Основните ключови предизвикателства, стоящи пред нашата нация в областта на здравето, могат да се определят като:
-
Свързани с демографското застаряване и намаляване на броя на населението в активна възраст;
-
Висока смъртност във всички възрастови групи от населението със съществени териториални различния;
-
Свързани с повишаващата се заболеваемост в областта на хроничните незаразни заболявания, множественост на заболяванията при едно лице, хронификацията на заболяванията, което често води и до състояния на трайна неработоспособност и необратими увреждания;
-
Недостатъчното осигуряване на здравната система с:
-
финансови ресурси
-
човешки ресурси (лекари от някои специалности, медицински сестри и др.)
-
нови технологии и иновации;
-
Недостатъчно добре работещо управление и несигурна законодателна среда;
-
Повишаващи се потребности на населението и съответно повишаваща се неудовлетвореност от предоставените услуги;
-
Нарастващи нива на рисковете, свързани с околната среда и поведенческите фактори, влияещи върху осигуряване на благоприятни условия на живот и труд на населението;
-
Увеличаващ се брой на рисковите и уязвимите групи от населението и на маргинализация на част от тези групи, свързана с ниво на образованост, доходи и т.н.;
-
Недостатъчна подготвеност на здравната система и на работещите в нея да се справят с посочените предизвикателства;
-
Неподготвеност на структурите на гражданското общество да посрещнат предизвикателствата, свързани със здравето на нацията.
ВИЗИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВНА СТРАТЕГИЯ (2014-2020)
България като страна, в която всички български граждани имат необходимите способности и подкрепа, за да постигнат техния пълен здравен потенциал и благосъстояние, като работят заедно за намаляване на неравенствата в страната и европейския регион.
Прилагането на изискванията на медицината основана на доказателства и информираната здравна политика определя необходимостта от промени, които включват:
-
Гарантиране къстомизацията на здравните услуги (определяне на лечението според индивидуалните биологични и личностни особености на пациента);
-
Преминаване от сегашната традиционна медицинска практика на лечение на болестите към транслационна и персонализирана медицина (фиг. 3);
-
Интегриране на цялостното лечение и наблюдение на хронично болните (от болницата в лечебните заведения за амбулаторна помощ и в дома);
-
Адекватно реагиране на медицинския персонал как да процедира при първоначалните оплаквания относно съществуващи, но не диагностицирани здравни проблеми на пациента;
-
Повишаване нивото на доверие и готовността на пациента за лечение;
-
Превръщане на ориентираността към пациента в клиничен метод, осигуряващ демократичността на участието на обслужваното население.
Ф
Автоматизирани
системи
Информационна
корелация
Първо поколение
диагнози
Персонализирана
здравна
помощ
Транслационна
медицина
Здравната
помощ
днес
Епизодично лечение
Е-здравни записи
Изкуствени експертни системи
Дигитални образи
Клинична геномика
Тестване на генетична предиспозиция
Молекулярна медицина
Пресимптоматично лечение
Персонализиран рисков профил и здравословен коучинг
Пожизнено лечение
Интегрирани данни и системи
Неспецифично (лекуване на симптоми)
Организирано
(намаляване на грешките)
Персонализирано (превенция на болестите)
иг. 3 Насочване на здравните системи извън днешните предизвикателства към еволюцията на „персонализираната здравна помощ”
Еволюиращи практики
Източник: A Healthier Future for All Australians, 2001
НОВАТА ВИЗИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ЗДРАВНА СИСТЕМА
Нашият подход към ценностите и принципите на бъдещата здравна система включва:
- Здравето като самостоятелна ценностна категория, която да бъде оценявана в социално-икономическия и социокултурен контекст;
- Здравеопазването като право за всички;
- Социална справедливост, равнопоставеност и солидарност;
- Защита на обществените интереси в баланс с отзивчивостта към индивидуалното страдание;
- Автономност (право на самоопределение и собственост на национално, локално и индивидуално ниво) в баланс със сигурността и глобалната социална отговорност;
- Ефективност в баланс с ефикасността (както на индивидуално, така и на популационно ниво);
- Устойчивост, участие и договаряне между отделни групи на населението или на професионалното съсловие;
- Доверие и отговорност/отчетност.
Ключът към изграждането на бъдещата смислена БЗС е да се използват избрани части от миналата и настоящата здравни системи и те да се позиционират заедно със съвременни структурни организационни и управленски подходи, здравни технологии, устойчиви начини на финансиране. Предприемането на подобни стратегически стъпки хвърля мост между миналото и бъдещото на БЗС.
Нашата визия е смислена и вдъхновяваща (Панел 1.). Тя се основава на съблюдаването на предложените ценности и принципи за развитието на БЗС и се изгражда върху най-добрите стойности на здравните услуги от националната ни система със стремеж за постоянно усъвършенстване.
Панел 1
-
Прогнозирана БЗС през 20-те и 30-те години на 21 век, която:
изпълнителите на здравна помощ;
-
Съществено подобрява общественото здраве чрез превенция и ранна
интервенция във всеки аспект на здравната система и нашия
живот;
-
Осигурява интеграцията на здравните и на социалните грижи за
възрастните хора;
-
Провежда на национално и регионално ниво интегрирани
интервенционни програми за профилактика на ХНБ;
-
Да е изведена извън своята капсулираност и фрагментарност и работи значително по-добре през секторните граници и с местните власти и особено засилва взаимодействието между болниците и първичната здравна помощ;
-
Да е ефективна и динамична с радикално намалена национална, областна и общинска бюрокрация;
-
Да е устойчива (поставена на стабилна основа), свободна от чести и своеволни политически вмешателства;
-
Постига качество и крайни здравни резултати, които да са сред добрите в Европа;
-
Отказва да толерира опасните за здравето субстандартни грижи, както и допуснатите медицински и лекарски грешки;
-
Елиминира дискриминацията и редуцира неравенствата в здравеопазването;
-
Дава възможност на медицинския персонал да поеме ролята на основен двигател във взаимоотношенията с пациентите и техните семейства;
-
Създава условия на болниците и изпълнителите на медицинска помощ да работят иновативно при силни стимули за възприемане и прилагане на добрите практики;
-
Да е прозрачна, с ясни ангажименти за качество и резултати;
-
Дава на гражданите повече възможности за свободно изразяване на своите мнения относно организацията и управлението на БЗС;
-
Да е с нарастващи (всяка година) абсолютни разходи при постигане на висока степен на ефективност от лечебните и здравни заведения, намаление на административните разходи и висока продуктивност на качествени услуги.
|
Сподели с приятели: |