Roob, Alchemie und Mystik, 1996 13 Ср. с Кант

Roob, Alchemie und Mystik, 1996

13 Ср. с Кант, 1967, С.197: „Три са субективните познавателни извори, на които се основава един опит изобщо и на познанието на неговите предмети: сетиво, способност за въображение и аперцепция. Ср. с Хайдегер, Мартин с коментара на „Транценденталното въображение като трета основна способност”.1997, с. 121 и 115-162.

14 Името на града се появява късно в романа, едва в XI книга ”Братът Иван Фьодорович”: „увы, так называется наш городок, я долго скрывал его имя” [15, 15]; преди това се казва, че градът няма име, или би могло да бъде всяко име. Има безспорни свидетелства от А. Г. Достоевска и от Л.Ф. Достоевска, че прототипът е Старая Русса и конският пазар в центъра на града. Но можем, заради точното съвпадение на наименованията, да изкажем хипотезата, че има и символна връзка или „кореспонденция” с картината на Питер Брьогел „Прибирането на стадата” от Kunsthistorisches Museum – Wien, на която в едър преден план са изобразени говеда и лобно място в далечина. Достоевски се изразява в писмо от 7.6.1876 г . до В. А. Алексеев (12, 256) по повод на „Братя Карамазови” така: „Дьяволова идея могла подходить только к человеку-скоту.”[15, 408]; (“Идеята на дявола подхожда само на човека-скот“, 12, 256). Семантичният ред би бил: пастири, палица, стадо, водено от от сила (демонична), тълпа, екзекуция. Достоевски не само е бил многократно инспириран от шедьоври на живописта, от художници като Холбайн, Лорен, Рафаел, Тициан, но е въздействал върху художник като Крамской, създал потресаващия му портрет на смъртния одър. Думи на Крамской за същия роман: „это до такой степени пророческое, огненое, апокалиптическое...”[15,512].

15 Превод мой (Н.К.) Българският превод гласи: “Нещо повече, ако някой наистина би ми доказал, че Христос е извън истината и истината наистина се окажеше извън Христос, аз все пак бих предпочел да остана с Христос, отколкото с истината.“ края на януари – 20.02.1854, Омск (12, 96)

16 Истината по Кант, ако си послужим с показалеца на проф. Торбов в „Критика на чистия разум” е напр: съгласуването на едно познание с предмета му; отвъд границите на условията на всеки възможен опит не може да се намери никъде документ за истината; в съгласуването на законите на разсъдъка се състои формалното на всяка истина... (Кант 1967, 785).

17 В българския превод, без курсив: „С това е свързано цялото ми бъдеще.“ (12, 93)

18 Напомня заглавието на книгата на Сведенборг „За небето, света на духовете и ада”, която Достоевски е притежавал.(Сведенборг,2015) Въпреки че няма никакви „сведения”, че Митя е чел Сведенборг, все пак той, въпреки недостатъчното си образование, проявява литературна дарба. В „Изповедта на горещото сърце в стихове’ той първо произнася ентусиазиран свой сакрален стих: „Слава Высшему на свете/слава Высшему во мне”, а после рецитира големи откъси от Шилеровите”Елевсински празник”, в превод на В.А. Жуковски и “Към Радостта” в превод на Ф. И. Тютчев.
Шилер се цитира и перефразира и от другите Карамазови. Един от пътищата към Кант у Достоевски за разбиране на това как „Красотата ще спаси света” е именно през Шилер, особено през идеята, че моралният закон е вътре в нас и прекрасното е израз на моралното добро. Ето характерен цитат из „Върху наивната и сантиментална поезия” от Шилер за Кант: „Вижте главата за интелектуалния интерес към красивото в ‘Критиката на естетическата способност за съждение’. Този, който е свикнал да се възхищава от автора само като от голям мислител, ще се зарадва да открие тук следи от сърцето му и чрез това откритие ще се убеди във високото философско призвание на този мъж (което изисква абсолютно свързване на двете качества)” (Шилер 1981, 576). Кант въвежда преценката за красивото още в първия параграф на главата Аналитика на красивото именно чрез „способността за въображение” (Кант 1980, 78).

19 Същите думи изрича и Тайнственият посетител от изповедта на Зосима [14,282].

20 В превода на „Бесове“ от Д. Подвързачов и С. Андреев, за съжаление, поради естеството на българската лексика, този нюанс се губи: „По дяволите, кого да попита човек в тая неоправия,“(9, 37)

2139 За значението на името вж. Димитров 2016, 75–90. Срв. също Булгаков С.Н., Иван Карамазов как философский тип; http://www.vehi.net/bulgakov/karamaz.html htm
В името Иван, дадено на героя (Йоан, любимият ученик на Христа), може би се съдържа и скрито гностическо послание (за началото на Евангелието на Йоан като гнозис срв. напр. при Стефанов -2008, 153). Съществува съвпад с херметичната литература в образите на светлината, тъмнината и словото. (Хермес Трисмегист 2002, 60-62). Достоевски е смятал философа с интерес към гностицизма, универсализма и софийната проблематика Владимир Соловьов (любимият ученик) за прототип именно на Иван, а не на Альоша, по думите на Анна Достоевска.

22 От своя страна, в проповедите на Зосима, особено в думите за вечното проклятие, Чеслав Милош чува гласа на Сведенборг.

23 Този термин има музикално значение на вродена способност за точно определяне на тоновите височини.

24 Думите за маниера на Достоевски като рецитатор са на естета и музикалния историк В. Стасов (вж. Кръстева 2016, 39).

25 Нобеловият комитет през 1980 г. дава следната характеристика на Чеслав Милош, която се отнася и за студията, посветена на Достоевски и Сведенборг, тъй като тя е в наградената книга Emperor of the Earth , излязла на английски език през 1977 г.; цитираме фрагмент: Czeslaw Milosz is a difficult writer, in the best sense of the word – complex and erudite, changing between different moods and levels, from the elegiac to the furious, and from the abstract to the extremely concrete. He is an author of great importance – captivating and arresting, not least because of his complications. (Чеслав Милош е труден писател, в най-добрия смисъл на тази дума – сложен и ерудиран, променящ различни настройки и нива, от елегичното до яростното, от абстрактното до екстремно конкретното. Той е автор с голямо значение – завладяващ и приковаващ, най- малкото заради своята сложност.) https://www.nobelprize.org/nobel_prizes/literature/laureates/1980/press.html.

26 Това описание изумително напомня изображенията на ада от Йеронимус Бош с горящите на хоризонта пламъци., напр. втората от Quatro visioni dell’Aldilà, Venezia, Palazzo Ducale.

27 В цитираната книга Emanuel Swedenborg. A Continuing Vision се съдържат студии за влиянието на Сведенборг върху изкуствата и социалния живот, посветени и на изброените автори.

28 Ето един показателен фрагмент за имагинацията от „Описателен каталог” на Уилям Блейк в духа на тезата на Милош: „Този свят на въображението е светът на вечността; той е Божественият свят, където ние всички ще отидем след смъртта на тленното тяло. Този свят на въображението е безкраен и вечен, докато светът на живата и растяща природа е ограничен и временен. В този вечен свят съществуват неизменни първообрази от всяко нещо, което виждаме отразено в огледалото на живата природа. Всички неща се проявяват във вечните си форми чрез божественото тяло на Спасителя – истинската лоза на вечността (съставител и превод Сариева Л., 1982, 84-85).