По принцип теорията за човешкия капитал принадлежи към една от
функционалните области на съвременното икономическо и социално познание.
Функционалният аспект или функционалният разрез на познанието за разлика от
отрасловия разрез или подход през последните десетилетия става все по-важен и
измества с възможностите си отрасловото познание, без, разбира се, да го елиминира.
Всъщност науката за човешкия капитал е обвързана най-вече с трудовата функция, но не единствено с нея, защото човекът има своите проекции към всички аспекти на социалното битие и познание. В чисто икономически аспект теорията на човешкия капитал принадлежи към направленията, изразяващи функции в икономическото познание и практика
– като финанси, статистика, счетоводство, мениджмънт и др.
В тази си функционалност науката за човешкия капитал има по-особена роля предвид обстоятелството, че човекът е обект и субект на социалното познание. В случая самият той влиза в предметната област на науката, свързана с човешкия капитал. Очевидно е в същото
време, че цялото богатство на науките, които изучават човека в различните му аспекти
28 в проекциите на това неизбродно богатство, имат отношение към науката за човешкия капитал. Например успешното формиране на човешкия капитал изисква познания и спрямо самия обект на въздействието, т.е. отделния индивид. Звучи банално, но хората са биологични организми и нямат качеството на митичните шотландски бойци да са безсмъртни. Съобразно този критерий на едно от първите места в съзвездието от науки, докосващи се до проблемите, свързани с човешкия капитал, са теорията и икономиката на образованието, социологията, демографията, екологията, ергономията, медицината, социалната психология, педагогиката, философията и, разбира сеСподели с приятели: |
