Невяна Константинова блян за богомилите по пътя към себе си


Богомилите са разбирали, че всеки човек е ценен за обществото



страница10/15
Дата17.06.2023
Размер1.45 Mb.
#118086
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15
Константинова, Невяна - Блян за богомилите по пътя към себе си
Богомилите са разбирали, че всеки човек е ценен за обществото, макар и неоценен. И ако няма условия за свободното развитие на ин-диви-дуал-нос-ти-те, загубите и бедите са за всички. Колко нежни стъркчета гениалност са посечени с насилие или затлачени и умъртвени от безразличието, омразата и духовния мрак!...
Мрак мрачен, бъди Светлина! –
С нея децата се раждат.
Обич и радост – срещу мъка, вина –
в чистота и с вяра все да съграждат.
Богомилска истина е, че най-добрият водач за всичко в света е вътрешният взор, интуицията. Ако нещо стане възможно в живота ми, опитвам се да го осъществя. Вътрешният усет ме води всеки човек има своя верен дълбочинен поглед за нещата. Ин-ту-и-ци-я дълбоката вътрешна сила, която насочва мислите и действията на човека за най-резултатно самосъхранение и самозащита (от лат. in - вътре, във; tu - ти или tuitio - защита, съхранение, поддържане). И всеки най-добре осъзнава своя интерес, онзи вътрешен Аз (от лат. inter-esse - вътре съм), онова битие, истинската съкровена същност...
Тишина, тишина, тишина...
Вдън душата струи светлина.
И сред мрака от нея
радост тиха се лее,
обич щедра светлее
и Словото тръгва и пее...
Богомилска истина е, че човекът е лъч Светлина, прекосяващ мрачините на хаоса. Човекът е осъзнаващият елемент в Природата. Светлината на знанието го извисява, а силата на обичта му помага да гради достойни дела. И колкото повече светли лъчи има сред един народ, толкова по-светла е и неговата съдба. Всяка външна намеса в личната, индивидуалната участ, под каквато и да е форма, е насилие и грях. Волята на всеки човек е висше благо, дар от Бога, негово проявление в индивидуализирания свят. Затова незачитането на волята и на най-онеправдания човек е голям грях. Защо ли често усещаме, че нещо отвътре ни подтиква да постъпваме по един или друг начин. “Кара ме, кара ме...” та това е точно кармата, дори изобщо неразбирана, неосъзнавана, но винаги съществуваща, тайнствена, неизбежна, а и във всеки отделен миг съграждана за бъдещето. И националната карма не е ли сбор от всички индивидуални карми?... Всеки човек с вътрешния си взор може да прониква в причинно-следствените връзки, които обуславят неговия живот и живота на народа му. Но проникновението също е плод на индивидуалната духовна еволюция... Често в душата ми спонтанно избликва молитвата: О, Господи, помогни на нас, българите, да изкупим старата си карма и да съумеем да съградим новата с постоянен избор на доброто и светлината, на алтруистичната святост! И все се връщам медитативно към пресветите богомили. Колко задълбочени възгледи са имали те за човека-светлина и за живота му изпитание и учение на Земята...
Всяко нещо има причина
и всеки жест поражда следи,
сега горещото ще изстине,
а неуловимото ще се втвърди.
В хармония светът се люлее,
всеки миг е и начало, и край,
а ние и съзряваме, и тлеем,
създаваме сами и ад, и рай.
На всяка трудност се намира решение, но тръгна ли първом с духа си да го търся, сама ще открия най-доброто. Но най-доброто за едного не е най-доброто и за другиго... Трудна е първата крачка, но човек всеки миг прохожда в нещо, нали са безбройни посоките в безкрайната и безбрежната духовност. Скъпи Приятелю-читателю, желаеш ли да се просвещаваш постоянно, за да усетиш и осъзнаеш своята посвета, сам ще трябва да си задаваш въпросите и да търсиш своите знаци, които ще ти сочат единствено твоя път. Съгрешиш ли, с молитва поискай от Бога прошка и продължи нататък, по твоя си път. Но никога не препречвай пътя на другите като тебе. Спънеш ли се, паднеш ли, подпри се на себе си (това е най-вярната тояжка) и се опитай сам да се изправиш, че чуждата помощ все ще ти дири отплата.
Това разбрах, когато пожелах да съзидавам истински. Поемам всеки миг най-напред по невидимите духовни пътеки с молитва, пък после продължавам по видимите житейски пътеки с мотиката. Най-напред монадата ми литва нагоре да търси прозрение в духовния свят, а след това още по-неуморно, още по-радостно и по-спорно монадата ми тика, тика буците материя, да ги разбива, да ги прави плодотворни и облагородени за растеж и родитба. Ако зачитам правото на всекиго сам да върви по своя духовен път, няма да се омърся с насилие, ще опазя своята чистота. А за да тръгна по пътеката към съвършенството, зная, че чистотата е първото стъпало. Второто е всеотдайността. От никого да не се отвръщам, че всяка среща има смисъл, който може би никога няма да узная, но щом усетих при една среща божествен подтик, никога вече не забравям, че има знаци, предназначени за мен, и че Бог и Светлината действат само чрез човешкото отношение и човешките постъпки. Третото стъпало към усъвършенстването е да превръщам всяко зло в добро за другите. Чистота, всеотдайност и добротворство това не са ли трите най-важни принципа в човешкия живот? Това са знаели и това са правели богомилите.



Тази снимка е от Encyclopædia Universalis, corpus 4, издадена в Париж, 1990 г., с. 286, със следния текст: “На този надгробен камък от 14 в. (има) богомилски символи, трудни за разтълкуване: книгата, тоягата, широко отворената ръка. Музея в Сараево (Д. Станимирович).”

* * *
Втората цифра 2 (две) е символ на загатнатата духовност, която се опира на реално и физически съществуващата материалност видимата вещественост. Божествеността (изразена като част от окръжността или нулата) дири опора в човека-материя, а материята сънува блян за Духа. Тази цифра означава началото на любознателността с появата на мъчителните въпроси и на радостните открития. Въпросителният знак ? и цифрата 2 са подобни по очертание. Двойката съчетава духовност, светлина, вечното движение (горе) и материалност, мрак, неизменност (долу). Горе е неизвестността, долу е сигурната опора... Любознателният човешки ум търси отговори на безбройните си въпроси... И случайност ли е това, че въпросителният знак е точно такъв?


Когато пред вътрешния ми взор преди няколко месеца се появи блестящият слънчев пръстен, разбрах, че той означава втора посвета в духовните тайни, и не го отминах с безразличие. Не след дълго този блестящ със слънчева светлина пръстен започна да увеличава ширината си и да променя цвета си и стана трептяща синева с един ярък гледец всевиждащото око, за което няма нищо скрито и тайно. Не е ли това окото, което виждат екстрасенсите и много други хора? Не е ли това окото на Бога? Случайно, разгръщайки една френска енциклопедия, открих, че този знак е поставен в горната част на първата надгробна плоча на богомил от 14 век.

* * *
Следващата цифра е 3 (три) израз на вълново-полевата духовна същност на света. Три е знак за вечните вълни, за вибрациите с най-различни честоти, които са навсякъде, бидейки същността на Вселената. Всяка материално-духовна частица, дори и на най-нисше ниво (а кое ли е нисше, и кое ли е висше?), трепти и всички трептения се разпространяват безпределно и вездепроникващо. А трептенията на Духовния свят? Какво ли зная за тях! Нима не усещам Духа и духовността с трепет, потръпване или леко изтръпване? А каква е силата на мисълта? Духовните вълни не са ли в постоянно движение и няма ли строго определена съзвучност и съответствие между тях и човека-приемател? И как ли с добронамереност и обич светлите мисъл-форми създават доброто в света? Има много нови опитности и методи за човешката дейност в полза на Светлината... Когато видях с вътрешния си взор идващите към мене от една точка концентрични вибрационни вълни, наподобяващи древноизточния лотос с безброй трептящи листенца, узнах, че вече имам трета посвета в духовните тайни, че здраво съм стъпила на пътеката на духовното си развитие, и разбрах, че единствено от мене ще зависи колко бързо и в какви посоки ще продължавам.


* * *
Цифрата 4 (четири) е своеобразно означение на основния символ кръст в християнството. А смисловото съдържание на този символ изглежда неизчерпаемо, защото всеки човек има дадено му от Бога право да тълкува. За мене той означава хармония на Материя и Дух, равновесие и единство, живия Живот. Случайно ли в математиката знакът минус представлява само хоризонталната линия на материалността, а знакът плюс добавя към тази линия и вертикалната права на духовността? Човекът е пресечната точка на духовността и материалността, сам носи своя кръст по стръмната пътека на изпитанията. В живота си всеки сам извървява мъчително своята Голгота. Случайност ли е фонетичната близост между името Христос (Спасителя) и думата кръст, и то не само в българския, но и в много други езици? Разбрах, че слънчевият или небесносин кръст сред трептящите вибрационни вълни е знакът за постигната вътрешна хармония, за единно материално-духовно битие. Така усетих знака за четвърта посвета в духовните тайни. Разбрах, че това е най-трудната за постигане степен, до която вече все повече хора стигат. И колкото повече хора осъзнават, че всеки миг се намират някъде по пътеката на духовното ученичество и че са постоянно подпомагани от Учителите от Невидимата Духовна Йерархия, толкова по-добри ще бъдат резултатите от общите усилия за хармонизиране на света и за спасяване Живота на Земята. Самата дума хармония съчетава в себе си наименованията на двата основни енергийни центъра в човека - хара, физическия център, разположен на около два пръста под пъпа, и монадата, духовния център, намиращ се в коронната чакра. При добре съчетано равновесно преминаване на енергиите през тези два центъра е налице и хармония в живота на човека. А и в двете думи карма и хармония вътрешната връзка също е изразена фонетично. Кармата е резултат, неизбежност, но не е ли и мисъл, отношение, действия за хармонизиране на човешките взаимоотношения? Всеки миг човекът може да гради новата си карма и безбройни са възможностите за постигане на хармоничност в живота. Не вярвате ли? Достатъчно е да започнете да експериментирате... Екс-пер-и-мент... та това означава “от Бога в мисълта на човека”, т.е. идеите, появили се внезапно, внушени от Духовния свят (ex Père, на лат. ex Pater), могат да се реализират и прилагат само чрез собствения разум (mens, mentis) на отделния човек.


* * *



Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница