М 1: 50 000 картен лист к-35-76-в (Книжовник)
Изтегляне 1.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.2. Ивановска група
- 4.1.2.1. Бисерска свита ( Bi
- 4.1.2.2. Подрумченска свита ( P
4. СТРАТИГРАФИЯ НА НЕОЗОЯ4.1. ПАЛЕОГЕН4.1.1. Принципи на подялба на палеогенските скалиЛитостратиграфските единици са поделени на слоести и неслоести. Широкото развитие на вулкански скали, продуцирани от различни центрове, мотивира при тяхната подялба и картиране прилагането на комбинация от литостратиграфски и вулканоложки подход. В съответствие с това се отделят вулкански комплекси, най-често съставени от подкомплекси. Тези поделения със сложен вътрешен строеж се отнасят към категорията на официалните неслоести литостратиграфски единици, като са именувани с топонимно прилагателно и съответния рангов термин – вулкански комплекс или подкомплекс. Биномното означаване на ранговия термин (и чрез „вулкански”) го отличава от „официалния комплекс”, който в Българския стратиграфски кодекс се дефинира като литостратиграфска единица от смесени скали. Вулканските комплекси и подкомплекси съдържат единици от по-нисък ранг, както неслоести, така и слоести. Последните могат да бъдат и вулкано-седиментни – свити и членове, респективно задруги и пачки, в случаите, когато вулканският (но не и епикластичен) материал е продуциран от съответния източник. Вулканските комплекси в отделни случаи са обединявани със седиментни свити и задруги във вулкано-седиментни групи. Въведените от някои автори (В. Георгиев, Милованов, 2003, 2006a,b,c,d) официални литостратиграфски единици, изградени предимно от вулкански скали, са интерпретирани като комплекси от смесени скали. В действителност се касае за единици от категорията на вулканските комплекси (Хрисчев, 2005). В този смисъл те са ревизирани при нашите изследвания, без промяна на авторството им. Вулканските комплекси се продуцират от палеовулкани – самостоятелни или групирани по някакви белези. С оглед обвързването на литостратиграфската и палеовулканоложка информация е извършено рангуване на вулканските структури с отчитане на комплексното им устройство, като са отделени структури от II, III и пр. порядък. Пъстрата литостратиграфско-вулканоложка картина отразява сложно магмено-тектонско развитие на Източните Родопи, в което се отделят стадии, етапи и фази. Пространствено-времевите взаимоотношения на литостратиграфските единици и структурната им привързаност са показани съответно на фиг. 2 и фиг. 12. Двете схеми са разработени от Б. Йорданов в периода 1999–2006 г. По-подробно принципите на подялба на палеогенските скали в Източните Родопи и произтичащите от това вулканоложки и тектонски интерпретации са изложени в обяснителните записки към картните листове в М 1:50 000 Студен кладенец и Сусам. 
Фиг. 2. Схема на съподчинеността, взаимоотношенията и регионалната привързаност на разноранговите литостратиграфски единици от палеогена в Източните Родопи (щрихованите полета показват застъпените единици в рамките на картния лист). Абревиатурни обозначения: ТД – Тракийска депресия; ГТД – Горнотракийска депресия; ДТД – Долнотракийска депресия; ЗИКС – Звинишко-Ибреджекска комплекна структура; ККБВ – Комплекс на късния базичен вулканизъм; ПВК – Планинецки вулкански комплекс; КТК – Кисел тензионен комплекс; ЗДК –Загражденски дайков комплекс; БВК – Бряговски вулкански комплекс; ГВК – Гарвановски вулкански комплекс; ЗВК – Звезделски вулкански комплекс; ПКЗ – пясъчниково-конгломератна задруга; МВЗ – мергелно-варовикова задруга; КТТЗ – карбонатно-теригенно-туфозна задруга 4.1.2. Ивановска групаЕдиницата е означена под това име за първи път от Йорданов (в: Саров и др., 2002ф) по името на с. Иваново, Хасковска област, без да са следвани изискванията при въвеждането на официалните литостратиграфски единици. Към състава и са причислени отделените от Горанов, Боянов (1996) Бисерска и Лешниковска свита, отнесени от номиниращите автори към обема на Крумовградската група. Главните основания за това са установените на различни нива взаимоотношения на преход и зацепване с приабонската брекчоконгломератна задруга в самия типов разрез на свитите и в Ибреджекския хорст (Йорданов в: Саров и др., 2006ф). В настоящите изследвания широко разпространената червенооцветена брекчоконгломератна задруга се официализира под наименованието Подрумченска свита. Така съставът на групата придобива следния вид: Бисерска свита, Лешниковска свита и Подрумченска свита. Като официална литостратиграфска единица Ивановската група се въвежда в Обяснителната записка към Геоложката карта в М 1: 50 000 – к. л. Харманли (Саров и др., 2008а). В регионален план скалите на групата изпълват Припекското съставно понижение. В рамките на изследваната площ са представени материалите на Бисерската и Подрумченската свита. Съобразно стратиграфската ù позиция, възрастта на групата се приема за приабонска, но за долните отдели на единицата се допуска и средноеоценска възраст. Скалите на Ивановската група представляват континентални седименти от различни фациеси. Те са пъстрооцветени и се характеризират с груботеригенен и разнообразен литоложки състав. 4.1.2.1. Бисерска свита (BiE3)Като официална литостратиграфска единица се въвежда от Горанов, Боянов (1996). Названието на свитата произлиза от с. Бисер, Хасковско, а типовата област се намира на 3 km западно от селото в долината на р. Бисерска. Скалите на Бисерската свита са описвани като „първи брекчоконгломератен хоризонт” (Боянов и др., 1962ф); „задруга на гнайсовия блокаж” (Гергелчев и др., 1975ф); „валунно-блокова задруга” (Янев и др., 1975). Горанов, Боянов (1996) я привързват към Крумовградската група (Goranov, G. Atanasov, 1992). Свитата се разкрива единствено в североизточния ъгъл на картния лист, западно от с. Малък извор. В изследваната площ тя изпълва западната периферия на Лозенското понижение. Седиментите на единицата залягат с размивна граница върху метаморфния фундамент. Покриват се конкордантно от Подрумченската свита. Свитата е изградена от сиви до белезникави брекчоконгломерати. Седиментацията е хаотична. Размерът на късовете варира от дребночакълни до блокови. Последните са преобладаващо полузаоблени, изградени от порфиробластични (очни) гнайси, ивичести гнайси, пегматити, аплити, кварц и по-рядко червени кварцити и гранити. Tекстурата e кластподдържана. Матриксът е неравномерно разпределен, грубопесъчлив, в малко количество. На отделни нива се наблюдават лещи от гравиен и песъчлив материал, който бързо преминава в грубите отложения. В по-високите части на разреза преобладава псамитната фракция – грубозърнести пясъчници. Всред тях идват лещи от слабоспоени чакълни конгломерати с аналогичен състав. Дебелината на свитата варира от 0 до 50 m. В изследваните площи тези отложения са с пролувиално-алувиален генезис. В Бисерската свита не е намерена фауна и флора. При настоящето изследване възрастта на единицата е условно възприета като приабонска, но не се изключва и по-ранна, възможно средноеоценска възраст. 4.1.2.2. Подрумченска свита (PE3)Като официална литостратиграфска единица под това име свитата е номинирана при настоящото изследване на Източните Родопи. Въвежда се в Обяснителната записка към картен лист Крумовград и Егрек – М 1:50 000 (Саров и др., 2008b), където се намират географският епоним (с. Подрумче) и типовият разрез. Скалите на свитата са означавани с различни термини – хоризонт, подхоризонт, задруга. Общото в тези наименования е литоложкият състав – брекчоконгломератен (Костадинов и др., 1957ф; Горанов, 1960; Боянов, Маврудчиев, 1961; Минчев и др., 1964ф; Динков и др., 1967ф; Боянов и др., 1992; В. Георгиев и др., 1996ф; 1997ф). Свитата се разкрива като отделни фрагменти източно от пътя, свързващ селата Долно Ботево и Лясковец, където участва в строежа на западния фланг от Ибреджекския хорст. Едно малко разкритие се разполага на север от с. Малък извор. Скалите на свитата са основния пълнеж на Лозенското понижение. Подрумченската свита заляга съгласно върху Бисерската свита. Зацепва се или се покрива трансгресивно от конгломератно-пясъчниковата задруга на теригенния комплекс. Главна съставна част на единицата са червено-виолетовите до червено-кафяви брекчоконгломерати, които се заместват незакономерно в разреза от конгломерати и грубозърнести пясъчници. Размерът на псефитните късове варира (от 2 cm до 1–2 m), но преобладава едрочакълната, а на места валунната фракция. Сортировката на материала е много слаба, включително и в псамитите. Късовете са от амфиболови и слюдени шисти, метадиабази, филити, по-рядко порфиробластични и мусковитови гнайси, гранити, кварц и др. Матриксът е предимно песъчлив. Дебелината на Подрумченска свита достига до 70 m. Фауна и флора в свитата не са установени. Поради факта, че прехожда нагоре в разреза в седименти с приабонска възраст се допуска, че тези отложения са образувани в началото на късния еоцен.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 1.5 Mb. Сподели с приятели:
|