Книга за здравето здраве, болести, начин на живот, лечение, рецепти, формули, песни човешкото тяло устройство



страница1/21
Дата05.03.2018
Размер4.07 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21
ПЕТЪР ДЪНОВ

КНИГА ЗА ЗДРАВЕТО

Здраве, болести, начин на живот, лечение, рецепти, формули, песни


ЧОВЕШКОТО ТЯЛО

УСТРОЙСТВО

Всичко, което Бог е създал, съществува в миниатюр и в човека.

Всеки човек е някаква струна от Божествения инструмент и върху нея свирят с лъка си разумни същества.

Тялото на човека е резултат на Божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки организъм.

Човек има 12 тела, но засега функционират само четири: физическото, на сърцето (чувствата), третото - на ума, и четвъртото - на разумния, на причинния свят. Другите осем тела са в зачатъчно състояние. За в бъдеще те ще се проявят. Като влезете в духовния свят, ще се проявят още четири, а като влезете в Божествения свят, ще се развият и останалите четири. Душата на човека си има особено тяло, с което може да се възнесе. Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може да става и малко и голямо. Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека. Колкото са важни умът и сърцето, толкова е важно и тялото. То представлява среда, почва, от която черпим силите на живота.

Тялото представлява една Божествена дреха, която постоянно се подновява. На всеки седем години тялото се изменя. Благодарение на тази постоянна обмяна човек се чувствува здрав и бодър.

Духовното тяло сега се строи, то не е завършено - челото, носът, устата, костите, черепът, умът, ръцете не са завършени. Астралната ръка сега се изработва, астралният свят се сгъстява, приготовлява се за по-висш живот, по-пречистен. Сега той е в нещо като водно състояние.

По форма човек е конусообразен: горе, при раменете, е по-широк, а долу е по-тесен. Това показва слизане на човека във физическия, т.е. в материалния свят.

Главата на човека е плод на културите, през които е минал като човек. Тялото му е плод на животинските култури - резултат на дейността на животните. Материята е резултат на дейността на растенията. Когато е бил във фазата на растение, човек е създал материалите за съграждане на своето тяло, когато е бил във фазата на животно, той е създал тялото си и когато е дошъл до фазата на човек, създал е главата и лицето си. Бог е вдъхнал в човека дихание и той станал жива душа.

Материята, от която човек е създаден, се различава от материята на всички други животни и същества. Формите, от които всяко едно животно е създадено, са от специални сили, от специална материя. Тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Всеки човек е създаден от специален род материя. В някои хора има повече злато в кръвта, в други - повече сребро, в трети - желязо, в четвърти - мед и т.н. Златото в кръвта не е повече от една десетмилионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Ако учените искат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият, но в кръвта на някои хора го има, и то е мощно като въздействие. Има известен род материя, от която ако имахме в кръвта, бихме вършили чудеса. Първичната материя, от която е създаден светът, е била хиляда пъти по-рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били така мощни, че ако днес би могло да се добие само един грам от нея, всички индустриални предприятия, които съществуват в света, ще работят три хиляди години ден и нощ.

Според окултната наука материята, от която човек е направен, не е взета само от Земята. Тази материя, от която човек е направен първоначално - космическият човек - неговата материя е взета от цялата Вселена, от всички слънца и планети по една малка част и сглобено сегашното тяло.

На основание на това каква част от планетата сме взели, тази материя е свързана с нас и тя има влияние върху нас. Каквато и колкото материя сме взели от планетите, такова и въздействие те оказват върху нас, във физическо и психическо отношение.

Колкото по-добър, по-разумен и по-силен е човек, толкова по-здраво и по-фино са изработени неговите органи. Материята им е по-фина, по-доброкачествена. Такъв човек наричаме здрав и организиран. Както облеклото отговаря на вътрешните качества и на културата на човека, така и устройството на неговите външни и вътрешни органи отговаря на силите в неговия организъм.

Органите на човешкия организъм са създадени от известни добродетели - следователно всяко заболяване на някои от органите оказва влияние върху онази добродетел, която го създава. За да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат и дават живота си за него! Затова нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Всичко, което имате, не е ваше. Всичко, което имате, не е ваше, а на БОГА. Ще кажете: „Господи, благодаря Ти, че Си ме турил вътре в това Твое тяло. ”

Всеки орган има двойна служба: външна и вътрешна, т.е. материална и духовна. Истината в най-простата си форма е необходима за възстановяване на равновесието в организма: тя държи храносмилателната система в изправност. Правдата пък трябва да легне в основата на сърцето, да направи човека здрав. Правдата държи в изправност дейността на сърцето и на белите дробове. Дето правдата отсъствува, там има меланхолия.

Нормално развит човек е онзи, в мерките на когото има правилно съотношение между височината и широчината, между ръцете и краката, между главата, трупа и крайниците. Между числата, които определят отделните части на човешкото тяло, непременно трябва да има известно съотношение. Измени ли се едно от тия числа, едновременно с него се променят и останалите.

Човек, ако знае как да мисли, може да направи, да построи едно съвършено тяло и едно красиво съвършено лице.

Ходилата на краката у правилно развитите мъж или жена трябва да съставят 1/6 част от ръста; лицето трябва да състави 1/10 част от ръста; гърдите - 1/4; дължината на ръката до китката - 1/10.

Челото е мярка, с която Бог мери. Носът е мярка, с която ангели мерят. Брадата е мярка, с която човек мери. Веждите на човека трябва да бъдат толкова дълги, колкото е дълъг носът. Устата трябва да бъде толкова голяма, колкото са дълги веждите. Това са мерки, взети от природата. Изобщо, горната част на човека, гърдите именно трябва да бъдат широки, а кръстът и коремът трябва да бъдат деликатни, тънки.

Колкото по-широк е мозъкът на човека, толкова по-голяма е неговата издръжливост на физическия свят. Широчината на мозъка отговаря на широчината на бедрата в жената. Дължината на мозъка отговаря на раменете в мъжа. Хора с широки рамене са мъже, безразлично дали са в женска, или в мъжка форма. Жена с широки рамене е повече мъж, отколкото жена. Мъж с широки бедра е повече жена, отколкото мъж.

Във физическото тяло, в астралното тяло, в менталното и причинното тяло функционира сегашното съзнание на човека. Има и други тела в човека, но те са в застой. Има някои органи във физическото тяло, които съответствуват на тези от другите тела. Например мозъкът съответствува на умственото тяло. Симпатичната нервна система, или стомашният мозък, съответствува на духовното тяло. Черният дроб, далакът и стомахът съответствуват на нисшите полета на астралното тяло. Ако е разстроен черният дроб, чувствата няма да функционират правилно, ще сте мрачни, неразположени. Черният дроб спомага за храносмилането и ако образувалите се отрови не преминат в стомаха, ще влязат в кръвта и ще предизвикат разстройство в астралното тяло. Тогава силите на астралното тяло няма да минават правилно във физическото тяло. Разстрои ли се черният дроб, и паметта отслабва. После ще дойде и неврастенията, понеже косвено този орган влияе на симпатичната нервна система. Щом се спъне някоя функция на някой орган от една система, той повлиява и на другите. Ако вие не контролирате вашите чувства, те ще разстроят черния дроб, а черният дроб ще разстрои целия ви организъм.

Всеки елемент има определено място в човешкия организъм, например мястото на кислорода е в кръвта на човека, на азота - в мозъка, в нервната система, на водорода - в стомаха, на въглерода - в костите.

Всички органи у човека са създадени съобразно неговия характер, съобразно неговата душа. Каквато е душата на човека, такова е и цялото му тяло; какъвто е умът, такива са и очите му; каквото е сърцето му, такава е и устата му; какъвто е носът, такава е и интелигентността; каквито са краката, такива са и добродетелите му; каквито са ръцете му, такава е и неговата правда.

Службата на стомашната система във физическия свят е да смила храната, а в духовния — да разгради страстите и нисшите желания на човека чрез смилане. Да ги надроби на ситно и да ги изпрати нагоре към огнището. Във физическия свят сърцето и дробовете пречистват кръвта, а в духовния - те са мехът и огнището, през които трябва да минат желанията на човека, да се отдели чистото от нечистото. Мозъчната система отправя заповедите си към различните органи за службата, която те трябва да изпълняват. В духовния свят мозъкът определя службата и мястото на всички мисли в човека. Не смесвайте чистите мисли с нечистите. Мисълта е свързана с желанията, желанията - с действията, а действията - с последствията. Както мозъкът, така и сърцето и дробовете имат двояка функция: физиологическа и психическа. Сърцето пречиства не само кръвта, но и чувствата. Дробовете пречистват не само въздуха, но те са олтар, на който мислите, чувствата и желанията на човека се пречистват. На този олтар гори жертвеникът на свещения огън, който пречиства и калява нещата.

Всеки орган, всяка система в човека имат отношение към неговия живот. Например стомахът има отношение към физическия живот на човека. Когато оправи материалните си работи, стомахът му работи добре. Щом ги обърка, и стомахът му се разстройва. При това, забелязано е, че човек може да бъде физически здрав, без да е силен. Значи силата иде от друго място. Откъде иде силата на човека? От белия дроб. Силен човек е онзи, който диша правилно. Стомахът пък доставя необходимите материали за съграждането на човешкото тяло, т.е. на физическия човек. Когато строят къща, преди да започнат нейния строеж, построяват малки барачки, в които складират дъски, вар и др. Стомахът може да се уподоби именно на тия барачки. В него се складира градивният материал, който впоследствие се разпределя по целия организъм.

Чрез белия дроб човек се свързва с херувимите. Ето защо, като дишате, мислете за тези духове и за тяхната мъдрост. Значи, мъдростта се придобива чрез дишането. Чрез сърцето си човек се свързва с друга йерархия, наречена „престоли”, т.е. Божествен разум. Биенето на сърцето показва, че сме свързани с тази йерархия. Чрез стомаха той е свързан с други йерархии - същества на благородството. Ето защо, като се нахрани, човек става по-разположен, по-добър, по-благороден, готов на жертви. От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с друга йерархия, наречена „власти”, или Божествената сила. Чрез жлъчката човек е свързан със съществата на доброто. Когато жлъчката е в нормално състояние, добротата и любовта се увеличават. Ако омразата се увеличава, любовта се намалява. Това е закон, който регулира отношенията между силите. Никой не може да избегне този закон. След черния дроб се отива в далака, чрез който човек се свързва с друга йерархия - „началствата”, наречени Божествена правда и победа в света. Друга йерархия са архангелите, същества на Божията слава. Те ръководят народите. Те имат отношение към бъбреците. Най-после стигаме до йерархията на ангелите, които са основа на живота. Днес мисълта се проявява чрез мозъка, чувствата - чрез симпатичната нервна система, в тъй наречения слънчев възел, който неправилно наричат сърце. Волята се проявява чрез ръцете и краката. Три фактора вземат участие в храненето на човека. Първият фактор е стомахът. Той доставя материалната храна на целия организъм. Вторият фактор е белият дроб, който приема въздуха от устата и чрез него пречиства, т.е. окислява кръвта. Третият фактор е мозъкът, който изпраща енергиите по цялото тяло. Храносмилането се отразява върху кръвообращението; кръвообращението - върху дихателната система; дихателната система - върху нервната, а тя - върху мозъка, седалище на мисълта. Мозъкът, нервната система не са мястото, дето се създава мисълта - те само възприемат и обработват мисълта. Има един висок свят, дето мислите се създават, и оттам се изпращат в нашия свят чрез мозъка и нервната система, проводници на тия мисли. Принципът на ума се обуславя от мозъчната нервна система, в която главна роля играят мозъкът, нервите и сетивата на човека. Принципът на сърцето, или силата на чувствителността, са свързани с неговата дихателна, кръвоносна и храносмилателна система. Волята на човека, която е обусловена от най-висшата му способност - разума - е сила, която се проявява чрез двигателната система. Човек е разумен само тогава, когато знае как да употребява разните части на тялото си.

Множественият свят, това е главата на човека. Духовният свят, това са неговите дробове, неговото сърце, което пулсира и движи кръвта, а физическият, материалният свят е човешкият стомах. Следователно човек трябва да знае, че живее едновременно в трите свята.

Човек се отличава от всички животни по своята глава. Тя представя първия свят. Вторият негов свят започва от шията, обхваща гръдния кош със сърцето, белите дробове и част от стомаха. Третият свят започва от стомаха надолу и обхваща червата, черния дроб и бъбреците. Физическият свят е стомахът на човека, който е съставен от три области: ад - дебелите черва, чистилище - тънките черва, и рай - самият стомах. Духовният свят, това е белият дроб, съставен от две крила: дясно - през което доброто минава, и ляво - през което злото минава. Дясното крило на белия дроб представя рай, лявото - ад.

Главата на човека, в която се вмества мозъкът, представя Божествения свят. Предната част на главата - челото и горната част, са доброто, раят в човека. Задната част на главата е адът в човека. Значи човек живее едновременно във физическия, в духовния и в Божествения свят.

Здравето почива на един закон, на една жлеза, която се намира под лъжичката на човека. Ако ти свържеш тази жлеза със слънчевата енергия, ако знаеш кога изтичат тези благотворни енергии, ще имаш резултати. Всеки човек, който може да тури тази своя жлеза в контакт със слънчевите енергии, той може да живее на земята колкото иска. А ако иска да развие своя ум, трябва да свърже тази жлеза със светлинните енергии, които идват от месечината, и енергиите, които съществуват в мозъка, понеже енергията, която мозъкът държи, е от съвсем друго поле. Умът на човека може да му служи само за този свят. Ние със сърцето си познаваме другия. Това, което умът мисли за другия свят, не е вярно. За вътрешния свят това, което сърцето мисли, е вярно, затова духовния свят ние ще го изучаваме чрез силата на нашето сърце.

Първото нещо, което се забелязва в нашия организъм е, че в него има ред, взаимност при общата дейност и хармония между всички работници, които познават своята работа много добре. В организма не се гонят частни цели. Тук се гони една обща цел, едно общо благосъстояние, на което човек се радва. Тук е тайната на общия успех. В този организъм няма своеволие, няма произволни действия, в него владее единството. И когато една от съседните клетки заболее и страда, всички други клетки й съчувствуват и бързат да премахнат по някакъв начин злото. Вътре в човека всичко е разпределено с математическа точност. И щом тя съществува, силите в организма се уравновесяват взаимно и образуват онази хармония, която наричаме здраве. Преобладаващите черти на характера дават форма на ухото, форма на очите, на веждите, на косата - дали е тънка или дебела, на пръстите - дали са къси или дълги.

Съставът на слюнката всеки момент се мени и определя промените, които стават в психиката на човека. Това е наука, която ще се изучава в бъдеще.

В едно от посланията си Павел казва: „С плътта си служа на греха, а с духа си - на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение? ” Никой няма да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си.

Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш.

Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят..

Доброволно или насила, човек служи и на плътта си и на духа си.

Каквото и да се говори, каквото и да се пише в свещените книги, невъзможно е човек да се освободи от естеството на своята природа. Борбата между плътта и духа винаги е съществувала и ще съществува. Животът на духа и животът на плътта колкото и противоположни да са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие.

Без живота на плътта не може да има никакво развитие. Не се страхувайте от плътта, но гледайте да я подчините да слугува на духа. Възпитавайте плътта си във всяко направление.

Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място. Тя мяза на голям аристократ, който не работи, а вечно почива. Втората същина е праната, която вечно съществува. Това е силата, от която излизат електричеството и магнетизмът. Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, кометите, всички планети излизат все от праната и акаша. Зад праната и зад акаша седи нещо друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата същина. За да се ползува от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различни болести: главоболие, туберколоза, лошо храносмилане и др.

Ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм.

Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, за да не страдат. Човек не може да има здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго, освен метод за акумулиране на праната. Защо човек трябва да постъпва правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно.

Ако умът, сърцето и волята ти не работят както трябва, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима.


НЕРВНА СИСТЕМА

Като изучаваме физиологията на нервната система, дохождаме до заключението, че нервната система е инсталация, през която монават силите на живата природа. Нервните влакна са живи клетки, проводници на нервна енергия. Тя протича през тях както водата през водопроводните тръби. Ако водата е пясъчлива, пясъкът постепенно се утаява по тръбите, докато един ден те окончателно се запушат. Така става запушване на водната инсталация. Такова запушване става и в нервната система на човека. Какво да се прави? Ще се отпушвате. Трябва да знаете какви мисли и желания да допущате в себе си.

Човек е дърво, съставено от други две дървета. Тия две дървета съставляват двете главни системи в човека: мозъчната и симпатичната нервна система. Клоните на мозъчната система се разпространяват надолу, чак до крайниците на тялото, а корените му са горе в мозъка. Другото дърво представлява стомашния мозък, или т.н. симпатична нервна система, която се състои от ред възли, ганглии, разположени най-много в областта на стомаха. Корените на симпатичната нервна система са посадени в ганглиите, т.е. в стомашния мозък, а клоните й отиват нагоре. Значи, клоните на тия две дървета се преплитат.

По какво се отличават тия две системи? По своите резултати. Мозъчната система е носителка на електричество, затова, ако тя се развие повече от другата, човек почва да съхне. Електричеството отнема всичката влага от организма и затова такъв човек е сух, без влага, безводен е той. Симпатичната нервна система се отличава с обратни резултати на мозъчната. Тя е носителка на магнетизма в човека. Когато тя е развита в някой човек, той надебелява, явява се натрупване на излишна материя, която се обръща после в тлъстини. Следователно тия две системи могат да се коригират една друга. Седалището на съзнанието е в главата, а отчасти и в гръбнака. То се изявява чрез главния и гръбначния мозък. Някогашната столипа на съзнанието е била на друго място, а не в главата. Има още сили на съзнанието, които не са преместени в главата. Къде е било мястото на съзнанието по-рано? В симпатичната нервна система или в т.н. слънчев възел. В далечното минало главата на човека е била на това място. Той е мислил чрез слънчевия възел.

Успехът на човека във всяко отношение зависи от симпатичната нервна система. Радостта, разположението на духа, вдъхновението се дължат на нея. Това се е знаело някога, но се е забравило и трябва наново да се изучава. Сега се работи за организирането на човешкото сърце, на човешкия мозък. Сега се организират всички органи, за да влязат в съгласие със симпатичната нервна система. Божествената енергия иде от симпатичната нервна система. Духовната сила на човека е в слънчевия възел, който аз наричам животворен мозък на живота. Неорганизираният мозък и животворният мозък на живота трябва да се хармонизират. Това е необходимо, защото вие принадлежите освен към света, в който живеете, и към един друг възвишен свят. Силата на човека се крие в симпатичната нервна система, затова не я оставяйте отворена, да влизат и излизат през нея кой как мине. Затваряйте я с девет ключа, но прекарайте през нея девет крана, да пият от тях всички жадни. Симпатичната нервна система възприема истината и реалността направо, а мозъкът само ги отразява. Тя не се разстройва, но когато се прекъснат теченията, които идат от нея към мозъка, нарушава се дейността и на двете системи. Омразата нарушава правилната дейност и на двете системи. Правете всеки ден за подмладяване упражнения около 15-20 минути за симпатичната нервна система. В симпатичната нервна система се крият корените на живота. Щом се създадат условия корените да се развият, човек надебелява. Слабият, сухият човек повече мисли, а пълният повече чувствува.

Ако разгледаме симпатичната нервна система, ще видим, че корените й са в стомаха, дето има жлези, наречени стомашен мозък, чиито клони отиват в главния мозък и оттам изпращат енергиите си надолу. Ако симпатичната нервна система не се управляваше от главния мозък, човек би изпаднал в животинско състояние, под закона на инстинкта за самосъхранение. Физическото сърце на човека е малко наляво, а духовното му сърце е под лъжичката, Това място се нарича още слънчев възел, или слънчево сплитане. То е най-нежната област, която човек внимателно трябва да пази. Слънчевият възел се намира под влиянието на черния дроб, затова човек трябва да го държи в пълна изправност. Как да го държи в изправност? Чрез слънчевия възел. Всички нечистотии от умствения, от сърдечния свят на човека отиват в черния дроб, а оттам - в центъра на земята, дето се пречистват. В този смисъл слънчевият възел служи като канал за пречистване на нечистите мисли и чувства. Здравето на човека зависи от благосъстоянието на черния дроб.

Вътрешното сърце, не това, което движи кръвта, а това, в което се образуват чувствуванията, е наречено слънчев възел. Този слънчев възел е орган, който събира слънчевата енергия. Умът е орган, който събира енергията от Луната и на всички други планети и звезди, складира светлината и прави фините материали, образите на мисълта. За да придобие окултно знание в неговата висша степен, човек трябва да има здрава нервна система, да издържа. Както грубите мисли, чувства и постъпки действуват вредно върху човешкия мозък, така и възвишените мисли и чувства изискват здрава нервна система.
МОЗЪК

Когато се говори за Божествения свят, за по-висока култура, имаме предвид човешкия мозък. Божественият свят е организиран свят, вследствие на което в него почти не стават промени. Същото може да се каже и за човешкия мозък. Най-малките промени стават в мозъка на човека. Той не се изтощава, не се изразходва както тялото. Веществото на човешкия мозък се отличава с голяма устойчивост. Най-големият капитал е вложен в мозъка. Мозъкът пък е създал лицето. От лицето познаваме състоянието на мозъка. Също така и от очите, от ушите, от обонянието, от вкуса познаваме състоянието на мозъка. Щом знаем състоянието на мозъка, ще знаем състоянието на цялото тяло.

Мозъкът, нервната система не са мястото, дето се създава мисълта. Те само възприемат и обработват мисълта. Значи, има един висок свят, дето мислите се създават, и оттам се изпращат в нашия свят чрез мозъка и нервната система - проводници на тия мисли. Вярата образува един хормон у вас. Ако вярата не може да привлече кръвта в мозъка, тя е слаба. Надеждата също има специален хормон. Ако надеждата ви не може да привлече кръв в мозъка ви, тя е слаба. Ако вашият разсъдък не може да привлече кръв в мозъка ви, и той е слабо развит. С музиката е същото. Музиката трябва да привлече кръвта към музикалния център. Всички центрове на човешкия мозък трябва да се запояват с кръв, за да могат да се развиват и обновяват. Като се развият и обновят всички центрове и жлези в мозъка, тогава се създава новият човек. В жлезите с вътрешна секреция се крие причината за подмладяването и дори за безсмъртието. Безсмъртието е вложено у човека, но той не знае как да го намери. Разумността е вложена у човека, но той не знае как да я използува. Всички дарби са вложени у човека, но той не знае как да ги развива.

Както градинарят полива зеленчуци в градината, така и човек трябва да насочи мисълта си към всички центрове на мозъка, да придвижва към тях енергия, да ги храни. Полива ли само някои центрове, а други изоставя, той се развива едностранчиво. Хората са нещастни поради това, че са едностранчиво развити. Гладът се дължи на чувството на охотливост. Центърът на това чувство се намира около слепоочната област на мозъка; колкото по-развит е този център, толкова по-голямо е желанието да се яде. Човек трябва да яде, но той трябва да знае как да яде. Някои учени, някои окултисти забелязват, че в човешкия мозък почват да се образуват бели нишки, образуват се формите на известни нови органи за бъдещото ново човечество. Докато у хората не се създадат нови органи, много неща ще останат за тях необяснени. Новите хора трябва да бъдат създадени от нова материя. В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките й гами, които са 52 на брой. Ние възприемаме само две. Други клетки пък възприемат енергиите на земята. Има клетки в мозъка, които възприемат науката, четвърти - изкуствата, музиката, пети са на интуицията и т. н. Всички тези клетки се отличават с голяма интелигентност.

В човешкото тяло най-безчувственият орган е мозъкът. Можеш да го буташ където искаш, той нищо не усеща. Но когато се натрупа в него излишна енергия, той започва да страда. Някога човек е работил с дясното полушарие, затова и лявата ръка е работила повече. Сега понеже дясното полушарие се е уморило, работата преминала в лявото и затова човек работи с дясната ръка. Разумните същества, които ръководят човечеството, са направили то да работи с лявото полушарие и с дясната ръка. Някои хора се раждат с добра памет, защото ред поколения са работили преди тях и са я предали. Всеки човек се ражда с възможности да развие паметта си. Тези хора, които са с по-ниски чела, са по-паметливи, отколкото тези с високи чела, защото последните с много идеи се захващат, често стават разсеяни. Мозъкът е съставен от два вида материя: физическа, която се разлага, и духовна (ефирна), която не се разлага. Върху духовната материя на мозъка са отпечатани всички човешки мисли. Като умре, човек взема със себе си именно тази материя. Този мозък дава образа на заминалия. Цялата повърхност на човешкия мозък и на човешкото тяло е един възприемател на разни енергии, които идват отвред, от цялата природа. Мозъкът никога не заболява. Причината за заболяването се крие другаде. Мозъкът е устойчив, на десет хиляди болни един може да се случи да е болен и то задната част на мозъка, което се дължи на сблъсък между ума и сърцето.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   21


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница