ЮЦР е район с богато културно-историческо наследство. На неговата територия се намират 287 паметници на културата с категория „Национално значение”. По вид те спадат към архитектурно-строителни паметници от античността и средновековието, исторически паметници, художествено-архитектурни паметници, народни старини, археологически паметници. Къщата на Васил Левски в Карлово принадлежи към недвижимите културни ценности с табела за „Европейско културно наследство”, което е безспорен стимул за развитие на района, особено след включването на обекта в европейски културни маршрути, какъвто е основния замисъл на тази инициатива на ЕС.
На територията на района има обекти, попадащи в културните коридори „Виа Диагоналис” и „Източен трансбалкански път”.
По данни на НСИ за 2010 г., броят на недвижимите културни ценности в ЮЦР е 5275, което в относителен дял е 17.9%. По-висок е относителният им дял в ЮЗР – 25% и СЦР – 18.6%. От тях се отличават известните манастири – Бачковски, Сопотски, Калоферски, Манастирският комплекс “Кръстова гора–Св. Троица” (Българският Йерусалим) като поклоннически център, тракийските култови храмове в Старосел, Перперикон, археологическите резервати “Старинен Пловдив”и Хисаря, Тракийската гробница край с. Александрово, Тракийската гробница и византийска крепост в с. Мезек, Античният театър в Пловдив и др.
През 2011 г. (НСИ) в ЮЦР се издават 11.11% от вестниците в страната. По този показател районът е на второ място след ЮЗР. Броят издавани вестници по области е както следва:
Графика 28 Брой издавани вестници
Източник: НСИ, 2011 г
Издателската дейност в района е също добре развита. Три от най-значимите издателства в национален мащаб са в гр. Пловдив. Развиват се и други културни индустрии - фестивали, търговия с произведения на изкуството, художествени занаяти, антиквариат, и др.
Читалищата в България са уникални организации, пример за устойчиви културни институции, имащи дълбока връзка с миналото, с традициите, с образователния и културен процес. На тях се гледа като структури, които трябва да се запазват и укрепват в съвременни условия за подкрепа и развитие на гражданското общество. По данни на НСИ за 2012г., на територията на ЮЦР има 601 бр. читалища, с което районът се нарежда на първо място сред районите в страната, следван от Югозападен (528 бр.) и Югоизточен район (527 бр.).
В периода 2007-2011 г. (НСИ) в района не е закрита нито една библиотека. Общият им брой е 8, което нарежда ЮЦР наред със СЦР на второ място (след ЮЗР) по този показател.
Читалищата и библиотеките, като културни институции оказват своя съществен принос за подобряване на образователната система на страната.
Театрите в района са 8 на брой. За сравнение, в ЮИР са 11, в СИР и СЦР са 9, в СЗР са 7, в ЮЗР са 29. От тях най-много 4 са в гр. Пловдив, а в гр. Смолян няма самостоятелен театър. Има обаче сцена към Пловдивския драматичен театър.
Броят на музеите е 37. По този показател районът заедно със СЦР се нарежда на второ място след ЮЗР. Най-много са музеите в област Пловдив - 14, а най-малко в област Кърджали - 2. Единствено в страната в гр.Пловдив има 4 Регионални музея – 3 специализирани (Археологически, Етнографски и Природонаучен) и 1 общ – исторически.
В района има 8 кина, което го нарежда на второ място по брой кина след ЮЗР, където броят им е 14. Четири от кината са в област Пловдив, а в областите Пазарджик и Смолян няма кина.
В района има 5 училища по изкуствата и културата към Министерството на културата:
-
Национално училище за музикално и танцово изкуство „Добрин Петков” – община Пловдив;
-
Национално училище за фолклорни изкуства „Широка лъка” – община Смолян;
-
Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов” – община Пловдив;
-
Национална гимназия за сценични и екранни изкуства - община Пловдив;
-
Професионална гимназия за приложни изкуства - община Смолян.
В изпълнение на препоръките на Зеления доклад на Европейската комисия „Отключване на потенциала на културните и креативни индустрии” /COM(2010)/ и с цел засилване ролята на културата като двигател в процеса на обновление и развитие на градските ареали, по ОПРР е изпълнена схема „Подкрепа за създаване и промотиране на иновативни културни събития” (ИСУН). Информация за подкрепените проекти на общини от ЮЦР е представена в Приложение 33.
За засилване ролята на културата като двигател в процеса на обновление и развитие на градските ареали, по ОПРР са финансирани проекти (Приложение 34) на обща стойност 40 848 145.82 лева.
Изводи и обобщения
-
ЮЦР трябва да продължи да развива културните индустрии, които се разглеждат като сфери на бизнеса, при това използващи иновации и допринасящи за развитието на района. Още повече, че те могат да станат ключ към приоритетния културен туризъм и да подобрят модерния имидж на градовете;
-
Безспорна силна страна на района са културно-историческите ценности. На опазването им трябва също така да се гледа като на стимулатор на икономическия растеж.
2.10.4 Социални услуги
/Последните официални налични данни на НСИ са към 2008 година/
Социалните услуги в ЮЦР разполагат с относително добре развита мрежа от заведения и дейности за социални услуги - общо 174 заведения с капацитет 16 572 места.
2.10.4.1.Социални услуги, извършвани в общността
От Приложение 35, което представя обезпечеността на ниво район от социални услуги, извършвани в общността се вижда, че в ЮЦР се предоставят всички услуги (за услугите домашен социален патронаж и обществени трапезарии няма данни).
В периода 2007–2008 г. броят на социалните услуги, предоставяни в общността се е променил както следва:
-
|
брой
|
Кърджали
|
+5
|
Пазарджик
|
+8
|
Пловдив
|
-7
|
Смолян
|
+2
|
Хасково
|
-1
|
От 12 952 налични места заетите са 11 928 – т.е. услугите не се използват ефективно. Изключение правят центровете за социална рехабилитация и интеграция на лица в неравностойно положение.
2.10.4.2.Специализирани институции за предоставяне на социални услуги
В Приложение 36 е представена информация за функциониращите специализирани институции за предоставяне на социални услуги към края на 2008 г.
В периода 2007–2008 г. броят на специализираните институции за предоставяне на социални услуги е намалял с 1.
Съгласно ИСУН, с финансовата подкрепа на ЕФРР и националния бюджет, чрез ОПРР е подобрена социална инфраструктура на обща стойност 8 233 152.88 лева (Приложение 37).
Съгласно ИСУН, с финансовата подкрепа на ЕСФ и националния бюджет чрез ОП ”Развитие на човешките ресурси” (ОПРЧР) са изпълнени/изпълняват се проекти за предоставяне на различни социални услуги на обща стойност 9 960 772.81 лева (Приложение 38).
В района функционират и 6 домове за медико-социални грижи за деца. Капацитетът им е за 616 деца, като броят на настанените е 363 деца.
В изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България”, която представлява основен документ в процеса на замяна на институционалната грижа за деца с грижа в семейна или близка до семейната среда в общността, на територията на района са изпълнени/се изпълняват проекти на обща стойност 18 790 601.36 лева (Приложение 39). Проектите са финансирани по ОПРР. В допълнение по ОПРЧР е осигурено финансира в размер на 2 593 498.89 лева (Приложение 40).
Изводи и обобщения
-
Налице е по-голяма динамика в развитието на социалните услуги, предоставяни в общността. Това е отчетлив индикатор за резултатите от провежданата политика на деинституционализация и доближаване на социалното обслужване до обичайната домашна среда на клиентите.
Относителна мярка за степента на участие на населението в пазара на труда е коефициентът за икономическа активност, изчислен като отношение на броя на икономически активните лица19 към населението във възрастовата група 15-64 навършени години. В периода 2007-2011 г. за страната коефициентът се е увеличил от 52.6% до 66%. За ЮЦР увеличението е от 13%, а стойността му за 2011 г. (НСИ) е 64%. Вътрешно регионалните стойности на коефициента икономическа активност за 2011 г. (НСИ) са:
Графика 29 Коефициент на икономическа активност
Източник: НСИ, 2012 г
Най-висок потенциал за икономическа активност има област Смолян, а най-нисък област Кърджали.
В същото време коефициентът на заетост (ВЖ. Приложение 41), изчислен като отношение на броя на заетите лица към населението във възрастовата група 15-64 навършени години за 2012 г. (НСИ) е:
Графика 30 Коефициент на заетост
Източник: НСИ, 2012 г
Най-голям брой работещо население има в област Пловдив, а на последно място е област Кърджали.
За периода 2007–2011 г. коефициентът на безработица, изчислен като отношение на броя на безработните лица от икономически активното население се е увеличил на национално ниво, като за ЮЦР увеличението е най-голямо. Причината е навлизането в рецесия на икономиката на страната в резултат от световната икономическа криза.
Стойностите на коефициент за областите в района са (ВЖ. Приложение 42):
Графика 31 Коефициент на безработица
Източник: НСИ, 2012 г
(поради малкия обем на извадката, данните за Кърджали не са достатъчно точни)
Структурата на заетите към 2010 г. (НСИ) по отношение на образование е представена в таблицата по-долу:
Таблица 40 Образователна структура на заетите
|
Общо заети
|
С висше образование
|
С общо средно образование
|
Със средно- професионално образование
|
С основно и по-ниско образование
|
ЮЦР
|
595,600
|
134,000
|
360,800
|
236,500
|
101,000
|
Кърджали
|
48,100
|
7,400
|
22,500
|
11,400
|
18,200
|
Пазарджик
|
114,700
|
21,300
|
74,500
|
49,100
|
18,900
|
Пловдив
|
282,800
|
72,100
|
173,800
|
112,900
|
37,000
|
Смолян
|
48,100
|
11,100
|
29,000
|
21,300
|
8,000
|
Хасково
|
101,900
|
22,100
|
61,000
|
41,800
|
18,900
|
Източник: НСИ, 2010 г
Анализът на данните сочи, че за района лицата с висше образование са 22.5% от всички заети, а лицата с основно и по-ниско образование са 17% от всички заети. За страната показателите са съответно 27.22% и 12.5%.
Най-висок е относителният дял на заетите с висше образование (25.5%) в област Пловдив, като там е и най-нисък дела на заетите с основно и по-ниско образование (13%). Точно обратната пропорция се наблюдава в област Кърджали - най-нисък относителен дял на заетите с висше образование (15.4%) и най-висок дял на заетите с основно и по-ниско образование (38%).
Данни относно структурата на безработните лица към 2010 г. (НСИ) по отношение на възраст и продължителност на регистрация са представени в таблицата по-долу:
Таблица 41 Структура на безработните по възраст и продължителност на регистрация
-
|
Общо безработни
|
На възраст до 29 години
|
С продължителност на регистрация повече от една година
|
ЮЦР
|
75,844
|
14,391
|
28,344
|
Кърджали
|
8,295
|
1,118
|
3,754
|
Пазарджик
|
17,786
|
3,541
|
7,332
|
Пловдив
|
26,397
|
5,717
|
8,752
|
Смолян
|
12,106
|
1,718
|
4,745
|
Хасково
|
11,260
|
2,297
|
3,761
|
Източник: НСИ, 2010 г
18.97% от безработните лица в района са на възраст до 29 години, а 37.37% са трайно безработни. Стойностите за страната са съответно 18% и 35.2%.
Най-нисък е относителния дял на безработните на възраст до 29 години в област Кърджали – 13.48%. Също там е най-високият относителен дял на трайно безработните – 45.26%.
Най-висок е относителният дял на безработните на възраст до 29 години в област Пловдив – 21.66%. Също там е най-ниският относителен дял на трайно безработните – 33.16%.
По данни на ИСУН, 45 фирми от района са ползвали финансов ресурс по ОПРЧР за повишаване квалификацията на персонала (Приложение 43).
Въпреки негативното влияние на финансовата и икономическа криза върху пазара на труда, България запазва своята национална цел 1 от Европа 2020 Национална програма за реформи „Достигане на 76% заетост сред населението на възраст 20–64 г. до 2020 г.”. В съответствие с идентифицирания в Годишния преглед на растежа за 2012 г. ключов приоритет за борба с безработицата и социалните последици от кризата, фокусиращ се върху младежката безработица и дългосрочната безработица, България запазва и двете подцели за заетостта, идентифицирани в НПР (2011–2015 г.) – подцел 1: постигане на заетост сред по-възрастните хора (55–64 г.) от 53% през 2020 г. и подцел 2: намаляване на младежката безработица (15-29 г.) до 7% през 2020 г. Високият икономически растеж в предкризисните години позволи подобряване на условията на пазара на труда и благоприятства значителното повишаване на равнището на заетост в страната до 70.7% (20–64 г.) през 2008 г., почти с 10 процентни пункта повече спрямо 2004 г. Вследствие на финансовата и икономическата криза обаче равнището на заетост в страната се понижи с 6.8 процентни пункта до 63.9% през 2011 г., а равнището на безработица в страната се повиши от 5.6% през 2008 г. до 11.2% през 2011 г. Това налага полагането на допълнителни усилия за постигане на двете подцели за заетост. За да бъде изпълнена подцел 1 е необходимо за периода 2010–2020 г. равнището на заетост на по-възрастните хора да нарасне с 9.5 процентни пункта спрямо 2008 г. при първоначално предвидено нарастване от 7 процентни пункта. Най-засегнати от кризата са младежите, като за периода 2008–2010 г. равнището на младежка безработица се е увеличило почти два пъти. За постигане на заложената подцел 2 е необходимо за периода 2010 –2020 г. безработицата сред младежите да бъде намалена с 10.6 процентни пункта спрямо 2008 г. при първоначално предвиденото намаление от 2.4 процентни пункта. За постигане на така заложените подцели е необходимо активно включване в изпълнението на програмите, мерките и инициативите от Националният план за действие по заетостта.
Изводи и обобщения
-
Налага се ясна тенденция към намаляване на заетостта през периода 2007-2010 г.
-
В демографски план застаряването на населението е необратим процес и затова в отговор на това предизвикателство е нужно насочване на усилия към прилагане и развитие на интегрирана политика за мобилизиране и пълноценно използване на възможностите на наличните човешки ресурси и целенасочено инвестиране в развитие и повишаване на качеството на човешкия капитал. В този смисъл, усилията трябва да се насочат към повишаване на качеството на работната сила и осигуряване на заетост на безработните над 50-годишна възраст, а също и за подобряване на съответствието между търсенето и предлагането на труд.
Доходи на населението
По данни на НСИ, през 2010 г. средният общ годишен доход на лице от домакинство за страната е 3648 лв., което е с 17.5 % по-висок спрямо 2007 г. Основната част от този доход – 81.8% е получена под формата на текущи приходи от работна заплата и пенсии. Останалата част от отчетения общ доход се дължи на социални помощи, детски надбавки, както и от приходи от предприемачество и продажби на имущество. заеми. кредити и спестявания. Продължава тенденцията за увеличаване на значението на работната заплата като основен източник на доход. Средният годишен доход общо на лице от домакинството в ЮЦР е 3 485 лв., което е с 17.4% повече от общия доход през 2007 г.
Графика 32 Общ доход на лице от домакинство през 2010 г.
Източник: НСИ, 2010 г
Наличните данни за България към 2007 г. (няма налични данни от по-късен период) за показателя „реален брутен разполагаем доход на член от домакинство (по паритет на покупателната способност-СПС)”, отразяващ в съпоставим вид равнището на доходите на домакинствата, позволяват да се оцени мястото на страната в европейски контекст.
Таблица 42 Реален брутен разполагаем доход на член от домакинство (в Паритет на покупателната способност- ППС)
|
2007
|
2008
|
2009
|
Отношение към средното за ЕС-27 (2007)
|
EC-27
|
18951
|
19264
|
18918
|
|
България
|
5629
|
|
|
30%
|
Румъния
|
7052
|
8520
|
7808
|
37%
|
Дания
|
18911
|
19185
|
18752
|
100%
|
Чехия
|
13335
|
13627
|
13308
|
70%
|
Източник: Eurostat, 2007-2009 г
Данните от таблицата показват, че България е на последно място по този показател през 2007 г., като доходите на нашите домакинства са с около 70% по-ниски от средните за ЕС. Независимо от липсата на данни за 2008 г. и 2009 г. въз основа на анализ на динамиката на доходите, отчитана от националната ни статистика, може да се предполага, че през първите години от членството на страната в ЕС българските домакинства остават твърде далеч от средноевропейското ниво.
Отношението общ разход на лице от домакинството към общ доход на лице от домакинството за 2010 г. (НСИ) е представено на графиката по-долу.
Графика 33 Отношение „Общ разход на лице от домакинството към общ доход на лице от домакинството”
Източник: НСИ, 2010 г
Сами по-себе си горните проценти нареждат страната ни в групата държави с най- неблагоприятни стойности на показателя дял на населението в риск от бедност:
Таблица 43 Равнище на бедност
|
Дял на населението в риск от бедност след социалните трансфери - %
|
|
2007
|
2008
|
2009
|
EC-27
|
16.7
|
16.4
|
16.3
|
България
|
22
|
21.4
|
21.8
|
Румъния
|
24.8
|
23.4
|
22.4
|
Чехия (min)
|
9.6
|
9
|
8.6
|
Източник: Eurostat, 2007-2009 г
Видно от цифрите, България е сред държавите-членки на ЕС, в които рискът на бедност за населението е над средното равнище за ЕС. Според данните от Изследването на доходите и условията на живот (EU-SILC) за 2009 г., равнището на бедност в България е било 20.7%, а живеещите в материални лишения българи са 35%. Основният риск за изпадане в бедност на преобладаващата част от домакинствата се определя от тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. По възрастови групи рискът от бедност е най-висок за децата до 18-годишна възраст (26.7%) и за населението в над трудоспособна възраст (32.2%). Според икономическия статус, рискът от бедност е най-висок за безработните, пенсионерите и останалите икономически неактивни лица. Тези данни потвърждават актуалността на приетата през 2010 г. Национална цел 5 от Европа 2020 Национална програма за реформи „Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г.”, към която са дефинирани четири специфични подцели, насочени към децата, възрастните хора, безработните и работещите бедни.
Успешното намаляване на бедността в страната, а и в ЮЦР е силно зависимо от изпълнението на политиките в областта на заетостта на населението, целящи достигане на равнище на заетост за 76% до 2020 г. Насърчаването на заетостта ще допринесе за намаляване на равнището на бедност, както сред безработните и работещите, които са в трудоспособна възраст, така и сред децата и по-възрастните като членове на техните семейства. За намаляването на бедността в страната ще способства и постигането на целите на политиките в областта на образованието, а именно:
-
Намаляване на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване на дела на висшистите във възрастовата група от 30-34 г.;
-
Развитие на базата за висше образование и НИРД и програмите за устройване на млади квалифицирани кадри;
-
Обвързване на науката, средното и висшето образование с бизнеса;
-
Създаване, развитие и пълноценно използване на системи за професионално обучение и квалификация;
-
Подпомагане придобиването на знания и умения за работа с ИКТ.
Сложният и многостранен характер на бедността изисква предприемането на комплексни мерки, както за повишаване на равнището на заетост и подобряването на достъпа до образование и обучение, така и към идентифициране на уязвими групи, които в най-голяма степен са застрашени от изпадане в бедност и социално изключване – деца, възрастни хора, безработни и работещи бедни.
В рамките на страната, ЮЦР е с най-неблагоприятен показател за средна годишна работна заплата:
Таблица 44 Средна работна заплата
Райони
|
2008 г.
|
2009 г.
|
Промяна
2009/2008
|
Средно за страната
|
6 538
|
7 309
|
1.12
|
СЗР
|
5 479
|
6 172
|
1.13
|
СЦР
|
5 312
|
5 888
|
1.11
|
СИР
|
5 937
|
6 534
|
1.10
|
ЮИР
|
6 012
|
6 837
|
1.14
|
ЮЦР
|
5 268
|
5 835
|
1.11
|
ЮЗР
|
8 108
|
8 977
|
1.11
|
Източник: НСИ, 2008-2009 г
Във връзка с отправената към България препоръка да бъдат предприети мерки за модернизиране и укрепване на капацитета на публичните служби по заетостта, са изпълнени/ изпълняват се следните проекти:
-
По схема на ОПРЧР „Повишаване качеството на предоставяните от Агенция по заетостта услуги за гражданите и бизнеса с фокус върху уязвимите групи на пазара на труда” (с бюджет 2.5 млн.евро) са наети 350 трудови посредници, които да работят предимно с уязвимите групи като също така са предвидени обучения за кариерно развитие и усъвършенстване за 1 550 трудови посредници от системата на Агенцията по заетостта.
-
По схема на ОПРЧР „Модернизиране системата за предоставяне на услуги” (с бюджет 1.3 евро) се изграждат електронни терминали в 108 точки за обслужване в системата на Агенцията по заетостта, благодарение на което ще се улесни достъпът на гражданите и бизнеса на информация за предлаганите и търсените работни места.
-
По схема на ОПРЧР „Подобряване качеството на услугите в системата на Министерството на труда и социалната политика” (бюджет 1 млн. евро) е изградено консултантско звено за предоставяне на телекомуникационни услуги на гражданите и бизнеса относно услугите, предоставяни от в системата на МТСП.
-
По 2 схеми на ОПРР „Подкрепа за осигуряване на подходяща и ефективна инфраструктура на бюрата по труда, допринасяща за развитието на устойчиви градски ареали” с финансиране от 1 318 213 лева е подобрена и модернизирана инфраструктурата на Дирекции „Бюро по труда” в Пловдив, Пазарджик, Първомай, Пещера, Велинград, Карлово, Харманли и Хасково.
Сподели с приятели: |