Невяна Константинова блян за богомилите по пътя към себе си



страница12/15
Дата17.06.2023
Размер1.45 Mb.
#118086
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15
Константинова, Невяна - Блян за богомилите по пътя към себе си
6 (шест) е символ на спиралата на Еволюцията и подсказва, че движението на енергиите става в определен ред. Тази цифра е знак за безкрайността на Вселената и за посоките от макрокосмоса към микрокосмоса. От този знак разбрах, че човекът е пряк приемател на енергии и информация.

* * *
7 (седем) е символ на пределното извисяване на индивидуалния човешки дух. От този знак разбрах, че всеки човек е част от единния Вселенски Разум, че индивидуалната мисъл може да бъде помощник и съдеятел, сътворител в еволюцията на Вселената. Случайно ли седем е свещено число? Случайно ли и цветовете на слънчевия спектър са седем, и основните тонове на гамата са седем, и главните чакри на човешкото тяло са седем, дори “отворите” на човешката глава са седем... Седем не е ли символът на границите на човешките възможности за изява в материално-физическо-веществения свят, за предела на човешкото измерение във всички възможни направления и посоки?







* * *
8 (осем) е символ на Вечността, на безначалното и безкрайното движение, на превръщането и преминаването от една крайност в друга или от един полюс до друг, за да има равновесие и хармония, за да се “движи махалото на Живота”. Всичко постоянно и навсякъде подлежи на саморазвитие и самоотричане, всичко се люлее напред-назад, от плюс до минус и обратно, между добро и зло, между битие и небитие... Всичко е Дух и Материя, Материя и Дух... Случайно ли това е и математическият знак за безкрайност ? А не е ли осмицата и знакът на уникалния енергиен център, наречен “човек” с неговата полярност ляво-дясно и горе-долу и с всички особености на неговата аура? Осмицата е знакът и на невидимата, трудно уловимата, вечно различната във всеки миг мяра границата, предела между



миналото
създаденото
спомена

и или

мечтата
замисляното
бъдещето
бъдещето
замисляното
мечтата
и

спомена


създаденото
миналото


Осмицата не е ли и връзката и зависимостта между това, което вече е, и онова, което предстои да бъде? А пресечната точка в средата не е ли мигът, винаги сегашното индивидуално съм, което разделя постигнатото от бъдното?... Винаги - навсякъде - за всеки човек поотделно:



Но не е ли вярно, не е ли истина, че обемът на бъдното може да бъде по-голям, по-просторен, по-дълготраен и по-наситен (по-сгъстен, по-интензивен) от обема на миналото? За тази разлика нека малко почакаме... А сега поезията напира пак за да усетя стойността на мига.


Във всеки миг
животът ми се дава
с нов импулс,
с нов заряд –
сълза от болка
или от радост вик –
и с моя пулс
в моя свят
Светлик
изгрява.
Щом усетя знак –
към мен насочен блик –
разбирам колко
важно е за всеки
да си има сам пътека
и с духа си да открива
Светлината жива,
Истината.
И си казвам:
ето, пак
Бог ми повелява
с мисъл, с дело да откликна
на всеки зрак...
Мигът е тленен, зная,
но само той е ключ и зов,
обърнат все към два безкрая –
и вечно тук, и вечно нов.


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница