Наредба №8 за определяне на работните места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност

Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 44 от 1993 г.) Работодател с повече от 50 работници и служители е длъжен всяка година да определя работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена трудоспособност, в процент от общия брой на работниците и служителите в зависимост от отрасъла на народно стопанство. Този процент не може да бъде по-малък от:

1. промишленост:

а) производство на ел. енергия и топлоенергия - 5%;

б) каменовъглена промишленост - 4%;

в) нефтена промишленост - 5%;

г) черна металургия - 4%;

д) цветна металургия (вкл. добив на руди) - 3%;

е) машиностроителна и металообработваща промишленост - 6%;

ж) електротехническа и електронна промишленост - 8%;

з) химична и каучукова промишленост - 4%;

и) промишленост за строителни материали - 5%;

к) дърводобивна и дървообработваща промишленост - 6%;

л) целулозно-хартиена промишленост - 6%;

м) стъкларска и порцеланово-фаянсова промишленост - 6%;

н) текстилна и трикотажна промишленост - 6%;

о) шивашка промишленост - 8%;

п) кожарска, кожухарска и обувна промишленост - 6%;

р) полиграфична промишленост - 5%;

с) хранително-вкусова промишленост - 9%;

т) други отрасли на промишлеността - 9%;

2. строителство - 6%;

3. селско стопанство - 7%;

4. горско стопанство - 8%;

5. транспорт - 7%;

6. съобщения - 8%;

7. вътрешна търговия (търговия, МТС и изкупуване) - 10%;

8. други отрасли на материалното производство - 10%;

9. жилищно-комунално стопанство - 10%;

10. образование - 5%;

11. култура и изкуство - 10%;

12. здравеопазване - 7% .

Чл. 2. (Отм. - ДВ, бр. 44 от 1993 г.)

Заключителни разпоредби