ИЗПЪЛНЕНИЕ И МОНИТОРИНГ 1. Отговорни и ангажирани институции

2.1. Първа група: показатели за постигане на здраве за всички

• 
  детска смъртност;
  

• 
  перинатална;
  
• 
  неонатална;
  
• 
  постнеонатална;
  

• 
  обща смъртност;
  
• 
  смъртност по възрастови групи:
  

• 
  от 1 до 9 години;
  
• 
  от 10 до 19 години;
  
• 
  от 20 до 65 години;
  
• 
  над 65 години;
  

• 
  смъртност по причини – общо и за всяка възрастова група;
  
• 
  очаквана средна продължителност на предстоящия живот;
  
• 
  честота на спонтанните аборти и на абортите по желание;
  

• 
  употреба на тютюневи изделия на човек от населението;
  
• 
  консумация на алкохол на човек от населението;
  
• 
  хранене и хранителен статус на населението;
  
• 
  наркомании сред младежите;
  
• 
  заболеваемост от болести, предавани по полов път;
  
• 
  относителен дял на лицата в активна възраст, практикуващи физическа активност с умерена интензивност най-малко 30 минути, 5 дни в седмицата; относителния дял на децата, практикуващи ежедневно физическа активност с умерена до висока интензивност най-малко 60 минути дневно.
  

• 
  показатели за първична инвалидност по възраст и причини;
  
• 
  показатели за обща инвалидност по възраст и причини;
  
• 
  показатели за временна неработоспособност: честота на случаите, честота на загубените дни, средна продължителност – общо и по причини;
  
• 
  показатели за отсъствието на ученици от учебни занятия поради заболяване – по причини;
  
• 
  относителен дял на лицата над 65 години, способни да функционират самостоятелно;
  
• 
  относителен дял на населението, свързано с обществено водоснабдяване, обществена канализация;
  
• 
  заболеваемост от болести, предавани чрез водата или храната;
  
• 
  относителен дял на водите за къпане, съответстващи на изискванията.
  

2.2. Втора група: показатели за ефективността от действията, насочени към предотвратяване на болестите

А. Заболеваемост от заразни болести спрямо които съществуват сигурни средства за изграждане на имунологична бариера в човешкия организъм.

Б. Заболеваемост от други заразни болест.

В.Относителен дял на ранно диагностицираните хронични незаразни заболявания спрямо общия масив на новооткритите такива.

Г. Заболеваемост от хронични незаразни заболявания и увреждания:

• 
  на органите на кръвообращението;
  
• 
  злокачествени новообразувания;
  
• 
  захарен диабет;
  
• 
  хронична обструктивна белодробна болест;
  
• 
  травми и злополуки.
  

Д. Индекс на здравето, т.е. отношението боледували/неболедували през цялата календарна година в отделните възрастови групи от 0 до 65 години.

2.3. Трета група: изготвяне и прилагане на интегрирани (обобщени) показатели за оценка на ефективността от изпълнението на петте национални здравно-политически цели

А. Интегрирани показатели за оценка на ефективността от проведени комплексни превантивни действия спрямо определени проблемни групи болести. Тези показатели ще включват: показателя за смъртността, загубените години живот в резултат на смъртта, броя на дните за болнично лечение, броя на амбулаторните посещения и броя на дните временна неработоспособност за всяка проблемна болестна група.

Б. Интегрирани показатели за оценка на ефективността от проведените комплексни превантивни действия спрямо определени контингенти от населението, обединени от общ физиологичен, производствено-професионален признак или заболяване. Тези показатели ще отразяват промените, които настъпват в здравето на диспансеризираните контингенти.

*

За контрола и оценката относно изпълнението на петте национални здравно-политически цели, ще се използват възможностите на съвременната здравно-информационна система. Последната ще даде възможност за събиране, обработка, анализ и съхраняване на необходимата информация на локално и национално ниво.

РЕЗЮМЕ

Основополагаща позиция на Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г., е разбирането, че сложните и преплетени проблеми на здравето, които са винаги многофакторно обусловени наложително изискват ясна представа за подходите и времевите параметри за тяхното решаване. Това е още по необходимо като се има предвид, че в случая се отнася до проблеми, които са от жизнено значение за нацията и, че забавеното им решаване подкопава биологичните устои на българския народ.

Политическият контекст на петте здравно-политически цели включва не само вътрешни, но и международни фактори. Периодът, в който ще се реализират целите се характеризира с потребността от по-ускорено приобщаване на нашето здравеопазване към здравеопазната ценностна система на Европейския съюз

Стратегическата ориентация на петте здравно-политически цели е създаването на гаранции за сигурност и защита на индивидуалното здраве, здравето на семействата и общностите със тяхно основно и активно участие.

Приоритетните области по които ще се работи в програмния период са следните:

Приоритетна област 1.

Гарантиране на всеки български гражданин на надеждна система на здравно осигуряване, достъп до качествена медицинска помощ и здравно обслужване

Приоритетна област 2.

Въвеждане на единна интегрирана информационна система чрез развитие на електронното здравеопазване с цел пълна прозрачност и ефективно използване на наличните ресурси

Приоритетна област 3.

Рационализиране на системите за финансово управление и контрол в здравеопазването

Приоритетна област 4.

Укрепване и модернизиране на системата за спешна медицинска помощ

Приоритетна област 5.

Регионална политика със специално внимание върху подкрепата на лечебните заведения в отдалечените и малки региони на страната

Приоритетна област 6.

Ефективно функциониране на майчиното, детското и училищно здравеопазване

Приоритетна област 7.

Устойчиво развитие на човешките ресурси с акцент специализацията на медицинските кадри и продължителното обучение

Приоритетна област 8.

Преориентиране на здравната система към профилактиката и предотвратяването на социално-значимите заболявания.
Акцентът в петте здравно-политически цели се поставя върху развитието на промоцията на здравето и превенцията на болестите с ангажиране, както на държавните органи и местното самоуправление в областта на социалната политика, образованието и екологията, така също бизнесът и неправителствените организации в цялото им многообразие и здравната система с нейните профилактични, лечебни и медико-социални структури.

Успешното развитие на парадигмата на траснсформацията на здравеопазването и подобряване здравето на нацията в периода от 2014 до 2020 г. задължително се обуславя от:

• 
  неотложното усъвършенстване на законодателството, на което се основават нормативните регламенти на профилактика на болестите и промоцията на здравето и на новаторските промени в структурата, финансирането, организацията и управлението на здравеопазването;
  
• 
  развитието на междусекторно сътрудничество и партньорството между правителствените органи (институции) и организациите на гражданското общество с цел изграждане и изпълнение на програми за решаване на здравните и демографски проблеми на нацията.
  
• 
  въвеждането на здравно-информационни стандарти и комуникационна политика в областта на общественото здравеопазване, за да се осигури необходимата информация и разбиране на здравните проблеми, съпричастност и единодействие при тяхното решаване;
  
• 
  развитието на международното сътрудничество на страната ни в областта на здравеопазването с институциите на Европейския съюз, с Европейското бюро на Световната здравна организация и с други страни.
  

Очакваните резултати от изпълнението на петте здравно-политически цели включват позитивни промени в здравето, безопасността и благосъстоянието на населението като се гарантира достъпно и качествено здравно обслужване, развитие на човешките ресурси, знанията и иновациите в рамките на цялостната трансформация и електронизация на здравната система.

Изпълнението на петте здравно-политически цели значително ще подпомогне позитивирането на индикаторите за здравното състояние на нацията и приближаване на стойностите им до средните нива на страните от Европейския съюз.

1 Определение на СЗО за здраве от Преамбюл към Конституцията на СЗО, както е приета от Международната здравна конференция от Ню Йорк, 19-22 юни 1946; подписана на 22 юли 1946 от представителите на 61 държави и влязла в сила на 7 април 1948.

Каталог: pub
pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
pub -> Съдържание
pub -> Съдържание уводни думи
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите

Изтегляне 0.71 Mb.

Сподели с приятели: