Николай дойнов два ключа към една необикновена книга

Този символ на Плутон е даден от автора, защото за тази Планета няма общоприет знак. Две от Планетите са все още неоткрити: едната е между Меркурий и Слънцето, а другата е зад Плутон. И една разрушена планета, която се е движила в орбита между Марс и Юпитер, наречена от древните звездобройци аетон, т.е. Лъчезарната, за която вече отбелязахме.

Според Саабей Планетите в Слънчевата система не са се образували спонтанно и безредно, в някакъв неопределен период от нещо материално. Всяка една от тях се е създала от зрънце сгъстена сила на Необятния Миров Силов Океан така, както на Земята се образуват кристалните форми. Знаят ли днешните учени как се образуват кристалите? Не! Всяко едно от тези зрънца – начало на Планета – за своя растеж и оформяне е приемало силови течения от Небесните образувания в едно от Зодиакалните съзвездия. Планетите са се образували последователно, в един строго определен разумен и хармоничен ред. След своето образуване те бавно са се отдалечавали от Слънцето. Така че най-далечната Планета, тази зад Плутон, е първата и най-старата. Следват по възраст след това и другите: Плутон, Нептун и т.н. – така, както това става в едно семейство, когато се ражда едно дете, след него друго и т.н. Както всяко дете, така и Планетите имат в началото нужда от по-усърдни и топли майчини грижи. С израстването си детето все повече се отдалечава от родителите си и по-малко има нужда от грижите им, докато порасне и стане напълно независимо. Така е и с Планетите. Да вземем например планетата Плутон – най-отдалечената известна Планета. Астрономите са си направили труда да изчислят, че ако има наблюдател на тази Планета, то той ще може да види Слънцето като кръгче с диаметър около 6 сантиметра и температура на неговата повърхност от минус 220 градуса. При тези условия такова светло кръгче и такава температура какво могат да дадат за живота на Плутон – тъй, както ние го разбираме? Разумните Същества там са намерили други, неизвестни за нас възможности, за да могат да проявят Своя живот; знанието и мъдростта вечно се постигат! В подкрепа на това становище Саабей и древните звездобройци са казвали: „Колкото една Планета е по-далеч от Слънцето, толкова на нея живеят по-разумни и по-могъщи Същества." Защото грамадното време от създаването на една далечна Планета способствува за натрупване на знания и мъдрост от Съществата, които я обитават. Необятният Миров Силов Океан тласка бавно, но сигурно всяка създадена от Него форма към все по-голямо знание и мъдрост, към все по-голямо съвършенство. В подкрепа на това становище е и мисълта, ясно изразена от великия гений на Ренесанса – Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал: „Навсякъде живот, навсякъде разум!"

Създадените от Звездното тяло мозъчни центрове, както вече отбелязахме, ни дават възможност за контакт и изява в четирите свята. Първият от тях е ИДЕЙНИЯТ – светът на идеите. Възможността на човек да влиза в контакт с този свят му позволява да бъде новатор, рационализатор, гений. Например имаш някаква задача или видиш нещо; изведнъж в теб проблясва знание как това може да стане най-добре или как видяното да те доведе до нещо ново, оригинално и неизвестно досега. Падането на ябълката пред Нютон не е нищо друго, освен възможността на даден човек да влезе в контакт с идейния свят. От този свят се черпят всички новости и открития. В него непрекъснато се твори и се създава нещо ново и човек може да открие, да създаде това ново само ако влезе в контакт с идейния свят. Древните са го изразявали с понятието ОГЪН – свят на Огъня. Вторият свят е на мисълта; след като дойде идеята, човек търси законите, пътищата, по които тази идея ще може да се реализира и да принесе изгоди за човешкия род. Този свят е бил изразяван с понятието ВЪЗДУХ. Третият свят е внасянето на живот – чувството, радостта или скръбта – в процеса на осъществяването на идеята. Този свят е бил изразяван с понятието ВОДА. И най-после самото реализиране на идеята в триизмерния свят, усилията и средствата за нейното осъществяване са били изразявани с понятието ЗЕМЯ. Това са четирите свята, които Планетите създават и развиват, а Слънцето организира и облагородява мозъчните центрове, за да могат те все по-пълно и съвършено да проникват в тези светове.

Първата Планета от Слънчевото семейство, най-близката, най-младата, галеното дете, намираща се между Слънцето и Меркурий, поради своята изключителна активност на силови течения е наречена от древните звездобройци ВУЛКАН. Така ще я наричаме и ние. Тази Планета има едно от най-хубавите, интересни и, както отбелязахме вече, силни влияния върху човека. От астрономите от по-ново време само д-р Лескаро твърди, че е можал да наблюдава тази Планета през 1859 г. А в най-ново време италианският професор по астрономия Бенанди съобщи, че е открил Планета между Слънцето и Меркурий, която нарича АЕНЦА. Други астрономи не са съобщили за съществуването на такава Планета, но това не трябва да ни дава основание да я отричаме. Така например през 1876 година големият италиански астроном СКРИАПАРЕЛИ, по време на т.нар. Велико противостояние на Марс, станало тогава (то става на всеки 15 и 17 години и Марс е най-близо до Земята и най-удобен за наблюдение – само на 50 000 000 километра), пръв открива на тази Планета канали. Други астрономи от това време, а и доста по-късно, не са открили подобни образувания. Те просто приеха, че това е било дефект в телескопа или пък тогава е имало някакви смущения на Земята. Но в по-ново време астрономите видяха каналите на Марс и с това потвърдиха откритието на великия италиански астроном. Така че и ние ще чакаме потвърждение от астрономите на бъдещето за съществуването на Планета между Слънцето и Меркурий. Доколкото разбирам, съвременните астрономи не са проявили достатъчно желание, настойчивост и упоритост за нейното издирване. Те смятат, че тяло, отстоящо от Слънцето по-близо, отколкото стои Меркурий, би изгоряло. Това не е вярно, защото близо до Слънцето и около него се движи в доста разтеглена елипса кометата ЕНКЕ, която за период от около три и половина години прави пълна обиколка. Когато тя дойде в ПЕРИХЕЛИЙ, т.е. най-близо до Слънцето, тя отстои от него само на 600 000 километра. Въпреки това не е изгоряла и продължава да съществува. Голямата комета от 1843 година е минала само на 127 000 километра от Слънчевата повърхност, като е летяла със скорост от 586 километра в секунда; тя също е оцеляла. Голямата комета от 1882 година също е минала много близо да Слънцето и тя не е изгоряла. При движението на Меркурий около Слънцето, когато той застава най-близо до него (в Перихелий), се забелязват известни смущения в орбитата му. Астрономите сега обясняват тези смущения с теорията на Айнщайн за относителността, но тази теория не може напълно да ги обясни. Следователно тя не е приложима за този случай. Тези смущения се дължат на присъствието на Планетата по-близо до Слънцето. Друга причина за нейното неоткриване, която наистина е оправдана, е фактът, че обекти близо до Слънцето много трудно се наблюдават. Телескопите трябва да имат специални приспособления за такива наблюдения. Има и друга причина за трудното ù откриване, която ще отбележим по-долу.

Като доказателство за съществуването на тази Планета могат да се направят математични изчисления, прилагайки някои от интересните закони на астрономията. На първо място – споменатия вече закон на Тициус - Боде – закон за дистанциите на Планетите до Слънцето. Използувайки тази схема от числа, дадени в закона, можем да направим едно разширение, вземайки още един член наляво от нулата, който е минус три. Следвайки правилата на този закон, прибавяме 4 и получаваме единица. Делим тази единица на десет и получаваме една десета от астрономическата единица» което е равно на 14 960 000 километра или кръгло 15 000 000. На такова разстояние от Слънцето би трябвало да се намира планетата Вулкан. Навярно някой би запитал на какво основание се взема член наляво от нулата. Първо, астрономите не са обяснили основанието, на което е включена нулата в тази поредица от числа, която те приемат за геометрична прогресия, а нулата не може да бъде член на такава прогресия. Второ, приемайки за член минус три, то за краен резултат получаваме реалното число плюс единица, а съвсем в края – също реалното число една десета. Втори член наляво, който би бил минус шест, не можем да вземем, защото за краен резултат ще получим отрицателно число.

Основоположникът на съвременната Небесна механика Йохан Кеплер е дал три основни закона. Третият от тях гласи, че разстоянието на всяка Планета до Слънцето, повдигнато на трета степен, е равно на времето, за което Планетата ще обиколи Слънцето, повдигнато на. втора степен. Използувайки този закон, ние можем да пресметнем, че планетата Вулкан ще обикаля около Слънцето за около 36 земни денонощия. Изразено алгебрически, това е една десета от нашата година.

Ако използуваме най-голямото отклонение, което Меркурий прави спрямо Слънцето, изчислено на 28 градуса, ние можем да пресметнем, че Вулкан би правил спрямо Слънцето отклонение най-много от 6-7 градуса. Известно е обаче, че Меркурий, заедно с Марс и Плутон, имат за свои орбити най-разтеглени елипси, което от гледище на Астрологията е причина за някои неблагоприятни техни влияния. Пак от гледище на Астрологията (изхождайки от влиянието на Вулкан, което е особено благоприятно) можем да направим извод , че неговата орбита е окръжност или близка до окръжността. Това ще ни наведе на мисълта, че отклонението, което Вулкан прави от Слънцето, ще е по-малко от изчисленото, което също прави откриването му трудно. Астрологията приема, че всяка Планета, която може да дойде на такова разстояние до Слънцето, е в съвпад с него. Следователно, когато определяме от таблиците положението на Слънцето за дадено място и време, ние всъщност определяме и положението на Вулкан за това място и време. Така че съвсем погрешно приемаме, че Слънцето е дало съответните качества, способности и събития за дадения човек, а всъщност тези данни са от планетата Вулкан, Отбелязахме, че Слънцето има много по-голяма и благородна задача за Планетите и човека. Влиянието на Слънцето от гледището на Астрологията на Саабей не може да се отъждествява с влиянието на една Планета.

При наличие на такива данни за Вулкан простите пресмятания ще ни доведат до извода, че температурата на неговата повърхност няма да бъде по-малка от 1600 градуса. При такава температура както минералите, така и металите ще бъдат в светещо състояние – огнетечна маса. Това означава, че Вулкан ще свети, следователно, когато той преминава в своята обиколка пред диска на Слънцето, гледан от Земята, няма да може да бъде видян като черно кръгче, както става при преминаването на Меркурий и Венера. Това е най-съществената причина, за да не се открие досега Вулкан.

Влиянието на планетата Вулкан върху човека, поради своята активност, е особено ясно изразено във всички четири свята, за които споменахме. Тази Планета е създала мозъчните центрове между двете хемисфери на главния мозък пред ПИНЕАЛНАТА жлеза. Когато тези центрове са добре развити, влиянието на Вулкан е силно; налице е оптимистичен поглед към живота, към всяко нещо в света. Човек притежава възможността да се чувства като една ясно изразена величина, напълно оформено същество, т.е. да притежава силно САМОСЪЗНАНИЕ, което някои идейни течения наричат чувството АЗ СЪМ; желанието да се изтъква и подчертава в обществото, за да се видят и разберат неговите качества от всички (съзнание за достойнство).

Силовите течения на Вулкан активизират действията (влиянията) на всички Планети и Луната, с които тези течения влизат в контакт или, както се казва, в АСПЕКТ. Какво нещо са аспектите? Аспекти имаме тогава, когато между Планетите, включително и Луната, са налице следните ъглови разстояния: нула градуса – когато два члена от Слънчевото семейство са на едно и също място върху Небесната сфера, гледани от Земята. Този аспект се нарича СЪВПАД и се бележи със символичния знак кръгче с наклонена чертичка //. Ъгловото разстояние от 30 градуса се нарича ПОЛУСЕКСТИЛ и се бележи с чертичка и ъгълче отгоре //. ПОЛУКВАДРАТЪТ е от 45 градуса, бележи се с прав ъгъл //. От 60 градуса се нарича СЕКСТИЛ, бележи се със звездичка // От 72 градуса се нарича ПЕНТОЪГЪЛНИК, бележи се с остър ъгъл нагоре //. От 90 градуса се нарича КВАДРАТУРА, бележи се с квадрат //• От 120 градуса се нарича ТРИГОН, бележи се с триъгълник //.От 135 градуса се нарича КВАДРАТ И ПОЛО, бележи се с квадрат и ъгълче в него //. От 150 градуса – нарича се КВИНКОНЦИЯ, бележи се с чертичка и ъгълче отдолу //. И най-после, от 180 градуса се нарича ОПОЗИЦИЯ, бележи се с две кръгчета, съединени с чертичка под наклон //. Това са ъглите на всички кристални форми, които има по Земята.

Аспектите носят сила и възможности за изява и определят условията, при които човек ще се намери през живота си. Те определят също вида и израза на човека, които най-добре са демонстрирани по лицето и ръцете. Тези въздействия се осъществяват в две направления: благоприятни, когато подтикът е към обединяване, създаване, творчество, стремеж към прогрес, към топъл сърдечен контакт с другите и към благоприятните условия, при които човек ще се намери през живота си. При тези случаи формите, размерите на частите и органите по лицето са особено хармонично устроени, с мек и приятен за гледане израз. А отделните части на ръцете – длани, пръсти, нокти, кожа, линии – са също добре оформени.

Второто противоположно направление е неблагоприятното, което тласка към разединение, към заядливи и неприятни отношения с околните и към лошите условия в живота. А когато няма аспекти, тогава е налице пасивност, липса на възможност за онова, което планетните влияния носят да се изрази.

Благоприятните аспекти са: Полусекстил, Секстил, Пентоъгълник, Тригон и Квинконция. Неблагоприятните са: Полуквадрат, Квадратура, Квадрат и половина, Опозиция. За съвпада, който е най-силният аспект, ще посочим за всеки отделен случай при различните членове на Слънчевото семейство. Аспектите се делят още и по сила: силни са Съвпад, Квадратура, Тригон, Опозиция. Средни са Секстил, Пентоъгълник, Квадрат и половина и Квинконция. Слаби са Полусекстил и Полуквадрат.

Когато аспектите са точни: 0, 30, 45, 60, 72, 90, 120, 135, 150 и 180 градуса, те се изявяват в своята най-голяма сила, особено ако Планетите и Луната се намират точно или съвсем близо до границата между домовете, т.е. върху резките, които ги разграничават (затова вече отбелязахме). Точните аспекти не само че дават ясно изразени качества, способности, но и известни ефекти, събития в живота на човека. С промяната на точността силата на аспекта бързо намалява.

Отклонението, до което един аспект все още действува, е: за слабите – Полусекстил и Полуквадрат – до 2-3 градуса. За средните – Секстил, Пентоъгълник, Квадрат и половина и Квинконция – до 4 градуса. За силните – Съвпад Квадратура, Тригон, Опозиция – до 7-8 градуса. Когато обаче аспектите са между Вулкан и Луната с другите членове от Слънчевото семейство, тогава може да бъде и до 10 градуса.

Саабей и древните звездобройци са разбирали много добре силовите течения, които изтичат от това съзвездие, и затова като негов символ са поставили красивата и величава осанка на гривестия ЛЪВ. Те съвсем правилно са определили, че под това съзвездие и под ярко изразеното влияние на Вулкан се раждат царе, и затова на най-яркото слънце в него са дали името РЕГУЛ, което значи цар. Това съзвездие създава в планетното влияние на Вулкан стремеж към господство.

Всяка една от Планетите и Луната, както вече споменахме, определят както изразени вътрешни качества, така и външния физически образ, ярко изразен по лицето и ръцете. Този израз може да бъде обособен в две направления -добри и лоши. Това в подробности ще бъде разгледано при всеки отделен случай на аспектите.

Всяка жива форма е завършек на едно еволюционно минало, завършек на цял ред усилия на една творческа мисъл, чувство и действие. Те именно създават формите. Съвършенството на една форма определя онова стъпало на развитие, на което са се намирали мисълта, чувството и способността за творчество. Най-завършеното и хармонично по форма и съдържание принадлежи на най-напредналите Същества в пътя на еволюционния процес. От всички живи същества човек има най-добре изразена тази вътрешна природа. Когато е организирана и облагородена, тя е способна да създаде и най-съвършеното по форма тяло. Да може човек да чете по формите на тялото ще рече, че може да разбира естеството и силата на планетните влияния. Ако пък разбира силата и естеството на планетните влияния, то ще разбира и самия човек – неговите форми на тялото, на лицето, също така и психическото им съдържание, както и условията, които той ще има в живота си, т.е. пътя, по който ще мине.

Човек в пасивно състояние е едно нещо, а когато се даде възможност да се проявят планетните влияния в Двойника му, тогава той ще бъде нещо съвсем друго. Това става, когато той попадне при неблагоприятни или благоприятни условия, които създават силна възбуда и напрежение. Тогава всички планетни течения дават своя израз, проявява се целокупният човек. По-далечните Планети имат по-задълбочено и по-устойчиво влияние, което по-бавно дава своя израз. Всяка една Планета и Луната, освен вътрешните качества в човека, дават и характерни типове хора. Оттук съществуват и дванадесет типа. Вярно е, че съвсем чисти типове рядко се срещат, защото и другите планетни влияния оставят белези, но все пак някои от Планетите при по-специални положения, за които ще упоменем, дават своя очебиещ израз. Създаването на едно добре оформено Звездно тяло, способно да създаде пълноценни мозъчни центрове, готови да приемат цялостните, организирани и облагородени влияния на всички Планети, които да изградят пълноценния човек, е един бавен и .продължителен процес през периодите на многото прераждания. До каква степен е стигнал този процес, може да се разбере още при раждането на човека чрез съставяне на ХОРОСКОПА, а също така и малко след раждането. Ако главата на детето (черепът) рано започне да се втвърдява, то роденият човек е с посредствени качества. При такива деца черепът и изобщо главата все пак бавно нараства; ако към 25-30 годишна възраст разстоянието от корена на носа през главата до края на задната тилна кост достигне към 22 - 23 сантиметра и обиколката на главата около веждите и ушите (но не върху тях) не надмине 33-35 сантиметра, то пред нас е крайно изостанал човек. В такъв човек силовите течения на Планетите и Луната все още не са създали и оформили мозъчни центрове, способни да приемат техните по-ярки влияния, а само най-примитивните, и то до Марс. Когато тези размери достигнат за първия към 36-37 сантиметра, а за втория – 56-57, то имаме вече създаден и пълноценни мозъчни центрове, способни да приемат изцяло планетните влияния. Оттам нататък Слънцето има за задача все повече да организира и облагородява мозъчните клетки.

При добре оформено Звездно тяло, при добър хороскоп главата на детето бавно се втвърдява, показвайки едно хармонично уголемяване в размери и форми на отделните части и органите по нея, които придобиват правилни размери и разпределения. Лицето е мило, симпатично, приятно за гледане, вдъхва разположение и обич у всички. При такива личности развитието на главата е посочено на фиг.1.

иг. 1
Пълните планетни влияния създават добре оформени мозъчни центрове; когато те се възбудят, настъпва силно прииждане на кръв в тях, водещо до тяхното разширение, което напъва върху черепните кости и главата се разширява. Това разширение има свой изначален и разумен предел, т.е. не може непрекъснато да се развива. Този разумен предел отнема възможността на главата рано да се втвърдява, когато планетните влияния са ясно изразени. При благоприятни аспекти това разширение и оформяне на черепа и лицето е хармонично, меко, приятно за гледане. При неблагоприятни аспекти разширението и оформянето на черепа и лицето са по остри, дисхармонични и неприятни. Този процес на бавна промяна съществува през целия живот на човека; колкото животът му е по-бурен и разнообразен, толкова и промените са по-ясно изразени и в добрия, и в лошия смисъл. На стари години, когато активността на мозъчните центрове намалява, тогава интересите на човек се притъпяват, променя се и главата му. която бавно намалява.

При раждането на детето най-рано се изявяват силовите течения на Луната, която създава и оформя мозъчните центрове на стомашната система; те именно тласкат детето към ядене, към нуждата и необходимостта да се нахрани. След това идват теченията на Меркурий, при които детето проявява интерес и внимание към всичко, което го заобикаля; на Венера – чувствата, любовта; следват и тези на Марс – жаждата и подтика към активност, движения, а в някои случаи на лоши аспекти – да руши и да прибягва към жестокости. Ако Звездното тяло е оформило мозъчни центрове, създадени и от другите Планети, то по-късно постепенно се проявяват и способностите, които те дават.

При сегашното развитие на човешкия род голяма част от хората, поради още не добре оформени мозъчни центрове в Звездното си тяло, ръководещи по-висшите прояви, показват развитие само на тези на Луната, Меркурий, Венера и Марс, и то на елементарен стадий. И наистина стремежите на хората са предимно към удоволствие от ядене и пиене –удоволствия, които добре развитият стомах дава. Следват стремежите за личната изгода, интересът за лична полза във всяка работа, което е влиянието на Меркурий; жаждата за чувствени наслади, дадена от влиянието на Венера; и най-после, стремежът към запазване на всичко придобито, а при лоши аспекти – придобиване по нереден начин. Подтиците и стремежите, които другите планетни влияния дават, се срещат по-рядко при хората.

Когато лошите аспекти се изразяват в даден човек, те събуждат у нас неприятна резервираност към него. Но ние трябва да разбираме, че той е в процес на развитие, на усъвършенствуване, и това трябва да ни дава подтик да му помогнем, да бъдем разположени към него, защото само добрите чувства дават възможност за помощ. Изобщо дълбокото познаване на човека се предхожда от добрите чувства към него. Колкото човек по-добре вижда и разбира несъвършенствата, толкова по-добре вижда и разбира съвършенството. Задълбоченото и всестранно разбиране на човешката природа, била тя добра или лоша, ни дава възможност за придобиване на знания и мъдрост, за прогрес по пътя на еволюцията.

От гледище на Астрологията човешкият род в сегашния си стадий все още не е достатъчно добре развит, не е завършен, не е красив. Известният и талантлив художник Рьорих с много тънък усет и разбиране за съвършенство, с рядко умение е изобразил два човешки образа, отбелязани като МОРИЯ и ХУТХУМЕ. Но такива съвършени човешки типове къде се срещат? В далечното бъдеще такива ще бъдат хората и ще диша от тях съвършенството.