Да си припомним: вдишвате кислород и издишвате въглероден диоксид. От белите дробове кислородът навлиза в кръвообращението и кръвта го разнася из цялото тяло. Излишният въглероден диоксид бива отнасян в обратна посока. Имаме ляв и десен бял дроб, те са с йерархична структура. Кислородът навлиза в тях през дихателната тръба (трахея), минава през бронхите, които се разклоняват на по-малки дихателни пътища, наречени бронхиоли. Бронхиолите преминават в алвеоли, въздушни сакчета, посредством които кислородът преминава в кръвта. При тази газова обмяна съотношението на кислорода и въглеродния диоксид в белите дробове и кръвта остава едно и също на принципа на скачените съдове. Идеалната им пропорция в кръвта е 3:2.
Кислородът е важен за освобождаването на енергия от хранителните вещества, а въглеродният диоксид – за разширяването на кръвоносните съдове. Въглеродният диоксид се възприема като отпадъчен продукт, от който организмът трябва да се освободи. От жизненоважно значение е обаче кръвоносните ви съдове да са достатъчно разширени, за да стига кислородът навсякъде в тялото.
От дишането пряко зависят не само нивата на кислород и въглероден диоксид в кръвта ви, но и сърдечната ви честота. Сърцето и белите ви дробове са тясно свързани. Ако забързате дишането си, със сигурност ще се повиши и сърдечният ви ритъм. С промяната на дишането се променя и сърдечната честота, и вариабилността на сърдечната честота. Вариабилността на сърдечната честота е изменението на интервала между два поредни удара на сърцето. Възможно е интервалите между всеки два удара на сърцето при човек c пулс в покой шейсет удара в минута да траят около секунда. Възможно е също тези паузи постоянно да варират между секунда и секунда и половина. Вторият случай е за предпочитане пред първия.
Противно на общоприетото убеждение, важно е интервалите между ударите на сърцето да варират по дължина. Здравото сърце на човек в покой бие по-бързо по време на вдишване и по-бавно по време на издишване. В своя бестселър „Да излекуваме тревожността, депресията и стреса без лекарства и психоанализа“ френският психиатър Давид Серван-Шрайбер разяснява в подробности колко е важна добрата вариабилност на сърдечната честота. Той твърди, че хората, които страдат от депресия, стрес, рак или са в края на живота си, имат неизменно ниска вариабилност на сърдечната честота. Серван-Шрайбер подкрепя своите смели твърдения с резултатите от цяла серия научни изследвания. Освен това разглежда връзката между вариабилността на сърдечната честота и вегетативната нервна система.
В книгата си Серван-Шрайбер разказва, че вече не лекува пациентите с тревожни разстройства и депресия единствено с лекарства, а им препоръчва подобряващи вариабилността на сърдечната честота упражнения. Той нарича това „допълващо лечение“. Ето какво пише психиатърът:
Можем да наблюдаваме взаимовръзката между „емоционалния мозък” и сърцето в постоянната изменчивост на нормалната сърдечна честота. Тъй като двата дяла на вегетативната нервна система са винаги в равновесие, те постоянно ускоряват и забавят работата на сърцето.
Именно това е причината интервалът между два поредни удара на сърцето да не е никога един и същ. Вариабилността на сърдечната честота е нещо напълно нормално; всъщност тя е признак за оптималното функциониране на „спирачката“ и „газта“, а оттам и на цялата физиологична система.
Сподели с приятели: |