ГЛАВА ПЕТАГЛАВНИ ПРЕДПОСТАВКИ ЗА УСПЕХА НА ПУБЛИЧНОТО ИЗКАЗВАНЕ

„Дръжте се!", Ако можеш да запълниш неумолимата минута Със шестдесетсекунден пробег, — Ще
ти принадлежат и земята и всичко на нея, И най-вече, ще бъдеш човек, сине мой!
Шекълтън наричаше тези стихове духа на „Куест". И наистина, в тях е отразен онзи дух, от който би трябвало да е обзет човекът, тръгнал към Южния полюс, а също така и човекът, желаещ да постигне увереност в себе си по време на публично изказване.
Но трябва да кажа със съжаление, че не всички пристъпват към изучаването на ораторското майсторство проникнати от такъв дух. Преди много години, когато започвах преподавателската си дейност бях учуден от това какъв голям процент от студентите, постъпващи във вечерни учебни заведения, се уморяват и хвърлят занятието без да постигнат своята цел. Те са толкова много, че този факт предизвиква едновременно и учудване и огорчение, навежда на неласкава оценка за човешката природа.
Приближавам към средата на своята книга и от опит знам, че някои от читателите вече са паднали духом, защото не са могли да се преборят със страха от аудиторията и да придобият увереност в себе си. Много е печално, защото „колко жалък е нямащият търпение! Може ли мигновено рана да заличиш?"
(Шекспир).
НЕОБХОДИМА Е НАСТОЙЧИВОСТ
Когато започнем да изучаваме някакъв нов предмет, например френски език, или голф, или ораторско изкуство, ние никога няма да се придвижваме напред непрекъснато. Ние не можем да постигаме постоянно успехи. Постигаме успехи с внезапни скокове, с резки тласъци. Понякога за известно време спираме или дори може да се търкулнем назад и да загубим част от постигнатото по- рано. Тези периоди на стагнация или регрес са добре известни на всички психолози и са получили названието „плата на кривата на'обучението". Тези, които се обучават на ораторско изкуство понякога със седмици ще се задържат на някое от тези „плата". Колкото и старателно да работят, няма да успеят да се придвижат напред. Слабите изпадат в отчаяние и се отказват, а хората с твърд характер продължават и се убеждават в това, че изведнъж, внезапно, без сами да разберат как и защо се е случило, започват да постигат големи успехи. Те излитат от платото като самолет. Внезапно придобиват умение. Започват изведнъж да се държат непринудено, придобиват естествено поведение,
увереност в себе си по време на излизането пред аудитория и постигат влияние върху нея.
Както беше казано вече в тази книга, в първите моменти на публичното изказване вие може би винаги ще изпитвате някакъв мимолетен страх, вълнение, нервна тревога. Но ако проявите настойчивост, вие скоро ще се избавите от всички страхове освен първоначалния и то този страх ще бъде кратковременен. След първите няколко фрази ще се овладеете. Изказването несъмнено ще ви доставя удоволствие.
ПРОЯВЯВАЙТЕ УПОРИТОСТ
Веднъж един млад човек пожелал да учи право и написал на Линкълн писмо с молба да му даде съвет. И Линкълн му отговорил: „Ако сте решили твърдо да станете юрист, то вие сте свършили повече от половината от работата ... ПОМНЕТЕ ВИНАГИ, ЧЕ ВАШАТА РЕШИМОСТ ДА
ПОСТИГНЕТЕ УСПЕХ Е ПО-ВАЖНА ОТ ВСИЧКО ДРУГО".
Линкълн знаел, че това е вярно. Той сам го е изпитал. През целия си живот е учил в училище не повече от една година. А книгите? Линкълн казвал, че е ходел пеш в радиус от петдесет мили (94.150
км) от своя дом, за да заеме всички възможни книги за четене. В колибата му през цялата нощ горял огън, и понякога той четял на светлината на огнището. В стените между гредите имало процепи и
Линкълн често поставял книгата в някой от процепите. Щом разсъмвало, той скачал от леглото,
разтърквал очите си и започвал жадно да я чете.
Линкълн ходел двадесет — тридесет мили (37.660 — 56.490 км) за да послуша някой оратор и след като се върнел в къщи се упражнявал да произнася речи навсякъде — на полето, в гората, пред тълпата, която се е събрала край бакалията на Джоунс в Джентървил. Той се записал в литературните и дискусионни общества в Ню Сейлъм и Спрингфийлд и се е упражнявал да говори на злободневни теми така както вие се упражнявате сега.
Винаги го е мъчело чувството за непълноценност. В присъствие на жени се е смущавал и не можел да каже нито дума. Когато ухажвал Мери Тод, седял понякога в гостната, срамежливо мълчал и,
без да намира думи, само слушал това, което казвала тя. Но този човек, по пътя на упражняване и самообразование станал такъв оратор, който можел да дискутира с такъв високообразован човек като сенатора Дъглас. Този човек когато произнася речта си в Гьотисбърг по случай преизбирането си на поста президент, се издигнал до такива висини на красноречието, каквито рядко са достигали други
33

оратори в историята на човечеството. Затова не е удивително, че като е помнел страшните трудности,
които самият той е трябвало да преодолее, като е помнел мъчителната борба, той е написал: „Ако сте решили твърдо да станете юрист, то вие сте свършили повече от половината от работата."
В кабинета на Теодор Рузвелт е имало прекрасен портрет на Абрахам Линкълн. „Често, когато трябваше да взема решение по сложен и объркан въпрос, когато възникваха стълкновения между права и интереси, — е казвал Рузвелт, — гледах Линкълн и се опитвах да си представя как би постъпил той при такива обстоятелства. Може да ви изглежда странно, но ще ви кажа откровено,
струваше ми се, че това улеснява разрешаването на моите трудни проблеми".
Защо и вие да не последвате примера на Рузвелт. Ако сте паднали духом и сте готови да захвърлите борбата за овладяване на ораторското изкуство, опитайте се да извадите от джоба си петдоларова банкнота с портрета на Линкълн и да се попитате как би постъпил той при дадените обстоятелства. А вие знаете как би постъпил той. Когато Стивън А. Дъглас го победил на изборите за сената на САЩ, Линкълн казал на своите привърженици, че не трябва „да се предаваш не само след едно, но и след сто поражения".
УВЕРЕНОСТ В ТОВА, ЧЕ ВАШИТЕ УСИЛИЯ ЩЕ БЪДАТ ВЪЗНАГРАДЕНИ
Искам много, в продължение на една седмица всяка сутрин да отваряте тази книга докато не запомните наизуст думите на знаменития психолог от Харвардския университет професор Уилям
Джеймс:
„Нито един юноша не трябва да се тревожи за резултата на получаваното от него образование,
каквото и да е направлението му. Ако той се труди добросъвестно всеки час от работния си ден, то не бива да се съмнявате в крайния резултат. И може да разчита на това, че като се събуди в една прекрасна сутрин, ще се окаже един от най-компетентните хора на своето поколение, която и област на знанието да е избрал".
А сега, основавайки се на мнението на професор Джеймс, си позволявам да кажа, че ако добросъвестно и е въодушевление се обучавате да говорите пред публика, ако се упражнявате разумно, можете с пълно основание да разчитате на това, че като се събудите в една прекрасна сутрин,
ще бъдете един от най-добрите оратори на вашия град или община.
Това може да ви изглежда като фантазия, но по принцип е вярно. Има, разбира се, и изключения.
Човек с понижен интелект, който нищо не представлява като личност, който няма какво да каже, няма да стане Даниел Вебстер от местен мащаб, но в рамките на разумното това твърдение е правилно.
Разрешете ми да ви приведа конкретен пример.
Бившият губернатор на щата Ню Джърси Стоукс присъствувал на банкет по случай завършването на випуска слушатели от школата за ораторско изкуство в Трентън. Той казал, че речите на учащите се, изнесени нея вечер, били не по-лоши от речите, които бил слушал в палатата на представителите и в сената във Вашингтон. Тези речи в Тринтън били произнесени от бизнесмени,
които само няколко месеца преди това губели думите си от страх пред аудиторията. Тези бизнесмени от щата Ню Джърси съвсем не били бъдещи Цицероновци, но все пак в една прекрасна сутрин те се оказали сред най-добрите оратори на своя град.

Изтегляне 0.64 Mb.

Сподели с приятели: