Невяна Константинова блян за богомилите по пътя към себе си
Богомилите са знаели, че и обичта, и мъдростта, и силата са винаги и единствено във всеки човек, и то във всеки отделен миг
Изтегляне 1.45 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 0,618 или 1,618
- Вселена
| Богомилите са знаели, че и обичта, и мъдростта, и силата са винаги и единствено във всеки човек, и то във всеки отделен миг. Те са разбирали още през далечния десети век смисъла и значението на свободното развитие на всяка човешка индивидуалност, развитие, което да бъде естествено, като се основава на самосъзнанието, самоанализа и самопреценката. Всеки човек, чрез постоянната си връзка с Бога, може да определя стойността на постигнатото и да насочва усилията си в съответствие със знаците, които само той долавя чрез духовния си взор и които от Бога са предназначени единствено за него.
* * *
* * *
1 : 2 = 0,5 и 2 : 1 = 2 Но точно това е началото на странна двойна редица. В първата колонка, вляво, всеки делител става следващо делимо, чийто делител е сборът от делимото и делителя в по-горния ред. Във втората колонка, вдясно, е обратното – всяко делимо е сборът от делимото и делителя в по-горния ред, а негов делител става предшестващото делимо. (Единиците, за които ми хрумна съвсем случайно при последния преглед на ръкописа, също са неизменен член от тази двойна прогресия. Усетих, че и тук се появи отново знакът: наистина всичко започва, става и свършва с всеки единствен и неповторим, надарен с божествени възможности, човек.) 1 : 1 = 1
и тъй нататък до безкрайност. Представете си един динамично-равновесен вихър. Във всяка точка е възможно да се приема космична енергия, информация, знание (знакът за това е точно цифрата 6), но същевременно протичат процеси в две посоки: условно надолу (преоценка, намиране на основания или аргументи, достатъчни за съответния индивидуален разум – знакът за това е изписването на долната част на цифрата 8), а след това условно нагоре (знакът е изписването на горната част на същата цифра 8), точно в противоположна посока – пориви, намерения и намиране на поле за действие, но всичко това достъпно и възможно пак само за индивидуалния човешки разум. Ами ако си представим пространствено множествеността на динамично-равновесни вихри – безбройни шестици и безбройни осмици едновременно в безбройните точки върху повърхността на Земята? Та какво всъщност е човечеството в своята множественост от индивидуалности? – Индивидуална разумна преценка и индивидуални действия във всеки миг там, където живее мислещо, обичащо и действащо човешко същество. И къде, кога и как всъщност се възприема съществуващият неизменен естествен ред? – Та той е навсякъде в природата, т.е. в естеството на всички неща. Не е ли достатъчно само мъничко човек да се замисли, да потъне в просветлен размисъл, което в действителност е медитацията (лат. meditatio - “мислене, обмисляне”, от глагола meditor, meditare - “мисля, обмислям, размишлявам”), за да усети и разбере истината за своето реално, истинско място в света... А редицата 1 – 2 – 3 – 5 – 8 – 13 – 21 – 34 – 55 – 89 – 144 – 233 – 377 – 610 – 987... не изразява ли точно тази зависимост, наблюдавана в “обемите” на постигнатото и възможното, на това, което вече е било или е, и на онова, което тепърва ще бъде? Колкото повече духовни ценности човекът е усетил, разбрал, възприел и усвоил, толкова повече възможности има за по-нататъшния му път. Нима пътят на индивидуалното съзнание не е невидим? Нима развитието само по себе си не става винаги и неотменно отвъд видимите неща? А тези – видимите неща – могат само да бъдат доказателство или следа от това развитие... Ако се опитаме да си представим някакво пространствено-времево изображение на числата, изграждащи тази редица, и по-точно на техните съотношения, при които се получават все едни и същи резултати – 0,618 или 1,618, като пренебрегнем нулата (след последната цифра 8) и следващите цифри, тези съотношения не биха ли могли да се изразят чрез две свързани помежду си сфери, като условно приемем, че по-малката долу е основата, създаденото вече, съществуващото, а по-голямата горе е възможното, вероятното, бъдното. Дотука си представяме само осмицата. Ами ако обогатим тази представа и с цифрата 6, която е знакът на спираловидното движение на Божествената енергия в пространството и времето? Няма ли всичко да дойде на мястото си? Движението от всяка периферия към център не става ли по съотношения, чиято резултантна величина неизменно е 0,618, а обратното движение или разгъването на спиралата – по съотноиение с резултантна 1,618? И не може ли тази пространствено-времева спирала да се възприеме като израз на Закона за божествената хармония и в невидимия, и във видимия свят? Хармонични са съчетанията и съотношенията с резултантна 0,618 (по-малкото или минорното към по-голямото или мажорното) или 1,618 (по-голямото или мажорното към по-малкото или минорното). За по-доброто разбиране ще ни бъде полезна и необходима специализираната литература... но наличието на съвпадениея – и то съвсем точни – в цифрите след десетичната запетая, дали е случайно? В първата колонка по-малкото (минорното) число се свежда към по-голямото (мажорното) – 2 : 3; 5 : 8 и т.н., при което се получава най-напред цифрата 0 – знакът на Вселената. А във втората колонка е обратното: по-голямото число (мажорното) се свежда към по-малкото (минорното) - 3 : 2; 8 : 5 и т.н., и се получава най-напред 1 – знакът на отделния човек. Забелязвате ли точните съответствия и съвпадения във всеки ред от първата колонка и във всеки следващ ред от втората колонка? Делителят е един и същ, а и цифрите след десетичната запетая също са едни и същи, като първите са именно 6, 1 и 8. Случайност ли за тези съвпадения и защо? Случайността е знак за размисъл, призив да усетим помощта на Бога. Леонардовата двойна прогресия (една редица с възходящи стъпала и една редица с низходящи стъпала) не ни ли подсказва за Едното, единството, единното, единението на всичко, за единствената Вселена, чийто основен закон е хармонията и чийто едничък елемент (осъзнаващ смисъла на нещата и съзнателно действащ чрез свободната си воля в резултат на своя вътрешен избор) е човекът? Това именно доказва гениалното творчество на Леонардо да Винчи: единствената, неотменната, съществената цел в човешкия живот е да се постига хармония и хармонизиране на отношенията и в природата, и сред хората, с човека до нас, с всекиго, с когото ни срещне случайността. С езика на изкуството той е материализирал духовните си откровения и открития. Човечеството напредва в духовното си развитие чрез мигновените прозрения на гениите... Та какво всъщност е всяко човешко общество, ако не поле за хармонизиране на индивидуалните интереси, на същностите на индивидите? Кой има право да нарушава хармоничния вселенски ред? И ако все още много люде правят това, не разбират ли, не усещат ли, не виждат ли какви са последиците? Не сме ли свидетели всеки миг на резултати от насилническото въздействие на такива неразумни индивиди върху естествения ред на нещата, върху хармонията на света, създаден от Твореца? Защо ли ние, хората, все избираме за метод насилието, за среда шумните думи и за ред хаоса? Защо не се вслушваме в мъдрата тишина на Логоса или Словото? Забравили ли сме, че всеки човек има власт някаква мъничка само над своята индивидуална вселена, че всяко насилие е грях и че космичната Вселена се ръководи от Бога, Логоса, Словото, Вселенския Разум? Отдавна вече е установено, че между малките човешки вселени и голямата космична Вселена, Ноосферата, има постоянен двупосочен енергийно-мисловен обмен. Ин-форма-ци-я тече непрекъснато и в двете посоки, като голямата Вселена е неизчерпаемият й резервоар, “банката”, а всяка малка вселена е и предавател, и приемател със своите индивидулни честоти, т.е. духовно равнище. Човешкото съзнание с-форми-ра и из-лъч-ва мисъл-форми и приема готови вече налични данни... Тогава всеки разумен човек може (не бих искала да кажа длъжен е) да си зададе въпроса за своята индивидуална отговорност, за степента на добро и зло в своите мисли, за ролята си в хармонизирането на взаимоотношенията си с всичко останало в природата и с другите хора. Само чрез Аз-а е възможно да се участва във Всемира. С гениалните си картини Леонардо не ни ли е подсказал, че във всичко има строга постепенност и последователност, че хармонията е съчетаване (в процес) и съчетание (като резултат) на точно определени и взаимно съответствещи си причини? Нищо не е веднъж завинаги дадено, установено и определено. В природата – и физически, и духовно – има вечни трептения и вечно развитие. Всеки миг всяка точка в пространството е подвластна на закона за хармонията. А колко често това, което е най-естествено, бива възприемано като чудо... Изтегляне 1.45 Mb. Сподели с приятели:
|