Концепциите за полезността и стойността често се използват в две отделни значения: (а) стойност на преживяването, степен та на удоволствие или болка, удовлетворение или страдание в действителното преживяване на даден резултат; и (б) стойност на решението, приносът на предусещания резултат към общата привлекателност или отвратителност на дадена опция, която се избира. Разликата рядко се изразява експлицитно в теорията на вземането на решения, защото негласно се допуска, че стойностите на решението и стойностите на преживяването съвпадат. Това допускане е част от концепцията за един идеализиран човек, който взема решенията. Според нея той е способен да предвижда бъдещите си преживявания напълно точно и да оценява опциите съответно на това. При обикновените хора, които вземат решения обаче, съответствието между стойностите на решението и стойностите на преживяването далеч не е съвършено (Марч 1978). Някои фактори, които въздействат върху преживяването, не се предусещат лесно, а някои фактори, които въздействат върху решенията, нямат сравнимо влияние върху преживяването на резултатите. За разлика от голямото количество изследвания върху вземането на решения, съществуват относително малко системни изследвания на психофизиката, която свързва хедоничното преживяване с обективни състояния. Най-основният проблем на хедоничната психофизика е определянето на нивото на адаптиране или стремеж, което отделя позитивните от негативните резултати. Хедоничната референтна точка се определя до голяма степен от обективното статукво, но върху нея влияние оказват също и очакванията и социалните сравнения. Едно обективно подобрение може да се усеща като загуба, например когато един служител получава по-малко повишение от всички останали в неговата служба. Изпитването на удоволствие или болка, свързано с промяната на дадено състояние, също зависи изключително много от динамиката на хедоничната адаптация. Концепцията на Брикман и Камбъл (1971) за хедоничния механизъм подсказва радикалната хипотеза, че бързата адаптация ще бъде причина за това ефектите на всяко обективно подобрение да бъдат краткотрайни. Комплексността и деликатността на хедоничното преживяване затруднява човека, който взема решение, да предусети действителното преживяване, което ще произведе резултатът. Много хора, които са поръчали храна, когато са били прегладнели, признават, че са направили голяма грешка, когато на масата се сервира петото ястие. Често срещаното несъответствие между стойностите на решението и стойностите на преживяването въвежда допълнителен елемент на несигурност в многобройните проблеми, свързани с вземането на решение. Широкото разпространение на ефектите на рамкирането и на нарушенията на инвариантността усложнява още връзката между стойностите на решението и стойностите на преживяването. Рамкирането на резултатите често предизвиква стойности на решението, които нямат съответствие в действителния опит. Например няма вероятност рамкирането на резултатите от терапии на рак на белите дробове в понятията на смъртността или на оцеляването да повлияе на преживяването, макар че то има подчертано въздействие върху избора. В други случаи обаче рамкирането на решенията влияе не само върху решението, но и върху преживяването. Например рамкирането на дадени разходи като некомпенсирана загуба или като цената на застраховка може вероятно да повлияе на преживяването на този резултат. В такива случаи оценката на резултатите в контекста на решенията не само предусеща преживяването, но и го смекчава.