Нашия народ, нашата територия, нашия начин на живот – е моя Първостепенна мисия и конституционен дълг.” Уилям Клинтън, Президент на сащ

Изтъква се подкрепата, която дава правителството на:

• 
  законови програми, подпомагащи развитието на демократични отношения цивилни-военни;
  
• 
  обучение и усвояване от полицията и силите за сигурност нормите на поведение, гарантиращи съблюдаване правата на човека в екстремални ситуации;
  
• 
  дейността на различните институции, имащи отношение към защита правата на традиционно подтиснатите групи – жени, деца, наемни работници, преследвани заради религиозни вярвания или етнически произход;
  
• 
  реализация на инициативи за облекчаване положението на децата сираци и тези с трайни увреждания, както и самотните възрастните хора и социално слабите;
  
• 
  събиране на помощи за пострадали от бедствия и авария райони.
  

Необходимо е да се изтъкнат мерките, които предприемат Законодателните органи и Правителството за насърчаване на разбирателството, превъзмогване класово-партийното противопоставяне и провеждането на политика на национално единение и съгласие за предотвратяване на граждански конфликти и вътрешни кризи, за блокиране настъплението на различните разновидности на екстремистко поведение.

Достатъчно място следва да се отдели на състоянието и развитието на криминогенната обстановка в страната и дейността на право охранителните органи по прогнозиране, разкриване на коренните причинно-следствени връзки, контролирането й и бързото й редуциране. Анализът на прилагания политически подход от Ръководството на МВР се насочва главно към технологията за вземане на решения:

* обективен, всестранен и задълбочен анализ на обстановката;

* разкриване на главните причини и техните носители;

* адекватно определяне насоките за бъдеща работа;

* всестранна мобилизация в изпълнението на задачите;

* контрол за изпълнение на решенията;

* корекция в задачите, методите и способите съобразно резултата.

Посочва се как работи Правителството, като спойващо звено, като инициатор в координиране, целеполагане и насочване дейността на Законодателната, Изпълнителната и Съдебната власт по неутрализиране на такъв източник за несигурност, какъвто е страхът на гражданите за техния живот, страхът от безнаказаните престъпления срещу личността и посегателствата срещу личната собственост и човешко достойнство. Привеждат се данни и факти, илюстриращи неговата дейност: извършени, регистрирани и разкрити престъпления по категории; достигнали до съдебната зала; реално осъдени извършители; изтърпяващи наказанието си осъдени; рецидиви и включили се в пълноценен обществен живот, изтърпели наказанието си граждани.

Посочва се в каква степен местата за изтърпяване наказание „лишаване от свобода” отговарят на съвременните изисквания и доколко установения в тях режим спомага за осъзнаване вината и заставане на страната на законността и правовия ред.

Оценя се респектът, който създават правораздавателните органи към законите на страната, като посредством ефективно и справедливо правосъдие санкционират тяхното нарушаване. Изтъква се степента на постигнатия консенсус между политическите сили по модернизирането на съдебната власт за борба с корупцията: подкрепа на законодателната политика, единно виждане по прилаганите мерки и ресурсите, които трябва да се заделят за тази борба.

Прави се извод за жизнеността на вековните народни традиции на добро съседство, другарство, взаимопомощ и оказване помощ на изпадналите в беда; на всеобщо уважение към будителите, лечителите, защитниците и водачите на народа и на тази основа се дава оценка за сплотеността на нацията.

Разделът завършва с изводи и насоки за бъдеща работа.


РАЗДЕЛ ЧЕТВЪРТИ. Поддържане и развитие на националните традиции в бита, науката, културата и спорта.

Разглеждане дейността на Правителството по поддържане и развитие националните традиции в бита, науката, културата и спорта, като важен елемент от националната сигурност, започва с кратка характеристика за действителното състояние на тези важни съставни части на националната идентичност, изтъкват се определящите положителни и отрицателни тенденции и полаганите усилия по тяхното засилване или неутрализиране. Тук се изтъква атмосферата, която създава Правителството за мирно съжителство на всички религиозни общности и противопоставянето срещу онези вероучения, които крият заплаха за човешките свободи, живота и имуществото на гражданите и единството на нацията. Посочва се правителствената и обществената подкрепа за популяризиране на самобитните традиции на малцинствените групи с цел сближение, взаимно приемане и зачитане.

Следва да се оцени многопланово състоянието и развитието на българската култура и подкрепата, която Държавата оказва за увеличаване на нейния принос в издигане на националното самосъзнание и обединяване на всички по света с български корен и възпитаване гордост във всеки член на обществото, че се е родил на тази земя и е гражданин на тази страна, готов да защитава демократичните завоевания на народа й. Дава се отговор до каква степен нашата научна и художественотворческа интелигенция е свободна, независима и материално обезпечена, за да заема и отстоява в политическия процес и в живота национално отговорна позиция за защита на обществения и граждански интерес и общоприетите критерии за граждански свободи, определени и формулирани на базата на нашите и световни реалности и опит, записани в Международната Харта за правата на човека.

Особено внимание трябва да се отдели на значимите и върхови постижения в областта на образованието, науката, културата и спорта, които издигат престижа на България пред света и укрепват нейната национална сигурност, като печелят повече приятели и застъпници за нашата Национална Кауза, за нашите Национални интереси, каква правителствена финансова подкрепа срещат.

Не ще бъде излишно, ако се анализира приносът на държавните и частни медии (телевизия, кино, вестници, списания) за постигане на взаимно опознаване на Балканските народи чрез научния, културен и спортен обмен, поддържане дух на толерантност и взаимно уважение, добронамереност, взаимопомощ и добри съседски отношения.

Разделът завършва с изводи и насоки за бъдеща работа.


РАЗДЕЛ ПЕТИ. Всестранно укрепване на Въоръжените сили за защита териториалната цялост и вътрешния ред в Република България и оказване помощ на населението на страната и съседите при бедствия и аварии.
Всестранно укрепване на Въоръжените сили за защита териториалната цялост и вътрешния ред в Република България и оказване помощ на населението на страната и съседите при бедствия и аварии е един от най-важните раздели в оценка състоянието на националната сигурност, т.к. се явява резултативна величина, критерий за оценка усилията, прилагани в посочените преди това четири направления.

В този раздел трябва да се направи анализ на хода на извършваната Реформа във Въоръжените сили, до каква степен отговаря на поветите задължения, произтичащи от Парижка Харта за Нова Европа, ДОВСЕ, Договора за открито небе, Виенския документ от 1992г., Заключителния акт на преговорите за личния състав на обикновените ВС в Европа и документите, приети от Форума на СССЕ за сътрудничество в областта на сигурността. Прави се общ извод за готовността на Армията ни да защитава териториалната цялост и суверенитета на страната.

Като се съпостави структурата и комплектоването на нашите Въоръжени сили с тези на съседните ни страни и съвременните световни образци, се дава оценка в каква степен наличните сили и средства, личен състав, особено навлязлата модернизация в армията отговарят на научнообоснованото равнище на нуждите за отбрана на страната, ориентирани към постигане на достатъчна възпираща и отбранителна мощ. Сравнява се фактическият икономически потенциал на страната с необходимия и достатъчен за поддържане на модерни Въоръжени сили, към каквито се стремим и се посочват резерви.

Опирайки се на отбранителния характер на нашата Военна доктрина, се дава оценка до каква степен военното планиране е обезпечило изграждането на адекватен отбранителен потенциал и бойна готовност, осигуряващи ефективна способност за сдържане и отразяване на агресия – какви сили, на кой рубеж, за колко време можем да задържим и какви загуби можем да им нанесем, за да ги въздържим от започване или продължаване на агресията. Изтъква се възможността на Въоръжените сили, усилени с резерва след бърза и масова мобилизация, да поддържат ресурса за продължително отбранително съпротивление за съкрушаване на агресора да продължи бойните действия, а също така готовността им за незабавно действие за защита на населението и националната инфраструктура при бедствия и аварии и опасно замърсяване на околната среда – какво можем, в каква степен, с каква продължителност и интензивност.

В каква степен състоянието на икономиката отговаря на интересите на отбраната: какво ниво на ефективност е постигнато при координиране, ръководене на планирането и фактически изпълнение на плановете за преминаване на секторите от националната икономика (държавен и частен) от мирно на военно положение – време, количество, отбранителна производителност; производство на въоръжение, боеприпаси, бойна техника, екипировка и резервни части; създаване и поддържане на мощности за военновременната дейност на националната икономика, на военновременните запаси и държавен резерв.

Оценява се действието (прогнозиране, планиране, организиране, ръководене, координиране, оценка) на системата по ранно предупреждение, бързо реагиране и интегрирано планиране на отбраната на фона на стихийните бедствия. До каква степен отбранителният ни потенциал и интегрираното ни отбранително планиране си сътрудничат с НАТО и ЗЕС и какви са резултатите от това сътрудничество.

Необходимо е да се посочи постигнатата комплексна оценка в бойната подготовка на Въоръжените. Особено внимание се обръща на усъвършенстване Системата за управление на войските и нейната всестранна защита; подготовката на командните кадри и тяхното нормално придвижване в йерархията и осигуряване на административен простор за реализацията им при напускане на Въоръжените сили; формиране и поддържане на патриотична мотивация и психическа устойчивост сред бойците и младшия команден състав, бойна дружба и взаимопомощ сред бойците и командирите от различните етнически групи в името на Родината. При анализиране качеството на учебно-възпитателния процес следва да се държи сметка за моралната подготовка на бойците и командирите да водят честни бойни действия, насочени изключително срещу военни обекти и формирования с агресивен характер и никога срещу мирното население и имуществото му – лично, частно или обществено.

Особено важно е да се изтъкне как, в условията на ограничен материален ресурс и снижена численост на армията, Правителството успява: да подготви и мотивира населението в интерес на отбраната; да поддържа несломим национален дух; да организира обучението на кадрите на централната и териториална администрация и извън казарменото обучение; да натрупа мобилизационен контингент; да организира обучението в областта на гражданската защита и териториалната отбрана; да осигури лечение на ранените и заболелите и грижи за военноинвалидите и пострадалите; ресурсно да обезпечи противопожарната отбрана и първата медицинска помощ. До каква степен е съдействало за установяване на съгласуваност между държавните ведомства и частните собственици на елементите на териториалната отбранителна инфраструктура за изграждане и поддържане на инфраструктурата за отбрана и гражданска защита, като: казарми, бази, болници, позиции, пристанища, летища, полигони, комуникации, складове, водохранилища и др.

Анализира се и се оценя използването на Въоръжените сили, ако има такова през периода, за различни конституционни нужди, така както е записано в точки 48-56 на Военната доктрина на Република България. Оценяват се възможностите на Въоръжените сили – дежурни сили и средства, система за управление, сили за бързо реагиране – да отразят внезапно нападение. До каква степен тяхната готовност и бойни възможности играят сдържаща роля в региона. Каква е чувствителността на мобилизационната система при ескалиращи кризи с военнополитически характер и различна степен на интензивност – нейната гъвкавост, защитеност и възможности за дезинформация при оперативно стратегическо развръщане на силите на театъра.

От проведените учения, с присъствието на граждански контрол, обективно и задълбочено следва да се оцени подготовката на висшия команден състав - Генерален щаб, командващи армии, командири на дивизии, полкове и отделни батальони и приравнените към тях – в уменията им да избират военностратегически и военни цели в съответствие с политиката и националния потенциал; да проявяват инициатива във всички условия на обстановката, решителност в действията, защита на бойците и съхраняване на боеспособността при максимална ефективност на действията; да постигат внезапност и ефективност, активност и настъпателност, непрекъснатост на управлението и взаимодействието и всестранност на осигуряването. Дава се отговор на въпроса: в каква степен Политическото ръководство на държавата осигурява условия за подбор и издигане в йерархията на висши командни кадри и отговорни длъжностни лица, възпитали в себе си командирски инстинкт по вземане на решения – в условията на времеви дефицит да се предусети правилния изход.

Дава се обобщена оценка за степента на съответствие на структурата и строителството на Въоръжените сили на изискванията на Военната доктрина и утвърдените от Закона за Въоръжените сили норми.

Разделът завършва с изводи и насоки за бъдещата работа.

В раздела за поддържане високото ниво на системата за управление на националната сигурност на държавата, нейното развитие и усъвършенстване се прави характеристика за работа и взаимодействието на институциите, които имат отношение към въпросите по управление на националната сигурност и формират така наречената Система за управление на националната сигурност ( СУ на НС):

* Консултативен съвет за НС към Президента на Република България;

* Комисия за Национална сигурност към Народното събрание;

* Комисия по външната и интеграционната политика;

* Съвет за сигурност към Министерския съвет;

* Специализирани звена към Министерството на външните работи, Министерството на финансите, Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната, имащи отношение към въпросите по сбора, обработката, защитата и разпределението на информацията, необходима за вземането на решения по проблеми, свързани пряко със състоянието и развитието на националната сигурност.

Очевидно тук следва да се подложат на оценка възможностите и ефективността в действията на горепосочените специализирани звена, както и на други институции като Съвет за национална сигурност и безопасност при БАН, Национален статистически институт, Национален център за изследване на общественото мнение, Бюро за финансово разузнаване към Министерството на финансите и др. Трябва да се потърси и даде отговор на въпроса: до каква степен е изградена единна балансирана, децентрализирана, координирана и защитена подсистема за събиране, обработване, разпределение и поддържане на „информационна банка” с пълна и обективна информация за състоянието и качеството на материалния и човешки ресурс и развитието на социалните тенденции в обществото. Следва да се оцени информационната мощ на тази подсистема, нейния принос за увеличаване чувствителността и коректопригодността на цялата Система за управление на националната сигурност. Посочва се каква точност в стратегическото прогнозиране и предвиждане е постигнала СУ на НС. При определяне и оценяване рисковете и заплахите за националната сигурност през годината и ефективността в работата при осмисляне на предоставяната информация, вземането на решение, планиране изпълнението и самото му изпълнение, контрола за изпълнението на решението и възможностите за корекции в хода на изпълнението в условията на непостоянство, неопределеност, нееднородност и нееднозначност на управляваната среда. Необходимо е да се посочи как Системата за управление сътрудничи с Общоевропейската информационна система и да се дадат положителни примери в това отношение.

На оценка следва да се подложи устойчивостта на системата: до каква степен е защитена срещу проникване, въздействие, внушение и манипулиране; до каква степен е гарантирана защитата на държавния информационен ресурс от изтичане на важна за страната политическа, икономическа, демографска, научно-техническа и др. информация.

Необходимо е да се посочи доколко СУ на НС е търсила обществена и гражданска подкрепа за прокарване на политическата воля на Правителството да изгражда, а когато е необходимо, ефективно да използва Силовите ведомства, като същевременно поддържа в гражданите коректно отношение към тях и спомага обществото да разглежда техните действия като оправдани, честни и аполитични.

Не ще бъде излишно, ако се направи анализ и даде оценка до каква степен стилът и методът на работа вътре в Управленските структури, механизмите на взаимодействие между елементите на Системата за управление и кадровата политика стимулират процеса за самоусъвършенстване на висшите ръководители, изграждат лидерски умения и стратегическо мислене и съдействат за възпитаване на доблестни стратегически ръководители.

Разделът завършва с изводи и насоки за бъдеща работа.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключението се дава най-обща и комплексна оценка за състоянието на Националната сигурност ( „задоволява” – „задоволява непълно” - „не задоволява”), като политическа оценка за ефективността на дейността на българския политически живот през наблюдаваната година, ръководена и организирана от Политическата партия (коалиция) на власт. Обобщават се основните изводи от разделите. На основание обобщените изводи се очертават основните заплахи за националната сигурност и свързаните с тях рискове при вземането на определени управленски политически решения.

За формулирането на заплахите е полезно да се структурират следните направление:

• 
  заплахи за националната сигурност, произтичащи от неблагоприятни и непредвидими регионални и глобални конфликти и кризи;
  
• 
  заплахи от вътрешнополитическо и икономическо естество;
  
• 
  заплахи, обособени от ескалация на международната престъпност;
  
• 
  заплахи, предизвикани от етнически проблеми и конфликти;
  
• 
  екологични заплахи за националната сигурност.
  

Рисковете за националната сигурност трябва да се свързват преди всичко с политическите действия на конституираните право субекти. Подготовката на политиците от висшия държавен ешелон в областта на международните политически и икономически отношения, международното и конституционно право, историята на политическите идеи, държавата и правото, историята на глобалните и регионални кризи и конфликти, историческите традиции в региона, както и задълбоченото познаване и правилно тълкуване на общоприетите международни ценности и принципи, законите на Република България е от голямо значение за своевременно заемане на правилна, национално отговорна позиция. Тук следва да се посочи към каква политика следва да се придържа Правителството при отразяване на заплахите и минимизиране на рисковете, и ако е необходимо да се поставят задачи пред националната научно-политическа мисъл за разработване на предложения за оптимално управленско антикризисно поведение.

В тази връзка се посочват принципите и подходите, към които възнамерява да се придържа Правителството за укрепване на националната сигурност.
Грижата по поддържането и укрепването на националната сигурност за истинския политик и държавник е мисия на целия живот, дълг да подбере от отгледаното и съхраненото от народа кадрово национално богатство онези добродетелни, доблестни и способни професионалисти, на които да повери управлението на държавните дела за благото на Родината, за благоденствието на всички граждани на страната.

Предлаганата Концептуална методика за оценка състоянието на националната сигурност не изчерпва всички аспекти на националната сигурност. Тя е насочена към най-съществените и актуални за настоящия политически момент елементи, които съставляват нейното ядро.

Задълбоченото и изчерпателно подхождане към този въпрос, естествено ни приближава към ценностната система, която следва да изповядваме като БЪЛГАРИ и ЕВРОПЕЙЦИ. Елементите на националната сигурност не са нищо друго освен онези критерии и принципи, които са залегнали в програмните документи за строителството на Нова Европа, за постигането на европейските и световни норми на благоденствие, икономическа и политическа стабилност, защита на гражданските права и свободи, изграждането на система за колективна сигурност и в крайна сметка – построяване на Нашия Общ Европейски Дом.

Едва ли, в общоевропейски план, е възможно някакво национално творчество.Тук всички политически, икономически и социални стъпки предварително са обмислени много добре, съобразени със световните и европейски демократични традиции, традициите на водещите в общочовешкия обществен прогрес народи, проверено в държавната практика на най-богатите нации. Може да се изпитва само възхищение и преклонение пред благородните пориви на европейската политика, към народите на Западната цивилизация, които бързи преодоляха страховия синдром на Студената война, загърбиха идеологическото противопоставяне и демонстрираха своите „разумни и безкористни симпатии” към народите на Източна Европа, отхвърлящи бремето на абсолютната партийна власт и поели по пътя на гражданското общество и правовата държава, основана на социалните пазарни принципи. Тази Нова Европейска Политика създаде прекрасни международни условия за развитие и укрепване на младите им демокрации.

Традиционното европейско, християнско отношение към изпадналия в беда, към отклонилия се от правия път, към завърналия се „блуден син” заслужава да срещне в нашите политически действия за нова уредба на обществото адекватно присъствие.

ПОКАЗВАМЕ ЛИ ГО ?
Никола Ат. НИКОВ, о.з. к. 2 р.
юни-август 2000г.

гр. Русе.

Използвана литература:

1. Годишен доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 1999г., С., юни 2000.

2. Експресна стенограма от Шестдесет и шестото извънредно заседание на 38-то Народно събрание. С., 25 юли 2000г.

3. Кънчев, Р. Съвременни военни доктрини и стратегии за национална сигурност. С., 1999г.

4. Стефанов, Г. Международна сигурност. С., 1997г.

5. Дачев, Л. Общо учение за държавата. С., 1992г.

6. Бжежински, З. Голямата шахматна дъска. С., 1997г.

7. Орен, Н. Структурен възглед върху българската действителност - сп. Международни отношение, 1990, кн.8.

8. Кардашев, В. Съвременната концепция за сигурността – Международни отношения, 1990, кн.5.

9. Александров, Е. Някои размисли по въпроса за сигурността – Международни отношения, 1990, кн. 8.

10. Пантев, П. Национална сигурност – щрихи на една нова концепция. – Международни отношения, 1991, кн. 1.

11. Паскалев, В. , И. Хаджиминчев. Основни положения на доктрината за национална сигурност на България през преходния период. – Международни отношения, 1991, кн. 4.

12. Ганчев, П. Балканите като зона на стабилност и развитие. – Международни отношения, 1993, кн. 6

13. Гиндев, Е. Теорията за управление на кризи и чуждестранния опит в тази област. – Международни отношения, 1999, кн. 1.

14. Шишков, А. Международната престъпност – заплаха за човека, обществото, природата. – Международни отношения, 1999, кн. 5.

15. Бочева, Г., Д. Дърлет. Механизъм за вземане на решения по националната сигурност в България (1970-1994). – Военен журнал, 1993, кн. 5.

16. Ангелов, П. Опит за оценка на националната сигурност. – Военен журнал, 1999, кн. 1.

17. Семерджиев, Ц. Стратегическият ръководител. – Военен журнал, 1999, кн.1.

…… и др.