Наредба №55 от 29. 01. 2004 г за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура
Раздел VIII Наклони на надлъжния профил
Изтегляне 1.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Раздел IX Инерционни наклони Чл. 37.
- Раздел X Закръгляване на чупките на надлъжните наклони Чл. 40.
- Раздел XI Елементи на надлъжния профил Чл. 41.
- Глава шеста ЗЕМНО ПЛАТНО Раздел I Основна площадка Чл. 44.
- Чл. 45.
- Раздел II Защитен пласт и носимоспособност Чл. 49.
- Раздел III Напречни профили в изкоп и насип Чл. 51.
- Чл. 53.
- Чл. 56.
| Раздел VIII
Наклони на надлъжния профил Чл. 36. (1) Железопътните магистрали се проектират с максимален приведен наклон на надлъжния профил: 1. в равнинни участъци - 12,5 %.; 2. в хълмисти участъци - 20 %.; 3. в хълмисто-планински участъци - 27 %.. (2) Нови железопътни линии категория I, както и цялостните им реконструкции между две възелни гари се проектират с максимален приведен наклон на надлъжния профил: 1. в равнинни участъци - 15 %.; 2. в хълмисти участъци - 20 %.; 3. в хълмисто-планински участъци - 27 %., а при направена обосновка от проектанта по изключение - до 30 %.. (3) Максималният допустим приведен наклон на междугарията за железопътни линии I, II и III категория е 40 %.. (4) Приведен наклон е сборът от действителния наклон, съпротивлението от кривите, изразено като наклон, и допълнителното съпротивление в тунелите. (5) Съпротивлението от кривите, изразено като наклон, се определя по формулата: 700 W = ----- %., r R където: W е съпротивлението в кривите, изразено като наклон в %.; r R - радиусът на кривата в м. (6) За осигуряване отводняването минималният надлъжен наклон в тунелите е 3 %.. (7) Допълнителното съпротивление при движение на влак в тунел зависи от: аеродинамичните качества на возилата, напречното сечение на тунела, дължината на влака и дължината на тунела. При недостатъчно данни допълнителното съпротивление може да се отчита чрез намаляване на наклона в тунел според следната таблица:
(8) Надлъжният наклон на електрифицирана железопътна линия в тунел с дължина до 500 м може да се проектира с равен на меродавния наклон, като се отчита възможността за преодоляване на допълнителното съпротивление чрез кратковременно увеличаване на мощността на електрическия локомотив. За тунели с дължина над 3000 м се правят изчисления за съпротивленията при движение на влаковете с проектната скорост, като се отчита проектираното напречно сечение на тунелите. За тунели с дължина между 500 и 3000 м се ползва таблицата по ал. 7. (9) Наклонът на нагорнище пред гари, на разстояние пред входния сигнал, равно на дължината на влака, не трябва да бъде по-голям от меродавния наклон, намален с 3 %., за улесняване потеглянето на спрял влак. Раздел IX Инерционни наклони Чл. 37. В проектите за железопътни магистрали и железопътни линии от другите категории може да се предвиждат елементи на надлъжния профил с по-големи наклони от меродавния наклон, ако с това се постига: 1. скъсяване на трасето; 2. значимо намаляване на строителните разходи; 3. значими предимства от гледна точка на опазване на земята и околната среда. Чл. 38. (1) Предвидените в проекта елементи на надлъжния профил с по-големи наклони от меродавния се третират като инерционни наклони, които се преодоляват чрез натрупаната кинетична енергия на влака преди началото на инерционния наклон. В тези случаи се извършват тракционни (тягови) изчисления за установяване, че влак с тегло, изчислено като норма за меродавния наклон, може да премине отсечката с инерционен наклон с приемливо намаление на скоростта. (2) Инерционни наклони могат да се прилагат, ако пред тях има дълъг участък с по-малки наклони, по които влакът да набере необходимата скорост, с която да преодолее инерционния наклон. (3) При тракционните изчисления за инерционните наклони се отчита възможността за кратковременно увеличаване на мощността на електрическия локомотив. (4) При хълмисто-планински терени могат да се проектират надлъжни профили с инерционни наклони, когато разстоянията, изискващи по-големи наклони от меродавния, са с неголяма дължина. (5) В случаите по ал. 2 може да се направи предварителна проверка за максималната дължина на елемента с инерционен наклон по следната формула: 4,17. V2 - 4,17 .V2 L = 1 2 in --------------------- (м), N - N in mer където: L е дължината на елемента с инерционен наклон в м; in V - скоростта на влака в началото на инерционния наклон в км/ч; 1 V - приемливо намалената скорост на влака в края на инерционния наклон 2 в км/ч; N - инерционният наклон, по-голям от меродавния в %.; in N - меродавният наклон в %.. mer Чл. 39. При обоснована необходимост от проектиране на отсечки и междугария с по-големи наклони може да се отчита возене на тежки влакове с кратна (двойна или тройна) тяга. За обосновка на целесъобразността от такива решения се разработва технология за използването на кратната тяга. Изгодите от проектирането на по-големите наклони за кратна тяга трябва да се съпоставят с недостатъците от кратната тяга, изразени като допълнителни експлоатационни разходи за очаквания брой тежки влакове. Раздел X Закръгляване на чупките на надлъжните наклони Чл. 40. (1) Чупките на надлъжните наклони се закръгляват с вертикалните криви с големи радиуси не по-малки от изчислените по следната формула: R ? 0.50.V2 (м), vert pr където: R е радиусът на вертикалната крива в м; vert V - проектната скорост в км/ч. pr (2) В зависимост от проектната скорост стойностите на вертикалните криви се закръгляват, както следва:
(3) Минималният радиус на вертикална крива в междугарие е 2000 м при проектна скорост не по-голяма от 65 км/ч. (4) Вертикалните криви се разполагат извън преходните криви, както и извън мостове. Разстоянието от началото или края на преходна крива или мост до началото на вертикална крива трябва да бъде най-малко 25 м. За железопътни линии II и III категория, по изключение в притеснени условия, може да се допусне разстояние най-малко 6 м. Раздел XI Елементи на надлъжния профил Чл. 41. (1) Минималната дължина на елементите на надлъжния профил е 500 м. Разстоянието между вертикалните криви на две съседни чупки на наклона е не по-малко от V /4. pr (2) Надлъжният профил на трасето е препоръчително да се проектира с по-дълги елементи. (3) Допуска се по изключение при тежки теренни или други притеснени условия дължината на елемент на надлъжния профил да бъде по-малка от предписаната в ал. 1, но не по-малка от 200 м. Чл. 42. (1) При проектиране на железопътно трасе с два противоположни наклона (през гърбица или яма) между наклоните се проектира площадка с наклон 3 %. с минимална дължина 500 м. (2) По изключение при преминаване на трасето през гърбица или яма дължината на елементите може да се подбере така, че вертикалните криви на чупките на наклоните да се допират и да се образува една дълга вертикална крива с голям радиус. Чл. 43. При проектирането на трасето за железопътна магистрала или електрифицирана железопътна линия от категория I препоръчително е да се проектира надлъжен профил, който да предоставя възможност на влак, потеглил от гара, да достигне до скорост, позволяваща работа на електрическия локомотив в подходяща зона на теглителната му характеристика. Глава шеста ЗЕМНО ПЛАТНО Раздел I Основна площадка Чл. 44. (1) Основна площадка е горната повърхност на земното платно, върху която се полага горното строене на железния път. (2) Широчината на основната площадка на земното платно на текущия път се определя от следните фактори: 1. брой на коловозите и разстояния между осите им; 2. габаритни изисквания; 3. размери на баластовата призма; 4. широчина на банкета за движение на работниците по поддържане на железния път и други служители на железниците; 5. разполагане на сигнални и други съоръжения за сигурността; 6. монтиране на стълбове на контактната мрежа в съответствие с габаритните изисквания за тях; 7. съоръжения за съобщения; 8. кабелни трасета; 9. уширяване на платното пред вход в гари, ако там се предвиждат маневри за изтегляне на локомотиви и вагони. (3) Земна основна площадка е горната повърхност на земното платно под защитния пласт, ако има такъв. (4) Широчината на банкета на земното платно, предназначен за движение на персонала по поддържането на инфраструктурните обекти, е не по-малка от 50 см. (5) При разполагане на канали за съобщителни връзки или други съоръжения по банкета широчината му се увеличава в съответствие с широчината им (приложение № 3). Чл. 45. Основната площадка на земното платно и земната основна площадка както в изкоп, така и в насип се оформят с напречен наклон 5 % съгласно приложение № 3. Чл. 46. Земното платно в насипите се изгражда на пластове, които се уплътняват съгласно изискванията на проекта, като се осигурява необходимата му носимоспособност и стабилност. Чл. 47. (1) Носимоспособността на конструкцията на земното платно се характеризира чрез деформационния модул, определен по БДС 15130-80 и по формулата
където:
2 1 0,3 и 0,7 от максималното напрежение, което се достига при съответния цикъл на натоварване, в МРа; deltaS = S - S - разликата в стойностите на сляганията, получени при 2 1 напрежения Р и Р за съответния цикъл, в мм; 1 2 D - диаметърът на натоварващата плоча (препоръчва се да е 300 мм). (2) За определяне на носимоспособността на земната основна площадка и основната площадка се прилагат изискванията, посочени в следната таблица:
Забележка. Ео е минималната стойност на деформационния модул на земната основна площадка; Ерl е минималната стойност на деформационния модул на основната площадка. * Ако определената стойност на деформационния модул на земната основна площадка е поне 60 % от минималната стойност на Eo, за повишаване на носимоспособността на основната площадка може да се използват армиращи геотекстили или геомрежи, като се следи да бъде достигната стойността на деформационния модул Epl за земната основна площадка съгласно таблицата. ---------------------------------------------------------------------------- (3) Деформационният модул на земната основна площадка се установява в рамките на геотехническото изследване, като се отчита влиянието на най-неблагоприятните климатични и хидроложки условия, особено ако тя е съставена от свързани почви, чиито качества се променят в зависимост от тях. При определяне на деформационния модул влиянието на конкретното състояние на почвата се отчита с корекционен коефициент "Z" по формулата: Eor = Eo.Z, където: Eor е редуцираният деформационен модул на почвите от земната основна площадка в MPa; Еo - деформационният модул на почвите от земната основна площадка, установен чрез статично изпитване в MPa. (4) Стойностите на корекционния коефициент "Z" за несвързани почви са: - за песъчливи и чакълести почви - 1,0; - за глинест пясък - 0,9, а за свързани почви - в зависимост от показателя на консистенция Ic, който се установява съгласно БДС 2761 и в съответствие със следната таблица: Стойност на корекционния коефициент "Z"
Чл. 48. При полагане на насипи върху земна основа със слаба носимоспособност и за повишаване на стабилността и носимоспособността на земната основна площадка могат да се използват високоякостни геотекстилни материали и мрежи за укрепването на земното платно и други конструкции. Раздел II Защитен пласт и носимоспособност Чл. 49. (1) Върху земна основна площадка се полага защитен пласт с определена носимоспособност и противозамръзващи свойства. (2) Дебелината на защитния пласт се изчислява въз основа на конкретните качества на земния материал на земната основна площадка, на материала за защитния пласт и след изпитания за определяне на деформационния модул на почвите от земната основна площадка, а противозамръзващите му свойства - съгласно конкретните климатични и хидроложки условия. (3) При липса на данни минималната дебелина на защитния пласт се определя в съответствие със следната таблица:
(4) Защитният противозамръзващ пласт покрива цялата широчина на земната основна площадка както в насип, така и в изкоп. (5) Земната основна площадка, върху която се полага защитният пласт, се оформя с напречен наклон 5 %. (6) При разполагане на канали за съобщителни връзки по банкета дебелината на защитния пласт трябва да осигурява разстояние най-малко 10 cм между долната повърхност на канала и земната основна площадка за оттичане на водата. (7) Ако под основната площадка се намира скала с достатъчна носимоспособност, може да не се полага защитен пласт, като неравностите по скалната повърхност се запълват с подходяща минерална смес или бетон за създаване на равна повърхност с наклон 5 % за оттичане на водата и за предпазване от изветряване (приложение № 3). Чл. 50. (1) Защитният пласт се изгражда от водопропусклив материал (едрозърнест пясък, баластра, трошен камък, сипица, рециклиран трошен камък, металургични шлаки и др.), отговарящ на следните изисквания: 1. съдържанието на частици с размер по-малък от 0,02 мм е по-малко от 3 % за осигуряване мразоустойчивостта на материала; 2. коефициентът на разнозърненост d 60 u = ---- е по-голям или равен на 15, d 10 където: d е диаметърът на частиците при 60 % от масата на материала; 60 d - диаметърът на частиците при 10 % от масата на материала; 10 3. коефициентът на водопропускливост е по-голям от 0,5 м/денонощие; 4. количеството на материала, който преминава през ситото с най-голям размер, не превишава 15 % от общата маса; 5. съдържанието на чужди частици не превишава 1 % от общата маса; 6. филтрационният критерий на Терцаги спрямо почвата от земната равнина и трошения камък на баластовото легло е: 4d < D < 4d , 15 15 85 където: d е диаметърът на частиците от долулежащия пласт при 15 % от масата на 15 материала; D - диаметърът на частиците от горележащия пласт при 15 % от масата 15 на материала; d - диаметърът на частиците от долулежащия пласт при 85 % от масата 85 на материала. (2) Когато изискването по ал. 1, т. 6 не може да бъде изпълнено, се полага геотекстил. Раздел III Напречни профили в изкоп и насип Чл. 51. (1) Напречният профил в изкоп се оформя с канавки и берми край тях с широчина, равна или по-голяма от 1,10 м с напречен наклон към канавката 5 %. При изветряващи и ронливи скали широчината на бермата се увеличава до 3 м и се прилагат и други мероприятия за обезопасяване на земното платно от възможни падащи скални парчета. Тази берма се подравнява, за да може при нужда да се ползва за път от персонала по поддържането на железопътната линия (приложение № 5). (2) Откосите на изкопите се оформят с наклон, съответстващ на геоложките характеристики на почвата и/или скалата. При липса на конкретни данни се приемат следните стойности: 1. за здрави еруптивни скали - 1:0,1; 2. за здрави седиментни скали - 1:0,2; 3. за изветряващи скали - 1:0,5; 4. за изветрели и ронливи скали - 1:1; 5. за полускали (мергели, арилити, филити, шихти) и свързани и несвързани почви - 1:1,5. (3) При по-дълбоки изкопи в земни почви могат да се правят берми през 6 м по височина с широчина, равна или по-голяма от 1,10 м с напречен наклон 5 %. (4) Откосите на изкопи в земна почва се затревяват, залесяват или укрепват по друг начин. (5) В земни изкопи ръбът, който се получава от пресичането на откосната равнина на изкопа с терена, се закръглява с радиус, определящ тангента 1,5 м съгласно приложение № 5. (6) В случаите, когато теренът е с наклон към изкопа, се изгражда предпазен отводнителен канал, оразмерен за очакваните максимални води. Ръбът на канала отстои най-малко на 3,5 м от горния ръб на изкопа (приложение № 5). (7) Напречното сечение на канавките, предпазните окопи и канали е трапецовидно с наклон на откосите 1:1,5 и широчина на дъното не по-малко от 0,5 м и дълбочина съобразно хидравличното оразмеряване. Най-малкият допустим надлъжен наклон е 1 %.. При наклони под 3 %. и над 20 %. канавките и каналите се облицоват с каменни или бетонни плочи на височина най-малко 0,1 м над нивото на изчислителния воден поток или се полагат готови коритообразни стоманобетонни елементи. При наклон на канавките, по-голям от 50 %., се изграждат прагове (водоскоци) от каменна зидария, бетон, бутобетон или стоманобетонни елементи. (8) В случаите на изграждане на земно платно в изкоп и при опасност почвени води от по-високия терен да излязат на земното платно се проектира и се изпълнява дренаж за дълбочинно отводняване в оста на отводнителната канавка. Дренажи се проектират и изпълняват и за пресичане притока на почвени води към откосите на изкопа, когато изкопът пресича водоносен слой (приложение № 6). (9) Минималният надлъжен наклон на дренажите е 3 %., а максималният - 50 %.. В дренажите се полагат плътни и надупчени грънчарски (каменинови), керамични, бетонни или пластмасови (гладки или гофрирани) тръби с диаметър най-малко: 1. за магистрални линии - 200 мм; 2. за останалите категории линии - 100 мм. (10) При изкопи с дълбочина, по-малка от 2 м, в райони с опасност от снегонавяване наклонът на откосите е от 1:8 до 1:12. Чл. 52. (1) При земно платно в насип откосите на насипи от земна почва с височина до 6 м се проектират с наклон 1:1,5 (приложение № 6). (2) Наклонът по ал. 1 може да се промени след направено геоложко заключение. (3) При по-високи насипи наклонът на откоса се променя през 4 - 6 м по височина последователно на 1:1,75 и 1:2. Чл. 53. Откосите на насипа се укрепват срещу ерозия по подходящ начин. Чл. 54. Ръбът, който се получава от пресичането на откосната равнина на насип от земна почва с терена, се закръглява с радиус, определящ тангента 1 м съгласно приложение № 6. Чл. 55. (1) При насип, лежащ върху основа с напречен наклон, от горната страна се проектира и изпълнява предпазен отводнителен канал, оразмерен за очакваните максимални води. Ръбът на канала трябва да отстои най-малко на 2 м от петата на насипа (приложение № 6). (2) От долната страна откосът на насипа се закръглява също с радиус, определящ тангента 1 м (приложение № 6). (3) Преди направа на насип върху терен с хумусна почва хумусният пласт се отстранява, складира се и след това се оползотворява за рекултивация на пустеещи терени. (4) Когато земната основа, върху която се изгражда насип, е с напречен наклон, по-голям от 1:5, преди направата на насипа се оформят стъпала. (5) При преминаване на трасе в насип край река през заливаема речна тераса или край друга водна площ нивото на земното платно в края на банкета е най-малко 0,5 м над максималната височина на вълните при максимални водни нива с повторяемост, предписана в заданието. Откосите на земното платно се укрепват срещу отмиване. Чл. 56. В случаите, при които трасето на железопътната линия преминава през слаби почви, те предварително се обработват по индивидуален проект. Чл. 57. Насипи с височини, по-големи от 12 м, се изпълняват по индивидуални проекти. Чл. 58. Когато част от трасето на железопътната линия попада в изкоп, а друга в насип, се вземат мерки деформируемостта на земната основна площадка на двете части да бъде приблизително еднаква. Чл. 59. (1) За железопътни линии в участъци, където могат да се натрупват снежни преспи, не се допуска проектиране на изкопи и насипи с дълбочина, съответно височина, по-малка от 0,7 м за железопътни линии с проектна скорост до 120 км/ч и 1 м за железопътни линии с проектна скорост, по-голяма от 120 км/ч. (2) При необходимост в проекта се предвиждат средства за защита от снегонавяване. Необходимостта от такива средства и видът им се предписват в заданието. Чл. 60. Когато железопътна линия се проектира и изгражда на разстояние, по-малко от 12 м от края на платното за движение от автомобилен път, се вземат мерки с оглед безопастността на движение, включително против заслепяване на водачите на автомобили от фаровете на локомотивите или застрашаване на движението на влаковете от излязло от пътя моторно превозно средство, чрез плътна ограда или по друг подходящ начин. Каталог: data -> uploads -> documents documents -> Защитни съоръжения на гражданската отбрана. Норми за проектиране documents -> Първа общи изисквания ч documents -> Образец за почасово заплащане на възнаграждението documents -> Сборник закони апис, кн. 9/2004 г., стр. 457 Глава първа общи положения documents -> До директора на риосв пловдив и н ф о р м а ц и я Изтегляне 1.5 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||