Наредба №29 от 16 декември 2005 г за условията и реда за производство на фиданки за залесяване в горските разсадници държавна собственост

Подготовка на кварталите и лехите

1. посоките на залагане на лехите и лентите се определя в зависимост от наклона на терена, надморската височина и изложението на разсадника, като по възможност се ориентират в направление изток - запад;

2. в разсадниците, разположени в равнинната част на страната, и при леки почви се подготвят равни лехи и квартали, а в планински разсадници и при тежки почви - високи;

3. пътеките между кварталите, лентите и лехите се оформят с широчина 45 - 70 cm според използваните теглителни средства;

4. през есента обработката на почвата се извършва най-късно 20 дни преди посева, а за пролетен посев - веднага след изпръхването й;

5. обработките включват разрохкване на дълбочина 10 - 15 cm, изравняване и валиране на площта.

(2) При необходимост почвата в посевния отдел се обеззаразява съгласно изискванията по чл. 48, ал. 1, т. 2 от Наредба № 56 за защита на горите от вредители, болести и други повреди (ДВ, бр. 103 от 2003 г.) и по указания от ЛЗС.

Чл. 38. Във временните разсадници под склопа на насаждения, определени за базови източници, се извършва двукратно предсеитбена цялостна обработка на почвата между стъблата, а в по-изредените части на насажденията могат да се оформят лехи.

Посеви
Чл. 39. (1) Посевите в кварталите се извършват в редове или ленти при схеми, съобразени с биологията на вида, целта на производството и използваната механизация.

(2) При редов посев междуредията са с широчина 30 - 50 cm, при лентов посев разстоянията между лентите са 50 - 90 cm, а междуредията са от 10 до 50 cm.

Чл. 40. (1) Посевите в лехи се извършват в бразди или свободно по цялата повърхност.

(2) Браздовият посев се извършва в тесни или широки надлъжни бразди (по изключение - напречни) с разстояния между тях от 10 до 30 cm.

(3) Свободният посев се допуска за видове с леки и дребни семена (бреза, елши и др.) и в оранжерии.

Чл. 41. (1) Гъстотата на посева се подбира диференцирано според вида, качествата на семената, почвените и климатичните условия, технологията и целта на производството.

(2) Оптималните гъстоти за по-важните видове са посочени в приложение № 4.

(3) Гъстотата на посева се определя по изчислителните методи, посочени в приложение № 5.

(4) При ръчен посев се прилагат подбрани по обем съдове (мерки), отговарящи на тегловните норми в g/m или g/m2, а за едроплодните видове се използват бройните норми.

Чл. 42. (1) Дълбочината на посев по приложение № 4 се оптимизира, като допълнително се съобразява с почвено-климатичните условия, срока на посев, прилагането на мулчиране и размерите на семената.

(2) Дълбочината на посев се постига чрез регулиращия механизъм на сеялните машини или подбиране на подходящи браздооткриващи валяци и специални приспособления.

(3) Посевите се покриват с подходящ материал (рохкава почва, пясък, торф, компост, смес пясък-торф или друг материал), а дребните само се мулчират. Покритието трябва да улеснява поникването и да намалява риска от загиване на пониците.

Чл. 43. (1) Сроковете за посев се съобразяват с биологията на вида, физиологичното състояние на семената и природните условия в района.

(2) През пролетта се засяват семената на иглолистните видове, с изключение на тези по ал. 7, елшите, стратифицираните семена и др.

(3) В началото на пролетния сезон се извършват посевите:

1. в преходно средиземноморските и низинните разсадници;

2. на видове, чиито поници не страдат от късни пролетни мразове;

3. на семена от атласки и ливански кедър, които не са стратифицирани.

(4) В края на пролетния сезон се засяват семената на видове:

1. чиито поници страдат от късни пролетни слани (бяла акация, гледичия, японска софора, айлант и др.);

2. които узряват в края на пролетта и бързо губят кълняемост (брястове, сребрист явор и др.).

(5) През лятото може да се извърши посев при видове, чиито семена узряват през този сезон - бреза, черница, жълта акация и др.

(6) В края на лятото и началото на есента се извършват посевите на семената, събрани във физиологична зрелост, при бяла мура, липи, ясени, обикновен габър, полски клен, копривки, чашкодрени и др.

(7) През есента, преди настъпване на постоянните студове, се извършва посевът на семената на елите, веймутовия бор, бялата мура, блатния кипарис, дъбовете, орехите, обикновения кестен, бука, бадема, ясените, яворите (без сребристия), липите, вишната, черешата, платаните, брекинята, скорушата, киселицата, копривките, леските, птичето грозде, смрадликата, шипката, люляка и др.

Чл. 44. Посевът на семената се извършва механизирано или ръчно.

Чл. 45. Посевите се извършват отделно по партиди и се обозначават с указателна табела, поставена в началото на лехата или квартала, с латинските и българските ботанически имена на вида, идентификационния код на района на произход на репродуктивния материал, количеството в m (или m2 при свободен посев) и дата на посева.
Раздел IV.

Отгледни грижи в семенищата

Чл. 47. Валиране след посева се извършва на структурни и хумусни почви (с изключение на тежки почви).

Чл. 48. (1) Мулчирането се прилага:

1. при есенен посев - за предпазване на семената от измръзване;

2. при пролетен посев - за създаване на по-добри условия за поникване на семената;

3. при летен посев - за предпазване на посевите от просъхване;

4. срещу слана, студ, мразоизтегляне, заплевяване и формиране на почвена кора.

(2) Мулчирането се извършва чрез покриване на посевите с подходящ материал - слама, вършина, дървесни стърготини, торф, мъх, сламени рогозки, дъски, мулчхартия, непрозрачно полиетиленово платно и др., без да се внасят плевелни семена и болести.

(3) Задължително се мулчират посевите от бяла бреза, елши, черници, платани и летните посеви на семена във физиологична зрелост и есенните посеви.

Чл. 49. (1) Поливането се извършва за осигуряване на подходяща влажност за поникване и развитие на посевите, пониците и фиданките.

(2) Посевите се поливат при спазване на следните изисквания:

1. извършва се ежедневно до поникването при повърхностно засяване и засушливи условия, като се навлажнява повърхностният 10-сантиметров почвен слой;

2. извършват се преди посева на стратифицирани и рътени посевни материали при суха почва с цел овлажняване на дълбочина 25 - 30 cm;

3. при пролетен посев поливките се извършват по необходимост, като овлажняването трябва да достига дълбочина 10 cm.

(3) Пониците и семенищните фиданки се поливат с цел овлажняване на коренообитаемия почвен слой при следните условия и изисквания:

1. задължително за райони със сух климат, особено при почва с лек механичен състав;

2. поливките се намаляват или преустановяват при опасност от полягане на пониците (сечене);

3. извършва се съгласно изискванията на чл. 33, ал. 3 и 4.

Чл. 50. (1) Снегозадържането се извършва в разсадници, разположени в райони с умереноконтинентален климат с малоснежни зими и продължителни летни засушавания за набавяне на почвена влага и предпазване на посевите и фиданките от измръзване.

(2) Снегозадържането се осъществява като цяло за разсадника със защитни пояси и локално чрез шахматно разполагане на дървени щитове или други средства.

Чл. 51. (1) Разрохкването на посевите за разкъсване на почвената кора се прилага на тежки почви и на немулчирани семенища, особено през пролетта за есенните посеви.

(2) Разрохкването се извършва на дълбочина, по-малка от тази на засяването, или само в междуредията.

Чл. 52. (1) Плевенето и разрохкването се прилагат съчетано за подобряване на почвените условия и за борба с плевелите.

(2) Разрохкването и плевенето се извършват при необходимост, като се повтарят средно 5 - 8 пъти през първата и 2 - 4 пъти през втората и следващите години.

(3) Разрохкването може да се прилага и отделно от плевенето, както и при хербицидна борба с плевелите.

(4) Пътеките между лехите и кварталите се поддържат чисти от плевели.

(5) Химичната борба с плевелите се води съгласно изискванията на чл. 48 от Наредба № 56 за защита на горите от вредители, болести и други повреди.

Чл. 53. (1) Засенчването на пониците и фиданките се прилага за защита от пряко слънчево греене и за предпазване от прегаряне в кореновата шийка.

(2) Засенчването се извършва чрез дървени решетки, балурови рулетки, мрежи или друг тип сенници.

(3) Задължително се засенчват фиданките на видове с дребни и нежни поници (брези, елши, ели, лиственици, кедри, черници и др.), както и на някои сенкоиздръжливи видове (обикновен смърч, ели, дугласка, бук, липи и др.).

(4) Засенчването се намалява постепенно при укрепването на пониците, а окончателното му премахване се извършва не по-късно от август.

Чл. 54. (1) Варосването на семенищата се извършва с 30% варов разтвор за намаляване на температурата на почвата и фиданките и за предпазване на фиданките от слънчево прегаряне.

(2) Варосването се извършва в сухи дни в края на деня (след 18 h) с 2 - 3 последователни напръсквания.

Чл. 55. (1) Гъстите семенища се прореждат за осигуряване на оптимален растежен простор и равномерно разполагане на пониците и фиданките.

(2) Прореждане се извършва, ако гъстотата на пониците или фиданките надвишава с повече от 20% максималния брой в 1 m, посочен за вида в приложение № 6.

(3) Необходимостта от прореждане се установява с контролни изброявания и при инвентаризациите.

(4) След прореждането се оставят до 20% повече от посочения в приложение № 6 максимален брой фиданки в 1 m бразда.

Чл. 56. (1) Подхранването се прилага, ако не е извършено основно торене или ако фиданките не се развиват добре поради недостатъчно хранене.

(2) Развитието на фиданките постоянно се следи за прояви на характерните симптоми за недостиг на хранителни вещества, макро- и микроелементи.

Чл. 57. (1) Корените на растящите фиданки се подрязват с цел формиране на кореновата система.

(2) Според производствената цел и биологичните особености на видовете подрязването на корените може да бъде хоризонтално (на централния корен) и вертикално (на страничните корени).
Раздел V.

Производствени норми в семенищата

(2) Посевът се извършва, като се спазва посевната норма, указана в семеконтролното свидетелство на всяка партида.

(3) Не се допуска естествен отпад, по-голям от 20%.
Глава седма.

ВЕГЕТАТИВНО ПРОИЗВОДСТВО НА ФИДАНКИ

Общи положения

(2) Според биологичните особености на вида се използва един от следните методи за вегетативно размножаване:

1. автовегетативно - чрез вкореняване на части от растения;

2. хетеровегетативно - чрез присаждане.

(3) За производство на фиданки по вегетативен път в разсадника може да се създават и вкоренилища, хладни и отопляеми парници, отдел за присаждане, маточници и др.

Чл. 60. За вегетативното производство на фиданки за залесяване в горския фонд се използват репродуктивни материали, произхождащи от базови източници, които отговарят на изискванията за добив от категориите "селекциониран", "окачествен" и "изпитан" и са регистрирани в регистъра на горската семепроизводствена база (приложение № 2 от Наредба № 5 за производство и търговия на горски репродуктивни материали).

Добиване, съхранение и вкореняване на части от растения

(2) Подготовката на вкоренилището включва почистване и изравняване на площта, есенно наторяване и дълбока оран, пролетно подравняване и повърхностна обработка на почвата.

Чл. 62. (1) Вкореняването на зрели стъблени резници се използва при видове със способност да залагат коренови зачатъци.

(2) Резниците се добиват през периода на есенно-зимния покой, а съхранението и транспортирането им съгласно чл. 50, ал. 2 и 3 от Наредба № 7 за условията и реда за определянето на източниците от горската семепроизводствена база, събирането и добива на репродуктивни материали, предназначени за лесовъдски цели, и тяхното окачествяване, включително и от внос.

(3) Засаждат се здрави резници, прясно отрязани или извадени от хранилището непосредствено преди засаждането, като се предпазват от просушаване.

(4) Схемите за засаждане на резниците са 1,5 - 1,8 m x 0,15 - 0,50 m (според биологията на вида, формата, сорта или клона и целта на производството) и съобразно с използваната техника.

Чл. 63. (1) Вкореняването на зелени стъблени резници се прилага за трудновкореняващи се чрез зрели и коренови резници видове.

(2) Резниците се добиват при спазване на следните изисквания:

1. използват се едногодишни леторасли от млади растения (1 - 10-годишни) и по изключение от по-възрастни донори;

2. добиват се от средата на май до началото на август според вида и степента на вдървеняване;

3. нарязват се непосредствено преди засаждането, като от добива на летораслите до засаждането на резниците не трябва да се допуска просушаването им.

(3) Резниците се засаждат на дълбочина 1 - 5 cm при схеми 5 - 10 сm x 5 - 10 сm.

(4) Долните краища на резниците могат да се дезинфекцират.

(5) Зелените резници се вкореняват в отопляеми или хладни парници при следните оптимални условия:

1. температура на въздуха 18 - 30°С и на субстрата - 22 - 30°С;

2. относителна влажност на въздуха 80 - 100%;

3. влажност на субстрата 60 - 70% от пълната влагоемност - поддържани чрез мъглуване;

4. осигуряване на разсеяна светлина.

(6) Грижите включват поддържане на условията по ал. 5 чрез проветряване, засенчване и охлаждане и постепенно закаляване в края на парниковото отглеждане.

(7) Вкоренените резници се пикират през есента или пролетта на открито, след формиране на първите разклонения по корените.

Чл. 64. Стъблените резници от иглолистни видове могат да се добиват през вегетационния период или по време на покоя, вкореняват се по изискванията за зелените резници, като се държи сметка за следните особености:

1. добиват се от едногодишни клонки от първи и втори ред, предимно "на пета" от по-стара дървесина;

2. при видове с плагиотропизъм се използват само връхните части на летораслите;

3. иглолистата и разклоненията в основата на резниците се отстраняват на 2 - 5 cm дължина;

4. ако фиданките се доотглеждат на място, засаждането е при гъстота 200 - 250 броя на 1 m2, а ако ще се пикират - по 400 - 500 броя на 1 m2.

Чл. 65. За по-голямо и бързо вкореняване на стъблените резници могат да се прилагат ризогенни стимулатори.

Чл. 66. (1) Вкореняването на коренови резници се прилага за видове, които образуват коренови издънки и трудно се вкореняват със стъблени резници (брястове, трепетлика, бяла топола, бяла акация, пауловния, японска софора, череша, копривки, албиция, конски кестен, миризлива върба, айлант, ликвидамбър, гледичия, каталпа, маклура, глог, аралия, брадавчест чашкодрян и др.).

(2) Кореновите резници се добиват от 1 - 2-годишни фиданки или от млади странични корени на майчини растения и са с дебелина от 5 до 15 mm и дължина 3 - 10 сm.

(3) Резниците се добиват през периода на зимния покой. До засаждането могат да се съхраняват във влажен пясък или хладни помещения в полиетиленови торби.

(4) Резниците се засаждат в незамръзнала почва, на открито или в хладни парници.

Чл. 67. (1) Размножаването чрез коренови издънки се прилага при лески, дрян, бяла топола, трепетлика, бяла акация, вишна, махалебка, люляк, спиреи, пауловния и др.

(2) За подсилено получаване на коренови издънки се извършва нараняване на корените на майчините растения при обработката на почвата около тях.

(3) Кореновите издънки се отделят заедно с част от кореновата система на майчиното растение, надземната им част се изрязва на пънче и се пикират за доотглеждане.

Чл. 68. (1) Размножаването чрез отводки се прилага при липи, череша, черници, елши, лески, люляк, форзиция, рози, жасмин, актинидия, птиче грозде, френско грозде, дюля и др.

(2) Майчините растения в специализирания маточник се засаждат в шахматни схеми с разстояния между индивидите от 1,5 до 2,5 m.

(3) В началото на пролетта на втората година майчините растения се подрязват на пънче.

(4) След 1 - 2 години летораслите от издънките се вкореняват чрез прилагане на познатите в практиката методи за повеждане.

Чл. 69. (1) Размножаването чрез разделяне на храсти се прилага при видове, които формират много леторасли от спящи и придатъчни пъпки (спиреи, кисел трън, жасмин, френско грозде и др.).

(2) Храстите се разкопават и разделят на части през есента или рано през пролетта.

Чл. 70. (1) Вегетативното производство чрез метода "ин витро" се прилага с цел получаване за кратко време на голям брой здравословно стерилни и наследствено еднородни с донора копия.

(2) От технологичния цикъл на културите "ин витро" в горски разсадник се провежда последният етап - закаляване и доотглеждане на получените растения.
Раздел III.

Производство на облагородени фиданки

(2) Калемите се добиват от маточници или избрани индивиди.

Чл. 72. (1) Присаждането се извършва по два основни начина, посочени в приложение № 7:

1. на пъпка (окулиране) по някои от следните методи - в Т-образен разцеп; на прозорче; на щитче; окулиране и др.;

2. на калем по някой от следните методи - "сърцевина върху камбий", "проста копулация", "езичеста копулация", "в разцеп", "под кора", "в страничен зарез" и др.

(2) Присаждането на пъпка се извършва в Т-образен разцеп (при семкови, костилкови и други видове), "на прозорче" (при орехи, обикновен кестен и други видове) или друг метод.

(3) На спяща пъпка се присаждат повечето декоративни форми при широколистните видове и горскоплодните.

Чл. 73. (1) Подложките се произвеждат при спазване на следните изисквания:

1. използват се здрави и добре развити фиданки, с добре разклонена коренова система;

2. почвено-климатичните условия са подходящи за вида, формата или сорта;

3. подложката е от същия ботанически вид или от друг, като се отчита степента на съвместимост с присадника.

(2) Подложките се пикират в едно- или двуредова схема и гъстота, съобразени с биологията на вида и механизацията (междуредия 0,7 - 1 m, разстояние между двата реда около 50 сm и между фиданките в редовете - 30 - 50 cm).

(3) Подложките могат да се пикират и в подходящи за съответния вид контейнери.

(4) При пролетно засаждане кореновата шийка се поставя на нивото на почвата, а при есенно - на 1 - 2 cm по-ниско, като подложките се почистват от странични клонки на височина 12 - 15 cm.

Чл. 74. (1) За пролетно присаждане клонките за присадници се нарязват зимно време и се пазят от просушаване на хладно във влажна среда.

(2) Калемите и пъпките във вид на щитче се изрязват непосредствено преди присаждането.

(3) Пролетното присаждане на открито се извършва през април-май при започване на активното сокодвижение в подложката (фазата на началния растеж).

Чл. 75. Лятното присаждане на пъпка се извършва при спазване на следните изисквания:

1. клонките за присадници се нарязват от средата на август до началото на септември;

2. три-четири дни преди присаждането се извършва поливане на подложките за усилване на сокодвижението;

3. стъблата на подложките се почистват с влажна кърпа;

4. непосредствено преди присаждането от маточника се нарязват по сортове зрели едногодишни леторасли с дебелина над 4 - 4,5 mm;

5. листата от нарязаните леторасли веднага се отстраняват, но се запазват част от дръжките им;

6. за окулиране се вземат само развити вегетативни пъпки от средната част на клонките;

7. присажда се в по-хладните утринни и вечерни часове на деня, като се допуска клонките да бъдат добити през предходната вечер или сутрин, когато е осигурено тяхното съхраняване на хладно и влажно място;

8. в горещи и слънчеви дни мястото на присаждане се засенчва, а присадниците се поливат;

9. след 10 - 15 дни се проверява успехът на присаждането, а при неуспех присаждането се повтаря от противоположната страна на стъблото;

10. превръзките се разхлабват или отстраняват не по-рано от 30 - 35 дни след присаждането или през следващата пролет;

11. в края на есента около мястото на присаждане се насипва пясък за дренаж и присадените фиданки се загърлят на височина 5 - 6 cm над мястото на присаждане.

Чл. 76. Грижите за присадените фиданки са следните:

1. рано през пролетта леторасълът на подложката се изрязва с остър нож под наклон 45о на височина 15 - 20 cm или 1 - 2 mm над мястото на присаждане;

2. в началото на вегетацията загърлената почва се отстранява, превръзката се сваля и се премахват пъпките по подложката; пъпките се отстраняват в набъбнало състояние и по време на вегетацията (3 - 4 пъти);

3. след израстване на леторасъла от присадената пъпка до 8 - 10 cm той се привързва в основата към оставения 15 - 20 cm "шип" от прерязания връх на подложката или към отделно поставено колче;

4. при височина на леторасъла 15 - 20 cm се прави второ привързване;

5. оставеният "шип" от подложката се отстранява през юли до началото на август, след здравото срастване на присадника и вдървеняване в долната му част, а раната се замазва с овощарска замазка;

6. през втората година се правят резитби за оформяне на короните на фиданките.

Отглеждане на фиданките

(2) Грижите за фиданките се изразяват в поливане, отстраняване на излишните леторасли, плевене, разрохкване, подхранване, кастрене, мерки срещу болести, вредители и абиотични повреди.

(3) Поливането се извършва веднага след засаждането, както и при необходимост по време на израстване на летораслите.

(4) След достигане на водещите леторасли до височина 10 - 15 cm за бързорастящите или 4 - 5 cm за по-бавнорастящи видове се оставя само най-добрият от тях, а излишните се премахват с остър режещ инструмент.

(5) Страничните леторасли се отстраняват чрез филизене.

(6) При плевене, разрохкване и подхранване се прилагат разпоредбите на глава шеста, раздел IV.

(7) За засаждане се използват едногодишни, двегодишни или фиданки с корен, една година по-възрастен от стъблото, в съответствие с биологията на вида и възприетата технология.

Чл. 78. (1) Вегетативните фиданки от зелени резници, вкл. от иглолистни видове, се доотглеждат на мястото на вкореняване или на открито - в школи или в контейнери.

(2) Гъстотата на пикиране и размерите на контейнерите са в съответствие с биологията на вида, размерите на вкоренените растения и целта на производството.

(3) При определяне начина на пикиране и грижите за фиданките се прилагат съответните разпоредби на глава шеста.

(4) За засаждане се използват дву- и едногодишни фиданки.

Чл. 79. Вегетативните фиданки за декоративни цели се доотглеждат в школи.

Чл. 80. Вегетативните фиданки от горскоплодни видове се отглеждат в горскоплодния отдел.