред, ръцете му провиснаха, главата му се отпусна. Той явно беше потънал в размишление".
Може да се предположи, че дори в този момент той отново е обмислял своята малка реч,
състояща се от десет безсмъртни фрази, той я е „доизглаждал".
Някои от речите на Линкълн, към които е проявил само повърхностен интерес, безспорно, са били несполучливи, но той е притежавал необикновена сила на въздействие, когато е говорел за робството и за съюза на щатите. Защо? Защото ТОЙ НЕПРЕКЪСНАТО Е МИСЛИЛ ПО ТЕЗИ
ВЪПРОСИ И ТЕ ДЪЛБОКО СА ГО ЗАСЯГАЛИ. Човек, който е прекарал с него нощта в една таверна в щата Илинойс, като се събудил го видял да седи в кревата си и да гледа към стената. Първите му думи били: „Не може да устои и правителството на нашата страна, която се състои наполовина от роби и наполовина от свободни хора".
Как се е готвил за проповедите си Христос? Той се е отдалечавал от тълпата. Потъвал е в размишление. Съсредоточавал се е. Бродил е в уединение по пустинята, размишлявал е и е постил четиридесет дни и четиридесет нощи. „От това време, — пише св. Матей, — Исус започна да проповядва". Малко след това той е произнесъл една от най-знаменитите проповеди — Планинската проповед.
„Всичко това е много интересно, — можете да възразите, — но аз съвсем не се каня да ставам безсмъртен оратор. Искам всичко на всичко от време на време да правя няколко прости доклада".
Това е вярно и добре разбираме вашите нужди. Но тази книга е написана със специална цел — да помогне на вас и на другите хора като вас да постигнете именно това, което желаете. Но колкото и непретенциозни да са вашите изказвания, вие можете да извлечете полза от опита на знаменитите оратори на миналите времена и в известна степен да се възползвате от техния опит.
КАК ДА СЕ ГОТВИМ ЗА ИЗКАЗВАНЕ
На какви теми трябва да говорим за да се упражняваме? На каквито и да е, стига да ви за обучение на работници по общообразователни дисциплини. — Заб.ред.
12

интересуват. Не правете свойствената за почти всички грешка — не се опитвайте в неголямо изказване да засегнете твърде голям кръг от въпроси! Вземете един или два аспекта от темата и се опитайте да ги осветлите обстоятелствено. Ще бъде добре ако се опитате да направите това в кратка реч.
Изберете си тема предварително, така че да имате време да я обмислите в свободните часове.
ОБМИСЛЯЙТЕ Я В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЕДЕМ ДНИ, ДРЪЖТЕ Я В ГЛАВАТА СИ В
ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА СЕДЕМ НОЩИ. Нека това бъде вашата последна мисъл преди да заспите.
Мислете за това сутрин, когато се бръснете, когато се къпете във ваната, когато пътувате към центъра на града, когато чакате асансьора, закуската си, поръчения, когато гладите или готвите обяда.
Обсъждайте тази тема с приятели. Направете я предмет на разговора.
Задавайте на самия себе си всевъзможни въпроси по дадения повод. Ако, например, ви предстои да говорите за развода, запитайте се какво се явява причина на развода? Какви са неговите икономически и социални последствия? Как можем да се борим с това зло? Трябва ли да имаме еднообразни закони за развода? Защо? Трябват ли изобщо закони за развода? Трябва ли да се изключи възможността за развод? Или да бъде затруднен развода? Или да бъде облекчен?
Да предположим, че трябва да говорите за това, защо изучавате ораторско изкуство. В този случай трябва да си зададете такива въпроси: В какво се затруднявам? Какво разчитам да постигна?
Налагало ли ми се е да говоря пред публика? Къде? Как е протекло това изказване? Защо мисля, че тези занятия са полезни за деловия човек? Познавам ли мъже и жени, които се придвижват в комерческата или политическа сфера основно благодарение на увереността в себе си, на самообладанието, на способността да говорят убедително? Познавам ли други хора, които по всяка вероятност няма да постигнат съществени успехи поради отсъствието на тези важни качества? Бъдете конкретни. Но разказвайте за тези хора без да споменавате истинските им имена.
АКО СТАНЕТЕ, МИСЛИТЕ ЯСНО И МОЖЕТЕ ДА ГОВОРИТЕ В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДВЕ
ИЛИ ТРИ МИНУТИ - ТОВА Е ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОЧАКВА ОТ ВАШИТЕ ПЪРВИ
ИЗКАЗВАНИЯ. Темата „Защо се обучавам на ораторско изкуство" очевидно е много лесна. Ако отделите малко време за подбор и конструиране на материала върху тази тема ще можете да бъдете почти уверен, че нищо няма да забравите, тъй като ще говорите за собствените си наблюдения,
собствените си стремежи, собствения си опит.
Но да предположим, че сте решили да говорите за своето занятие, за своята професия. Как ще започнете подготовката за такова изказване? Вече имате доста материал на тази тема.
Тогава вашата задача ще се състои в това да го подберете и да го оформите. Не се опитвайте да ни разкажете за всичко в три минути. Това е невъзможно. Разказът ще се получи твърде общ, твърде фрагментарен. Изберете един и само един аспект от вашата тема, опитайте се да го разгърнете, да го развиете. Например, защо да не разкажете как стана така, че сте се заели с определена работа или сте получили дадена професия? Било ли е случайно или е станало съзнателно? Разкажете за трудностите,
които е трябвало да преодолеете в началото, за вашите несполуки, за вашите надежди, за вашите победи. Нека вашият разказ представлява човешкия интерес, нека бъде картина на действителния живот, основан на собствен опит. Правдивата история на всеки живот, ако е разказана скромно и без оскърбително самовлюбване се слуша с голям интерес. Можете да сте почти уверени, че такава реч ще се окаже сполучлива.
Или вземете друг аспект от вашата работа — какви са нейните трудности? Какви съвети можете да дадете на младите хора, започващи дейност в тази област?
Или разкажете за хората, с които се сблъсквате — за честните и за нечестните. Разкажете за задачите, които стоят пред вас. На какво ви е научила вашата работа в най-интересната област в света
— разбирането на човешката природа? Ако ще говорите за техническата страна на вашата работа, т.е.
за детайлите. вашият разказ може съвсем неинтересен за другите. Но ако във вашата реч се говори за хора, за личности, то едва ли разказът за тях ще бъде несполучлив.
И НАЙ-ГЛАВНОТО - НЕ ПРЕВРЪЩАЙТЕ ВАШЕТО ИЗКАЗВАНЕ В АБСТРАКТНА
ПРОПОВЕД. ТОВА ЩЕ ПРЕДИЗВИКА СКУКА. НЕКА ВАШИЯТ РАЗКАЗ БЪДЕ НЕЩО КАТО
ПИРОГ ОТ МНОГОЛИСТНО ТЕСТО, НАПРАВЕН ОТ КОНКРЕТНИ ПРИМЕРИ И МНЕНИЯ ОТ
ОБЩ ХАРАКТЕР. Спомнете си какви конкретни случаи сте наблюдавали и какви общи истини, по ваше мнение, можете да потвърдите с тези примери. Ще се убедите в това, че конкретните примери се запомнят по-лесно, отколкото абстракции и че е много по-лесно да говориш за тях. Също така, тези примери ще направят вашето изказване по-живо и ярко.
Да видим как се е занимавал един много интересен автор. Ще приведа един цитат от статия на
Б.Е.Форбс, в която той доказва, че ръководителите на фирми са длъжни да делегират отговорности на
13

своите партньори.Обърнете внимание на примерите — това са случаи от живота на различни хора.
„Много от днешните ни предприятия-гиганти по-рано се управляваха еднолично, но болшинството от тях надрасна такъв статус. Причината е: независимо от това, че всяка голяма организация като че ли се явява „удължена сянка на един човек", търговската дейност и промишлеността достигнаха такива огромни размери, че по силата на необходимостта дори най- способния човек е принуден да се обкръжи със смислени партньори, които биха му помогнали да държи в ръцете си управлението".
Уилуърт ми каза веднъж, че в продължение на дълги години е управлявал дейността си основно сам. Но в края на краищата развалил здравето си, и като лежал със седмици в болницата, разбрал — за да може дейността да се развива както му се е искало, ще му се наложи да раздели с някого отговорността за ръководството й.
В продължение на много години „Бетлеем стил" е била образец на корпорация, ръководена еднолично. Чарлз Шваб е вниквал във всичко. Но постепенно Юджин Дж. Грейс все повече изпъквал и накрая станал по-добър специалист от Шваб по въпросите на стоманата. Последният публично признавал този факт нееднократно.
На ранния стадий от развитието на фирма „Истмен кодак" основно я ръководел Джордж Истмен,
но той притежавал доста мъдрост за да създаде ефективна организация от самото начало. Всички крупни чикагски консервни фирми са претърпели същите изменения от времето на своето създаване.
Компанията „Стандард ойл", независимо от разпространената представа за нея, не е била организация ръководена еднолично от времето, когато достига крупни мащаби.
Дж. П. Морган, който се е явявал гигантска фигура, е бил горещ привърженик на подбора на най- способните партньори и на разделянето с тях на своите отговорности.
Още съществуват честолюбиви ръководители на търговски организации, които предпочитат да погубят дейността, но да се придържат към принципа на единоначалието. Но и тези ръководители,
пред вид мащабите на съвременните операции волю-неволю се оказват принудени да делегират своите отговорности на други.
НЯКОИ ХОРА ПРАВЯТ НЕПРОСТИМА ГРЕШКА, КОГАТО ГОВОРЯТ ЗА СВОЯТА РАБОТА
- ЗАСЯГАТ САМО ТЕЗИ СТРАНИ, КОИТО ГИ ИНТЕРЕСУВАТ ТЯХ САМИТЕ. НИМА ОРАТОРЪТ
НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ОПИТА ДА СИ ИЗЯСНИ КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИНТЕРЕС НЕ САМО ЗА

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: