Нов вариант за пестене клинични пътеки се вадят от болниците

Клиничните пътеки

Цените на клиничните пътеки да бъдат намалени, за да не останат болниците без пари заради дефицит в бюджета на здравната каса. Това е единият от вариантите, върху който умуват надзорниците от финансовата институция. Българският лекарски съюз обаче категорично отказва промяната, за да не се влоши и без това лошото състояние на здравеопазването. Лечението по някои клинични пътеки като лъчетерапия и очни болести да не става вече в болниците, а да е амбулаторно в дневни стационари, при лекарите в диагностично- консултативните центрове или в диспансерите. Това е другият вариант, който предлага НЗОК, за да спести средства.

Ще се влоши ли лечението, ако парите на лекарите бъдат намалени и можем ли да разчитаме на адекватна медицинска помощ, ако средствата бъдат орязани? На тези въпроси отговарят водещи специалисти. Публикуваме позиции по темата.
Д-р Неделчо Тотев, председател на Сдружението на общинските болници:

Ще се влоши общинското здравеопазване

Всяка по-рязко промяна във финансирането се отразява зле върху общинското здравеопазване. Започнахме годината с едни бюджетни планове, към момента те са променени. Здравната каса обеща, че средствата ще бъдат намалени с не повече от 5-10 на сто. Към момента се оказва, че орязването в някои болници надвишава 20%. При тази ситуация да се говори за намаляване на клиничните пътеки, е немислимо.

Пределно ясно е, че ако се стигне по там, ще бъдат пипнати точно тези, по които най-много случаи приемат общинските болници. Ние сме лечебните заведения с най-болните, най-занемарените и късно диагностицирани пациенти, чието лечение е и по-скъпо. Причините са, че хората в малките населени места, които ние обслужваме, са бедни, често пъти безработни, без здравни осигуровки и приети по спешност. Тъй като те нямат средства да си платят профилактичните прегледи, при нас идват с болести в напреднал стадий, в тежки патологични състояния. По тези причини случаите на пневмонии при деца и възрастни при нас, в общинските болници, са най-много. Няма да се изненадам, ако някой реши, че приемаме прекалено много болни с такива диагнози и ни отрежат средствата по тях. Ние не можем да намалим нито консумативите, нито лекарствата на нашите болни.

Реши ли някой да ни ореже цените на клиничните пътеки, независимо дали това ще стане сега или след няколко месеца, ситуацията ще е патова. Ние, управителите на общински болници, ще трябва да намалим парите на персонала, което също не е вариант. Причината е, че много лекари, медицинските сестри и останалите работещи в този тип заведения не са от най-добре платените спрямо останалите си колеги в страната.

Във всички случаи ще се наложи да спрем плащанията за електричество, вода, отопление, храна, лекарства и всякакви консумативи, тъй като с намалени средства човек не може да се разплати с всички. Пипнат ли ни парите, ще трябва да пресмятаме всяко хапче за болните, за да не влизаме в преразход, но и да не лишаваме хората от лечение.

Истината е, че в здравната ни система е тотално объркана. Самата реформа, когато започна още през 2000 година, бе заложена погрешно. От там нататък, каквото и да се прави на парче, ефект не може да се постигне. Затова Сдружението на общинските болници настоява всички клинични пътеки да бъдат остойностени реално, а не на парче. Сега цените на някои от тях се променят нагоре, но то е за специалностите, които имат солидно лоби в здравната каса. Това не е редно, защото българинът боледува от всичко, от което и европеецът.

Клиничните пътеки трябва да се остойностят отново. Но не бива да се намаляват, а да се увеличат, тъй като средствата по тях не са достатъчни. Всеки лев по-малко ще се отрази негативно върху финансовата стабилност на всяко едно лечебно заведение.

Университетските болници не са с особен статут, въпреки че имат специфична дейност и генерират разходи, които другите лечебни заведения нямат. При нас приемаме по-тежките клинични случаи от цели региони. Имаме и пациенти със специфични диагнози, които не можем да върнем - от една страна ги лекуваме, а от друга те служат за практическото обучение на студентите и специализантите. Всичко това генерира допълнителни разходи. Към тези обстоятелства се прибавя и фактът, че университетските болници поемат най-тежко болните пациенти от цели региони, тъй като в тях са концентрирани специалисти и хабилитирани лица, които могат да окажат конкретна помощ със знанията си.

Затова всяко намаляване на средствата ще доведе до изключително трудна ситуация, в която рискът за работата е реален. Въпреки всичко българските пациенти трябва да знаят, че медицинските работници - от лекаря до сестрата, никога не са оставяли болен, защото няма финансиране. Те винаги са вършили работата си, спасявали са човешки животи, убеден съм, че ще го правят и занапред.

Лечебните заведения действително генерират дългове, но то е заради недофинансиране на здравната система в достатъчна степен. Затова трябва да се помисли какво може да се направи, за да се увеличат средствата, особено за университетските болници.

За да не се намаляват парите по клинични пътеки, се обсъжда и вариант за изнасяне на някои от тях или само дейности от клиниките в извънболничната помощ - при лекарите специалисти, в диспансерите и диагностично-консултативните центрове. Междуинституционална работна група, в която са включени и водещи лекари, работи и по оформянето на задължителен пакет от дейности в болничната и такъв за доболничната помощ.

В много пътеки действително има дейности, които спокойно могат да се осъществяват в дневни стационари, лекарски кабинети и дневни хирургии, без да се налага хоспитализация в продължение на дни. Има дори някои дейности в лъчетерапията, които могат да се вършат амбулаторно. Необходимо е да се прояви малко повече гъвкавост.

Практическият ми опит показва, че при нея са важни първите няколко дни, когато се определя общият статус на пациента и дозата. Когато тези два компонента напаснат, част от лъчетерапията може да се прави амбулаторно. Във всички случаи трябва да се търсят оптимални варианти, но да не се посяга към намаляване на цените на клиничните пътеки.