АКТУАЛИЗИРАН АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА РАЙОНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

АКТУАЛИЗИРАН АНАЛИЗ НА СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА РАЙОНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

1.1. Общ профил на районите в България

Териториалният обхват на районите в България, съответстващи на общата класификация на териториалните единици използвани за статистически цели от Евростат беше предложен и съгласуван от Евростат по време на преговорния процес за присъединяване на Република България в ЕС. Този териториален обхват беше използван при подготовката на Националната стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005-2015 г., която беше приета от Правителството през 2005 г.

Като страна-членка на ЕС, България от 1-ви януари 2007 г. трябваше да изпълни изискванията на Регламент (ЕС) № 1059/2003 г. за Общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), прилагана от ЕВРОСТАТ за регионите в ЕС. През 2006 г. беше констатирано, че два от районите, съответстващи на нивото NUTS 2 - Северозападен и Югоизточен и един от районите на ниво NUTS 1 - Северна България не отговарят на изискването за минимален брой на населението.

С цел да се отговори на изискванията на европейското законодателство беше предложена и съгласувана с Евростат промяна на териториалния обхват на районите, който да се прилага в програмния период 2007-2013 г., считано от 1 януари 2007 г. Новият териториален обхват практически е отчетен при разработването на Националната стратегическа референтна рамка на България за периода 2007-2013 г., която е приета от Европейската комисия и на Оперативната програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., която е основен инструмент за подпомагане на регионалното развитие у нас.

Съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1059/2003 г. за Общата класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), прилагана от ЕВРОСТАТ за целите на европейската и националната статистика, всяка страна-членка следва да има йерархични нива на териториалните единици използвани за статистически цели, които да съответстват на законодателната рамка на ЕС. Това изискване е изпълнено с разпоредбите на чл.4 на Закона за регионалното развитие от 2008 г. (Обн. ДВ. Бр. 50 от 30 май 2008 г.) като за България са дефинирани три нива на териториални единици, съответстващи на NUTS 1, NUTS 2 и NUTS 3. Тези три нива на териториалните единици следва да бъдат използвани за събиране, обработка и разпространение на регионална статистическа информация както от Националния статистически институт, така и от Евростат.

Новият териториален обхват на районите в страната отчита определеното със Закона за административно-териториалното устройство на Република България административно-териториално деление. Възприетото райониране има йерархична структура, в която всяка териториална единица (район) от ниво 1 (NUTS 1) е подразделена на единици от ниво 2 (NUTS 2), а то съответно на единици на ниво 3 (NUTS 3).

Районите, съответстващи на ниво 1 (NUTS 1), не представляват административно-териториални единици и са с териториален обхват, както следва:

1. Район „Северна и Югоизточна България”, включващ Северозападния район, Северния централен район, Североизточния район и Югоизточния район;

2. Район „Югозападна и Южна централна България”, включващ Югозападния район и Южния централен район;

Районите, съответстващи на ниво 2 (NUTS 2), не представляват административно-териториални единици и имат следния териториален обхват:

1. Северозападен район, включващ областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен;

2. Северен централен район, включващ областите Велико Търново, Габрово, Разград, Русе и Силистра;

3. Североизточен район, включващ областите Варна, Добрич, Търговище и Шумен;

4. Югоизточен район, включващ областите Бургас, Сливен, Стара Загора и Ямбол;

5. Югозападен район, включващ областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София;

6. Южен централен район, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково;

Районите, съответстващи на ниво 3 (NUTS 3), представляват административно-териториални единици и обхващат територията на отделните области. Те са общо 28, съгласно ЗАТУРБ.

При определянето на териториалния обхват на районите от различните териториални нива е отчетен броят на населението с постоянен адрес на живеене на територията им, с оглед да се отговори на изискванията на Регламент 1059/2003 . Като критерии са отчетени също социално-икономическите, географските, историческите, културните и екологическите условия.

През 2008 г. е приет Регламент № 176/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г., който допълва Регламент (ЕС) № 1059/2003 г. за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) във връзка с присъединяването на България и Румъния в ЕС.

При разработването на Актуализирания документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие за периода 2011-2015 г., е отчетен новият териториален обхват на районите, който се използва като основа за провеждане на държавната политика за регионално развитие. Всички позовавания относно териториалния обхват на районите от ниво 1 и 2 в настоящия документ се отнасят за териториалния обхват на районите в България, установен със Закона за регионалното развитие, който е идентичен с този, определен с Регламент № 176/2008.

Районът обхваща Северозападния, Северния централен, Североизточния и Югоизточния район от ниво 2.

Към 01.02.2011⁵ г. в района живеят 3 752 349 души или 50,95 % от населението на страната. Площта на територията му е 68 330 кв. км. - 61,6% от територията на страната.

На север границата на района съвпада с държавната граница с Република Румъния, на запад с Република Сърбия, на югоизток с Република Турция, а на югозапад със Стара планина. Районът обхваща цялото Дунавско и Черноморско крайбрежие на страната.

Районът обхваща Южния централен и Югозападния район.

Броят на населението на района е 3 612 221 души към 01.02.2011 г. – 49,05 % от населението на страната. Площта на територията му е 42 671 кв. км.- 38,4% от територията на страната.

Районът граничи на запад с Република Сърбия и Република Македония и на юг с Република Гърция и Република Турция. Голяма част от територията на района е планинска. Тук са разположени най-високите и най–големите по площ планински вериги в България - Рила, Пирин, Родопите, част от Стара планина и др.

Районите на ниво NUTS 2 се различават помежду си по демографски и икономически характеристики, заетост и безработица. В районите в южната част на страната е концентрирано по-голяма част от населението - 63,7%, което е важен фактор по отношение потенциала им за развитие. Северозападният и Северният централен район са с по-ниска гъстота на населението в сравнение с останалите райони. Относителният дял на населението, живеещо в градовете в тези райони е по-нисък от средния за страната. Най-висока степен на урбанизация са достигнали Североизточния и Югозападния район.

С най-висок БВП на човек (в PPS), в сравнение със средните стойности в ЕС по данни на Евростат за 2008 г. е Югозападният район- 73 % от средния за ЕС-27, а с най-нисък - Северозападният с 28%, като той заема последно място в класацията на всички райони в ЕС-27.

Кратки профили на районите от ниво 2 са представени в Приложение 1.