Глава седма
ОСОБЕНОСТИ ПРИ ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДОПУСТИМИТЕ ЗАПАСИ В ЛОВНОСТОПАНСКИТЕ РАЙОНИ
Чл. 62. В държавните дивечовъдни станции допустимите запаси на дивеча се завишават спрямо запасите, определени в съответните за вида дивеч бонитетни таблици, както следва:
1. за благородния елен - с коефициент от 1,5 до 2;
2. за елена лопатар - с коефициент от 1,5 до 2,5;
3. за сърната - с коефициент от 1,5 до 2.
Чл. 63. В дивечовъдните участъци се поддържат допустимите запаси за вида дивеч, определени в съответните бонитетни таблици, а при възможности за по-ефективно стопанисване на дивеча, се допуска запасите да бъдат завишени с коефициентите за държавните дивечовъдни станции по чл. 62.
Чл. 64. В базите за интензивно стопанисване на дивеча допустимите запаси за вида дивеч се завишават спрямо запасите, определени в съответните за вида дивеч бонитетни таблици, както следва:
1. за благородния елен - с коефициент до 3;
2. за елена лопатар - с коефициент до 10;
3. за муфлона - с коефициент до 10;
4. за дивата свиня - с коефициент до 10.
Чл. 65. В ловностопанските райони по чл.28 от Закона за лова и опазване на дивеча се поддържат допустимите запаси за вида дивеч, определени в съответните бонитетни таблици.
Чл. 66. Зимните загуби спрямо есенния запас в зависимост от бонитета по видове дивеч са, както следва:
1. за благородния елен - от 5 до 10 %;
2. за елена лопатар - от 5 до 10 %;
3. за сърната - от 10 до 25 %;
4. за дивата свиня - от 5 до 10 %;
5. за заека - от 10 до 30 %;
6. за яребицата - от 20 до 50 %;
7. за тракийския кеклик - от 20 до 40 %;
8. за фазана - от 20 до 50 %.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Ловностопанският бонитет" е категория, която включва група сходни за даден вид дивеч местообитания, характеризиращи се с приблизително еднакви допустими запаси, прираст, естествени загуби и ползване.
2. "Тип местообитание" е част от средата, която се обитава от дивеча целогодишно и обезпечава нормалното му развитие през всички биологични цикли от живота му.
3. "Допустим запас на дивеча" е броят животни от даден вид, който може да се поддържа в ловностопанския район на базата на естествената производителност на местообитанията, съчетано с провеждане на ловностопански мероприятия, отчитайки взаимодействието с конкурентните видове и недопускането на щети над 10 %.
4. "Второстепенен вид дивеч" е този вид дивеч, за който подобно на главния вид дивеч условията на местообитанието са подходящи за стопанисването му, но по стопански съображения се налага ограничаване на допустимия му запас.
5. "Съпътстващ вид дивеч" е този вид дивеч, за който екологическите условия на местобитанието не са най-благоприятни, поради което стопанисването му не се налага в рамките на допустимия запас и чиито запаси се ограничават до степен, непозволяваща неблагоприятно въздействие върху главния вид дивеч.
6. "Стопански фактори за определяне екологическата характеристика на типа местообитание" са: механизация и химизация на селското стопанство; интензивност на ползването от горите и лесокултурните мероприятия; животновъдство; паша на домашни животни и интензивност на ловностопанските мероприятия.
7. "Ажурни горски пояси" са пояси с очистени от клони стъбла с наличието на високи храсти и подлес, способни да пропускат 15 - 25 % от въздушния поток.
8. "Устроени фазанови ловища" са ловища с изградена ловностопанска инфраструктура за интензивно стопанисване на фазана.
9. "Линейна интерполация" - определяне на стойностите на линейна функция между точки, в които са известни стойностите.
10. "Полевки" - бозайници от Разред Гризачи, от семейство Полевки в България се срещат два вида - Снежна полевка (Chionomys nivalis) и Гюнтерова полевка (Microtus guentheri).
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. В Наредба № 6 от 2004 г. за устройство на горите и земите от горския фонд и на ловностопанските райони в Република България (ДВ, бр. 27 от 2004 г.), в приложение № 29 към чл.97, в глава III, т. 2, глава V, т. 1, букви "в" и "ж", думата "инструкция" се заменя с "наредба".
§ 3. Тази наредба се издава на основание чл.13, ал. 1, т. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча (ДВ, бр. 78 от 2000 г.).
Приложение № 1
към чл. 28, ал. 2
Определяне на средния бонитет на ловностопанските райони
Средният бонитет на ловностопанските райони се изчислява по формулата:
където:
Бср е средният бонитет на ловностопанския район;
Бi - бонитетът на съответния тип местообитание, чийто бонитет се изчислява;
ni - частта в % на съответния тип местообитание спрямо общата площ на района.
Приложение № 2
към чл. 32
Бонитетна таблица за местообитанията на благородния елен
Тип местообитанието
|
Характеристика на местообитание
|
Бонитет
|
1. Чисти и смесени дъбови гори върху богати и свежи почви
|
1.1. Чисти и смесени дъбови гори с липа, габър, ясен и др.; пълнота до 0,8; с изразен подлесен етаж от дрян, глог, келяв габър и др.; сечищни участъци, поляни и ливади над 10 % от площта; богат тревен състав
|
I
|
|
1.2. Чисти и смесени дъбови гори с липа, габър, ясен и др., със склопеност над 0,8; без подлесен етаж; откритите площи са над 10%.
|
II
|
|
1.3. Чисти и смесени дъбови гори с липа, габър, ясен и др., със склопеност над 0,8; без подлесен етаж
|
III
|
|
2. Чисти и смесени дъбови гори върху сухи и бедни почви
|
2.1. Нискостъблени дъбови гори с подлес от глог, дрян, келяв габър, драка и др.; откритите площи над 10 %, с богат тревен състав
|
III
|
|
2.2. Нискостъблени дъбови гори с подлес от глог, дрян, келяв габър, драка и др.; откритите площи под 10 %, с богат тревен състав
|
IV
|
|
3. Долинни дъбрави
|
3.1. Многоетажни дъбови гори с примес от габър, липа, клен, леска, дрян и др.; откритите площи над 20 %; с богат тревен състав
|
I
|
|
3.2. Лонгозни смесени широколистни дъбови гори с ясен, бряст, габър, клен и плодоносещи видове; откритите пространства над 20 %
|
I
|
|
4. Чисти и смесени други широколистни, букови гори
|
4.1. Насажденията смесени - бук, дъбове, трепетлика, габър, ясен, кленс и др. Петна от иглолистни култури. Наличие на подраст. Откритите пространства над 10 % и с богат тревен състав
|
I
|
|
4.2. Насажденията са смесени - бук, дъбове, трепетлика, габър, ясен, клен и др., но подрастът е по-беден, на петна и откритите пространства под 10 %
|
II
|
|
4.3. Насажденията са склопени, без подраст, откритите пространства под 5 %
|
III
|
|
5. Високостъблени букови гори
|
5.1. Насажденията са разновъзрастни, склопени с богат подраст. Равномерно разпределени сечища. Откритите площи са над 10 %. Редовно плодоносене
|
I
|
|
5.2. Насажденията са разновъзрастни, склопени с богат подраст. Равномерно разпределени сечища, но откритите площи са под 10 % и сечищата са неравномерно разпределени
|
II
|
|
6. Смесени иглолистно-широколистни гори
|
6.1. Насажденията са несклопени; наличие на подрастен етаж; боровинков чим и богат тревен състав; равномерно разпределени сечища с много издънки и къпинови формации; открити площи над 10 %
|
I
|
|
6.2. Насажденията са несклопени; наличие на подрастен етаж; боровинков чим и богат тревен състав. Сечищата и откритите площи под 10%
|
II
|
|
7. Чисти и смесени иглолистни гори
|
7.1. Насажденията са добре склопени с богат боровинков чим и тревен състав; откритите пространства над 5 %; наличие на сечища
|
II
|
|
7.2. Насажденията са добре склопени с богат боровинков чим и тревен състав. Само част от насажденията са склопени
|
III
|
|
7.3. Насажденията са склопени; подрастно-подлесен етаж - единичен; откритите площи под 5 %
|
IV
|
|
8. Клекова зона и алпийски пасища
|
През лятото богат тревен състав и с възможности за естествено изхранване. През зимата дълбока и продължителна снежна покривка
|
IV
|
|
9. Маломерни горски комплекси сред земеделски площи
|
Всички видове гори в областта на Дунавската хълмиста равнина с площ до 200 ha
|
I
|
|
Приложение № 3
към чл. 33
Допустими запаси на благородния елен върху 100 hа ловна площ и коефициент на прираст спрямо всички кошути
Бонитет
|
Запас
|
Коефициент на прираст
|
I
|
2 - 2,5
|
0,7
|
II
|
1,5 - 1,9
|
0,6
|
III
|
1,0 - 1,4
|
0,5
|
IV
|
0,5 - 0,9
|
0,5
|
Приложение № 4
към чл. 36
Бонитетна таблица на местообитанията на елена лопатар
Тип местообитание (подтип)
|
Характеристика на местообитанието
|
Бонитет
|
1. Дъбови гори върху богати и свежи почви (свежи дъбрави)
|
1.1. Чисти и смесени дъбови гори основно с липа, габър и ясен, пълнота до 0,8; с изразен подлесен етаж от дрян, глог, келяв габър и др.; сечищни участъци, поляни и ливади над 20% от площта; богат тревен състав
|
I
|
|
1.2. Чисти и смесени дъбови гори основно с липа, габър и ясен, склопени, без изразен подлесен етаж; откритите площи над 20 % с богат тревен състав
|
II
|
|
1.3. Чисти и смесени дъбови гори основно с липа, габър и ясен, склопени, без изразен подлесен етаж; откритите площи под 20 %
|
III
|
|
2. Дъбови гори върху бедни и сухи почви
(Сухи дъбрави)
|
2.1. Нискостъблени дъбови гори с подлес от глог, дрян, келяв габър, драка и др.; откритите площи над 20 %, с богат тревен състав
|
II
|
|
2.2. Нискостъблени дъбови гори с подлес от глог, дрян, келяв габър, драка и др.; откритите площи под 20%;с богат тревен състав
|
III
|
|
3. Долинни дъбрави
|
3.1. Многоетажни дъбови гори с примес от габър, липа, клен, леска, дрян и др.; откритите площи над 20 %; с богат тревен състав
|
I
|
|
3.2. Лонгозни смесени широколистни дъбови гори с ясен, бряст, габър, клен и плодоносещи видове; откритите пространства над 20 %
|
I
|
|
3.3. Долинни дъбрави както в т.1 и 2, но откритите пространства под 20 %
|
II
|
|
4. Чисти и смесени букови гори до 1300 m н.в.
|
4.1. Смесени буково-габърови и буково-горунови гори до 1000 m н.в.; редовно плодоношение; богат подлесен етаж и тревна покривка; откритите пространства над 10 %
|
II
|
|
4.2. Чисти букови гори и с примес от иглолистни до 1300 m н.в.; склопеност до 0.8; редовно плодоношение; богат подлесен етаж и тревна покривка; откритите пространства над 10 %
|
III
|
|
5. Борова гора
|
5.1. Насажденията са предимно зрели и дозряващи, с равномерен склоп и единичен примес от бук, трепетлика и др. Открити площи от 10 % до 30 %. Почвената покривка - средно гъста, от житни и боровинки.
|
III
|
|
5.2. Насажденията са предимно зрели, с разкъсан склоп след главна сеч. Открити площи от 10 % до 30 %. Почвената покривка - гъста, от житни и боровинки.
|
II
|
|
5.3. Насажденията са предимно млади и средновъзрастни, склопени. Открити площи под 10 %. Почвената покривка - рядка, от житни и боровинки.
|
III
|
|
Приложение № 5
към чл. 37
Допустими запаси на елена лопатар върху 100 ha. Ловна площ и коефициент на прираст спрямо всички кошути
Бонитет
|
Запас
|
Коефициент на прираст
|
I
|
6 – 9
|
0,70
|
II
|
3 - 5,9
|
0,65
|
III
|
до 2,9
|
0,60
|
Приложение № 6
към чл. 39
Бонитиране на местообитанията на сърната
Тип местообитание
|
Характеристика на местообитанието
|
Бонитет
|
Иглолистни местообитания
|
|
1. Сечища и несклопени иглолистни култури
|
1.1. Надморска височина до 800 m; на дъбови месторастения; изобилие от леторасли; къпини и малини по цялото сечище
|
I
|
|
1.2. Надморска височина 800 - 1200 m на дъбови и букови месторастения; изобилие от леторасли; богат тревен състав; къпината на петна
|
II
|
|
1.3. Надморска височина 1200-1600 m. На букови месторастения
|
III
|
|
1.4. Над 1600 m надморска височина
|
IV
|
|
2. Склопени иглолистни култури и младинаци
|
2.1. На дъбови и букови месторастения. Средна възраст 15 - 20 години. Липсва подраст и тревен състав
|
IV
|
|
3. Борови местообитания
|
3.1. Чисти борови гори и до 10 % участие на ела и смърч. С участие на боровинка и тревен състав на просветляванията
|
III
|
|
3.2. Чисти борови гори и до 10 % участие на ела и смърч, но по-склопени и тревният състав по-беден. Боровинковият чим на петна
|
IV
|
|
4. Белборови местообитания с ела и смърч
|
4.1. Елата и смърчът равномерно разпределени под склопа с над 10 % участие; тревна растителност разнообразна; боровинката повсеместно
|
II
|
|
4.2. Елата и смърчът равномерно разпределени под склопа с над 10 % участие, но тревна растителност по-бедна; боровинката на петна
|
III
|
|
5. Смърчови местообитания
|
5.1. Склопени и несклопени гори. Хранителна база бедна. На места боровинка и житни треви
|
IV
|
|
6. Мурови местообитания
|
6.1. Насажденията може да са примесени с бял бор и смърч. Наличие на боровинка и тревен състав.
|
IV
|
|
7. Редини с клек
|
7.1. Над горната граница на гората в Рила и Пирин. Единични дървета от мура и смърч. През вегетационния период хранителната база е добра; дебела и продължителна снежна покривка
|
IV
|
|
Широколистни местообитания
|
|
8. Свежи дъбрави до 500 m н.м.в. сред обработваеми площи
|
8.1. Средна възраст на насажденията 20 - 30 години, с пълнота до 0,8. Обработваемите площи - главно с есенници
|
II
|
|
8.2. Средна възраст на насажденията 20 - 30 години, с пълнота 0,9 - 1,0. Обработваемите площи не са основно с есенници
|
III
|
|
9. Сухи дъбрави до 1000 - 1100 m н.м.в.
|
9.1. Средна възраст до 30 години, пълнота 0,8. Наличие на иглолистни култури
|
III
|
|
9.2. Средна възраст до 30 години, пълнота 0,9 - 1,0. Наличие на иглолистни култури
|
IV
|
|
10. Средно възрастни и зрели дъбови гори
|
10.1. Средната възраст е от 50 до 100 години, пълнотата 0,5 - 0,8. Наличие на жива почвена покривка. Надморска височина до 600 m
|
II
|
|
10.2. Средната възраст е от 50 до 100 години, пълнотата 0,5 - 0,8. Наличие на жива почвена покривка. Надморска височина над 600 m
|
III
|
|
11. Смесени широколистни гори
|
11.1. Съставът главно от дъбови, с преобладание на цер и примес от келяв габър, габър, явор, ясен, клен и други широколистни. Почвите свежи и богати. Надморска височина до 600 m
|
I
|
|
11.2. Съставът главно от дъбови, с преобладание на цер и примес от келяв габър, габър, явор, ясен, клен и други широколистни. Почвите сухи и бедни. Надморска височина до 600 m
|
II
|
|
11.3. С преобладание на келяв габър, на сухи и бедни почви. Надморска височина над 600 m
|
III
|
|
12. Широколистни сечища и възобновителни участъци
|
12.1. Наличие на буйна растителност - издънки на широколистни видове, къпини, малини, житни треви
|
I
|
|
13. Букови гори
|
13.1. Младиняци на възраст до 30 години. Наличие на петна от иглолистни култури. По первазите наличие на къпина, малина, смрадлика и тревен състав
|
III
|
|
13.2. Младиняци на възраст до 30 години. Наличие на петна от иглолистни култури. Тревният състав по перваза, като къпината и малината са недостатъчни
|
IV
|
|
13.3. Средно възрастни и зрели гори. Строеж неравномерен. Наличие на сечища и открити площи, заети с къпини и малини
|
II
|
|
13.4. Средно възрастни и зрели гори. Строеж неравномерен. Липсват сечища и открити площи са под 5 %
|
III
|
|
14. Смесени широколистно-иглолистни гори
|
14.1. Наличие на богата хранителна база и убежища. Дъбово-буков район. Открити площи над 5 %
|
I
|
|
14.2. Наличие на богата хранителна база. Буково-иглолистен район. Открити площи над 5 %
|
II
|
|
14.3. Смесени широколистно-иглолистни гори, но открити площи под 5 %
|
III
|
|
15. Земеделски имоти с полезащитни пояси и трайни убежища
|
15.1. Местообитанията в Североизточна България. Наличие на есенници, фуражни култури
|
I
|
|
15.2. Поречие на реки, суходолия, тераси, изоставени овощни градини. В земеделските площи - житни, фуражни и окопни култури
|
II
|
|
16. Открити местообитания в Североизточна България
|
16.1. Площите основно с пшеница, ечемик и по-малко царевица, слънчоглед, цвекло
|
I
|
|
16.2. Площите основно с царевица и други окопни култури
|
II
|
|
Приложение № 7
към чл. 40
Сподели с приятели: |
