Изготвил: Научен ръководител : Петя Николова Доц. Надка Василева Ф№ М 542 УЗГ Специалност „Управление на здравните грижи“ Степен „Магистър“
София 2020г. Съдържание
Въведение
Управлението на човешките ресурси в мотивационен аспект на има богата теоретико-методологична разработеност, в т.ч. на мотивационни теории, на мотивационни модели, на мотивационни процеси и т.н.
Процеса есложен и изисква солидни лидерски и мениджърски умения за творческо повишаване на продуктивността на индивидите. В здравеопазването, мениджърите се изправят пред предизвикателството за повишаване на продуктивността при едновременно снижаване на разходите за работна сила (Грънчарова, 2005: 209).
Темата за мотивацията е актуална сред медицинските специалисти и произтича от факта, че една от основните задачи на съвременното управление на човешките ресурси е създаване на благоприятна работна среда, която да мотивира човешкото поведение за постигане на целите на организацията.
Практиките на управление на човешките ресурси в лечебните заведения изостават не само от практиките в развитите страни, но и от тези в редица организации в други сектори в страната. За това свидетелстват и непрекъснато нарастващият недостиг на медицински персонал от определени групи и специалности, териториалните различия в броя им, нарасналата външна и вътрешна миграция.
Проблематиката по управление на човешките ресурси е в известна степен подценявана, недостатъчно е оценен приносът й за конкурентоспособността на лечебните заведения. Това подценяване е налице и от мениджмънта на лечебните заведения, в резултат на което:
Управлението на човешките ресурси в лечебните заведения
почива на частично разработени правила, механизми и процедури.
планиране, проектиране и анализ на длъжностите, набиране и подбор,
обучение, професионално и кариерно развитие, мотивация на човешките
ресурси, управление на възнагражденията се основават предимно на
емпиричен опит.
управление на човешки ресурси.
Налага се търсене на нови решения за създаване на съвременни системи за управление на човешки ресурси чрез използване на подходи и методи, гарантиращи успех. Своевременното разработване на този проблем обуславя неговата безспорна значимост и е крачка напред за постигане на желаното уеднаквяване с най-добрите научни постижения и добри практики