Обосновка на приетите стратегически цели, приоритети и мерки

3. Обосновка на приетите стратегически цели, приоритети и мерки

РПР на Северен централен район за планиране е разработен въз основа и при отчитане на националните цели и приоритети на регионалната политика на Република България, определени в НСРР, която пък от своя страна е разработена въз основа и в съответствие с НПР. Определените дългосрочни национални цели и приоритети са адаптирани в РПР в съответствие със спецификата на територията на СЦРП и въз основа на изводите и препоръките от анализа на ситуацията на района. Регламентираната по този начин национална рамка от цели и приоритети и нейното съобразяване от РПР на СЦРП гарантират, че политиката на регионално развитие на регионално ниво съответства на националната политика.

В разработването на РПР на СЦРП са отчетени специфичните дългосрочни цели и приоритетите за развитие на областите: Русе, Габрово, Плевен, Велико Търново и Ловеч. По този начин се гарантира връзката и оценката на местният и регионален контекст и на практика се осъществява подхода “отдолу - нагоре” при съставянето на РПР на СЦРП.

Дефинираните по-долу приоритети за развитие на СЦРП водят до изпълнение на отделните стратегически цели на РПР на района.

Както е споменато в НСРР, обща необходимост за всички райони в България е реализацията на дейности, на­сочени към насърчаване на инвестициите в структурното им приспо­собяване и повиша­ване на регионалната конкурентноспособност, тъй като всеки един от тях се определя като изоставащ в сравнение с регионите на ЕС. Регионал­ното преструктуриране следва после­дователно да ориентира икономическата структура на СЦРП към произ­водства с висока добавена стойност, която да им осигури висока конкурентноспособност в глобален план и да води до цялостно укрепване на социално-икономическата ситуация и подобряване на качеството на живот в тях.

При все по-силната ориентация на европейските региони към икономика, базирана на знанието, развитието на изследователската дейност, технологичното развитие и инова­циите са ключът към регионална конкурентноспособност и към доближаването на равнището и показателите на тези райони. Това определя политиката за регионално развитие да подкрепи механизмите, структурите и институциите, благоприятстващи създаването и усвояването на иновациите в СЦР и широкото въвеж­дане на информационните и комуникационни технологии, както в производствения, така и в публичния сектор.

Знанията и достъпът до изследвания, иновации и технологии са двигател на растежа на модерните икономики. Научно-техническия прогрес е главната предпоставка на икономическата конкурентоспособност и основна за индустриалния растеж.

В анализа на ситуацията се показва, че показателите, описващи степента на развитие на научно–техническия прогрес свидетелстват за неизгодното положение на България и българските райони. СЦРП се отличава с висока концентрация на висши учебни заведения. Все още обаче трансфера на иновации и приложни изследвания в дейността на икономиката е твърде слаб и неотговарящ на възможностите, които предполагат наличието на множество университети и научноизследователски звена с опит и традиции. Изследователските центрове в Северния централен район за планиране са университетите, научните институти и звената на БАН, аграрните институти, както и малкото останали ведомствени изследователски структури.

В резултат на анализа става ясно, че СЦРП при оценка на инвестиционната активност попада в трета група на районите за планиране – с инвестиционни инициативи под средното ниво/равнище. Пак там се констатира, че БДС реализирана в индустриалния сектор на Северен централен район за 2003 г. е с нисък относителен дял , като се има предвид потенциала на този район. Изоставането на индустриалния сектор в Северния централен район налага в него да се приложат мерки за стабилизиране и ново индустриално и технологично развитие с по-висока добавена стойност.

Северният централен район за планиране, наред с Югозападния и Южния централен райони за планиране, се откроява с по-високата си концентрация на висши училища и колежи в сравнение с другите райони.

За постигането на очакваните резултати от действията по този приоритет от изключителна важност е постоянното взаимодействие на властите, бизнеса, научните организации и гражданските организации в негова подкрепа.

Предвидените в рамките на този приоритет действия са насочени предимно към:

• 
  Създаване на регионални центрове за изследвания, технологии и иновации;
  
• 
  Създаване на производства на база на нови интелектуални продукти;
  
• 
  Създаване на партньорски сдружения (High Tech Park) между бизнеса, местните власти и университетите за разработване на високотехнологични продукти;
  
• 
  Съкращаване пътят на новите и свръх новите технологии до университетите и оттам трансфера им до бизнеса и населението;
  
• 
  Въвеждане на иновациите и нови технологии, включително информационни и комуникационни технологии (ИКТ);
  
• 
  Създаването на регионален високотехнологичен бизнес инкубатор (Hi-Tech Business Incubator);
  
• 
  Разработване на регионална иновационна стратегия, съгласувана с националната политика в областта на иновациите, формирана и провеждана от Министерство на икономиката и политиката в областта на науката и Министерство на образованието и науката.
  
• 
  Подобряване на връзките между МСП и висшите училища, изследователските и тех­нологичните центрове на територията на СЦРП;
  
• 
  Стимулиране на пазарно ориентирани технологични проекти, разработени съвместно от научни институти и фирми в СЦРП;
  
• 
  Насърчаване развитието на публично-частното партньорство при развитието и трансфера на нови технологии;
  
• 
  Привличане и насърчаване на инвестиции за изграждане и развитие на техноло­гични паркове и инкубатори за малки и средни предприятия;
  

Изборът на площадката и проектирането на АЕЦ –Белене става в края на 70 –те години на 20 век. Първият етап на строителството на Централата започва през 1980 г. на миналия век и продължава до 1990 г. Обектът е замразен при инвестирани средства към 1 250 млн.$ ( един милиард и 250 милиона щатски долара). През целия 15 годишен период до днешна дата доставеното оборудване се поддържа чрез необходимата консервация. Въпреки това около 1/3 от него е морално остаряло и вече негодно за използване; 1/3 е пренасочено и вече използвано за ремонти, поддръжка и модернизация на атомните реактори в Козлодуйската АЕЦ. А 1/3 от доставеното оборудване е на съвременно ниво и напълно годно за използване в доизграждането на бъдещите реактори на АЕЦ Белене.

През пролетта на 2004 г. Правителството на Р България взе решение по принцип за откриване на процедури за продължаване строителството на обекта АЕЦ “Белене”. Със същият нормативен акт е отменено предишното решение за спиране на строителството от 1990 г. Към м. юни 2005 г. тече международен търг за избор на главен изпълнител на проекта. Тръжни документации са закупили няколко утвърдени консорциума - Чешката компания “Шкода”, Международния консорциум между Руската “Атом строй експорт” и Френската “Франатом”. Към тези два консорциума вероятно ще се присъединят и световно известните и утвърдени в изграждането и модернизацията на ядрени реактори компании като “Уестин хаус” САЩ, “Сименс” Германия, някои италиански и др. фирми. Българското законодателство не позволява изграждането на нови ядрени реактори от типа – тежка вода –“Канду” – поради това ориентацията е към реактори от типа леко водо-водните –ВВР от най-новото - трето поколение. Целта е да има еднотипност с ядрените блокове (5 и 6-ти ) в АЕЦ –Козлодуй. Решено е във втора Атомна – да се изградят два реактора – всеки от по 1000 Мегавата или обща мощност 2000 Мегавата.

За пълното изграждане на двата енергоблокове – първият до към 2011 г., а вторият до 2014 год. ще са необходими нови инвестиции към 2800 млн. ЕVRO (два милиарда и 800 млн. Евро), от които към 2 млрд. за преки инвестиции в самите ядрени инсталации. Останалите за доизграждане на инфраструктурата. Тези суми се разпределят по години от 2006 г. с постепенно нарастване. Най-големи те ще бъдат при пълното разгърнато строителство 2009-2011 год., когато ще достигнат до 250-300 милиона евро – средно годишно.

Източниците на инвестиционни средства, необходими за дострояването на АЕЦ „Белене” ще бъдат осигурени от по две линии:

а) Чуждестранни инвеститори – към м.юни 2006 год. интерес са проявили Руската енергийна компания; крупни фирми от Италия, Япония, Германия и др. Те ще станат собственици на дялове чрез закупуване на Акции.

б) Български – привлечени средства – кредитиране. Възможности за инвестиране има и АЕЦ –Козлодуй.

Структура на собствеността ще бъде публично–частна. Предвижда се мажоритарен дял 50+1 % да притежава българската държава. Тя ще участва с досегашните инвестиции в площадката – незавършено строителство - доставено и годно за използване оборудване, земя, изградена инфраструктура и др.

Забележка: Поради спецификата на обекта и неговото национално значение, средствата предвидени в индикативните таблици за Северен централен район не включват тези, необходими за изграждането на АЕЦ Белене.
Приоритет 2. Развитие на пазарно ориентирано селско стопанство

Анализът на ситуацията, както и SWOT анализа показват че селското стопанство е един от основните отрасли на икономиката на СЦРП с традиции и възможности. Важна предпоставка за развитието на този отрасъл са благоприятните природни и обществени условия.

Районът е на второ място в страната по обем на земеделска продукция, голяма част от която се предлага на пазари извън региона или е суровина за преработка. Въпреки това селското стопанство в СЦРП се характеризира с фрагментация на земеделските стопанства, ниска ефективност, морално и физическо остаряло оборудване и производство със слаба адаптивност към конюнктурата на пазара. Част от обработваемите земи се използват непълноценно, поради нарушена структура на земеползването чрез раздробяване, липса на съвременни агрокултури и подходяща техника.

Отрасълът се характеризира и с ниска производителност, остарели технологии и машини и съоръжения.

Като се имат предвид изводите от анализа на ситуацията и SWOT анализа основните групи дейности и програми в рамките на този приоритет ще бъдат насочени към:

• 
  Окрупняване на селскостопанските производствени структури;
  
• 
  Внедряване на нови технологии и иновации;
  
• 
  Модернизиране на технологии, машини и съоръжения;
  
• 
  Създаване на клъстери между селско стопанство, преработваща промишленост и търговия, на основа на модерни технологии и пазарна ориентация;
  
• 
  Рехабилитиране на поливните мрежи и съоръжения;
  
• 
  Внедряване на нови пазарноориентирани култури и породи;
  
• 
  Осигуряване на адекватна информация и услуги на МСБ в областта на селското стопанство;
  
• 
  Съдействие за сдружаване на различни производители на селскостопанска продукция;
  
• 
  Разработване на обща и интегрирана стратегия за развитие на селското стопанство;
  
• 
  Повишаване на конкурентноспособността на селското стопанство и адаптирането към европейския пазар и стандарти за качество;
  

Данните от анализа показват, че туризмът като отрасъл бележи непрекъсната тенденция на увеличаване на своите приходи.

СЦРП е с богат и разнообразен потенциал за развитие на туризма, като наличните ресурси позволяват развитието на разнообразни видове туризъм и комбинации от тях и целогодишно или най-малкото двусезонно използване.

Съхранената и разнообразна природа (планински, предпланински, равнинни ландшафти, река Дунав, атрактивни ландшафтни форми), богатото биоразнообразие, множеството природни забележителности (уникални местности и хабитати - НП”Централен Балкан”, влажните зони по р. Дунав, и др. резервати и защитени местности) и рекреационни ресурси, както и исторически и архитектурни паметници, правят района интересен за туристите при възможност за продължително използване.

Районът се характеризира с добре изградена туристическа инфраструктура.

Въпреки всички тези дадености Северен централен район за планиране е все още с минимален принос за туризма на национално ниво. Основно това се дължи на недостатъчното използуване на различните ресурси и дадености на района, липсата на по-разнообразни туристически продукти, обща стратегия за развитие и маркетинг на отрасъла, както и обвързването му с други отрасли /клъстери/. В тази връзка данните от анализа предполагат съвкупност от взаимообвързани дейности и програми, насочени предимно към:

• 
  Развитие на туризма, чрез разумното и щадящо използуване на природните и културни ресурси;
  
• 
  Опазване на природното и културното наследство;
  
• 
  Създаване на нови туристически продукти;
  
• 
  Повишаване капацитета на заетите в туристическия бранш;
  
• 
  Съдействие на малкия и среден бизнес в туризма;
  
• 
  Обединяване усилията на различни браншове и отрасли и създаване на туристически клъстер/и.
  

В резултат на анализа става ясно, че в района е изградена доста добра пътна и железопътна мрежи, обслужващи успешно населението и бизнеса от района, като в същото време има и наднационално значение. Все още е малък относителният дял на автомагистралните и първокласните пътища. Затруднено е обслужването на пътнико- и товаро-потоците в направлението “север-юг”.

Има значителна по размери и капацитетни възможности инфраструктура на водния транспорт, като отрасълът е с над регионално значение.

Железопътната мрежа в Северния централен район за планиране е добре развита, а така също и мрежата на въздушния транспорт.

Енергийната система е също добре развита, като с предстоящото изграждане на АЕЦ Белене този отрасъл придобива национално значение.

Проблемите с водоснабдяването на селищата в района са свързани основно с довеждането на необходимите количества питейна вода до значителна част от населените места и с реконструкцията на водопроводната мрежа.

Липсата на канализация в някои по-малки градове и в повечето села от района, както и на събирателни колектори при съществуващата, води до заустване на отпадните води директно в реките и деретата.

Съобщителната инфраструктура в района може да се оцени като добра.

Развитието и модернизацията на регионалната и местна инфраструктура е ключов фактор и съществена предпоставка за повишаване на инвестиционната привлекателност, създаването на подходящ бизнес климат, стимулиращи развитието на бизнеса. Развитието на надеждни пътни и ж.п. връзки, въздушен и воден транспорт, водопроводна и канализационни системи, съвременни информационни и комуникационни технологии и инфраструктура, енергийна система и газопреносна мрежа създават трайни благоприятни условия за привличане на инвестиции и за бизнес в района.

В рамките на постигането на този приоритет са предвидени комплекс от дейности и програми, насочени към:

• 
  Модернизация, реконструкция и усъвършенстване, както и организационни и структурни промени на водния транспорт;
  
• 
  Рехабилитация на третокласната пътна мрежа, която обслужва преди всичко населението от селата в района;
  
• 
  Модернизиране на железния път, локомотивния и вагонния парк, както и да се реализират някои структурни и организационни промени в ж.п. транспорта;
  
• 
  Оздравителни мероприятия, реконструкция и модернизация на летищните комплекси в района;
  
• 
  Развитие на модерно и екологично енергопроизводство, в т.ч. изграждане на нова ядрена мощност край Белене;
  
• 
  Доизграждане и реконструкция на налична енергийна инфраструктура, предимно в някои общини в региона;
  
• 
  Газифициране на отделни части от района;
  
• 
  Осигуряване на необходимите количества питейна вода до значителна част от населените места и реконструкция на водопроводната мрежа;
  
• 
  Изграждане на нови водохващания, помпени станции, водопроводи, иригационни и мелиоративни съоръжения, канализационни инсталации и пречиствателни станции, за подмяна и реконструкция на водопроводната и канализационната мрежа и др.;
  
• 
  Изграждането на нови колектори и пречиствателни съоръжения за битово-фекалните и промишлени води;
  
• 
  Осигуряване на широк достъп на населението до всестранна информация чрез използване на съвременните комуникационни технологии;
  
• 
  Изграждането на модерни ретранслатори, допълнително радиофициране на селските райони, разширяване обхвата на кабелните и интернет оператори;
  

По-пълното интегриране на урбанистичните въпроси за реализиране на целите на регионалното развитие са ново важно поле на дейност в рамките на НСРР. Тези въпроси намират все по-силна позиция в европейските документи и подкрепа от финансо­вите инструментите на ЕС през следващия програмен период.

Обхватът на проблемите, с които се сблъсква градското развитие, а също и ролята на градовете за стимулиране на регионалното развитие, определят и основните групи дейности и програми, които ще водят до постигане на този приоритет:

• 
  Рехабилитация на физическата среда, развитие на околностите и опазване и развитие на исто­рическото и културното наследство, мерки за насърчаване на предприемачеството, местната заетост и общностното развитие, както и предоставяне услуги на населението при отчитане на променящите се демографски структури;
  
• 
  Физическо обновление и благоустройство за изграждане на привлека­телна градска среда, за привличане на бъдещи инвестиции и ново развитие;
  
• 
  Рехабилитация на стари производствени зони и подобряване на градската среда в жилищните квартали, където е налице проблем със социалното изключване на голяма част от населението;
  
• 
  Премахване на гетата и подобряване на благоустрояването на населени места, квартали и махали, населявани от уязвими етнически групи;
  
• 
  Повишаване достъпа до публични услуги и образование;
  
• 
  Подпомагане подго­товката и реализацията на стратегии за екологично чист градски транспорт;
  
• 
  Изграждане на обходни пътища за градовете, през които минава транзитно голям автомобилен трафик;
  
• 
  Въвеждането на алтернатива на автомобилния градски транспорт и въвеждането на екологосъобразни системи и технологии за градския транспорт.
  

В SWOT анализа на РПР като слабости са констатирани диспропорции в развитието на отделните общини и задълбочаване на вътрешно-регионалните социално-икономически различия. В района има много ниска производствена активност извън общинските центрове и висока безработица в малките населени места. Наблюдава се спад в качеството на човешките ресурси в някои общини от района, както и намаляване на общото образователно равнище на населението, предимно дължащо се на нисък социален статус. Влошава се възпроизводството на населението и на работната сила в малките общини. Населението застарява и намалява, не само в селата и малките градове, но и в част от големите градове. Засилва се миграцията на активно население към други райони и извън страната. Забелязва се маргинализация на малцинствени групи в някои общини, което задълбочава вътрешнорегионалните различия и формиране на “горещи точки” на социално напрежение. Всичко това налага политиката за регионално развитие трябва да укрепи взаимовръзката между града и околната територия, и между отделните области и общини чрез подобряване на комуникациите, създаване на работни места и услуги, развитие на транспортни връзки, за да има по-лесен достъп до работа, услуги и инвестиции и повишаване на мобилността.

В тази връзка, дейностите и програмите към този приоритет са фокусирани върху:

• 
  Функциите на градовете, които играят обслужваща роля в процесите на преструктуриране и развитие на селските райони като мерките се насочват към разнообразяване на структурата (предимно досега селскос­топанската заетост) и към създаване на нови връзки град-село;
  
• 
  Предоставянето на услуги за техния селскостопански хинтерланд и в разкриването на малки и средни предприятия, свързани със селскостопанското производство, стимулиране развитието на туризма в и край малките градове с подходящи условия и ресурси като алтернатива на самостоятелните туристически комплекси в природна среда;
  
• 
  Развитие на социалната инфраструктура и подобряване качеството и достъпа на социални услуги в малките населени места в СЦРП;
  
• 
  Подобряване на здравните и образователните услуги.
  

Данните от анализа на ситуацията и SWOT анализа в Северен централен район за планиране показват от една страна наличие на значителен брой граждански организации, а от друга недостатъчно въвличане на общността при решаване на въпроси от регионално, областно и общинско значение, както и отчуждаване на институциите и гражданите. Също така от анализа става ясно, че капацитетът за усвояване на външен ресурс, особено от ЕС все още не на достатъчно ниво.

Укрепването и повишаването на институционалния капацитет на регионално и местно ниво ще спомогне за възприемане на предложените реформи в политиката за сближаване на Общността, за създаване на капацитет за по-добро усвояване на средствата от Структурните фондове и Кохезионния фонд, програмно проектиране, наблюдение и оценка и по-добрата политика на тези нива.

По този приоритет са предвидени дейности и програми предимно насочени към:

• 
  Укрепване на капацитета и подобряване на координацията за управление на средствата от Структурните фондове на ЕС на регионално и местно ниво;
  
• 
  Подпомагане изграждането на регионални и местни партньорства за развитие;
  
• 
  Подобряване на предоставяните услуги от регионалната и местната администрация;
  
• 
  Развитие на нови подходи за насърчаване и насочване на регионал­ното и местното развитие;
  
• 
  Развитие на гражданското общество и публично-частните партньорства.
  

В анализа на ситуацията на СЦРП е показано, че основните източници на замърсяване на въздуха на територията на Северен централен район за планиране се явяват следните антропогенни дейности: енергопроизводството в ТЕЦ и топлофикационни централи; промишлените производства‚ обособени в промишлени зони или самостоятелно разположени; автомобилния транспорт; битовото отопление и локалните парокотелни инсталации. Влияние върху качеството на въздуха оказва и близост на румънските индустриализирани общини – Гюргево и Турну Магуреле, като вторият още не е решен.

По отношение на водите и водоизточниците проблемите са преди всичко за пречистване на питейните води и липсата на ефективна система за наблюдение и контрол на източниците на замърсяване на подземните води. Въпреки сравнително не лошите показатели на повърхностните води на реките тяхното замърсяване в отделни участъци се дължи основно на антропогенния фактор. Областите на територията на района са с различна степен на обезпеченост на питейна вода, като в областите Плевен и Ловеч се забелязват проблеми с количеството.

Проблемите в района по отношение на битовите отпадъци са сходни с тези на другите райони в страната: ниско ефективни дейности по събиране и извозване, значителен брой нерегламентирани сметища, проблеми с депонирането на ТБО, строителните отпадъци, проблеми с управлението на отпадъците.

По отношение на почвите основните проблеми са свързани с ерозията и замърсяването на почвите от препарати за растителна защита, както и един специфичен за района проблем – замърсяване с нефтопродукти.

В рамките на този приоритет се предвиждат дейности и програми, насочени към:

• 
  Изграждане на водоснабдителни и канализационни системи в населените места: малки пречиствателни станции за питейна вода и за промишлени и битови отпа­дъчни води; водопроводни мрежи и съоръжения в не водоснабдени населени места; водоснабдителна и канализационна инфраструктура на зоните за развитие на бизнес, в т.ч. в изостаналите райони за целенасочено развитие с туристически потенциал;
  
• 
  Изграждане на необходимата инфраструктура за екологосъобразно управление на отпадъците;
  
• 
  Рекултивация на замърсени терени и замърсени земи;
  
• 
  Предпазване от природни рискове – укрепване на свлачища, предпазване на Дунавския бряг от абразия;
  
• 
  Изграждане на ефективна система за управление на рисковете;
  
• 
  Въвеждане на ефективен контрол върху замърсяването на водите, почвите и въздуха, включително трансграничните замърсявания;
  
• 
  Мониторинг на показателите на околната среда;
  
• 
  Развитие на възобновяеми енергийни източници (водноелектрическа енергия, вя­търна, слънчева геотермична енергия и енергия, генерирана от биомаса) и на енер­гийната ефективност в публичния сектор;
  

Подобряването на уменията на човешкия ресурс за по-висока приспособимост към икономическите и социалните промени е предизвикателство за всички райони на страната. Регионалните дефицити в качеството на човешките ресурси са неравномерно разпреде­лени по територията, но навсякъде се наблюдават негативни тенденции към откъсване на образованието от регионалната икономическа среда, недостиг на умения и квалификация за работа с новите технологии и изисквания на производството, прекъсване на връзката между образованието и потребностите на местните пазари на труда, липса на осъзната фирмена политика за квалификация и обучение на работната сила, които категорично потвърждават необходимостта от адекватни дейности, особено наложителни в съвременните условия на глобализация, развитие на информационно общество и икономика на знанието.

В резултат на анализа в СЦРП се констатира западане и отмиране на редица традиционни в близкото минало отрасли и сектори, като: електроника, текстилно производство, тежко машиностроене и др. Голяма част от все още работещите предприятия работят със значително намален капацитет. В анализа са направени изводите, че има наличие на устойчива структурна безработица в малките населени места в района, дефицит на предприемаческа култура, знания и умения за работа в пазарни условия, трудна приспособимост към доста динамичните условия на средата. Наблюдава се спад в качеството на човешките ресурси в някои общини в района, както и намаляване на общото образователно равнище. Особено проявление на горепосочения проблем има в някои части на района за малцинствените групи.

В НСРР се казва, че: уменията на работната сила вече се превърнаха в основно сравнително предимство в глобалната конкуренция и основен фактор за атрактивност на районите. Модерната икономика налага непрекъснат процес на адаптация на образованието и уменията на работната сила към нейните изисквания.

За развитието на професионалните умения и преодоляването на структурните дефицити на регионалните и местните пазари на труда е необходимо да се насърчи сътрудничеството между бизнеса, образователните и изследователските институции. В тази връзка подкрепа трябва да получат дейностите, свързани с:

• 
  разработване на отворени системи за обучение, регулиращи професионалната подготовка според нуждите на регионалния пазар на труда, съвместно със социално-икономическите партньори;
  
• 
  повишаване участието в образованието и обучението през целия живот, вкл. чрез дейности за постигане на значителен спад в преждевременното напускане на училище (особено в региони с концентрация на ромско население);
  
• 
  стимулиране на връзките между работодателите и процеса на подготовка на студентите чрез договарянето на стажове, практики и други форми за придобиване на практически опит от студентите по време на тяхното следване в съответствие с потребностите на предприемачите и инвестиционния процес;
  
• 
  създаване на модерна регионална информационна система за професионално насочване и информация;
  
• 
  осигуряване на Интернет достъп във всички учебни заведения.
  

Голямото разнообразие на релефните и почвено – климатични условия на територията на СЦР са създали условия за развитие на голямо многообразие от растителни и животински видове На територията на Северен централен район има над 60 защитени територии с различен статут и различна степен на защитеност. Съхранената и разнообразна природа (планински, предпланински, равнинни ландшафти, река Дунав, атрактивни ландшафтни форми), богатото биоразнообразие, множеството природни забележителности (уникални местности и хабитати - НП”Централен Балкан”, Влажните зони по р.Дунав, и др. Резервати и защитени местности) и рекреационни ресурси, както и исторически и архитектурни паметници, правят района интересен за туристите при възможност за продължително използване. За изпълнение на този приоритет се предвиждат интегрирани действия и програми, предимно в:

• 
  Продължаване изследването на биологичното разнообразие на територията на района;
  
• 
  Идентифициране на заплахите пред билогичното разнообразие и прилагане на дейности за смекчаването им;
  
• 
  Определяне на индикатори и мониторинг на промените върху биологичното разнообразие;
  
• 
  Прилагане на стандарти и правила за опазване на природните ресурси / видове, местообитания, ландшафти и други/ в районите с важно екологично значение;
  
• 
  Развитие и използуване на специални програми за обучение и повишаване на уменията и отговорностите на служителите в защитените територии и на други заинтересовани страни;
  
• 
  Съдействие за стимулиране на инвестиции в бизнес инициативи и инициативи на местните общности, които разработват нови райони за опазване на биологичното разнообразие;
  
• 
  Трансгранично сътрудничество за опазване на биологичното разнообразие.