Невяна Константинова блян за богомилите по пътя към себе си
Богомилска истина е, че някои от хората стават съвършени
Изтегляне 1.45 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 1+1+1... 2+2+2... 3+3+3... 4+4+4...
- 8+8+8... 7+7+7... 6+6+6... 5+5+5...
- Практика
| Богомилска истина е, че някои от хората стават съвършени. Нравствената чистота е антипод на алчността, егоизма, жестокостта... И цели две хилядолетия властват сред хората егоизмът, алчността и свирепото насилие.
Бог ти е дал страданието, но и мисъл и воля, за да се извисиш до Него, а ти всичко правиш само за себе си – жесток и несмирен – и Светлината става тъмнина... Разбирам и виждам, че колкото повече хора живеят с мисъл и воля за другите, с истински алтруизъм, със стародавните идеали на богомилите, толкова по-голяма е надеждата за спасението на планетата. Само от отделните индивидуалности зависи дали доброто ще нараства и как. Най-трудно се изкачва пътека към висок връх, но и много лесно се пада от един вече достигнат връх. Търпението, смирението и просветлението са ни нужни, за да разбираме живота, страданията, за да усещаме знаците, за да се развиваме. В определен момент всеки човек не може да не усети и осъзнае, че има Божествен план за Еволюцията на Вселената и човечеството и че неслучайно всеки се е родил и живее на своето място – кръстопът, бурлив и брулен от всички възможни световни ветрове. Вселената да бъде спасена! От страдащите – с търпение, от властващите – с милосърдно смирение. Само чрез дела за другите! За своя дълг дължим, за да не изтлее животът навеки и малки вселени да има, какво ще сториш ти, Приятелю-човеко? Знайно отвеки е било, че в народните увотворения и ръкотворения са били материално закрепявани тайните духовни знаци на Бога за праведен, съзидателен и радостен живот. Тези знаци по магичен начин са предпазвали хората от зло и са им помагали да усещат интуитивно как, къде и кога трябва да се намесват, за да помагат на доброто за себе си, но и за колко много други хора... Борбата е винаги същностна – за душата на човека – и със своя избор всеки индивид подпомага или злото, или доброто. Красотата на българските народни песни и шевици е свързана и с тяхното езотерично значение. Случайно ли тактът 7/8 има такова емоционално въздействие? Случайно ли е носенето на пояс от мъжа и на пафти (и то сребърни) от жената по нашите земи? Случайност ли са съчетанията от цветове и фигурите, които красят ризи, ръкави, чорапи, престилки, забрадки и сукмани? Да не забравяме, че няма нищо случайно, или – ако има, – то е знак от Бога. А защо ли – както научих от ерудирания специалист по фолклор Павлина Митрева – най-често срещаните в българските народни шевици цифри са 3, 5 и 7? Дали обикновената спирала не може да ни помогне да разберем смисъла - точно спиралата, която е знакът за естественото движение и развитието... От древноиндийски източници става ясно, че цифрата 5 е била изписвана като 4 (петата цифра в горната илюстрация). Това би могло да се изтълкува като равнозначност на тези две цифри или някаква форма на вътрешна свързаност или съответствие (и точно това е полезно за нашите по-нататъшни разсъждения). Едната от тези цифри е тек, а другата – чифт. В българската народна традиция числото тек е за онова, което започва да “тече”, да напредва. Тек е стъпката на доброто, истинското, духовното, т.е. първата стъпка, най-важната, от която зависят по-нататъшният ход на нещата и успехът, а числото-чифт е стъпката на огледално отразеното, материалното, където се появява вече примес на отрицание и зло. Редуването на тек и чифт има един смисъл, а на чифт и тек – съвсем различен смисъл, както и самите числа. Пребройте стъпалата пред домовете ни. Майсторите-строители случайно ли ги правят тек? Ами цветята, които си подаряваме, нали и те все трябва да бъдат тек, докато чифт са само за скъпите ни близки, напуснали видимия свят. Първата стъпка на човека е важна, но е важна и втората, както и всяка следваща поотделно – чак до последната стъпка, последното изречено слово и последното изваяно дело – защото последното е увенчание на цялото. От края на корена до върха на короната пътят е дълъг. Коренът на дървото остава скрит, а короната е явна, видима, изложена на всички ветрове и бури (и тука не е случайна близостта по звучене на двете думи). А къде са корените на човека? Не са ли все в невидимото – било като история, било като родова или индивидуална памет, било като духовен заряд или мечти и идеи? Къде е опората, истинската опора – дали в някое материално благо, или в безкрайното висине? Ще ви разкажа една случка. Преди две години, на пазара “Римска стена” моята приятелка Лидия Йорданова – художничка, попита една жена на около 80 години, която държеше в двете си ръце по една пълна торба, а бастунът й стърчеше изпод мишницата: “Мога ли да Ви помогна, Госпожо?” А тази вечна българка, в чиито очи струеше безкрайна доброта, прикриваща безкрайната мъка, отговори: “Не, мойто момиче, аз на торбите се подпирам, че така ми е по-лесно...” Тази жена ни напомни, че за човека, който носи в сърцето си неизкоренима вяра, неизчерпаема обич към другите хора и неутолима надежда, невъзможни неща няма. За мене тази обикновена, но всъщност и необикновена българска жена имаше своите най-здрави корени – в духа, в небето, във вечността. Та всеки сам за себе си може да усеща нещата и да тълкува смисъла на знаците. Но да се върнем към нашия въпрос: защо най-често срещаните цифри в българските народни шевици са 3, 5 и 7... Нека най-напред опитаме една детска игра – събирането със себе си, т.е. всяко число да изгражда само своята редица, като двуцифрените резултати се свеждат до едноцифрени чрез събиране на двете цифри.
При това прибавяне на същото число към себе си или при “индивидуалната прогресия” (осмелявам се да употребя този термин), т.е. числовата редица, в която всеки следващ член е сборът на предшестващия с първия, се получават редици, които са огледално изображение една на друга: 1 и 8, 2 и 7, 3 и 6, 4 и 5. При 9, последната цифра, която е и знакът за съвършенството, резулттът е един и същ, и то пак 9 (това впрочем всеки може сам да провери). Ако приемем, че 1 и 8 са знаци за пределите на човешкия живот – раждането и смъртта, 2, 3, 4 и огледалните им (но в обратен ред) 5, 6 и 7 могат да се приемат за степени на всяко индивидуално развитие. 3, 5 и 7, цифрите тек, са енергийно заредени с първична сила, с положителна енергия, с добро. Те предпазват и стимулират, тъй като са начални, изгряващи, докато техните съответни цифри 6, 4 и 2 имат вече примес на вторичност, двойственост и губят от съзидателния първоначален заряд. Дали това не ще ни помогне да разберем смшсъла на всевечните древни знаци? Цифрите-тек 3, 5 и 7 са светли и съдържат оптимизма, радостта и надеждата за индивидуалния човешки живот. В бързотечния жив живот често този смисъл остава може би скрит или от неразбиране се пренебрегва. А всъщност нашето знание не идва ли до нас най-често чрез знаците? И то всеки миг за всеки човек поотделно? След като установихме огледалното съответствие на цифрите, лесно ще разберем, че те оформят своеобразни невидими дъги, които са части от спирала или са самите листенца на древноиндийския лотос, символ на космичната Вселена, съставен от безброй индивидуални вселени. Ако се замислим за езотеричното значение на цифрите, след всичко казано дотук разбираме, че 2, 3 и 4 са знаците, които чрез вътрешния ни взор стават наше индивидуално доказателство за постигната степен в нравствена чистота и духовно извисяване. Божествената природа на човека му осигурява най-доброто средство за самооценка - чрез индивидуалната връзка, при всякакви условия, с Бога. Може би трябва да се повтори най-важното: при затворени очи, в пълно спокойствие или в състояние на медитация, блестящият слънчев пръстен е знак за втора посвета в духовните тайни, концентрично разширяващите се вибрационни вълни са знак за трета посвета, а слънчевият или небесносин кръст е знакът за четвърта посвета. Но какво е езотеричното значение на останалите цифри? * * *
* * * Изтегляне 1.45 Mb. Сподели с приятели:
|