Поставянето на клеветника на място Добрата вест е, че не трябва да слушаме обвиненията на Сатана и да живеем в отчаяние и поражение. Захария 3:1-10 дава една основна истина, от която се нуждаем, за да се опълчим чрез вяра срещу обвиненията на Сатана и да живеем праведно в служба на Бога.
Господ откри на пророк Захарий една небесна сцена, в която обвиненията на Сатана срещу Божия народ са поставени в правилна перспектива: „И Господ ми показа великия свещеник Исуса стоящ пред ангела Господен; и Сатана стоеше отдясно му, за да му се възпротиви. И Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! Да те смъмри Господ, който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната из огън? А Исус бе в нацапани дрехи като стоеше пред ангела" (стихове 1-3).
Господ смъмря Сатана Погледнете към действащите лица в тази сцена, която толкова прилича на небесна съдебна зала. Съдията е Бог Отец. Прокурорът е Сатана. Защитата е Исус. А обвиняемият е Исус първосвещеникът, който представлява всички Божии люде, включително теб и мен. Исторически, когато първосвещеникът влизаше в Божието присъствие в пресвятото място всяка година, това бе много тържествено събитие. Първосвещеникът трябваше да изпълни сложни ритуали за очистване и церемониално умиване преди да влезе, защото ако по някакъв начин не бе съвсем чист пред Бога, можеше да умре на място. Свещеникът носеше на дрехата си звънчета, за да могат онези, които стоят пред пресвятото място да знаят дали още е жив и се движи. На глезена му връзваха въже, за да могат да го изтеглят от вътрешното светилище, ако умре в Божието присъствие.
Така че тук в Божието присъствие стои първосвещеник на име Исус с мръсни дрехи, които представляват греховете на Израел. Лоши вести! Обвинителят Сатана казва: „Погледнете го, Боже. Целият е мръсен. Той заслужава да бъде поразен със смърт." Но Бог смъмря обвинителя и го поставя на място. „Ти не си съдията и не можеш да издаваш присъда над моите хора". Бог сякаш казва в Своето смъмряне: „Аз освободих Исус от огъня на осъждението и твоите обвинения са неоснователни".
Тази съдебна сцена се повтаря нощем и денем за всяко Божие дете. Сатана продължава да сочи нашите грешки и слабости на Бога и изисква Той да ни порази за това, че не сме съвършени. Но нашият адвокат на небето е Исус Христос и Той никога не би изгубил делото пред съдията Бог. Сатана не може да направи обвиненията си валидни, защото Исус Христос ни е оправдал и живее, за да ходатайства за нас (Римл. 8:33, 34).
В същото време, докато Сатана ни обвинява пред Бога, неговите емисари също ни обвиняват лично, като бомбардират умовете ни с лъжливи мисли за недостойнство и неправедност в Божиите очи: „Как можа да направиш това и да продължаваш да се наричаш християнин? Ти всъщност не си Божие дете." Но Сатана не е твой съдия, той е само твой обвинител. И все пак, ако го послушаш и му повярваш, ще започнеш да живееш с тези обвинения, сякаш те са присъда, която трябва да излежиш.
Когато обвиненията за недостойнство те атакуват, не им обръщай внимание. Вместо това отговори: „Сатана, аз съм положил доверието си в Христос и съм Божие дете в Него. Също като първосвещеника Исус аз съм освободен от Бога от огъня на осъждението и Той ме е обявил за праведен. Ти не можеш да определяш присъдата или да произнесеш наказанието. Можеш само да ме обвиняваш — и аз не ти вярвам."
