29 основен източник за определяне на водния ресурс ще се считат данните от баланса между притока и разхода в язовира. Когато такива липсват, определянето на притока ще се извършва съобразно наличните данни от ХМС и други подходящи хидроложки методи.
Получените въз основа на баланса многогодишни редици на месечния приток, за да са представителни по отношение на статистическите си оценки, трябва да са достатъчно дълги. Оценката на това качество на редицата се извършва по
методите на статистиката, описана в разработената за МОСВ през 2004 г. в ИВП-БАН от д-р
Игор Няголов «Методика за разпределение на водите на язовирите» и изложена тук накратко.
Друго важно изискване е наличие на еднородност на редицата. Това изискване се поставя, защото в повечето случаи притокът в язовира е нарушен.
Важен е, обаче, размерът и начина на нарушение. Незначителните нарушения причинени от малки водовземания и отклонения на води във водосбора могат да се пренебрегнат по преценка. Водовземания, които не нарушават съществено режима на отока, като малки ВЕЦ и ВЕЦ-ове на течащи води с
дневни изравнители например, и връщат отнетите води обратно в реката, също могат да се пренебрегнат. Такива, които нарушават режима, но това става по систематичен, ежегодно повтаряем начин, през почти целия приет период за
съставяне на редицата, също няма да пречат за използването й за хидроложка основа на баланса. Такъв например е притока от ВЕЦ 'Бързия» в яз. «Среченска бара».
Нарушения, които не могат да се пренебрегнат и правят данните от баланса на язовира непригодни за хидроложка основа на воднобалансовите изчисления, са значителни с несистемен характер, които отклоняват водите от водосбора. Такива са наличие на отклонения на значителни спрямо общия приток във водохранилището обеми във водосбора над него, които са започнали да стават след някакъв момент или са станали до някакъв момент от периода. Те могат съществено да нарушат еднородността на редицата. В такива случаи трябва да се търсят начини за възстановяване на тези нарушения, ако са престанали или да се вмъкнат като нарушения и в частта от периода преди момента на извършването им. Трябва да се преценява във всеки конкретен случай внимателно годността на редиците получени от баланса на язовира и да се търсят начини за използването им, защото всички останали начини са по-необективни.
В краен случай може да се прибегне към моделиране на разпределението на ненарушения отток в басейна над язовира въз основа на схемата за използване на водите, т.е. съставяне на водностопански баланс на тази част от басейна. То, обаче, се основава на приемане на различни опции на водоползване, с различна вероятност на реализация в прогнозния период. Въобще определянето на притока в язовира за бъдещ период, при същественото му нарушаване във водосбора над него,
много усложнява решението, защото внася допълнителна несигурност относно реализацията му в бъдеще. Трябва, обаче, да се отбележи, че случаи на два или повече последователно разположени язовира по протежение на една река, с изключение на енергийните каскади, са много малко в България. Каскадните енергийни язовири работят със сравнително постоянен месечен график, връщат водите в по-долния язовир и техните нарушения на притока не би трябвало да нарушават хомогенността на редицата на притока в разглеждания язовир.
Предвид на гореизложеното необходимата хидроложка
редица на притока в язовира, която може да се нарече
базова хидроложка редица (БХР), се съставя на основата на многогодишната редица на наблюдавания месечен приток в язовира, отбелязан в баланса между притока и разхода.
За нея трябва да се направят следните оценки:
1.
Оценка за представителност на редицата - достатъчна дължина, респективно за точност на средногодишния приток (норма на оттока) и
30 оценка за хомогенност (еднородност) за индикиране на наличето на съществени нарушения;
2.
Оценка на тренда през целия период и изменението му през последните 10-
20 години с оглед оценка на влиянието на климатичните изменения за да се прецени дали да се ползва цялата редица или само част от нея.
3.
Оценка на статистиките на редицата –
стандартно отклонение, коефициенти на вариация и асиметрия на годишния и месечния приток.
4.
Построяване на емпиричната и теоретичната крива на обезпечеността на годишния приток.
5.
Генериране на синтетична редица чрез някой стохастичен модел като възможност за по-добро представяне на вариацията на притока.
Методите за извършване на тези оценки са изложени подробно в
Приложение 2. Тук само се маркират.
Сподели с приятели: