Мотивация на специалистите по здравни грижи
Изтегляне 87.43 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Специалност „Управление на здравните грижи“ Степен „Магистър“ София 2020г. Съдържание
|
МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ – СОФИЯ ФАКУЛТЕТ ПО „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ” ДИПЛОМНА РАБОТА НА ТЕМА : Мотивация на специалистите по здравни грижи Изготвил: Научен ръководител : Петя Николова Доц. Надка Василева Ф№ М 542 УЗГ Специалност „Управление на здравните грижи“ Степен „Магистър“ София 2020г. Съдържание Въведение Управлението на човешките ресурси в мотивационен аспект на има богата теоретико-методологична разработеност, в т.ч. на мотивационни теории, на мотивационни модели, на мотивационни процеси и т.н. Процеса есложен и изисква солидни лидерски и мениджърски умения за творческо повишаване на продуктивността на индивидите. В здравеопазването, мениджърите се изправят пред предизвикателството за повишаване на продуктивността при едновременно снижаване на разходите за работна сила (Грънчарова, 2005: 209). Темата за мотивацията е актуална сред медицинските специалисти и произтича от факта, че една от основните задачи на съвременното управление на човешките ресурси е създаване на благоприятна работна среда, която да мотивира човешкото поведение за постигане на целите на организацията. Практиките на управление на човешките ресурси в лечебните заведения изостават не само от практиките в развитите страни, но и от тези в редица организации в други сектори в страната. За това свидетелстват и непрекъснато нарастващият недостиг на медицински персонал от определени групи и специалности, териториалните различия в броя им, нарасналата външна и вътрешна миграция. Проблематиката по управление на човешките ресурси е в известна степен подценявана, недостатъчно е оценен приносът й за конкурентоспособността на лечебните заведения. Това подценяване е налице и от мениджмънта на лечебните заведения, в резултат на което: Управлението на човешките ресурси в лечебните заведения почива на частично разработени правила, механизми и процедури. Основни дейности в управлението на човешките ресурси, като планиране, проектиране и анализ на длъжностите, набиране и подбор, обучение, професионално и кариерно развитие, мотивация на човешките ресурси, управление на възнагражденията се основават предимно на емпиричен опит. Липсват изградени и функциониращи ефективни системи за управление на човешки ресурси. Налага се търсене на нови решения за създаване на съвременни системи за управление на човешки ресурси чрез използване на подходи и методи, гарантиращи успех. Своевременното разработване на този проблем обуславя неговата безспорна значимост и е крачка напред за постигане на желаното уеднаквяване с най-добрите научни постижения и добри практики
Изтегляне 87.43 Kb. Сподели с приятели:
|