Мисията на българите Генезис Част I петър Дънов – Учителя
Изтегляне 1.33 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- НОВА КУЛТУРА
НАЙ-МАЛКИ ВЕЛИЧИНИ „Но в един атом има толкова много енергия, че може да движи Земята за хиляда години. Толкоз много скрита, компресирана енергия има, че може да движи Земята хиляда години. Какви са били тия разумни същества, които са могли да компресират тази огромна енергия в такова малко пространство?" [36, с. 299] „Любовта се проявява в най-малките частици като енергия, като импулс. Учените наричат тази енергия „притегляне, сродство, теготение”. Както и да я наричат, тя е една и съща – любов на частите и любов на Цялото. Няма атом, йон, молекула, които да не съдържат енергията на Любовта. Малък е атомът, но той крие в себе си цялата вселена в миниатюр. Затова се казва в духовната математика, че частта е равна на цялото. Това е закон на еволюцията, според който малкото се стреми към голямото. Обаче според божествения закон, голямото се стреми към малкото. Значи два закона действат в природата: закон за разширение и закон за смаляване. При смаляването човешката душа прониква в дълбоките тайни на природата.” „Първата проява на Любовта е привличането, магнетичната любов. Втората проява на Любовта е приятелството. Третата проява на Любовта почива на сродството на душите. Когато двама души имат сродни мисли, чувства и постъпки, те не се привличат, нито се сприятеляват, но се свързват в името на Божественото в себе си. Тяхната връзка е неразривна. Нищо не е в състояние да ги раздели. Така се свързват само сродните души.” „Любовта в живота се ражда при следното положение: когато видим едно слабо същество, сърцето ни се отваря, в нас се заражда любов. Когато се намерим пред едно силно същество, ние не можем да се смилим над него, не можем да го обичаме. Обичат се само слабите същества, защото те не заемат нито време, нито пространство.” „Без Любов никаква връзка не може да се създаде.” „Човек трябва да се вглъби в себе си, да види че всичко се крие в него – и богатство, и знание, и сила.” „Човек трябва да има отворени прозорци към всички висши светове, за да могат през тях да минат енергиите към физическия свят.” „Какво значи да даде човек първо място на Божественото в себе си? Това значи да спре вниманието си и върху най-малките величини, в които Бог живее.” „Като основа за новия морал ще турите закона за най-малките неща. Например във вас се зароди едно малко желание или една малка мисъл, дребни като житно зърно. Какво трябва да правите? Ще ги отхранвате, ще ги пазите свещено в себе си. От тях ще се родят велики работи. ... Когато у човека се яви някое дребно желание или някоя малка мисъл, това са нежни божествени проблясъци в съзнанието ви. Не ги отблъсквайте, но ги реализирайте. Ако не изпълните най-малкото си желание, може да развалите цялата работа. Например, разкопаваш лозето си, но около един от чуканите оставяш мястото неразкопано. Ти забелязваш това нещо, но си казваш: кой ще се връща сега да разкопава този чукан? Не се ли върнеш да го разкопаеш, за в бъдеще той ще развали всичката ти работа. Забележите ли, че сте пропуснали една работа, колкото малка да е тя, върнете се да я поправите! Нека това бъде за вас едно важно правило в живота ви.” „Доказано е, че колкото е по-разреден даден разтвор, толкова по-ефикасно действа. Такова малко число, т.е. такава малка част от материята представляват радостите и скърбите в живота на човека. Но макар да е микроскопическа тази част от материята, тя моментално внася промяна в психиката на човека.” Казвам: Малките, микроскопически идеи в живота са по-силни, отколкото великите. Този, който започва с малките работи, винаги има по-добри резултати от онзи, който започва с големите, велики работи. Забележете, всички ония, които започват с велики работи, свършват в живота си с фалит; тия пък, които започват с малки работи, винаги успяват. По същия начин действа и природата: Тя започва с микроскопическото и постепенно го увеличава. Така е расла Земята, така израстват и растенията. Ето защо, всички ще се стремите не само да мислите така, но да прилагате този велик закон в живота си, да си служите с него.” „Казвам: Ако вие се заемете с реализиране на тия малки, скромни мисли, за в бъдеще те ще създадат велики характери. Малките божествени мисли създават характера на човека, а не големите, грамадните. Затова заемете се с проучването на вашия характер, на вашето тяло, лице, очи и т.н.” „Ако в малкото не виждаш Божественото, животът няма смисъл. Разумното се крие в малката стъпка, малкото движение. Разумните същества те гледат как вдигаш и слагаш крака си и се радват.” „Ценността на човека седи във фиността на материята, от която е направено неговото тяло и организираността на тялото му. Тялото на добрите хора е от фина и добре организирана материя, подчинена на разумната воля, а в обикновените хора има много неорганизирана материя, която не е подчинена на волята на индивида, а е подчинена на някаква друга воля, и като така, човек не може да разчита на стабилност и опора от нейна страна при неговия градеж. Тук е голямата опасност, на която са изложени съвременните хора. Хората колкото по-скоро се проникнат от тази идея, толкова по-скоро ще се освободят от изненадите и противоречията в живота, а също и от болестите и смъртта.” „Смисълът на живота е в малките работи, в тънките линии, а не в дебелите. Кои линии са по-красиви: тънките или дебелите? Всяка линия има изходна точка, отдето излизат енергиите. Красивите линии, т.е. тънките нямат излишък, но дебелите имат много излишъци. Всяка линия говори за себе си. По нея може да се чете.” „Който не обръща внимание на малките величини е разсипник – от него нищо добро не се очаква. Правилно е да се върви от малкото към голямото, а не обратно.” „Мъдрецът се чувства щастлив, като види и най-малката тревичка между камъните. Защо? Чрез нея той влиза в общение с оная Висша Интелигентност, която я създала. Като изучите формите на растенията и на животните, от най-малките до ной-големите, вие ще дойдете най-после до познаване на онази Висша Интелигентност, която работи в тях.” „Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение. Всяка капка носи хиляди богатства за нас.” „Да съзнаеш, че си много нещо, че всичко можеш да направиш, това значи да се спънеш.” „Първото правило, за да придобием Любовта е, непременно да имаме смирение. Любовта е качество, което познават само смирените, слабите, тя е техен дар. Силните хора, които уповават на себе си, не знаят какво нещо е Любовта.” „Казано е: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.” Той живее само в сърца, дето има любов, вяра и надежда, т.е. в детските сърца, в които няма никаква скръб, никакво отчаяние.” „Светът ше се оправи, когато дойдат на власт децата, те да го управляват.” „Само децата като здрави хора ще влязат в Царството Божие.” „Благата в живота не са за великите хора, но за децата. Всичко се върши за малките същества, които живеят в човека.” „Любовта е, която поддържа целия божествен порядък. Любовта прави малките работи велики.” „Кажете в себе си: „Господи, да проявим най-малката любов, най-малкото знание и най-малката свобода, които излизат от Духа.” „Външно голямото не е всъщност голямо. В действителност големите работи са малки, а малките – големи. Слънцето, наблюдавано от Земята изглежда малко, а микробата под микроскоп – голяма. Разместване е станало. Турете микробата на мястото на слънцето и слънцето на мястото на микробата, за да имате ясна представа за тях. Докато мисли за себе си, че е голям, всъщност човек е малък. Щом започне да мисли, че е малък, той се приближава към голямото. Истински мощното в света е малкото, а не голямото. Голямото се смалява, за да може да се схване и разбере. Малкото се увеличава, за да бъде видимо и разбрано.” НОВА КУЛТУРА „Това учение създава новата култура, а тя – новата раса.” Новата култура има задача да освободи човека от ограничителните разбирания и условия и да го издигне в по-високо измерение на действителността, отвъд предметния, механичен свят – в светлината, в свободата. Тя ни извежда от механистичния прочит на релативно-квантовата наука за светлината, за да осмисли законите й като закони на живота и разумността. По този начин тя обединява на дело, както точните и хуманитарните науки, така и духовността, изкуството и науката като цяло. Навлизането в новите области се извършва в съответствие със закона на Новата култура – изфинването. Той се илюстрира от физическата формула за обратната зависимост между дължината на светлинната вълна и честотата й – с намаляване дължината на вълната се увеличава честотата (енергията) й. Ако вникнем по-дълбоко, чрез честотата на светлинната вълна можем да изразим импулса към единство и синтез, а чрез дължината й – степента на раздвоение и отстоене от централното, единно Цяло. В този смисъл, ние извеждаме раздвояващия вълнов принцип „дължина на вълната” като характеристика, типична за его-съзнанието, а импулса към централното единно Цяло – като характеристика на универсалното съзнание за неразделимостта на космичната действителност и единния живот. Ясно се вижда, как его-принципът сковава активността и динамиката на импулса за проява на пълния, фундаментален потенциал. Ясно се вижда също, че принципът „дължина на вълната” – (раздвоение и отстоене от фундаменталната реалност) клони към кондензация, екстензивност, потъване в гъстата инертна материя на разединения и враждуващ механичен свят, а принципът „честота на трептене” клони към фините, високо енергетични, информационоемки нива на светлината, свободата – Духа. Вторият принцип е именно изфинващото, ускоряващото, динамизиращото, пробуждащото пълния потенциал начало. За целите на настоящата тема ще изведем в семпъл, разбираем вид седем следствия от тази формула, закон, космичен принцип: 1.С изфинване носителите на средата, тя става по-разредена, по-отзивчива, по-динамична. 2.Външното смаляване води до вътрешно разширение, с по-малко съпротивление и по-голяма реактивност, с по-голяма свобода за проява. 3.Изфинването на носителите на средата е движение от двойственост към единство, непрекъснатост, цялост, т.е. движение към синтез. 4.Изфинването на носителите не е механичен процес на преместване, а качествено квантово движение навътре, към четвърто измерение, към среда с по-висока енергия и информация. 5.Чрез външно релаксиране се извършва вътрешно динамизиране. 6.При изфинването на носителите се увеличава реактивната площ на средата. 7.С изфинването, носителите стават все по-цялостно реактивни, без затворени вътрешни инертни, нереактивни площи, т.е. от една страна автономни, самодостатъчни, без да са монополизиращи, а от друга всецяло ефективни и полезни за средата. Като заменим понятието „носител на средата” с понятието „човешки субект на обществото”, можем да направим известни изводи. Външната среда на човешкия субект е природата и обществото, а вътрешната – духовния му континуум. На модерния език на обществените науки думата „изфинване” можем да заменим с понятията „децентрализация и свободно сдружаване, асоцииране и коопериране по интереси”, от духовна гледна точка – приятелство, сродство, взаимност, любов, основани на все по-всеобщи идеали и каузи. „Изфинването”, „смаляването” изразени с категориите на културата можем да съотнесем с понятия като скромност, смирение, съпричастност, позитивност и пр., които илюстрират начина за навлизане в глъбините на високите енергийно-информационни полета на съзнанието и живота. Изфинването е свиване на светлинната вълна към центъра; на все по-фините и разредени среди към централната непрекъсната, цялостна, трансцендентна реалност; на его-съзнанието към универсалното, космично свръхсъзнание. С мир ените, благите, децата владеят този закон, чрез който лесно достигат до централната реалност – диамантово-бялата светлина на христовото съзнание, космичното съзнание, свръхсъзнанието на синтез. По тази „стълба на Яков” ангелите слизат и възлизат между Небето и хората, т.е. живите, разумни носители на светлината се спускат и качват по квантовата стълбица между централната реалност и атомно-молекулярния свят. Колкото да е елементарен този образ, той създава ясна представа за посоката, в която можем да намерим Божественото, както и за методите, чрез които можем да се издигнем при него, т.е. да се върнем у Дома. Централната реалност на невъобразима светлина и топлина, разумност и любов е нашата родина, от която сме слезли с определена цел в този свят на мрака. В по-късните години Учителят споделя с учениците си, че понятието Бог е опорочено и обременено с невежество, догматизъм, лъжа, часни и групови интереси, разединение, насилие. Тогава той започва да използва понятия като: Първоначало, Първа Причина, Великата Разумност, Цялото и предсказва, че бъдещите хора ще изведат чисто научно понятие за този Източник на съзнанието и живота. Обикновените същества се стремят към Великото. Обаче великите същества на Божествения свят се стремят към най-малкото, най-финото. За да проявят любовта си, те търсят някое малко, слабо, нещастно същество. Обаче, именно в малките, фините неща се съдържа възможност за най-мощен импулс, за най-бърз растеж. Божественият Дух е най-финото, в което е потопено всичко, и от което произтичат всички импулси, процеси и проявления в света. Затова се казва, че Господ в своята премъдрост е поверил управлението на света на най-слабата сила – гравитацията, Божествената Любов. Великата тайна е да насочим цялото си внимание и цялата си любов към най-финото, едва доловимото в цялото пространство и във всичко, защото в него е скрита Силата. „Защото съм кротък и смирен по сърце”, казва Исус. Това е новият човек, носител на тази най-малка и най-велика сила на финес. Тази фина, любяща сила е Божественото. В критичния водовъртеж на последствията от хилядите години невежество, който в момента разрушава старото, единственият изход е стремежа и любовта на хората с будно съзнание към това всемъдро и любящо Първоначало на живота, съзнанието, развитието и многоизмерния космичен организъм, което е висша, съкровена същина на всички ни. Няма вече друго средство за спасението на човешките души от саморазруха под напора на космичната пречистваща вълна. Единствено устремяването ни към този върховен, интимен свят в нашите глъбини и в глъбините на всичко, ще ни изведе в хармонията, светлината и свободата, чрез изява на пълния ни инициативно-творчески потенциал.
Свръхчовекът е онзи, който познава законите на смаляването и разширяването, т.е. на смирението и на възвисяването. Когато иска да се приближи към Бога, свръхчовекът оставя всичкия си багаж на Земята, отказва се от материалните си блага и започва постепенно да се разширява, докато стигне крайната цел на своя живот – сливането си с Бога.” Във висшия си вид този процес е известен на съвременната механистична наука като „аннихилация”. Учителят говори, че новият човек ще излезе от фазата на доброто и злото и ще влезе в Любовта. От тази гледна точка превеждаме логиката на процеса аннихилация: частиците на „позитивното и негативното”, като се срещнат, освобождават се от масата си, от бремето на материята, освобождават също огромна енергия и отлитат на свобода като светлина, способна да се издигне до чертога на Единното, до Любовта. Който се издигне в Единното, Цялото, той има в себе си неговия потенциал и става слънце, извор на енергия, живот, проявления – постоянно дава. Най-важното следствие от изфинването е вътрешната мощ да даваш, да правиш добро. Това е новият човек, новата раса, новата култура на светлината. „За да не бъдеш нито господар, нито слуга, влез в центъра. Който е в центъра, трябва постоянно да дава. От него непрестанно трябва да изтича енергия. Докато даваш, ти си в божествения процес. Щом започнеш да вземаш, ти си в човешкия процес. Ако си недоволен, ти си в процеса на вземането, в човешкия процес. Даването е божествен процес.” „Българите са потънали дълбоко в материята. Трябва да ги развържем.” „В гъстата материя съзнанието заспива и човек прави всички глупости и престъпления. Светлите мисли функционират извън материята – в идеалния свят.” „Умът се развива и расте извън материята.” „Единственото препятствие за спасение на света е личният интерес.” „Като разглеждат проявите на своя живот, хората казват: Това е култура. - Култура е, но култура на тъмнината, т. е. механическа култура. Всяка механическа култура е преходна, несъществена. Тя взема повече, дава по-малко. В широк смисъл на думата, ние наричаме тази култура „култура на крадци"... От Божествено гледище, крадецът представя човек, който се отдалечава от Бога. В процеса на отдалечаването си от Бога, човек проявява егоизма си, понеже е изгубил своята вътрешна светлина и топлина." „Условията на Земята коренно се отличават от тия на Слънцето, понеже Земята, сама по себе си, поглъща повече енергия, а дава по-малко. На това обстоятелство се дължи и грехът. ... всяко тяло, което поглъща малко енергия навътре, а изхвърля повече енергия навън, може да стане център на нов живот. Приложете тази философия и във вашия живот. Мнозина запитват: „Как да се повдигна? ... Казвам: поглъщай по-малко енергия, а изпращай повече навън! Тази мисъл Христос е изразил в следния стих: „Даром сте взели, даром давайте.” Това значи: Всичката енергия, която човек е получил от Бога, той трябва да я изпрати в пространството, за да може Божественият Дух да я използва за неговото напредване. От спазването на това правило зависи и нашето развитие на Земята.” Това правило има отношение и към закона на жертвата, който е достояние на хора с високо издигнато съзнание: „Щом мразите, вие сте лед. Не остава нищо друго, освен да се пожертвате, т.е. да се подложите на огън, който ще превърне леда във вода,а водата в пара. Така се развива голяма енергия.” „Онзи човек, който не е готов за никаква жертва, той е никой, той е мъртъв.” „Ако мислите за себе си, как по-добре да наредите своя живот, Бог няма да се грижи за вас. Да мислиш за Бога, това значи да живееш за великото в света. Да мислиш за себе си, това значи да живееш в ограничения.” „В самопожертването се заключава познаването на Сина. Който познава Сина, той е свободен. Жертвата е велик процес, който се извършва в човешкото съзнание. Докато не стане този процес в човека, не може да се говори за познаване на Христа.” Вече беше споменато, че Синът е божественият зародиш в човека. Законът на жертвата е закон на даването, на творчеството, на свободата, в който човек проявява своята истинска същност. „Помощта иде много бързо, ако ние служим на закона на жертвата.” „Единствената църква, която може да обедини човечеството, това е Божията Любов, това е Любовта на саморожертвуванието. В нея влизат всички идейни хора, т.е. хора на безкористието.” „Въгленът може да се превърне в диамант. На същото основание и човешката душа може да се превърне от въглен в диамант, т.е. да мине в най-високото си положение на свръхсъзнателен живот.” Това е най-добрият образ за смаляване, смирение, саможертва, трансформация. „Без саможертва, вратата на познанието е затворена.” „Любящият възлиза нагоре по тясната пътека; който мрази, слиза надолу поширокия път.” „Божествената светлина ще произведе обратни резултати: на Земята ще настане голям мрак и тъмнина, а в душите на хората ще внесе голяма светлина.” „Любовта ще бъде основа на новия свят, който се създава. Това е ново не само за вас, но и за всички напреднали същества, както и за ангелите. Сега любовта е в нова фаза - във фазата на Божествената любов. Затова, който иска да осмисли своя вътрешен живот, трябва основно да проучи любовта. Не я ли проучи, ще заживее в старото небе и старата земя." [143, с. 242] „Една велика сила иде сега в света, и вие ще се измените. Любовта иде сега в света! Любовта иде сега да стане основа, върху която да се изгради новия живот. Без любовта хората вече нищо не могат да направят. Сега трябва да приложат любовта, за да се премахнат всички противоречия, които съществуват. Любовта е новото в света. Аз говоря за тази любов, която разтопява всички препятствия, отваря всички сърца. Един ден вие ще горите в любовта. Няма да остане нито един от вас, който да не се запали. Сега е началото на великата култура на любовта. Като дойде тя, човек ще има велики стремежи. Ще се добере до великата истина – да стане гражданин на Царството Божие. Бог слиза вече на Земята и носи любовта в човешките сърца и души. Иде вече новата вълна на люлбовта. Тя ще превърне нещастията на миналото в благодатна почва, върху която ще растат, цъфтят и зреят благата на любовта. С тях ще се храни цялото човечество. „Казва се в Писанието, че Земята ще бъде изпълнена със знание за Господа. Значи нашият съвременен живот е засегнат от друга култура, по-висша от нашата, с която ние сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече върху нашето съзнание. Първото нещо, което показва, че ние сме под влиянието на тази по-висша култура е това, че има увеличение в стреденията. По времето на Христа хората не са били тъй чувствителни, а сега страдат повече. Истинското страдание е моралното страдание, когато душата страда с един свещен трепет, а не като страдаш да се ожесточаваш. Когато страданията се увеличат 100 %, ние ще дийдем до онази област, която сега търсим – щастие и радости. И мирът Божий ще дойде на Земята.” „Мнозина ме питат: Кога ще дойде Любовта? – Когато бъдете готови. За да приеме любовта, човек трябва да бъде готов да издържа на нейните вибрации. Ако любовта дойде днес, човешките тела ще се стопят, няма дя издържат на нейните силни токове.” „Сега цялото човечество се намира пред една велика епоха на промени, която ще донесе новото. Затова, именно всички хора трябва да се пазят да не падат духом, да не обезсмислят живота си. По-добри времена от сегашните няма. Всички пробудени души от четирите краища на света трябва да се обединят, да си подадат ръка за взаимна работа, за поставяне основата на новата култура, за идване Царството Божие на Земята. От горе ще дойдат няколко милиона души, ще впрегнат всички хора на работа и заедно с тях ще въведат ред и порядък на земята. След свършване на своята работа, те ще си заминат, а хората на Земята ще останат след тях да живеят и работят. По този начин ще се възстанови съобщението между видимия и невидимия свят." „Новият човек, който сега се създава, аз го наричам човек на светлината. Вие живеете в епоха, когато новият Адам се създава, и всички ще го видите. Той иде вече в света. Казвате: Кога ще бъде това? - „Когато Луната потъмнее, когато Слънцето изгасне и когато звездите паднат." Това е според Писанието. На съвременен език преведено, това означава: Когато старият строй се замени с нов, по-правилен, по-разумен, съгласен с Божиите закони. Тогава ще дойде новият човек, новият Адам, Син Человечески. Тогава всички хора ще минат през Него и ще станат като Него. Това значи: дошло е Царството Божие, новото царство на Земята. Тогава хората пак ще живеят на Земята, но ще могат да посещават и Слънцето, и Луната, ще ходят, където пожелаят, ще имат свободен билет. Запомнете думите ми и ще ги проверите. Тогава телата на хората няма да бъдат толкова тежки, както сегашните. Новите хора ще могат да видоизменят телата си според желанието и нуждите си. Те ще стават видими и невидими, ще ги свиват и разширяват. ... Бъдещият строй на живота ще представя съвсем нов тип. Този живот е реален, не е нещо фантастично, нито е извън Земята. Бъдещият живот ще е по-реален от настоящия. Едно от качествата на новия Адам е това, че той няма да умира. Той ще живее, колкото иска. Като живее 200, 300, 1000 години, той ще извика приятелите си и ще им каже: Приятели, викат ме вече от онзи свят, и аз реших да си замина. От всяка станция ще ви се обаждам като по радио, да знаете, къде съм. Това значи, че новият човек няма да умира. Обаче, докато се създаде този нов човек, телата на съвременните хора трябва да претърпят коренно преобразование. Новият човек ще бъде създаден по образ и подобие Божие.” „Духовният човек е необходим на хората дотолкова, доколкото да им даде направление в живота, да ги подтикне към Великото Начало. Днес между всички народи и общества се явяват нови хора, с нови и светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срещат навсякъде по света: В Америка, в Англия, в Германия, във Франция, в Китай, в Япония, в Русия, в България и т. н. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено, като условие за привличане към Земята на енергиите, които идат от духовния свят. И ако хората днес са недоволни от себе си, причината за това се дължи на факта, че много от небесните извори са затворени за тях и те не могат да ги използват. Много от енергиите необходими за пресъздаване на техните мисли и чувства, не достигат до сърцата и умовете им. Защо? Те сами са прекъснали тези съобщения, а сега трябва усилено да работят, да ги възстановят." „Ние сме започнали от първия Адам, направен от пръст, а трябва да свършим с втория, с безсмъртния Адам, който носи Божията Любов в себе си.” „Най-хубавите неща, които човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух са създали, се пазят в тайна. Те не се пишат на книги, които се разрушават. Най-хубавите неща, които човечеството е създало от своето начало до сега, се пазят в тайна. Когато дойде шестата раса, всички тези велики неща ще се изнесат и тогаз хората ще кажат: миналите страдания не могат да се сравнят с настоящата слава." „Когато е във връзка с разумния свят, мисълта крие в себе си мощна, магическа сила. За да бъдеш във връзка с този свят, първо трябва да имаш желание да дадеш, а после да вземеш. Силен човек е онзи, който първо дава, а после взима; слаб е онзи, който първо взима, а после дава. Това е закон. Ако държиш в ума си мисълта първо да взимаш, а после да даваш, ти си човек със слаб характер. Ето защо, още като ставаш от сън, ще си помислиш какво можеш да дадеш от себе си.” „В бъдеще, когато дойде шестата раса, хората ще дават повече, ще вземат по-малко. Те ще бъдат хора на светлината – светеща раса. Тогава хората ще мислят повече. Мисълта повече дава, а чувствата повече вземат. Човек трябва да мисли повече, т.е. да дава повече. И Бог е започнал първо с мисълта, с хармонията.” „Когато даваш нещо на човека, от тебе излиза сила, която той възприема. След това той ще ти напише любовно писмо. Щом изтичането спре, и любовното писмо се прекратява.” „Омразата се дължи на факта, че някой те е онеправдал, взел ти е нещо. Обичта пък се дължи на факта, че някой ти е дал нещо. Ти не можеш да дадеш нещо на човека, ако не го обичаш. И той не може да те обича, ако ти не му дадеш нещо. Да обичаш някого, това значи да посадиш нивата му. Да те обича някой, това значи, нивата му да е родила добро жито, на което той се радва. Обичта подразбира взаимна обмяна. Обичта подразбира отношение на даване. Като обичаш някого, твоята обич – твоите добри мисли и чувства - раждат в него плодове, които ти имаш право да пожънеш. Тези плодове събуждат в любимия ти човек любов, обич към тебе. Мнозина искат да бъдат обичани, без те да са обичали. Това е невъзможно. На същото основание Бог изисква от вас добри плодове. Това, което някога Той е посял на вашата нива – добър живот, добри мисли, чувства и желания – трябва да израсте, да цъфне, да завърже и узрее. Ние не живеем за себе си, но за Онзи, Който пръв ни е възлюбил, който е създал всичко за нас, да работим, да учим, да бъдем подобни на Него.” „Първата проява на Любовта е даването. Любовта разширява човека и събужда в него желание да дава. Майката и Учителят дават. Когато хората дават, Любовта действа в тях. Щом престанат да дават, Любовта ги напуска. Така е в духовния свят. Който не дава, той не може да се свърже с Бога. Който не даде всичко старо, което има, той не може да стане ученик на новото. Да служиш на Вечното Начало, значи да даваш. Освободете сърцето си от всички безспокойства и тревоги и му дайте отдих. Сърце, което се безспокои и ум, който се съмнява нищо не дават. Всички трябва да знаете, че като взимате, трява и да дадете. Каквото ви се даде, трябва да дадете на други, всички да вземат участие. Човешкото взима, а Божественото дава. Усмивката на човека взима, а не дава. Човек мръдне устните си. Човек трябва да дава безкористно, щедро. Като благодариш на Бога за това, което получиш, тогава и ти си дал вече. Давайте чисто и безкористно. Който не дава, той не може да се свърже с Любовта, не може да я изпита. Истинският живот започва с даването, защото то свързва човека с Любовта. Всички болести се дължат на това, че човек не дава. Давайте щедро, за да се освободите от всички болести. ... Докато дава, човек е добър. Щом престане да дава, той не е добър. Всеки извор, който има изобилно вода, постоянно дава. Само онзи може да получи от природата онова, за което е дошъл, който изпълнява закона на даването.” „Хората не могат да разберат, че животът се продължава, като дават. Постоянно да дават.” „Чрез Любовта ще дойде новата култура, която ще обедини всички хора. Любовта обединява всички същества в една велика хармония. Любовта представлява правилни отношения на същества с висша интелигентност.”
Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Учителят Беинса Дуно Георги Томалевски бележки за читателя 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Соланита ♦ всемирният култ на боговете и човеците 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> За родословието на учителя петър дънов александър Периклиев Георгиев 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Тайните на злото 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Besedi%20i%20ezoterika%20bulgarska -> Мисията на Българите Елементи част II петър Дънов – Учителя Изтегляне 1.33 Mb. Сподели с приятели:
|