М 1: 50 000 картен лист к-35-76-в (Книжовник)

Изтегляне 1.5 Mb.

страница	5/12
Дата	13.01.2018
Размер	1.5 Mb.
	#44908
Тип	Задача

1 2 3 4 5 6 7 8 9 ... 12

4.1.3. Теригенен комплекс

Това е новодефинирана неофициална литостратиграфска единица, включваща няколко повече или по-малко известни скални тела с ранг на задруги. Приблизителният и обем отговаря на т.нар. въгленосно-песъчлива задруга (напр. Геоложка карта на България в М 1: 100 000 – к. л. Хасково).

Отделянето на комплекса е мотивирано от Йорданов и др. (в: Саров и др., 2006ф). Обособяването само на теригенни по състав скали – конгломерати и пясъчници, е основна отлика от отделения от Боянов, Горанов (1997ф) „теригенно-варовиков комплекс”.

В регионален план комплексът изпълва Ранилисткото понижение. В пределите на картния лист е застъпена една от съставящите го задруги – конгломератно-пясъчниковата.

4.1.3.1. Конгломератно-пясъчникова задруга (cgsE₃)

Седиментите на единицата са били обозначавани с различни термини (свита, хоризонт, задруга, комплекс), но без географско прилагателно в името, като литоложкият състав е индикиран чрез типовите скали или по друг начин – флишоподобен, моласов, въгленосен, конгломератно-пясъчников (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1967ф; Боянов и др., 1992; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф; Саров и др., 2002ф, 2006ф).

Задругата има широко площно разпространение в западната и централна част на картния лист, в околностите на селата Мандра, Долно Големанци, Балкан докъм с. Кладенец. Установява се още при селата Бащино, Малък извор и Долно Ботево в източната част на площта. Тя е основният пълнеж на Ранилистското понижение.

Единицата заляга с размив върху метаморфната подложка и материалите на Подрумченската свита, като на места прехожда от последните. Покрива се съгласно с бърз литоложки преход от мергелно-варовиковата задруга, несъгласно от скалите на Лисичарската свита и с неравна размивна граница от песъчливо-глинестата задруга на неогена.

Задругата е изградена главно от многократно редуване на ръждивожълти разнозърнести пясъчници и по-малко алевролити. На места пясъчниците преминават в дребнокъсови конгломерати.

Пясъчниците са основната скална разновидност. Те са преобладаващо грубо-неяснослоести. Текстурата им е масивна, а структурата – алевритна до грубопсамитна. По състав са полимиктови, като минералните зърна отговарят на състава на метаморфната подложка. На много места пясъчниците преминават в сиво-жълти дребнозърнести до алевритни, силно варовити разновидности. В по-високите нива на задругата между селата Звиница и Маслиново, както и западно от същото село присъстват и издържани пластове и пачки от органогенни варовици (l) сходни и осъществяващи прехода с варовиците на по-високо разположената мергелно-варовикова задруга.

Брекчоконгломератите са в подчинено количество и се разполагат най-често като лещи всред пясъчниците. Те са основно с чакълни размери. Изградени са от кварц, гнайси, шисти, амфиболити, гранитоиди, пегматоиди.

В изследваната площ дебелината на единицата достига до 500 m.

Възрастта на задругата се определя като приабонска въз основа на фаунистични определения от горните и части (Динков и др., 1967ф). Приабонската възраст на единицата се потвърждава още и с бързия преход в мергелно-варовиковата задруга с биостратиграфски доказана приабонска възраст (Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Горанов и др., 1995).

4.1.4. Мергелно-варовикова задруга (mlE₃)

Под същото наименование единицата е описана в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 – к. л. Крумовград и Сапе (Горанов и др., 1995). В предишни изследвания тя е означавана предимно като „варовит хоризонт” (Костадинов и др., 1957ф; Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Динков и др., 1967ф и др.).

Скалите на задругата се разкриват в околностите на с. Маслиново и СИ от Енчов връх в централните части на картния лист. Малък биохермен риф се разполага североизточно от с. Мост. Задругата изгражда горните нива на Ранилистското понижение.

Единицата заляга с бърз литоложки преход върху конгломератно-пясъчниковата задруга, като на места частично се съчленява с варовиците от нейните горни отдели (в околностите на с. Маслиново). Покрива се несъгласно и по същество с регресивна граница от скалите на Лисичарската свита.

В изследваната площ скалите на единицата са представени преимуществено от бели до кремави органогенни (рифови) варовици. Текстурата им е масивна. Главните рифостроящи организми са колониални корали, бриозои и варовити водорасли. Освен тях често се срещат фрагменти или запазени форми от гастроподи, бивалвии, ехиниди, нумулити, характерни за варовиците от горните нива на конгломератно-пясъчниковата задруга.

Дебелината на мергелно-варовиковата задругата достига до 30 m.

Приабонската възраст е доказана на базата на многобройни фаунистични данни, приведени от Костадинов и др. (1957ф), Боянов, Маврудчиев (1961), Минчев и др. (1964ф), Динков и др. (1967ф), Горанов и др. (1995).

4.1.5. Свободиновска вулкано-седиментна група

Под названието „вулканогенно-седиментогенен комплекс (Свободиновска група)” разглежданата скална асоциация е обособена от Йорданов (1996ф). Като официална литостратиграфска единица групата се въвежда в Обяснителната записка към Геоложка карта в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008с).

На геоложките карти на България в М 1:100 000 за района вулканските скали от състава на групата са описвани в рамките на „задруга на първи среднокисел вулканизъм”. Като „вулканогенно-седиментогенна задруга” скалите на групата са означени от Нафтали и др. (1994ф) и В. Георгиев и др. (1996ф). Боянов, Горанов (1997ф) ги разглеждат като „комплекс на първи среднокисел вулканизъм”, поделен на „лавово-пирокластична задруга” и „задруга на тефроидния флиш с олистостроми”.

С въвеждането на двете свити – Лисичарска и Пъдарска, името на групата се официализира. Освен тях в състава и са отделени редица неофициални разнорангови единици – вулкански комплекси, задруги, пачки и др., които доохарактеризират пъстрия и и разнороден строеж.

Групата е с хроностратиграфски диапазон от горния еоцен до долния олигоцен.

Единицата обединява скали от различни фациеси, съсредоточени основно в рамките на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог. В изследваната площ е обхваната част от пълнежа на Лисичарската, Пъдарската свита, както и една нововъведена основна неслоеста литостратиграфска единица – Поповецките латити.

4.1.5.1. Лисичарска свита (LiE₃)

Свитата е въведена от Йорданов и др. в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Крумовград и Егрек (Саров и др., 2008b)., където е направена и справка за предишните обозначения на единицата.

Свитата е по-широко площно разпространена в източна посока от с. Звиница до западно от с. Кладенец (в централната част на картния лист). Отделни по-малки разкрития от нея има югоизточно от с. Лясковец и северно от с. Страхил войвода. Единицата изпълва основата на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Лисичарска свита заляга с размивна и по същество регресивна граница спрямо подстилащите я конгломератно-пясъчникова и мергелно-варовикова задруга. Покрива се с рязка литоложка граница от Пъдарската свита и с неравна размивна граница от неоген-кватернерните алувиални наслаги (при с. Звиница).

В изследваната площ единицата е изградена от сивкави, уплътнени в различна степен, предимо чакълни и по-рядко валунни полимиктови брекчи и брекчоконгломерати. Седиментацията е хаотична, без ясно наслояване. Текстурата е класт- до матриксподдържана. Късовият състав включва разнообразни гнайси, шисти, амфиболити, мрамори, гранитоиди, органогенни варовици, епикластити от среднокисели вулканити и др. Матриксът е жълтеникав или сив, глинесто-песъчлив, варовит.

Дебелината на Лисичарска свита достига до 100 m.

Приабонската възраст на свитата е определена по стратиграфската и позиция спрямо биостратиграфски характеризираните като приабонски подстилащи (мергелно-варовикова задруга) и покриващите я (Пъдарска свита) единици. Определената от Синьовски нанопланктонна асоциация в скалите на свитата в типовата област (к. л. Крумовград и Егрек М 1:50 000), ограничава възрастта и в рамките на късния приабон.

4.1.5.2. Пъдарска свита (PdE₃)

Названието на свитата произхожда от с. Пъдарци, Кърджалийско. Въвеждането ù като официална литостратиграфска единица е направено в Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Комунига (Йорданов и др., 2008с), където е и типовият разрез. Там са отбелязани и предидущите обозначения на единицата.

Скалите на свитата се разкриват на големи площи предимно в южната половина на картния лист. Те изграждат основния пълнеж на Леново-Крумовградския вулкано-седиментен трог.

Пъдарска свита заляга с кратък литоложки преход въху Лисичарска свита и трансгресивно върху конгломератно-пясъчниковата задруга. Зацепва се в горната си част с туфознато пачка и се покрива от различни нива на туфитно-туфозната задруга от състава на Зимовинския вулкански комплекс. Покрива се с размивна граница от пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група и варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс. Процепва се от Поповецките латити, киселите вулканити на Зимовинския вулкански комплекс и Силенските риолити.

Единицата е изградена от преобладаващо тънкоритмична непрекъсната алтернация на пясъчници, алевролити, мергели, варовити туфити и среднокисели туфи. Характеризира се с добре изразена хоризонтална слоестост. В рамките на изследваната площ дефинитивните текстурни и структурни белези, характерни за турбидитите, които придават флишоподобния характер на свитата, се установяват рядко.

Пясъчниците са сиви, бежови или кремави, най-често с масивна, средно- до дебелопластова текстура. Те са дребно- до среднозърнести с полимиктов състав. Минералните зърна са представени от фелдшпат, кварц, биотит, гранат, епидот, апатит и др. Спойващата маса е варовита до глинесто-варовита, от поров и базален тип.

Алевролитите имат подобна характеристика. Различават се от пясъчниците по гранулометричния си състав и по това, че образуват предимно тънко- до среднопластови серии.

Мергелите образуват тънки, добре издържани пластове. Те са сиви, светлобежови до бежови, финослоести, микрозърнести или плътни. Изградени са от равномерно примесени микро- и дребнозърнест калцит с пелитови глинести минерали. Често количеството на варовития компонент се увеличава значително и скалата преминава в нечист глинест варовик.

Туфитите са жълтеникавосиви или зеленикавосиви псамитни скали, които образуват пластове и лещи с непостоянни размери. Текстурата им е неяснослоеста до масивна. Структурата им е дребно- до среднопсамитова. Изградени са главно от вулканско стъкло, карбонат и минерални зърна с вулканогенен и теригенен произход от плагиоклаз, кварц, биотит и мусковит. Спойващата ги маса е от пирокластика със среднокисел състав, често глинясала. При по-високото съдържание на карбонатен компонент се образуват предимно варовити туфити.

Туфите изграждат по-редки прослойки и лещи всред останалите литоложки разновидности на единицата. Те са сиво-бежови, или сиво-кафяви, преобладаващо финопепелни, с масивна, рядко ивичеста текстура. Структурата им е алевритова до псамо-алевритна, витролитокристалокластична. Изградени са от литокласти (около 85%) от среднокисели вулканити и в по-малки количества от кристалокласти, от които преобладава андезинът със зонално устройство. Спойката е изградна от зеолитизирано вулканско стъкло. В чистите разновидности теригенният и варовиков компонент е слабо застъпен, а при по-високи съдържания скалата преминава в разнообразни туфити.

На много места (между селата Миладиново и Рудина, с. Мост и при с. Черешица) в горните части на свитата присъстват пластове и лещи от резедави пепелни туфи, отнесени към туфозната пачка от туфитно-туфозната задругa – Зимовински вулкански комплекс. Подобни взаимоотношения описват Динков и др. (1967 ф).

Дебелината на Пъдарска свита в изследваната площ достига 450 m.

Предимно в туфозни и варовити нива е определена разнообразна късноеоценска фауна (Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1967ф). По новопридобити данни от околностите на селата Мост и Лясковец се установява изобилно присъствие на Lanternithus minutus (Stradner) и Ericsonia formosa (Kamptner), които изчезват в края на приабона и ограничават стратиграфския интервал на единицата в рамките на горния приабон. Установената нанофосилната асоциация е по определения на Д. Синьовски.

4.1.5.3. Поповецки латити (PolЕ₃)

За първи път като основна неслоеста литостратигрфска единица разглежданите латити се отделят в настоящата записка. Наименовани са на с. Поповец. До този момент среднопорфирните латити, изграждащи съответния Поповецки вулкански комплекс, са определяни като „латиандезити” и са причислявани към Николовския (Йорданов, 1996ф; Йорданов – в Саров и др., 2002ф) и Войновския вулкански комплекс (В. Георгиев и др., 1997ф). Нашето мнение е, че сходните, според същите автори, петрографски и петрохимични характеристики, не са достатъчно основание за препратка, корелация или отъждествяване на отдалечена на около 20–30 km на запад вулканска структура със собствен структурен контрол, стил, интензитет и пр.

Разпростанението на единицата е ограничено. Тя се разкрива само в пределите на картния лист в тясна субекваториално изтеглена ивица северно от селата Страхил войвода, Пътниково и Воденци. Тук е и типовият локалитет на единицата.

Скалите маркират линейно удължен канал от поредица неголеми вулкански центрове, разположени по южната вътрешна периферия на Звинишката кръгова структура.

Единицата просича седиментите на Пъдарската свита. Покривка не се наблюдава.

Скалите са представени от пироксен-амфиболови до биотит-амфибол-пироксенови латити и лавобрекчи. Макроскопски латитите са светлозеленикавосиви до тъмнорозови, среднопорфирни (1–3 mm) по плагиоклаз и фемични минерали. Текстурата им е масивна. Структурата е порфирна, с хиалопилитова основна маса. Първичният минерален състав е представен от плагиоклаз, амфибол, авгит и биотит. Акцесорни минерали са апатит и магнетит. Някои от амфиболовите и биотитовите кристали са опацитизирани. Основната маса е съставена от плагиоклазови микролити, призматични амфиболи и пироксени, рудни минерали и девитрифицирано вулканско стъкло. В някои от телата последното е частично смектитизирано и хлоритизирано. Вторичните минерали са представени още от серицит, глинести минерали, кварц, калиев фелдшпат и Fe–хидроокиси.

Лавобрекчите са жълто-кафяви до ръждивокафяви, значително ожелезнени, порести и променени. Текстурата им е брекчевидна, а структурата – порфирна и микролитова. Първичните минерали са плагиоклаз, калиев фелдшпат, биотит, апатит и циркон, а вторичните са представени от карбонат, Fe–хидроокиси и серицит. Късовете са сравнително свежи, а циментът между тях – значително променен.

Данни за изотопни датировки на единицата липсват. По аналогия с подобни среднокисели изяви в рамките на Лъки-Крумовградския вулкано-седиментен трог възрастта ù се приема за приабонска.

4.1.6. Кърджалийска вулкано-седиментна група

Въвеждането на групата като официална литостратиграфска единица се прави в Обяснителната записка към к. л. Кърджали – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008а).

Групата включва всички вулкански продукти и асоцииращите с тях седименти от състава на т.нар. задруга на първи кисел вулканизъм (Боянов и др., 1992) или „комплекс на първи кисел вулканизъм” (Боянов, Горанов, 1997ф). В състава на единицата са отделени две свити – Ангелвойводска (Боянов и др., 1995) и Подковска свита (въведена при настоящото проучване в Обяснителната записка към к. л. Джебел – М 1:50 000). Поради несъществените си различия двете се възприемат като пространствени аналози, но с достатъчно отдалечени ареали на развитие, което прави отделното им индивидуализиране и номиниране по-целесъобразно. Освен тях в състава на групата се обособява и една пирокластично-варовикова задруга. Основната част от киселите пирокластити и лавовите продукти се отнасят към състава на Зимовинския вулкански комплекс. Голяма част от пирокластитите и туфитите от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група се въвеждат като Дъждовнишка свита (Янев, 2007).

Като основен вулкански апарат (с известна условност) се възприемат центровете при с. Зимовина, пространствено привързани към централните участъци на Звинишката кръгова структура.

В пределите на картния лист групата е представена в непълен обем – туфитно-туфозната задруга, киселите вулканити на Зимовинския вулкански комплекс и туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга.

4.1.6.1. Зимовински вулкански комплекс

Под това наименование се отделя от В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф) и В. Георгиев, Милованов (2006d), но като причислен към състава на отделения от същите автори „Белипластки риодацитов комплекс”. Тук се разглежда за първи път като продукт на самостоятелен (Зимовински) вулкан, градивна единица от състава на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Комплексът включва две единици: туфитно-туфозна задруга и лавови продукти (кисели вулканити). Наименован е на с. Зимовина, разположено в ЮИ част на картния лист.

В предишни изследвания скалите на комплекса са причислявани към : „първи олигоценски хоризонт – хоризонт на дацито-трахитовите слоисти туфи” (Горанов, 1960); „хоризонт на първи кисел вулканизъм” (Р. Иванов, 1960); „хоризонт на зелените масивни туфи” (Боянов, Маврудчиев, 1961); „първи хоризонт на олигоцена” (Кацков и др., 1966ф); „Reseda-tuff” (R. Ivanov, Kopp, 1969); „комплекс на предимно резедавите пирокластити” (Йорданов в: Саров и др., 1997ф); „Кърджали „А” вулкански подкомплекс” (Йорданов и др. в: Саров и др., 2002ф, 2005ф). В Обяснителната записка към Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Хасково) туфитите и пирокластитите от Зимовинския вулкански комплекс са отнесени към „задруга на първи кисел вулканизъм”.

В регионален план скалите на комплекса изпълват пространството на Кърджалийската депресия. Киселите пирокластити от състава на пирокластично-варовиковата задруга, заемаща по-високо ниво в Кърджалийската вулкано-седиментна група, биха могли да се свържат с по-късна проява на експлозивна фаза от развитието на Зимовинския вулкан, но възможно и с други, неустановени центрове. Втората възможност, отчитайки подчиненото количество на вулканския материал по отношение на седиментния, мотивира възприетата от нас условна позиция на тази задруга извън състава на Зимовинския вулкански комплекс.

Доминиращият пирокластичен характер на комплексa бележи пароксизма на киселата вулканска дейност в края на еоцена и началото на олигоцена. Вулканизмът се развива предимно в субаквална обстановка, с която е свързана зеолитизацията на пирокластитите.

Фаунистичните данни за възрастта на туфите и туфитите от Зимовинския вулкански комплекс са оскъдни. В. Георгиев и др. (1996ф) привеждат K-Ar датировки с ранноприбонска и дори бартонска изотопна възраст за риолитовите тела в района на с. Зимовина (фиг. 3), но геоложките данни индикират по-млада възраст.
Туфитно-туфозна задруга. За първи път под това наименование с включените в нея пачки се отделя при настоящите изследвания към състава на Зимовински вулкански комплекс. Yanev et al. (2006) и Янев (2007) стабилизира част от разреза и прави описание на състава и вулканоложка интерпретация на скалите от задругата.

Задругата обединява първите прояви на кисела пирокластика и съпътсъващите я туфити в района.

В пределите на изследваната площ единицата е представена от четири от изграждащите я пачки (от долу на горе): туфозна пачка, пъстра пирокластична пачка; пачка на киселите витрокристалокластични туфи и пачка на киселите едровитрокластични туфи.

Според с взаимоотношенията си с подстилащата единица, възрастта на пачката от основавата на задругата се приема за приабонска, а останалите части на задругата са относени условно към рупела.

Туфозна пачка (1ZmЕ₃). Скалите от пачката се описват за първи път от Динков и др. (1967 ф). Разкриват се на ограничени площи между селата Миладиново и Рудина, северния край на с Мост (до микроязовира) и южно от с. Долно Големанци.

Пачката е изградена от сравнително тънки пластове или лещовидни неиздържани тела от кисели туфи, прослояващи се с горните части от разреза на Пъдарска свита.

Туфите са бели до бледорезедави, масивни, финопепелни до пепелни, с кристалокласти от биотит, плагиоклаз, напълно променени витрокласти и редки литокласти. В някои случаи се наблюдава незначително количество кластични минерали – мусковит и кварц.

Според Харковска и др. (1976), тази кисела пирокластика се свързва с дейността на Лозенския вулкан.

Дебелината на отделните пачки не превишава 15 m.

Възрастта на скалите, по стратиграфска позиция и взаимоотношения с доказано приабонски седименти (Пъдарска свита), се определя като приабонска.

Пъстра пирокластична пачка (2ZmOl₁). Единицата се разполага на малки площи в западната част на картния лист южно от вр. Каябашь, западно от с. Мост, както и северно от вр. Бейдаа.

Пирокластитите на пачката покриват с рязка литоложка граница седиментите на Пъдарската свита. Покриват се съгласно от скалите на другите пачки на туфитно-туфозната задруга.

Единицата е изградена от бързо изменяща се във вертикална и хоризонтална посока последователност от разнообразни на цвят (сиви, охрени, резедави и белезникави), размери и вид на кластите кисели туфи.

Дебелината на пачката не надхвърля 30 m.

Пачка на киселите витрокристалокластични туфи (3ZmOl₁). Единицата заема малки площи източно от с. Черноьовци, западно от с. Маслиново, както и в ивица между селата Сестринско и Поповица.

Туфите се разполагат съгласно, с рязка литоложка граница върху седиментите на Пъдарската свита.

Пачката е изградена от пепелни до грубопепелни, предимно резедави до белезникави пирокластити с пеплопаден (?) характер. В повечето случаи туфите са масивни и много рядко финослоести, което не е много характерно за пеплопадните пирокластити. Често са зеолитизирани. Резедавият им цвят е резултат от промяната на вулканското стъкло в селадонит. Текстурата е масивна, а структурата – витрокристалокластична, пепелна. Присъстват и много редки плагиоклазови зърна. Литокластитите са от единични скални късове от кварцити и редки ювенилни от риолити. Наблюдават се и незначителни примеси от теригенен компонент, представени от мусковит и кварц.

В ивицата източно от с. Сестринско до северно от с. Поповец в туфите присъстват ювенилни лапили и блокчета от финоивичести фелзитови риолити (литокластични туфи), прослояващи се от тънкослойни финопепелни резедави туфи с пеплопаден характер.

Дебелината на пачката достига 100 m.
Пачка на киселите едровитрокластични туфи (4ZmOl₁). Тези характерни скали са продукт на дебели пирокластични потоци. В изследваната територия туфите са разпространени на значителни площи в западната, югоизточна и източна част на картния лист.

Единицата заляга съгласно, с бърз преход или се зацепва със скалите от предходната пачка или съгласно, с рязка литоложка граница върху седиментите на Пъдарската свита. Покрива се съгласно от скалите на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс или от туфитната пачка на пирокластично-варовиковата задруга. В околностите на селата Поповец, Зимовина и Лясковец се процепва от киселите вулканити на комплекса.

Скалите са преобладаващо дебело- неяснослоести до масивни резедави, слабо- до средно спечени едро-грубовитрокластични пемзови туфи (игнимбрити). Най-често те са продукт на подводни пирокластични потоци. Структурата е витрокластична. Пирокластичният компонент е представен предимно от витрокласти, но се срещат и отделни кристалокласти (под 10%) от напукан заоблен кварц, плочести свежи зонални кисели плагиоклази, санидин, биотит и по-рядко амфибол, клинопироксен, магнетит, апатит, циркон и титанит (Янев, 2007). Литокластите са много редки – риолитови и среднокисели с размери под 1 mm. Пемзите (витрокластите) са зелени или белезникави, с неправилна до изтеглена сигмоидално и огъната морфология или със сферични кухини с големина 1–20 mm. Текстурата е пореста, по-рядко микрофлуидална. Скалите са изцяло зеолитизирани.

В пределите на картния лист дебелината достига 200 m.
Кисели вулканити(5ZmρOl₁). За първи път се отделят като самостоятелна единица към състава на Зимовинския вулкански комплекс в настоящето изследване. Мотив за това са специфичните им характеристики и териториална обособеност.

В предишни проучвания скалите са отнасяни към „Силенските риолити” (Боянов и др., 1992; Геоложката карта на България М 1:100 000 – к. л. Хасково) или към „Зимовински риодацит-риолитов комплекс” (В. Георгиев и др., 1997ф) и „Перперешки риолитов комплекс” (В. Георгиев, Милованов, 2006d).

Вулканитите се разкриват в околностите на селата Рудина, Сестринско, Поповец, Зимовина и северозападния край на с. Лясковец. С тях се свързват корените на едни от вероятните центрове на киселата пирокластика на Зимовинския вулкански комплекс.

Фиг. 3. Данни за изотопната възраст на скали от вулкански комплекси и подкомплекси, включени в пределите на картния лист (данните са по: Мушински, 1980; Lilov et al., 1987; В. Георгиев и др., 1997ф; Moskovski et al., 2004; Milovanov et al., 2005). Заб. точността на изотопната възраст, цитирана в Lilov et al., (1987), В. Георгиев и др. (1996ф, 1997ф), V. Georgiev et al. (2003), Milovanov et al. (2005) е ±2 Ма (Лилов, 1975)

Риолитите просичат седименти на Пъдарската свита и киселите пемзови пирокластити от Зимовинския вулкански комплекс, а при с. Зимовина и туфити от пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група. Изграждат изток–западно ориентирана линейно удължена поредица от денудирани вулкански куполи, някои от които сраснали.

Единицата е съставена предимно от флуидални риолити, трахириолити, лавобрекчи – гърлов фациес и перлити.

Флуидалните риолити и трахириолити изграждат преобладававащата част от състава на единицата. Те са бели, с кремав оттенък. В някои случаи скалите са плочесто напукани, като се наблюдава вертикална щриховка, вследствие на придвижване на полузастиналата вискозна лава. Порфирните минерали изграждат 5–8 % от обема на скалата. Представени са от магматично кородиран кварц, санидин, плагиоклаз (олигоклаз) и биотит. На места санидиновите и плагиоклазовите порфири изпъкват като „пъпки”, подредени по набраздяването вследствие на придвижване на полузастиналата лава. Основната маса е микрофелзитова, криптозърнеста. Изградена е от криптокристален и влакнест агрегат от К-фелдшпат и кварц. Сред нея се наблюдават неравномерно диспергирани ксеноморфни кварцови зърна, често обособени в ивици със субпаралелна ориентировка. Флуидалната текстура е обусловена от редуването на безцветни и бежови ивици, оцветени най-вероятно от Fe хидроксиди. Понякога скалите са неравномерно и петнисто глинясали.

Лавобрекчите – гърлов фациес изпълват канал с неустановени размери, разположен на около 600 m северозападно от разклона при с. Поповец.

Перлитите изграждат купола между селата Рудина и Сестринско. Те са зелени, стъкловидни, изградени почти изцяло от вулканско стъкло с редки (3–5%) фенокристали от кварц, плагиоклази (олигоклаз), биотит и клинопироксен. Основната маса е хиалинна. Изградена е от безцветно, бледокафеникаво и бледозеленикаво вулканско стъкло с перлитна структура. Последното е интензивно променено в глинести минерали и зеолити. Промените са по-интензивни в периферните части на „перлите”, а в централните части се наблюдават реликти и от свежо изотропно стъкло.

К–Ar датировки на риолитите са в широки граници – 30–38 Ма (Milovanov et al., 2005). Според взаимоотношенията им със скали от другите единици възрастта им условно се приема за рупелска.

4.1.6.2. Пирокластично-варовикова задруга

В пълния обем на задругата се обособяват две пачки – долна, предимно варовикова и горна, предимно туфитна, от които само втората е представена на картния лист.
Туфитна пачкa (tl/tfOl₁). Традиционно, в т. ч. и на Геоложката карта на България в М 1:100 000, скалите от пачката са отнасяни към единицата (хоризонт или задруга) на I кисел вулканизъм. По-късно (В. Георгиев и др., 1997ф) е причислявана към Белипласткия или Рабовския вулкански комплекс.

Пачката се разкрива на значителна площ в централните части на картния лист и на по-малка площ в западната част северно от селата Черешица и Чифлик, както и източно от с. Черньовци.

Скалите на пачката покриват съгласно, с преход пачката на киселите едровитрокластични туфи на туфитно-туфозната задруга (Зимовински вулкански комплекс) или залягат привидно съгласно върху седиментите на Пъдарската свита. С разположените по-високо в разреза материали на варовиково-пирокластичната задруга на Чифлишкия вулкански подкомплекс границите са тектонски.

Пачката е изградена от сивкави, жълтеникаво-охрени или кремави варовити туфити до финопепелни и пепелни туфи, често с осезаемо карбонатно съдържание.

Дебелината на пачката достига 150 m.

Ранноолигоценската възраст на единицата е доказана фаунистично (Атанасов, Горанов, 1963 и др.).

4.1.7. Нановишки вулкански комплекс

Нановишкият вулкански комплекс е една от най-сложно устроените единици от този ранг в Източни Родопи. В пълния си обем включва 7 подкомплекса и 3 основни единици от вулканити, всички с ранноолигоценска възраст. Подробно описание на скалите и вулканизма, свързани с този комплекс, е изложено в обяснителните записки към Геоложката карта на България в М 1:50 000 – к. л. Кърджали и к. л. Студен кладенец (Йорданов и др., 2008a,b).

В пределите на картния лист се разкриват само скали от състава на Рабовския и Чифлишкия вулкански подкомплекс.

4.1.7.1. Рабовски вулкански подкомплекс

Въведената от В. Георгиев, Милованов (2003) официална литостратиграфска единица под името „Рабовски латиандезитов комплекс” тук е понижена в ранг на подкомплекс, като е модифицирана съставката в името, отразяваща литологията. По този начин е прецизирана и същността на комплекса – вулкански вместо от смесени скали, както е категоризиран от авторите му.

На Геоложката карта на България М 1:100 000 (к. л. Хасково) скалите на подкомплекса са включени към „задруга на втори среднокисел вулканизъм”.

В рамките на картния лист скалите се разкриват на съвсем ограничена площ източно от с. Калоянци. Площно разпространение имат на юг и югозапад от изследваната площ (к. л. Студен кладенец и к. л. Кърджали М 1:50 000), където скалите са подробно характеризирани.

Рабовският вулкански подкомплекс е изграден от преобладаващо среднокисели вулкански продукти – лави, агломератови и пепелни туфи, туфити и вулканокластични седименти, всред които на различни места се установяват рифови варовици. Продукт са на различни вулкански центрове, които бележат встъпителната среднокисела фаза от развитието на Нановишката полукръгова магмопроводяща структура. Вулканската активност е протичала основно в субаквална и отчасти субаерална обстановка.

В пределите на картния лист Рабовският вулкански подкомплекс е представен единствено от туфитно-туфозната задруга, с една от съставящите я единици – туфо-туфитната пачка.
Туфо-туфитна пачка (1RaOl₁) на туфитно-туфозната задруга. Задругата обединява среднокиселите туфи, туфити, епикластити и прослояващите се с тях варовици от състава на Рабовския вулкански подкомплекс. Характерна особеност са преходите и латералните зацепвания на скалите от различните пачки. Скалите от задругата са образувани главно в субаквални условия.

Туфо-туфитната пачка се разполага в основата на разреза на Рабовския вулкански подкомплекс. В пределите на картния лист подложка не се разкрива.

Пачката е представена от кафеникави туфозни пясъчници, мергели, среднокисели туфи и туфити с късове от среднокисели вулканити. На различни места в разреза са развити извънмащабни по размери пластове и лещи от органогенни и детритусни варовици.

Пирокластичният компонент в скалите е представен от смектитизирани и хлоритизирани витрокласти с нарушена морфология, литокласти от среднокисели вулканити и редки ксенолитокласти от метаморфити, неравномерно разпределени кристалокласти от плагиоклази, пироксен и биотит. Наблюдават се организмови останки от бриозои и фораминифери. Кластичните минерали са предимно от редки полузаблени и заоблени кварцови зърна. В някои случаи скалите са бентонитизирани.

Дебелината на пачката силно варира. В пределите на картния лист тя не превишава 15 m.

Рупелската възраст на скалите е определена въз основа на изобилна фауна (на юг от изследваната площ) във варовиковите прослои (Г. Атанасов и др., 1970ф, 1980ф; Шабатов и др., 1965ф, 1966ф).

4.1.7.2. Чифлишки вулкански подкомплекс

Като официална литостратиграфска единица от ранга на вулканските подкомплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец, М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008b). Наименована е на с. Чифлик (Йорданов, 1996ф).

В предишни изследвания скалите на единицата са разглеждани като „Перперешки риолитов комплекс” и отчасти „Светиилийски риодацитов комплекс”, именувани от В. Георгиев и др. (1996ф) и предложени като официални литостратиграфски единици от смесени скали (В. Георгиев, Милованов, 2003). В действителност те са от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005), респ. подкомплекси. В Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Хасково) пирокластитите на подкомплекса са отнесени към „задруга на втори кисел вулканизъм”, а при предшестващи изследвания са причислявани към различни „хоризонти”, отделяни по типа на вулканизма (Яковлев и др., 1954ф; Горанов, 1960; Р. Иванов, 1960, 1961; Кацков и др., 1966ф; Динков и др., 1968ф).

Чифлишкият вулкански подкомплекс е изграден от разнообразни кисели пирокластити и алтерниращи с тях органогенни варовици, разкриващи се на различни места в разреза, вулкански центрове и къси лавови потоци, изградени от дацити до риолити, трахириолити и перлити.

Възрастта на скалите от подкомплекса, определена по палеонтоложки данни, изотопни датировки и стратиграфска позиция е рупелска.

В обема на Чифлишкия вулкански подкомплекс са обособени две единици. Едната е неофициална слоеста – варовиково-пирокластична задруга, а другата – неслоеста, означена като „кисели вулканити”, обединяваща скалите от секущите тела (вулкански постройки, екструзивни куполи, и др.).

В пределите на картния лист се разкриват единствено скали от варовиково-пирокластичната задруга.

Варовиково-пирокластична задруга (1CfOl₁). Задругата обединява сравнително подробно разчленените от различни автори (Йорданов, 1996ф; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф) последователности от пирокластични пачки и алтерниращи биостромни тела. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Хасково) тези скали са причислени към „задруга на втори кисел вулканизъм”, а на к. л. Искра (М 1:100 000) – и към „задруга на първи кисел вулканизъм”и „задруга на втори кисел вулканизъм”.

Задругата се разкрива в югозападните (в околностите на селата Черешица, Мост, Мъдрец, Чифлик и Висока поляна), южните (в оклностите на селата Калоянци, Перперек, Пътниково, Долно Съдиево) и североизточните участъци на картния лист (между селата Голям извор и Кралево). Площно разпространение единицата има южно, югозападно и западно от изследваната площ. В картния лист тя изпълва част от пространството на Високополянското понижение.

В пределите на картния лист скалите на задругата се разполагат съгласно върху Рабовския вулкански подкомплекс и Зимовинския вулкански комплекс. Покриват се с размив от седиментите на Вълчеполската свита. Често на границата в киселите туфи се наблюдава извънмащабна, латеритоподобна изветрителна кора (в околностите на с. Черешица и западно от с. Перперек). В редица случаи скалите се разполагат върху Вълчеполска свита по поредица от южновергентни възседи, свързани с развитието на Звинишката кръгова структура. Покриват се с размив и слабоизразен ъглов дискорданс.

Задругата е изградена от последователност от разнообразни кисели пирокластити и рифови варовици. Преобладават масивните до дебелослоести туфи и в по-малка степен тънко- до среднослоести пеплопадни туфи. Всред тях се срещат издържани пластове и лещи от кисели пирокластити, обогатени със среднокисели акцесорни (резургентни – Йорданов, 1996ф) лапили. В много случаи пирокластитите са превърнати в зеолитити. На различни места, преобладаващо в средните и горни части на разреза се установяват пачки от органогенни (рифови) варовици. Разположението им не потвърждава схващането на Горанов (1960) за едно издържано и строго фиксирано ниво. Подробно описание на разглежданите скали се прави в Обяснителните записки към к. л. Кърджали и к. л. Студен кладенец М 1:50 000.

Масивните туфи изграждат основната част от разреза на задругата. Продукт са на поредица от пирокластични потоци, отделени или алтениращи с тънки нива туфити и епикластити (10–20 cm) или различни по дебелина и издържаност пластове от пеплопадни туфи. В редица случаи пирокластичните потоци деформират и заграбват късове от директната подложка, като големината на инцидентните литокласти бързо намалява във височина. Туфите са бели до розови, пепелни до грубопепелни, кристалолитовитрокластични. Витрокластите (пемзите) са с големина 1–3 cm, влакнести, в повечето случаи изцяло зеолитизирани или заместени от глинести минерали. Те са хаотични, което предполага турболентно придвижване на пирокластичния поток. Инцидентните литокласти са от среднокисели вулканити, варовици, пепелни до финопепелни кисели туфи. Срещат се и по-редки риолитови ювенилни литокласти. Йорданов (1996ф) описва и присъствие на свежи алотигенни ръбести гнайсови късове, изнесени по експлозивен път от фундамента. Кристалокластите са представени от кварц, плагиоклази, санидин, биотит и амфибол.

Тънко- до среднослоестите пеплопадни туфи са бели до розови, пепелни до финопепелни. За тях в района на с. Чифлик са описвани рипалмарки (Yanev et al., 2006). Розовият цвят се дължи на монтморилонита. В горни нива от разреза на задругата в киселите туфи в дерето западно от с. Перперек, в близост до границата с Вълчеполска свита се наблюдават акреционни лапили (пизолити). Това е указание за водонаситени ерупции и сухоземни условия на отлагане на най-горните нива.

„Резургентните” туфи или ксенотуфите, обогатени на среднокисели акцесорни лапили изграждат две обособени пачки от разреза на задругата (Йорданов, 1996ф). Те са резедави (дължащо се на промяна в селадонит) или розови, масивни, с кисел туфозен матрикс и витрокласти. Много характерно е силното обогатяване със среднокисели акцесорни лапили с червеникав цвят и редки ювенилни риолитови литокласти. Тези лапили са изнесени от подложката по експлозивен път (Йорданов, 1996ф). Горните факти предполагат мощни фреатомагматични ерупции. В някои случаи пирокластитите са преработени и схващани от Yanev et al. (2006) като епикластити. Поради наситеността им със среднокисели литокласти, част от тях са били считани за среднокисели продукти (Р. Иванов, 1960; Горанов, 1960; Янев и др., 1968).

Предимно в горните части от разреза на задруга, но и всред киселите пирокластити се разполага дебело, картируемо ниво от органогенни рифови варовици. Те са туфозни, като всред тях се разполагат неиздържани прослои от кисели туфи. На места варовиците са локално или площно окременени. При с. Висока поляна органогенните варовици асоциират с пачки сиви плочести алевритови мергели и варовити алевролити с добре запазени останки от морски таралежи (Йорданов, 1996ф).

Характерна особеност за пирокластите от подкомплекса е тяхната зеолитизация. Зеолитовите скали са установени за първи път в района на Кърджали през 1967 г. (Alexiev, 1968). Минералите, заместващи стъклените частици, са зеолити, филосиликати (предимно селадонит), фелдшпати и опал (Yanev et al., 2006). Преобладаващият зеолитов минерал е клиноптилолитът, но се среща и морденит, аналцим и др. (Алексиев, Джурова, 1977; Джурова, Алексиев, 1988; Djourova, Aleksiev, 1989, 1990; Yanev et al., 2006 и др.).

Дебелината на задругата достига 250 m.

По-голямата част от киселите пирокластити от варовиково-пирокластичната задруга са отложени в плиткоморска обстановка. За това свидетелства характерът на организмовите останки, асоциацията с рифови варовици, както и слабоизразените рипалмарки по горните повърхности на някои от пластовете пеплопадни туфи. Наличието на акреционни лапили в горните части на разреза западно от с. Перперек свидетелства за осушаване на басейна и отлагането им в сухоземни условия. Установеният постепен преход на киселите пирокластити и седиментите на Вълчеполската свита също указва континенталната обстановка от късните (подновени?) фази на експлозивна дейност.

Изказвани са различни мнения за центровете, продуцирали пирокластиката от подкомплекса. Някои автори (Yanev et al., 1995, 2006, Moskovski et al., 2004 и др.) предполагат, че тя е продукт на пирокластични потоци (outflow facies) от Боровишката калдера.

По данни от Ar-Ar датировки и магнитостратиграфски корелации (Moskovski et al., 2004) от района на селата Върхари (32,28 Ма) и Седлари (32 Ма) – южно и югозападно от изследваната площ, възрастта на пирокластитите от подкомплекса се определя като рупелска. На много места всред разреза на задругата в района на Кърджали е описвана ранноолигоценска фауна (Г. Атанасов и др., 1970ф, 1980ф).

4.1.8. Силенски риолити (SρOl₁)

Като „Силенски риолити, перлити и агломератови туфи” единицата е означавана на Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Хасково). Наименована е на с. Силен.

Горанов (1960) разглежда Силенските риолити като проява на най-младия кисел вулканизъм в Източните Родопи и го причислява към „осмия хоризонт на олигоцена”, т.е. след отлагането на седиментите на „Вълчеполската моласа”. Р. Иванов (1960) включва същите скали към „третия кисел вулканизъм”, като разграничава „Лясковецки и Силенски вулкани” и ги счита за последна проява на киселия вулканизъм по „Ардинската вулканска ивица”. Йосифов, Янев (1967), предполагат горноолигоценско-миоценска възраст за Силенските риолити въз основа на сондажи, пресичащи седименти на Вълчеполската моласа под риолитите при с. Винево. Динков и др. (1967ф) отнасят разглежданите скали към „пети олигоценски хоризонт”, като считат, че не пресичат седиментите на моласата (Вълчеполска свита), а риолитови късове от тях участват в състава ú. Силенските риолити са отнасяни към „Зимовински риолит-риодацитов комплекс” (В. Георгиев и др. 1997ф) или към „Белипластки риодацитов комплекс” (В. Георгиев, Милованов, 2006).

Силенските риолити се разкриват като субекваториално изтеглена ивица между селата Миладиново, Воденци, Силен и Лясковец. Изграждат Силенския линеен вулкан (Янев, 1981), внедрен по разломи, вероятно свързани с развитието на Звинишката кръгова стуктура (Йорданов, 1996ф).

Силенските риолити пресичат скали на Пъдарската и Лисичарската свита и кисели пирокластити и туфити от Зимовинския вулкански комплекс. Отделени са с разломни граници от Чифлишкия вулкански подкомплекс. Разполагат се върху седименти от Вълчеполската свита по южно вергентни възседи, което според нас не е в противоречие със сонданжните данни на Г. Йосифов, Янев (1967).

Силенските риолити изграждат поредица от сраснали куполи и привързаните към тях къси потоци, които латерално преминават в линейно удължени дайкоподобни тела. Представени са от разнообразни риолити, трахириолити, гърлови лавобрекчи и перлити в периферията на куполите, като се наблюдава и незначително количество пирокластика. Янев (в Саров и др., 2006ф) разграничава два етапа на внедряване: 1. силно хидротермално променени риолити без слоеве на течение и 2. непроменени плътни фелзитови риолити с перлити по периферията на куполите.

Риолитите са бели до бледо розови, кафяво-розови, дребно- до среднопорфирни, масивни, флуидални, сферолитови, порести. На места са ожелезнени. Порфирните минерали изграждат от 5–15 % от обема на скалата. Представени са от магматично кородиран кварц, плагиоклази (олигоклаз-андезин), санидин и биотит (под формата на тънки люспи и люсповидни агрегати). Основната маса е с фелзитова и микрофелзитова структура. Съставена е от микро-криптозърнест агрегат от К-фелдшпат и кварц, плагиоклазови микролити, често със субпаралелна ориентировка и тънки биотитови люспи. На места се установяват неравномерно диспергирани кварцови зърна и кристобалит (?) и сферолити от влакнест и радиолъчест агрегат от калиев фелдшпат и радиолъчест кристобалит (?). Флуидалната текстура е обусловена от наличието на слоеве на течение със светложълтеникаво и светлокафеникаво оцветяване. В основната маса се установяват удължени тела и жилки от халцедон, отложени от по-късни хидротермални разтвори. Рядко се наблюдават ксенокласти от метамофни скали.

Възможен продукт на отделен етап от развитието на Силенския вулкан представляват риолитовите куполи между селата Воденци и Силен. Те са отнесени от В. Георгиев и др. (1997ф) към „Перперешкия риолитов комплекс”. Куполите са подредени в субмеридионално направление и покрити с размив от алувиално-пролувиалните наслаги. Представени са от червено-кафяви, ивичести, флуидални, на места брекчирани риолити. Петрографските им характеристики нямат съществени различия с тези на описания по-горе тип.

Milovanov et al. (2005) привеждат данни по K-Ar метод за възрастта на разглежданите вулканити – 36,8–37 Ма, което не съответства на стратиграфската им позиция и другите изотопни датировки. K-Ar възраст на риолитите между селата Воденци и Силен е 31,5 Ма (Milovanov et al., 2005). Според K-Ar датировки на перлити (2 km източно от с. Пътниково и 1 km СЗ от с. Силен) – 31,5–32 Ма (Lilov et al., 1987) и риолити – 31,77±1,12 (непубл. данни на Печкай в: Харковска и др., 2005) възрастта на Силенските риолити се приема за рупелска.

4.1.9. Петрохимична и геохимична характеристика на палеогенския магматизъм

Едно от първите обобщения за петрохимичното развитие на вулканизма в Източнородопското палеогенско понижение прави Р. Иванов (1963). Преобладава схващането за т. нар. калиева тенденция, т. е. съдържанието на K₂O нараства на север и се увеличава с напредването на вулканската дейност в района (Р. Иванов, 1963; Marchev, Shanov, 1991, Yanev et al., 1998). Върху петрохимичните и геохимични характеристики на базичните до среднокисели вулканити работят редица автори – Marchev et al. (1989, 1998, 2004), Nedyalkov, Pe-Piper (1998), Yanev et al. (1989, 1998) и др. Проблемите, свързани с киселия вулканизъм, се разискват от Янев и др. (1983), Yanev et al. (1990), Yanev (1998) и др.

Съществуват няколко хипотези за геодинамичната обвръзка и генезис на магматизма в Източните Родопи. Според едни автори вулканизмът е свързан със субдукция (Димитрова и др., 1979, Marchev et al., 1989; Marchev, Shanov, 1991 и др.). Хипотезата за магматизъм, свързан с континенталната колизия е предложена през 1979 г. (Янев, Бахнева, 1980), доразвита в няколко последващи работи (Yanev et al., 1989, 1995, 1998; Dabovski et al., 1991; Marchev et al., 1994, 1998 и др.). Поради това, че магматизмът е проявен от тектонска гледна точка след колизията, Z. Ivanov (1988) го определя като постколизионен.

Значението на петрохимичната и геохимичната информация при отделянето на единиците от вулкански скали по възприетия литостратиграфско-вулканоложки подход на подялба обуслови извършването на специализирани изследвания и в тази насока. Главните оксиди са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в централната научно-изследователска лаборатория към Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”. Елементите следи (Ba, Rb, Sr, Y, Zr, Nb, Ni, V, Cr, Sc, Co) и редкоземните елементи REE (La, Ce, Sm, Eu, Yb) са анализирани по метода на индуктивно свързаната плазма (ICP) в лабораторията на Геологическия институт при БАН („ГЕОЛАБ”), София.

За по-пълно характеризиране на петрохимичните и геохимичните особености на разглежданите вулканити са използвани и анализи извън пределите на картния лист, както и такива, поместени в различни научни публикаци и фондови материали.

Le Bas et al., 1986; Le Maitre et al., 1989) анализите са преизчислени към 100% сухо вещество. Условната граница между риолити и трахириолити се поставя при >8 wt% сума на алкалиите (Miyashyro, 1978; Богатиков, 1981).

Анализите от Поповецките латити попадат в полето на висококалиевите вулканити, в близост със среднокалиевите (фиг. 5).

Лавовите скали на Зимовинския вулкански комплекс имат трахириолитов състав. По петрохимични характеристики те са относително сходни със Силенските риолити. При Силенските риолити се наблюдава

Табл. 1.

Данни за главните оксиди (wt%), редки и елементи следи (ppm) за Поповецките латити (P), Зимовинския (Zm) и Силенския (S) вулкански комплекс.

	P	Zm	S
№	3060Б	3067Б	4586	2045Б	2312Б	2043Б
			1
SiO₂	58,91	76,11	74,00	76,34	77,88	80,62
TiO₂	0,87	0,13	0,15	0,14	0,17	0,11
Al₂O₃	18,16	12,82	14,40	13,12	12,01	10,44
Fe₂O₃	7,22	0,69	0,52	0,79	0,96	0,90
MnO	0,08	0,02	0,01	0,02	0,02	0,04
MgO	1,45	0,11	0,20	0,14	0,17	0,07
CaO	4,04	0,54	0,41	0,55	0,85	0,52
Na₂O	4,82	3,08	3,06	3,28	2,57	2,95
K₂O	2,55	5,58	5,86	4,98	4,56	3,76
P₂O₅	0,16	0,00	0,00	0,00	0,03
Влага	0,99	0,54	1,55	0,90	1,31
З,П,Н	1,31	0,39	0,96	0,64	0,63	0,42
Сума	100,56	100,01	101,12	100,90	101,16	99,83
Sc	11,22	1,11		1,04
Cr	29,22
Co	11,21
Ni	8,13
Zr	82,75	70,34	15,00	49,62
Hf	2,03	2,01		1,75
Nb	7,21	17,40	16,00	15,60
Y	10,14	5,75	11,00	5,07
Th	4,75	18,10		29,10
Rb	41,42	269,64	275,00	290,34
Sr	370,09	20,31	38,00	22,35
Ba	1211,42	124,67		58,22
La	42,94	32,29		19,33
Ce	39,93	23,67		15,11
Sm	3,56	1,67		0,75
Eu	0,62	0,17		0,08
Yb	1,32	0,71		0,59

Местоположение:
2312Б		600 m ИЮИ от вр.Маята
4586		Ю от с, Лясковец
3067Б		0,5 km СИ от центъра на с.Лясковец
3060Б		1,2 km Ю от центъра на с.Зимовина

Фиг. 5. Диаграма SiO₂ към K₂O (Le Maitre et al., 1989) за скали от Поповецките латити, Зимовинския и Силенския вулкански подкомплекс (обозначения като при фиг. 4)

Фиг. 6

Фиг. 7

Фиг. 6. Многоелементна спайдърграма нормализирана към хондрит (по Thompson et al., 1984) за Поповецките латити (абрeвиатурни обозначения като при табл. 1)

Фиг. 7. Схематичен хондрит-нормализиран модел за разпределението на редкоземните елементи (REE) за Поповецките латити. Нормализацията е по Nakamura (1974)

Фиг. 9

Фиг. 10

Фиг. 8

При нанасянето на анализите на TAS класификационната диаграма (Le

намаляване на алкалиите с повишаване на SiO₂. Всички анализи попадат в полето на висококалиевите вулканити.

Хондрит-нормализираните спайдърграми за елементите – следи от Поповецките латити (фиг. 6) имат сходна конфигурация и характеристики на калциево-алкални базалти от деструктивните зони на плочите (Thompson et al., 1984). Наблюдават се значително по-високи стойности на тежките REE спрямо хондритовите и слабо изразени негативни Eu аномалии (фиг. 7).

ORG-нормализираните спайдърграми за кисели вулканити от Зимовинския вулкански комплекс и Силенските риолити (фиг. 8) имат сходни характериститки и показват силно обогатяване на LILE (K, Rb, Ba, Th) и обедняване на HFSE (Nb, Hf, Zr, Sm, Y, Yb). Впечатление правят високите положителни аномалии на Rb и Th и силно изразената негативната аномалия на Ba. Тази конфигурация е характерна за син- до постколизионните гранити по Pearce et al. (1984). Наблюдават се добре изразени негативни Eu аномалии (фиг. 9), което вероятно е свързано с фракциониране на фелдшпати. На диаграмата (Y+Nb) – Rb (фиг. 10) риолитите на Зимовинския вулкански комплекс и Силенските риолити попадат в полето на синколизионните гранити.