М 1: 50 000 картен лист к-35-76-в (Книжовник)

4.2. ПАЛЕОГЕН–НЕОГЕН

4.2.1. Вълчеполска свита

Седиментите на Вълчеполската свита заемат значителна площ в южната част на картния лист. В тектонско отношение те изпълват Бряговско-Вълчеполското понижение.

Свитата покрива с размив и неизразителен ъглов дискорданс материалите на пирокластично-варовиковата задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс).

Вълчеполската свита се характеризира с доминиращото участие на теригенните скали в състава ù – от алевритни до псефитни. Преобладаващи, особено в разкритите части от разреза, са по-едрокластичните скали – пясъци, пясъчници до гравелити и конгломерати. Ограничено развитие имат пелитните скали – глини, аргилити, мергели, както и варовити алевролити и кисели туфи.

По данни от сондажните проучвания на СО „Редки метали” в площта на к. л. Славяново (М 1:50 000) в разреза на свитата се установява цикличност, изразена чрез вертикална последователност от псефитни до глинести седименти. На тази основа са отделени четири цикъла, считани за тектоноседиментационни (Ламбева, Тончев, 1988). Циклите са асиметрични. Първите два цикъла започват с конгломерати и през пясъчници и алевролити се достига до глини във върха им. Третият цикъл е по-сложно устроен и с по-голямо количество на фините седименти. От четвъртия цикъл е запазена само основата му, доминирана от конгломерати. По-високите му части са денудирани.

Установени са и латерални изменения в състава и вътрешния строеж на циклите, които очертават различия в тенденциите на промяна на седиментационната обстановка между различните цикли.

При нашите изследвания на повърхностните разкрития на Вълчеполската свита от целия ù ареал на разпространение по литостратиграфски критерии бяха обособени две картируеми пачки – конгломератна (отдолу) и песъчливо-конгломератна (отгоре). Взаимоотношенията между двете пачки са както суперпозиционни, така и на частично латерално съчленяване.

В генетично отношение свитата показва белези на типична горна моласа. Скалите ù са отложени в континентална езерно-блатна обстановка с въгленатрупване в района на с. Дъбовец – к. л. Маджарово (Горанов, 1960) или алувиално-пролувиална (Ламбева, Тончев, 1988). Въглища са открити и в района на с. Вълче поле (к. л. Свиленград). Харковска и др. (2005) предполагат морски произход за седиментите на свитата.

Поради липса на ръководна фауна за възрастта на Вълчеполската свита са изказани различни предположения – олигоценска (Радев, 1932; Карагюлева и др., 1956ф; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф) и миоценска (Боянов и др., 1980ф; Динков и др., 1967ф). Харковска и др. (2005) описват нанофосилна асоциация със „средно-късноолигоценска” възраст във варовици всред туфи, които считат за „реликти” от Вълчеполската свита. Въз основа на стратиграфското положение на единицата, както и по аналогия с подобни седименти от Горнотракийската и Източнотракийската депресия, възрастта ù се приема за късноолигоценска-ранномиоценска (Вапцаров, 1970; Ламбева, Тончев, 1988; Коюмджиева, Драгоманов, 1979; Боянов и др., 1992, 1995; Боянов, Горанов, 1997ф, Boyanov, Goranov, 2001). Тази възраст е възприета и при нашите изследвания.
Конгломератна пачка (Vp/cgOl₂-N₁). Разкрива се предимно в югозападната част на картния лист южно от с. Черньовци и в околностите на селата Мъдрец, Перперек, Кокиче и Долище, както и западно от с. Маджари.

Седиментите на пачката се разполагат в основата на разреза на свитатата. Покриват с размив и слаб ъглов дискорданс киселите туфи и органогенните варовици на пирокластично-варовиковата задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Над тях следват съгласно, с преход скалите на песъчливо-конгломератната пачка.

В основата единицата е изградена предимно от средно- до едрочакълни конгломерати, прослояващи се от дебелопластови полимиктови пясъчници и туфопясъчници. Постепенно в средните и горни части от разреза на пачката се налага незакономерна алтернация от конгломерати, грубозърнести пясъчници, туфопясъчници и туфити.

Конгломератите са съставени от късове с висока степен на заобленост. В тях са представени предимно флуидални риолити, трахириолити, кисели туфи и по-рядко метаморфити и латити. Всред тях се установяват лещи от вероятно преотложена изветрителна кора. Матриксът е песъчлив, грубозърнест.

Пясъчниците са бели или жълтеникави, полимиктови, гравийни, с псамитова, витрокристалокластична структура. Обикновено са тънкослойни и неиздържани по посока. Минералният им състав е представен главно от кварц, плагиоклаз и кисело вулканско стъкло. Често кварцът и плагиоклазът са бистри, с блещиви повърхности.

Киселите туфи образуват редки неиздържани тънки прослойки с бял до бледо-резедав цвят.

При ж. п. гарата на с. Мъдрец в основата на разреза на единицата Йорданов (1996ф) установява среднослоеста алтернация между кисели туфи и дребно-средночакълни конгломерати, съпроводена от синхронен размив на туфите и постепен преход към типични за пачката средно-едрочакълни конгломерати. Поради сходните характеристики с туфите от непосредствената подложка (пирокластично-варовиковата задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс) пирокластиката в състава на единицата е възприета като продукт (късна субаерална активизация) на някой от центровете от състава на указания вулкански подкомплекс.

Дебелината на пачката достига 150 m.

Пачката заляга дискордантно, с размив върху материали на пирокластично-варовиковата задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс (Нановишки вулкански комплекс) или съгласно, с преход върху седиментите на предходната пачка, с които се съчленява и латерално. Покрива се от алувиално-пролувиални плиоцен-плейстоценски отложения.

Литоложкият състав на пачката е представен основно от алтерниращи помежду си разнообразни пясъчници, конгломерати, варовити и глинести алевролити и редки прослои и пачки от кисели туфи.

Доминиращи са полимиктовите пясъчници с бял до жълтеникавосив цвят, които в долните нива са дебелопластови, с хоризонтално–коса и коса слоeстост. Те са дребно- до среднозърнести, обикновено добре споени. Матриксът им е глинест, глинесто-песъчлив, по-рядко варовито-глинест или туфозен. Текстурата е масивна, а структурата – псамитова. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз, калиев фелдшпат и биотит.

Конгломератните нива са по-редки. Късовете са дребно- до едрочакълни, предимно от кварц, риолити и по-рядко кварцити, метаморфити и варовици. Матриксът е песъчлив до туфопесъчлив.

Всред пясъчниците и конгломератите се срещат тънки пластове от алеврити, аргилити, мергели и глини. Те са неиздържани и бързо преминават в преходни разновидности. Значително по-дебела пачка от варовити алевролити е установена при настоящето проучване непосредствено източно от изследвания район.

Според В. Георгиев и др. (1999ф) киселите туфи са преотложени, поне в конкретния район, поради различната степен на обработка на минералните зърна в състава им. Изграждат тънки и неиздържани прослойки и лещи всред останалите седименти. Те са бели, сиво-бели до жълтеникави. Текстурата им е масивна, а структурата – кристаловитрокластична и литокристалокластична.

Дебелината на пачката достига 250 m.